№ 35494
гр. София, 08.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110152061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от П. П. М. против „ФБ“ ЕООД, в която са изложени
твърдения, че между страните бил сключен Договор № 1019710 за предоставяне на
финансови услуги ( заеми) от разстояние от 18.05.2021 г. Ищецът поддържа, че в качеството
си на кредитополучател по сделката следвало да върне на ответното дружество получената в
заем сума в размер на 300 лева и 10,14 лева възнаградителна лихва. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно чл. 5 от процесния договор кредитополучателят следвало
да сключи договор за гаранция с „ФБ“, явяващ се условие за отпускане на заема. Ищецът
поддържа, че по сключеният договор за гаранция следвало да заплати сумата в размер на
88,86 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че П. М. заплатила в полза на
ответното дружество сумата в размер на 399 лева, явяваща се сбор от получената в заем
сума, начислената възнаградителна лихва и таксата по договора за гаранция. Ищецът
поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не
е посочен приложимият лихвен процент по сделката, липсват условията за издължаване на
кредита, липсва посочване на годишния процент на разходите, който да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и липсва методика
на формиране на годишния процент на разходите. Страната намира, че дължимата от
кредитополучателя такса по договора за гаранция не е включена в годишния процент на
разходите, по който начин бива нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата
молба са изложени съображения, че заплащането на сумата по договора за поръчителство
следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход на кредита за потребителя, тъй
като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя.
По изложените доводи е направено искане процесният договор за кредит да бъде
прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност клаузата на чл. 5 от съглашението,
предвиждаща задължително условие за отпускане на кредита сключването на договор за
поръчителство, да бъде прогласена за нищожна. Предявен е и осъдителен иск за заплащане
на сумите в размер на 10,14 лева, представляваща недължимо платена от ищеца в полза на
ответника като възнаградителна лихва по процесния договор за кредит и за сумата в размер
на 88, 86 лева, представляваща недължимо платена от ищеца в полза на ответника като
такса гаранция. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответното дружество.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени от ищеца задачи.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФБ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
адвокат Дойчинов, оспорва предявените искове като неоснователни. С подадения отговор са
оспорени поддържаните от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, респ. за нищожност на клаузата на чл. 5 от съглашението.
Представителят на страната поддържа, че лихвеният процент по договора е фиксиран за
целия срок на договора съгласно чл. 8.2 от Общите условия на дружеството приложими към
процесната сделка. В подадения отговор са изложени съображения, че съгласно чл. 2 от
договора заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на
падежната дата, поради което не е налице необходимост за изготвяне на отделен
погасителен план. Представителят на страната поддържа, че преди сключване на сделката на
потребителя е предоставена цялата изискуема от закона информация във връзка с размера на
годишния процент на разходите, както и относно начина на неговото формиране. В
подадения отговор са изложени твърдения, че годишният процент на разходи по сделката от
49, 85 % е в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като сумата в размер на 88,86
лева, предмет на договора за поръчителство, не следва да се включва в ГПР, тъй като се
касае за разход по правоотношение с трета за сделката страна. Представителят на
дружеството поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да осигури физическо
лице поръчител, в която хипотеза не би дължал такса. По изложените доводи е направено
искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените от ищцовото дружество съдебни разноски.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-техническа експертиза по поставени от ответника задачи.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор №
1019710 за предоставяне на финансови услуги ( заеми) от разстояние от 18.05.2021 г. за
нищожен, респ. клаузата по чл. 5 от съглашението за нищожна, е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с
описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната
основания.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника
процесните суми, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е
получено плащането.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните по делото е сключен
Договор № 1019710 за предоставяне на финансови услуги ( заеми) от разстояние от
18.05.2021 г., във връзка с който ищецът е сключил с „ФБ“ договор за поръчителство, по
който е начислена такса в размер на 88,86 лева, която не е включена в годишния процент на
разходите по договора за кредит.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да допусне изслушване на поисканите от страните
експертизи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и
отговорите документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба при депозит в размер на 200 лева от бюджета на съда на основание чл. 83,
ал. 3 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП, която да
бъде уведомена за поставените задачи и датата на насроченото съдебно заседание
незабавно.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено заключение по
допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на съдията-
докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи формулирани от
ответника при депозит в размер на 300 лева, вносим от ответника по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице НСК, който да бъде уведомен за поставените задачи след
представяне на доказателство за внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за внесен
депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да докладва
отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено заключение по
допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на съдията-
докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.11.2023 г. от 13.40 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3