№…………………………../11.02.2021 г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2080 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно евентуално съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2,
пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3
от ЗЗД.
В исковата си молба ищците С.К.К. и И.К.Д. твърдят, че техния баща и наследодател К.С.Д.,***, поч. на 10.01.2019
г. е бил в брачна връзка с ответницата М.К.Д., считано от 09.06.2000 г. до
смъртта му. Излага
се, че през м.септември 2018 г.
наследодателят е диагностициран с тежко онкологично заболяване - С19
злокачествено новообразувание на ректум, 4-ти клиничен стадий на дебелочревен
карцином, с карциноза на перитонеума и асцит. Проведена е хирургична
интервенция и химиотерапия. Въпреки това в рамките само на няколко месеца
състоянието на последния се е влошило драстично и той починал. На 16.11.2018 г. между ответницата и наследодателя на страните е сключен
и брачен договор от 16.11.2018г. акт №181, том 3, per. №5333/2018г.
с нотариално удостоверяване на подписите per. №5333
и на съдържанието - per. №5334, том 2, акт 189
на нотариус Д.С., рег.№192 на Нотариалната камара, вписан в СВ-****, с вх.рег.
№31939 от 16.11.2018г., акт №214, том IX, дело №3477, дв.вх.рег. №31697. В
раздел II, чл.З, ал.2 на брачния договор страните по същия са заявили, че
действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия
се извършват от него със съгласието на другия, при спазване разпоредбите на СК.
В раздел III, чл.4, т.З на същия договор страните са посочили, че семейното
жилище представлява двуетажната масивна вилна сграда с таван с общо РЗП 214
кв.м. по документ за собственост, а по скица с идентификатор 10135.5401.2545.1,
със застроена площ на етаж от 60 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.2545. В чл.14,
Допълнителни разпоредби на брачния договор страните са приели, че за целите на
настоящия брачен договор семейно жилище е жилището, което се обитава от двамата
съпрузи и техните ненавършили пълнолетие лица. Твърди
се, че такива деца съпрузите са нямат. Релевира се, че
към момента на смъртта на наследодателя
семейното жилище на съпрузите е двуетажната вилна сграда в с.о."Боровец-север"
с идентификатор 10135.5401.2545.1.По силата на чл.4, ал.1 от брачния договор
страните са се споразумели придобитите по време на брака недвижими имоти и
движими вещи в режим на СИО да преминават в собственост на ответницата М.К.Д.,
при следните условия, а именно: ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА С ТАВАН, с общо РЗП от 214 /двеста и
четиринадесет/ кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с
идентификатор 10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от 60
кв.метра, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, номер, номер по
предходен план - няма, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по предходен документ за
собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
десет метра/, номер по предходен план: 5472545, при съседни: 10135.5401.2557;
10135.5401.2546; 10135.5401.2542; 10135.5401.2543; 10135.5401.2558, находящ се
в землището на град ****, община ****, област ****, район "*****",
с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от 36 000 лева, която
е договорено да бъде заплатена от ответницата М.Д. на наследодателя *****Д. в
едногодишен срок, считано от датата на подписване на брачния договор - на 6
/шест/ равни вноски по шест хиляди лева всяка, платими през два месеца, по
банковата сметка на последния. Данъчната оценка на цялата сграда към датата на
брачния договор е 71 521.10 лева; Движима
вещ - МПС, вид лек автомобил с ДК №5261 РХ, марка Рено, модел
Лагуна, с № на рама: VFIBT1D0D40765486, № на
двигател K4MF824D002509, цвят сив, ведно с
числящите се към нея принадлежности - срещу сумата от 1000 /хиляда/ лева, която
в брачния договор е посочено, че е заплатена напълно и в брой от ответницата, в
деня на подписване на договора, преди извършване на нотариалното удостоверяване
на подписите на страните и съдържанието на договора. Застрахователната стойност
на автомобила е в размер на 2000 лева; Селскостопанска
техника -
мотоблок "Нева"2, бензинова косачка
"Хуск****", моторен трион "Премиум", моторна пръскачка
"Премиум", както ицялото обзавеждане в семейното жилище,
представляващо ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА С ТАВАН, с общо РЗП от 214 кв.м.
по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор
10135.5401.2545.1, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.2545,
включително бялата и черната техника в жилището - общо за сумата от 1 950
лева, която според съдържанието на брачния договор е заплатена напълно и в
брой от ответницата в деня на подписване на договора, преди
извършване на нотариалното удостоверяване на подписите на страните и
съдържанието на договора. Твърди се,
че няколко седмици след сключване на предбрачния договор е настъпила смъртта на
наследодателя. Твърди се, че ответницата не заплащала сумите уговорени в чл.4,
ал.1,т.1. Отправеното до съда искане е, както следва: за
прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018г. поради противоречието му със закона – чл. 38, ал. 3 от СК, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, в евентуалност за прогласяване нищожността на брачен
договор от 16.11.2018г. като относително симулативен, прикриващ договор за
дарение, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, в евентуалност за
прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018г., поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, в
евентуалност за прогласяване нищожността на брачен договор от
16.11.2018г., поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, в евентуалност за прогласяване нищожността на брачен
договор от 16.11.2018г.,поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 1 от ЗЗД, в евентуалност за прогласяване нищожността на брачен
договор от 16.11.2018г., поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 4 от ЗЗД, в евентуалност за унищожаване на брачен договор от
16.11.2018г., като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни
условия, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, в евентуалност за разваляне на брачен
договор от 16.11.2018г. в частта относно двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 по КК на гр. ****, поради неплащане на цената по сделката или заплащане на
незначителен размер спрямо уговорената цена. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответницата М.К.Д. депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че
предбрачният договор е действителен и е прекратен със смъртта на единият
съпруг. Излага се, че към датата на предявяване на
иска е извършена разпоредителна сделка с движима вещ - МПС, вид лек автомобил,
с ДК № В 5261 РХ, марка Рено, модел Лагуна, № на рама VF1BT1D0D40765486, №
на двигател K4MF824D002509, цвят сив, която е
придобита от трето добросъвестно лице и ответницата не е собственик.Според
ответницата, тай като действието на развалянето или унищожаването на брачния
договор е винаги за в бъдеше е изключена възможността универсалните
правоприемници да искат разваляне или унищожаване на брачния договор след
смъртта му. По
претенцията за нищожност и в евентуалност унищожаемост, се
твърди, е ответницата е станала собственик възоснова на извършени прехвърлителни сделки както
следва: С договор за дарение К.С.Д. е дарил на
съпругата си 1/2 - ид.част от имота, лична негова собственост, като дарението е
обективирано в Н.А. №9, том I, рег.№637, дело №9/2007г., вписано в СВ-**** на
24.01.2007г. вх.рег.№1102, акт №25, том IV, дело №718/2007г. С
договор за покупко-продажба К.С.Д. е продал на съпругата си другата 1/2 -една
втора/ ид.част от имота, лична негова собственост, като продажбата е
обективирана в Н.А. №180, том III, рег.№5332, дело №525/2018г., вписано в СВ-****
на 16.11.2018г. вх.рег.№31940, акт №200, том LXXXIII, дело
№18097/2018г. Оспорва
се твърдението на ищците, че процесната вилна сграда е била лична собственост
на единия съпруг като придобита преди брака. Твърди се, че е окончателно
завършена, придобита и въведена в експлоатация на 04.12.2006 г. т.е. по време
на брака, поради което тя съставлява СИО и правилно и законосъобразно,
ответницата е вписана като съсобственик на сградата от нотариус Р.Кожухарова, в
представения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 14, том I,
рег.№ 730, дело № 14 от 25.01.2007г. на нотариус № 212 PC-****,
вх.рег.№ 1378/26.01.2007г., акт № 177, том IV, дело № 923 на СВ-****.Твърди се,
че процесната сграда е съставлявала СИО до 16.11.2018 г., когато е бил
сключен брачен договор и от този момент е изцяло нейна изключителна
собственост, по следните съображения: липсва идентичност между имота описан в
Решението по гр.д.№1117/1997г. по описа на ВРС, 13 състав, с което съдът е
одобрил постигнатото между страните споразумение, по отношение двуетажна вилна
сграда, находяща се в гр.***, кв.****,
м."Боровец-север" пл. №2543 и пл. №2545, поставена в дял и
собственост на К.С.Д. и сградата, описана в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 14, том I, рег.№ 730, дело № 14 от 25.01.2007г. на нотариус №
212 PC-****,
вх.рег.№ 1378/26.01.2007г., акт № 177, том IV, дело № 923 на СВ-****. Твърди се
идентичност между сградата, описана в нотариалния акт на М.К.Д. и сградата,
отразена в СГКК. Оспорва се описанието на сградата в
Решението по гр.д.№1117/1997г. по описа на ВРС, 13 състав като се твърди,
че в имота към момента на постановяване
на решението не е имало такава сграда. За доказване на това твърдение се
представя Акт за узаконяване № 97/05.12.1985г.
при община ****, ***** РНС, за масивна вила на 50 кв.м. с гараж 20 кв.м. Оспорва се
представения с исковата молба Констативен акт от 09.12.1988г., издаден от
Общински Народен Съвет - Кметство „*****" като твърди, че не се отнася за процесната
сграда, а за друга сграда, собственост на К.С.Д. и на сестра му - Иоланта
Стаматова. Не се оспорват твърденията че К.С.Д. и ответницата М.К.Д. са сключили
брак на 09.06.2000 г, но се твърди, че след сключване на гражданския брак, К.С.Д.
и съпругата му М.К.Д., създават своя нов дом, събаряйки части от старата
сграда, вкл. покрива и я строят наново, като увеличават както квадратурата й,
така и кубатурата и РЗП. Новото строителство, води до разходи за проектна
документация, както и разходи за самото построяване и узаконяване, извършени от
съпрузите. Сградата в новия й вид е узаконена с Акт за узаконяване №
47/31.10.2005г. при община ****, район „*****", на основание одобрени
проекти с ар.№ 14/ 15.06.2005 г., със застроена площ 62 кв.м. и РЗП 214 кв.м.
Заплатената такса е в размер на 866.70 лв. и е платена с квитанция №
1036/31.10.2005 г. /отбелязано на акта за узаконяване/. С Удостоверение № 57/04.12.2006
г. община ****, район „*****", сградата е въведена в експлоатация, като
годен строеж - повече от 6 г. след
сключването на брака им. Вилната сграда предмет на КНА е изградена в този й вид
през време на брака на К.С.Д. и съпругата му М.К.Д., поради което същата
съставлява СИО. Те проектират и я изграждат различна от описаната в съдебното
решение, въвеждат я в експлоатация по време на брака си, а узаконяването и
предхождащата сделка, които извършват /дарение на 1/2 ид.ч.
от поземления имот/, са основания за снабдяването им с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот -№ 14, том I, рег.№ 730, дело № 14 от
25.01.2007г. на нотариус № 212 РС-****, вх.рег.№ 1378/26.01.2007г., акт № 177,
том IV, дело № 923 на СВ-**** - за дворно място и
сграда, поради което не са налице основания за наведените твърдения на ищците,
че сградата била лична собственост на техния баща, а не СИО. Направено е
алтернативно възражение, че сградата е придобита по време на брака чрез придобивна
давност осъществявана от двамата съпрузи едновременно, декларирана и
манифестирана като съсобствена и от двамата съпрузи. Оспорват се всички претенции за нищожност на ищците
и фактическите твърдения на което се основават. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение от 28.09.1998 г. по гр.д. № 1117/1997 г. по
описа на ВРС, ХІІІ с-в е прекратен бракът между К.С.Д. и *****., като е
утвърдено споразумение между съпрузите по чл. 99, ал. 3 от СК /отм./, по силата
на което в дял и собственост на Д. се поставядвуетажно вилна сграда , състояща
се от гараж и две помещения към него на първи етаж, на втория етаж – три стаи,
кухня, баня-тоалет, коридор и външно стълбище, а така също и три складови
помещения в таванския етаж – подпокривно пространство, находящи се в гр. ****,
кв. Галата, м. „Боровец-север“, пл. № 2543 и пл. № 2545.
С догговор за доброволна делба от 02.02.1999 г. с
нотариална заверка на подписите, рег. № 661/02.02.1999 г. на нотариус ****,
рег. № 147 на НК, с район на действие ВРС /лист 136/ ****Д. и К.С.Д. поделят
помежду си имоти с пл. №№ 2543, 2544 и 2545 по КП на м. „Боровец-север“, гр. ****,
ведно с изградената в ПИ № 2544 масивна жилищна сграда, като в дял и
изключителна собственост на К.С.Д. се поставя земя с площ от 1000 кв.м.,
представляваща дял ІІ от заключението на вещото лице.
От удостоверение за сключен граждански брак /лист 16/ е
видно, че К.С.Д. и М.К.Д. са в брачна връзка, считано от 09.06.2000 г.
От удостоверение за наследници на К.С.Д.,***, поч. на
10.01.2019 г. /лист 14/ е видно, че негови наследници по закон са: М.К.Д. –
съпруга, С.К.К. – дъщеря и И.К.Д. – син.
Представена е медицинска документация във връзка със
заболяването на наследодателя „С19 злокачествено новооброзувание на ректума“
/листи 17, 18, 133, 134/.
С нот. акт № 171, том VІІ, рег. № 10946, дело №
1278/24.06.2004 г. /лист 97/ М.К.Д. продава УПИ № 73, в кв. 12 по плана на с. ****,
община **** с площ от 1410 кв.м., ведно с изградената в него къща със застроена
площ от 92 кв.м. за сумата от 2000 лева, заплатена изцяло и в брой от купувача.
С нот. акт № 9, том І, рег. № 637, дело № 9/24.01.2007 г.
/лист 92/ К.С.Д. дарява на съпругата си М.К.Д. ½ ид.ч. от ПИ № 2545 по
ПНИ на СО „Боровец – север“, гр. ****, с
площ от 1099 кв.м., при граници: ПИ с №№ 2543, 2542, 2558, 2546 и път.
С КНА № 14, том І, рег. № 730, дело № 14/25.01.2007 г. на
нотариус *****, рег. № 212 на НК, с район на действие ВРС /лист 93/ К.С.Д. и М.К.Д.
са признати за собственици на ПИ № 2545 по ПНИ на СО „Боровец – север“, гр. ****, с площ от 1099 кв.м., при граници: ПИ с №№
2543, 2542, 2558, 2546 и път, ведно с изградената в същия имот двуетажна
жилищна сграда с таван с общ РЗП от 214 кв.м.
Представено
е саморъчно завещание от 30.10.2018 г. на К.С.Д.,***, поч. на 10.01.2019
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.01.2019 г. на
нотариус Д.С.,*** действие ВРС
/листи 19, 20/, от които е видно, че
наследодателят е завещал на съпругата му М.К.Д. собствеността върху вила на два етажа с тавански
помещения с разгърната площ от 214 кв.м., находяща се в м. „Боровец“ – север,
пл. № 2545 с прилежащия към нея парцел, лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № В
5261 РХ; всичката движима и недвижима селскостопанска техника, а именно
мотоблок Нева 2, бензинова косачка „Хугс****“, моторен трион „Премиум“;
всичката бяла и черна техника, находяща се в дома му.
С
нот. акт № 180, том ІІІ, рег. 5332, дело № 525/16.11.2018 г. на нотариус Д.С.,***
действие ВРС К.С.Д. продава на съсобственика си своята 1/2 ид.ч. от ПИ №
10135.5401.2545 по КК на гр. ****, с площ от 1099 кв.м., при граници: ПИ с №№
10135.5401.2557, 10135.5401.2546, 10135.5401.2542, 10135.5401.2543,
10135.5401.2558 /листи 21 и 22/.
На
16.11.2018 г. между К.С.Д. и М.К.Д. е сключен брачен договор с нотариална
заверка на подписите на страните и съдържанието му per. №5333
и per. №5334, том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,***
действие ВРС. В чл. 2 от същия страните приемат за установено, че притежават в
съсобственост, в режим на съпружеска имуществена общност, както следва: двуетажна масивна вилна сграда с таван, с
общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с
идентификатор 10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от 60
кв.метра, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по
предходен документ за собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м.,
при съседни: 10135.5401.2557; 10135.5401.2546; 10135.5401.2542;
10135.5401.2543; 10135.5401.2558, находящ се в землището на град ****, община ****,
област ****, район "*****", с.о. местност "Боровец-север"; лек автомобил с ДК №5261 РХ, марка
Рено, модел Лагуна, с № на рама: VFIBT1D0D40765486,
№
на двигател K4MF824D002509, цвят сив,
ведно с числящите се към нея принадлежности; Селскостопанска техника - мотоблок "Нева"2,
бензинова косачка "Хуск****", моторен трион "Премиум",
моторна пръскачка "Премиум", както и цялото обзавеждане в семейното
жилище, представляващо двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от
214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор
10135.5401.2545.1, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.2545,
включително бялата и черната техника в жилището.
В чл. 4 от брачния договор съпрузите се споразумяват
придобитите по време на брака недвижими имоти и движими вещи в режим на СИО да
преминат в собственост на М.К.Д., а именно: двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214
кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор
10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.метра,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по предходен
документ за собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., при
съседни: 10135.5401.2557; 10135.5401.2546; 10135.5401.2542; 10135.5401.2543;
10135.5401.2558, находящ се в землището на град ****, община ****, област ****,
район "*****", с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от
36 000 лева, която да бъде заплатена от Д. на К.С.Д. в едногодишен срок,
считано от датата на подписване на брачния договор – на шест равни вноски по
шест хиляди лева всяка, платими през два месеца по банковата сметка на К.С.Д.; лек автомобил с ДК №5261 РХ, марка
Рено, модел Лагуна, с № на рама: VFIBT1D0D40765486,
№
на двигател K4MF824D002509, цвят сив,
ведно с числящите се към нея принадлежности – срещу сумата от 1000 лева,
заплатени напълно и в брой от М.К.Д. на К.С.Д. в деня на подписване на
настоящия договор, преди извършване на нотариалното удостоверяване на подписите
на страните и съдържанието на договора; Селскостопанска
техника - мотоблок "Нева"2, бензинова косачка "Хуск****",
моторен трион "Премиум", моторна пръскачка "Премиум", както
и цялото обзавеждане в семейното жилище, представляващо двуетажна масивна вилна
сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица
- сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.2545, включително бялата и черната техника в жилището
– общо срещу сумата от 1950 лева, заплатена напълно в брой от М.К.Д. на К.С.Д.
в деня на подписване на настоящия договор, преди извършване на нотариалното
удостоверяване на подписите на страните и съдържанието на договора.
С платежно нареждане от 20.11.2018 г. на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД /лист 98/ М.К.Д.
превежда по сметка на К.С.Д. сумата от 6 000 лева.
Представени са строителни книжа /листи 32, 33, 87, 88,
118/.
Представени са
служебни бележки от арендатори на земеделска земя /листи 94, 95 и 96/ за
получени от М.Д. ренти за периода от 1998 г. до 2018 г. вкл.
С договор от 21.08.2019 г. с нотариална заверка на
подписите, рег. № 4349/21.08.2019 г. на нотариус Радослав Георгиев, рег. № 330
на НК, с район на действие РС – **** /лист 99/ М.К.Д. продава на Валентин
Иванов Великов лек автомобил с ДК №5261 РХ,
марка
Рено, модел Лагуна, с № на рама: VFIBT1D0D40765486, № на
двигател K4MF824D002509, цвят сив за сумата от 5 380 лева.
Представено е извлечение от сметка на К.С.Д. с iban ***.01.2018 г. – 08.02.2019 г. /лист 119/; извлечение от
сметка на М.К.Д. с iban ***.10.2018 г. – 31.01.2019 г. /лист
241/ и извлечение от сметка на М.К.Д. с iban ***.10.2018 г. – 10.01.2019 г. /лист 290/.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи
219 – 239/, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесната двуетажна сграда и нанесена за първи път като съществуваща в ПИ
№ 2545 в КП от 1979 г. след някое от двете му попълвания през 1989 г. и 1995 г.
без да може да се определи кога точно се е извършило това. В ПИ № 2545 по КП от
1979 г. /след двете му попълвания/ има отразена двуетажна сграда, означена в
плана като 2МЖ, с площи по 59 кв.м. на всеки от етажите, с открита тераса 22
кв.м. на втория етаж и външно стълбище 5 кв.м. между двата етажа. В ПИ № 2545
по КП от 1996 г. има отразена двуетажна сграда, означена в плана като 2МЖ, с
площи по 59 кв.м. на всеки от етажите, с открита тераса 23 кв.м. на втория етаж
и външно стълбище 5 кв.м. между двата етажа. В ПИ № 2545 по КП от 1997 г. има
отразена двуетажна сграда, означена в плана като 2МЖ, с площи по 60 кв.м. на
всеки от етажите, с открита тераса 23 кв.м. на втория етаж и външно стълбище 5
кв.м. между двата етажа. В ПИ № 2545 по ПНИ от 2012 г. има отразена двуетажна
сграда, означена в плана като 2МЖ, с площи по 60 кв.м. на всеки от етажите, с
открита тераса 23 кв.м. на втория етаж и външно стълбище 5 кв.м. между двата
етажа. В ПИ № 2545 по КК от 2008 г. има отразена двуетажна еднофамилна вилна
сграда с идентификатор № 10135.5401.2545.1 и застроена площ на приземно ниво 60
кв.м., като откритата тераса и външното стълбище не са отразени. От констативен
акт от 09.12.1988 г. се
установява, че „сезонната постройка" изградена в процесния имот с идентификатор № 10135.5401.2545.1е била в завършен вид
към тази дата. Някои от техническите параметри на същата
„постройка" са грешни/неточни, като например ширината от 6,70м в посоката
север-юг и застроените площи от 53м2 на приземния и първия етажи,
водещи до грешно РЗП=146 м2.
С акта за узаконяване №47/2005 г. обаче тези
грешки/неточности са били констатирани и поправени по-късно, където постройката
е вече със застроена площ ЗП=62м2 и със разгънатата застроена площ
РЗП=214м2. Точния момент на изграждане на „сезонната постройка"
не може да се определи, но той във всеки случай следва да предхожда посочена
по-горе дата 09.12.1988 г. От огледа на място се установява следното:
има видими белези за това, че терасата на втория етаж е била уширена с около
1,50 м. довело до увеличаване на нейната площ от 17,18 м2 на 22,73 м2.;
по западната стена на сезонната постройка е била изградена „пристройка" на
приземно ниво върху площ около 30 м2 състояща се от три помещения, а
именно: котелни и две складови помещения; по западната стена на сезонната
постройка е бил изграден втори етаж върху наличната „пристройка" със
същата площ около 30 м2, състоящ се от едно помещение, а именно:
хол/дневна. Между сградите по КА от 09.12.1988 г. и съдебното решение по гр.д.
№ 1117/1997 г. по описа на ВРС е налице
съответствие по етажност (три
нива) и по местоположение - ПИ №2545,
но между същите сгради не може да се твърди идентичност, поради недостатъчната
им индивидуализация. Между сградите по КА от 09.12.1988 г. и Акт за узаконяване
№ 47/31.10.2005 г. може да се приеме че е налице съответствие по етажност и
донякъде по местоположение, но между същите сгради не може да се твърди
идентичност, поради голямото различие в техните разгънати застроени площи – 146
кв.м. и 214 кв.м. Между сградите по КА от 09.12.1988 г. и КНА № 14/25.01.2007
г. може да се приеме че е налице съответствие по етажност и донякъде по местоположение,
но между същите сгради не може да се твърди идентичност, поради голямото
различие в техните разгънати застроени площи – 146 кв.м. и 214 кв.м. Между
сградите по съдебното решение по гр.д. № 1117/1997 г. по описа на ВРС и Акт за
узаконяване № 47/31.10.2005 г. може да се приеме че е налице съответствие по
етажност и донякъде по местоположение, но между същите сгради не може да се
твърди идентичност, поради недостатъчната им индивидуализация. Между сградите по съдебното решение по
гр.д. № 1117/1997 г. по описа на ВРС и КНА № 14/25.01.2007 г. може да се приеме
че е налице съответствие по етажност и донякъде по местоположен, но
между същите сгради не може да се твърди идентичност, поради липсата на етажни
площи и разгъната застроена площ в съдебното решение. Между сградите по Акт за
узаконяване № 47/31.10.2005 г. и КНА №
14/25.01.2007 г. може да се приеме че е налице идентичност по етажност,
по местоположение и по разгъната застроена площ (214м2) - въпреки непосочване на етажните площи
в титула от 2007 г. Между
сградите по акта и по огледа на място е налице идентичност по местоположение,
по застроена площ и по разгъната застроена площ. Разликата от З м2 между двете РЗП е в
рамките на допустимата неточност. Пристройката изградена по западния контур на
сезонната постройка не е била обект на узаконяване. Сградата/сезонна постройка
е изградена през 1988 г. и следователно е на възраст около 32 години. Уширението
на откритата тераса на втория етаж е извършено през 2004 г. и следователно е на
възраст около 17 години. Пристройката на приземно ниво е изградена през 2008 г.
и следователно е на възраст около 12 години. Пристройката на втория етаж е
изградена през 2012 г. и следователно е на възраст около 8 години. Към 2004 г.
пазарната стойност на УПИ № І-73 с площ 1410 м2, кв.12 по плана на
с.****, община ****, ведно с построената в него къща със застроена площ от 92 м2
и маза с площ 16 м2 под къщата е в размер на 32 000 лева.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СМЕ /листи
274 - 277/, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и разясненията дадени в съдебно заседание, се
установява, че по данни на епикриза към ИЗ № 11971/08.11.2018 г. К.С.Д.
е бил в увредено общо състояние. Оценката му за общото му състояние е ECOG PS 2, което означава способен да се самообслужва пациент, но
не може да извършва никакви работни дейности, прекарва в леглото по-малко от
половината си будно време. Заболяването му е Злокачествено новообразувание на
ректосигмоидалната област – МКБ С 19, четвърти клиничен стадий, вторична
анемия, хипертонична болест. Към момента на диагностициране на онкологичното
заболяване на Д. по време на хоспитализацията му – 08.10.2018 г. заболяването е
в четвърти клиничен стадий. Наличието на масивен асцит, перитониални метастази,
данните за анемия и хипопротеинемия говорят за агресивен ход на болестта. Става дума за един процес в областта на “ректум - сигма”, който е доста
голям. Освен това са дадени данни за доста голямо количество асцитна течност в таза, корема и една лезия с
вид на метастаза в белия дроб. Това е заключението на хирургичния екип, който е
преценявал дали пациентът е можело да бъде радикално опериран. Това означава,
че не може да се отстрани тумора, и че една операция няма да доведе до
излекуване. Т.е предложена е палиетивна операция. Това означава прекъсване на
колостома или на т.н. чревен пасаж. Този тумор довежда до запушването на
червата и затова се прекъсва пасажа, като се измества тази колостома на корема,
или това е т.н отвърстие на червата. Прогнозата за
протичането на заболяването се определя от стадия му, както и възможностите на противотуморно
лечение. От данните от епикриза към ИЗ № 14875/08.10.2018 г. става ясно, че
заболяването на К.С.Д. е диагностицирано в четвърти /последен/ клиничен стадий,
преценено е, че случаят е радикално неоперабилен и е извършена палиативна /не
лечебна/ хирургична интервенция. В епикриза към ИЗ № 11971/08.11.2018 г. е
отразено обсъждане, според което Д. не е подходящ за специфично противотуморно
лечение, а ще се провежда симптоматично такова. Причината за отказ от провеждането на оперативно лечение е, че *****Д. се е
намирал в четвърти клиничен стадий и вероятно поради техническа невъзможност
този тумор да бъде опериран. Самият тумор е бил с доста голями размери.
Вероятно лекарите са се притеснявали и от
наличието на тази десет литрова асцитна течност в корема и таза. Всяко едно последващо лечение при *****Д. било насочено
към симтомите му - кръвопреливане за ниският хемоглобин, за ниски белтъци имаме
кръвопреливане на плазма. При симтоматичното лечение се облекчава състоянието
на болния, като се подобрява качеството му на живот, но болния не се лекува от
онкозаболяването. Въз основа на медицинските данни на *****Д. е трябвало да му
бъде проведена химиотерапия. По делото няма данни за проведена такава. След
като *****Д. е изписан от хирургичната клиника, вероятно е бил представен на
Общоболнична комисия, тъй като в епикризата е описан номера на този протокол -
№ 7140/29.10.2018г. В епикризата е посочено, че болният постъпва в клиниката,
за да му бъде проведена химиотерапия. Не му е проведена такава вероятно, т.к
лекарската преценка е била, че пациента не е подходящ за провеждането на такова
противотуморно лечение, а е подходящ за провеждането на симптоматично такова. За
да бъде проведена химиотерапия, стадият на онкозаболяването не е определящ. Най
- вече определящо е общото състояние на болния. Например: показанията на костно
мозъчната функция. Това са показателите на хемоглобина, хематокрита,
левкоцитите и тромбоцитите. В настоящия случай имаме данни за наличие на анемия
- т.е имаме ниски стойности на хемоглобина и хематокрита. Необходими са добри
функции на черния дроб и бъбреците, за да може да се проведе едно такова
лечение. В настоящия случай състоянието на *****Д. е определено като
способности ECOG PS 2, което означава, че
болния може да се самообслужва, но не може да извършва никакви други дейности.
Затова лекарският екип, който е лекувал към тогавашния момент *****Д. е решил,
че тази химиотерапия е по - вероятно да увреди състоянието му, отколкото да му
помогне. Авансиралият стадий на болестта в момента на
диагностицирането, както и направената преценка, че пациентът не е подходящ за
провеждане на противотуморно лечение са фактори обуславящи лоша прогноза. Прогноза
за продължителност на живота на *****Д. с оглед диагнозата
му ще бъде спекулативна. Има данни за хора, които са в 4-ти клиничен стадий,
при които при липса на лечение, се описва една продължителност на живота от
четири месеца до дванадесет месеца. Това се отнася за 85% от болните. т.е те
умират.
По искане
на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите *****.
/майка на ищците/, ****Д. /леля на ищците по бащина линия/, ***** /без родство
и дела със страните/, ********* /роднина по сватовство на ищците/, ****/без
родство и дела със страните/, ***** /без родство и дела със страните/, ****.
/сестра на ответницата/, ****/без родство и дела със страните/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПР. 1 ОТ ЗЗД:
Основания
за нищожност са тези юридически факти, с настъпването на които
възниква определен вид нищожност. В правната теория се разграничават общи
основания за нищожност и конкретни основания за нищожност. Общите основания са
тези, които сумират по видове признаци конкретните основания. Едно от общите
основания за нищожност е нарушението на закона и същото е регламентирано в чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. Противоречието със
закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми,
поради което, за да се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД е необходимо да се
прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали
сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма.
Следователно противоречието на закона е общото основание за нищожност на
сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен характер, трябва да
се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна правна норма. Противоречието
със закона като основание за нищожност се отнася за всички сделки, независимо
от страните по тях и вида на сделките. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от СК брачният договор не може да
съдържа разпореждания за случай на смърт,
т.е. законодателят е въвел императивна правна норма.
В конкретния случай видно е от брачен договор от 16.11.2018 г., сключен между К.С.Д.
и М.К.Д., че в съдържанието на същия не са включени клаузи, съдържащи уговорки за разпореждания в случай
на смърт на някой от съпрузите, т.е. не са налице извършени завещателни рзпореждания посредством процесния договор.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД от С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. №5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която М.К.Д. придобива собствеността на недвижим имот и движими вещи, поради
противоречието му със закона се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПР. 5 ОТ ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Привидността на договора е
обусловена от уговорка между страните, с която те
прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите
лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи
правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни
последици, различни от външно изявените - относителна симулация. Симулативната
или привидната сделка е тази, която страните постигат за външно обективиране на
определен резултат, който те във вътрешните си отношения не желаят да настъпи.
А прикритата сделка или дисимулативната е сделката, която страните искат да
породи последиците си помежду им и се подчиняват на правоотношението, създадено
чрез нея.
Според
твърденията на ищците
брачният договор от 16.11.2018 г., с който М.К.Д.
придобива собствеността върху недвижим имот и движими вещи, а именно: двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214
кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор
10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.метра,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по предходен
документ за собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., при
съседни: 10135.5401.2557; 10135.5401.2546; 10135.5401.2542; 10135.5401.2543;
10135.5401.2558, находящ се в землището на град ****, община ****, област ****,
район "*****", с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата
от 36 000 лева, която да бъде заплатена от Д. на К.С.Д. в едногодишен
срок, считано от датата на подписване на брачния договор – на шест равни вноски
по шест хиляди лева всяка, платими през два месеца по банковата сметка на К.С.Д.;
лек автомобил с ДК №5261 РХ, марка
Рено, модел Лагуна, с № на рама: VFIBT1D0D40765486, № на
двигател K4MF824D002509, цвят сив, ведно с
числящите се към нея принадлежности – срещу сумата от 1000 лева, заплатени
напълно и в брой от М.К.Д. на К.С.Д. в деня на подписване на настоящия договор,
преди извършване на нотариалното удостоверяване на подписите на страните и
съдържанието на договора; Селскостопанска
техника - мотоблок "Нева"2, бензинова косачка
"Хуск****", моторен трион "Премиум", моторна пръскачка
"Премиум", както и цялото обзавеждане в семейното жилище,
представляващо двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м.
по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.2545, включително бялата и
черната техника в жилището – общо срещу сумата от 1950 лева, заплатена напълно
в брой от М.К.Д. на К.С.Д. в деня на подписване на настоящия договор, преди
извършване на нотариалното удостоверяване на подписите на страните и
съдържанието на договора е
относително симулативен, защото волята на страните по него е
описаните в чл. 4 от същия вещи
да се прехвърли на ответницата не срещу заплащане на цена, а като дарение, при което явната сделка - продажбата е
нищожна, а прикритата с нея – дарение действителна, като с
оглед правилата на чл. 154 от ГПК, в тяхна
тежест е установяването на тези обстоятелства.
В конкретния случай се касае за договор за продажба, обективирана в
сключения между страните брачен договор, като в чл. 4 от договора е уговорено гореописаните
вещи да преминат в собственост на Д. срещу заплащане на определена цена. За да бъде прогласена нищожността на атакувания договор за продажба
поради относителна симулация при десимулирана сделка – договор за дарение, ищците следва да установят чрез пълно и главно
доказване, че действителната воля на страните по договора за продажба е
сключването и настъпването на правните последици на безвъзмездния договор за
дарение. Макар да не е налице т.н. "писмено начало" досежно
твърдяното привидно съгласие, доколкото ищците са низходящи - наследници по закон с право на
запазена част от наследството на
продавача *****Д., за тях не
важи ограничението в процеса на доказване на симулативността по чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Ищците обаче не ангажираха годни доказателства, включително гласни такива досежно
твърдяната привидност. Напротив, от показанията на свидетеля *****
се установява, че *****Д. е споделял с него, че е продал вилата си на съпругата
си.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че неплащането на цената по договора за продажба не може само по себе си да
обуслови извод за симулативност, ако не са установени привидност на съгласието
и действително съгласие за прикритата сделка /договор за дарение/. Това е така,
тъй като договорът за продажба е консенсуален и неплащането на договорената
цена по него не рефлектира върху действителността на постигнатото съгласие, а
само поражда облигационни притезания на продавача към купувача за реално
изпълнение на поетото договорно задължение. Тъй като не е установена твърдяната
относителна симулативност на процесния договор за продажба, искът с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПР. 2 ОТ ЗЗД:
Заобикаляне на закона има, когато законът установява забрана за
постигане с определена сделка на даден правен резултат. При заобикаляне на
закона участниците в сделката използват една или няколко сделки, всяка една от
които е допустима и валидна и е насочена към цел, която не противоречи на
закона. Страните използват една или повече сделки, не за да постигнат
непосредствените, посочени в тях, правни резултати, а за да постигнат друг
резултат, който не е характерен за тези сделки и който е забранен от закона. Заобикалянето на закона е самостоятелно
основание, предвидено в чл. 26, ал.1 от ЗЗД за
нищожност на договорите. За разлика от противоречието със закона, където се
стига пряко до нарушаване на забраната, то при заобикалянето на
закона е чрез договори, които не влизат в пряко противоречие със законовото
ограничение, но постигат забранения от него резултат. Въпреки липсата на
изрична забрана за сключване на сделката и при съответствие на съдържанието й
със закона, то е забранен резултатът, който страните искат за постигнат с
формално позволената сделка, като трябва да е налице и субективно основание, а
именно страните да съзнават, че преследват неправомерна цел, макар и
използвайки допустими средства. В решение № 357-1981г, І ГО ВС дава
определение, че при заобикалянето на закона правната норма от
външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен
или забранен от закона резултат. В правната теория се приема и че при заобикалянето на закона са необходими повече от една сделка.
Приема се също, че чрез тълкуване на законите се установяват забраненият
резултат, забранените средства за постигането му и останалите средства, чрез
които те могат да се заобиколят, за да се постигне същият забранен резултат.
Останалите средства се използват само с цел да се постигне забраненият резултат
/Така В.Т. "Гражданско право на НРБ-Обща част, дял
ІІ", изд.С-Р, 2001 г./ В този смисъл е и съдебната практика-Решение №
475/14.07.2010г на ВКС по гр.д.№ 621/2009г, ІV Г.О., ГК, Решение №
244/9.05.2011г на ВКС по гр.д.№ 1207/2010г, ІV Г.О., ГК, Решение №
190/13.07.2011г на ВКС по гр.д.№ 1057/2010г/.
По делото ищците твърдят, че брачният
договор от 16.11.2018 г., в частта, в която ответницата Д. придобива
собствеността върху недвижими и движими вещи, е нищожен като заобикалящ закона,
тъй като с него страните са искали настъпването на правните последици на
договор за дарение на имота, с оглед обстоятелството, че прехвърлителят има наследници
по закон – син и дъщеря с право на запазена част от наследството, която не може
да се накърнява с безвъзмездна сделка -дарение. Накърняването на запазена част на
трето лице не може да се приеме, че е забранен резултат, че има забранени
средства за постигането му. Още повече, че настоящият състав формира вече
изводи, че обективираната в брачния договор възмездна сделка – продажба, не е
относително симулативна. Освен това, за разлика от относителната симулация,
където става въпрос, че привидната сделка е нищожна, а прикритата е
действителна, ако не страда от пороци, то при заобикалянето на закона има една,
две или повече сделки, които са действителни, ако се преценяват отделно. При
заобикалянето на закона нищожността предизвиква начално непораждане на правни
последици от нито една от сделките, включени в съвкупността, чрез които се
заобикаля закона.
По делото не се установи постигане на
забранен от закона резултат с извършване на сделка, накърняваща запазена част от
наследството на трето лице, като следва да се съобрази, че това субективно
право принадлежи само на наследника с право на запазена част и неговото
упражняване е обусловено от волята на титуляра. Не се ограничава правомощието
на разпореждане, като засягането на запазената част с продажба, дарение или
завещание не води до неговата нищожност, с изключение на хипотезата на чл.
78 от ЗН, касаеща обаче делбата на наследство, какъвто не е настоящия случай.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД от С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. №5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която в чл. 4 М.К.Д. придобива собствеността на недвижим имот и движими вещи,
поради заобикаляне на закона се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПР. 3 ОТ ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са сделките,
които накърняват добрите нрави. В цитираната норма
не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е
придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в
посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване,
намерили израз в отделни правни норми.
Нарушение на добрите нрави при
сключване на един договор е налице, когато страните по него съзнават, че
сключването му противоречи на общоприети етични норми или морални ценности.
Типичен пример на такъв договор е договорът върху неоткрито наследство. В конкретния случай се твърди, че брачен договор от 16.11.2018
г., сключен между К.С.Д. и М.К.Д., в частта, с който в чл. 4
съпругата придобива собствеността върху недвижими и движими вещи срещу
определена цена е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, тъй като сключвайки
го като привидно възмезден, прикриващ безвъзмездна сделка, при знание на страните по него за предстоящата
близка смърт на съпруга, поради тежкото му онкологично заболяване, целят да
осуетят възможността на останалите наследници по закон – ищците да упражнят
правото си да искат възстановяване на запазената си част от наследството на Д.
по реда на чл. 30 от ЗН.
Възмездното прехвърляне на недвижим имот и движими вещи от съпруг на съпруга не
противоречи на морала. Вярно е, че в българската традиция е прието децата да
бъдат третирани на равно с преживелия съпруг и никой да не бъде ощетяван за сметка на другия, както и обратното - децата
дължат почит, грижа и издръжка на своите родители. Когато обаче прехвърлянето
на вещите
приживе е възмездно и насрещната престация са пари или други вещи, имуществото на
наследодателя, съответно - бъдещото наследство, не се намалява ни най-малко. Още повече, че в настоящото производство не се доказа в
условията на главно и пълно доказване, че Димитрови са сключили привидна сделка
под формата на брачен договор, прикриващ безвъзмездна такава. Поставената тежка диагноза на наследодателя
на ищците, а именно Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната
област – МКБ С 19, четвърти клиничен стадий, вторична анемия, хипертонична
болест не
означава предстояща много близка смърт на прехвърлителя. От заключението на
вещото лице по СМЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че прогноза за продължителност на живота на *****Д. с оглед диагнозата му ще бъде
спекулативна. Има данни за хора, които са в 4-ти клиничен стадий, при които при
липса на лечение, се описва една продължителност на живота от четири месеца до
дванадесет месеца. Това се отнася обаче само за 85% от болните, при които има
летален край. В този смисъл по делото не са събрани доказателства, от които да
се направи извод, че ответницата е очаквала смъртта на съпруга й да настъпи
твърде скоро след диагностицирането на заболяването му през м. октомври 2018 г.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД от С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. №5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която в чл. 4 М.К.Д. придобива собствеността на недвижим имот и движими вещи,
поради накърняване на добрите нрави се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПР. 1 ОТ ЗЗД:
Съдебната практика непротиворечиво приема, че основанието за нищожност
на договора поради невъзможен предмет /липса на предмет/ предполага начална фактическа или правна
невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на
правоотношението. Порокът нищожност на сделка на основанието по чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД е свързан с
основен елемент от сделката - предмет. Този основен елемент ще липсва, т.е. –
сделката ще е с невъзможен предмет, ако предметът – обектът на правоотношението не съществува фактически в
реалния мир при сключване на сделката – фактическа невъзможност или ако за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. В случая обектите на
правоотношението по чл. 4 от брачен договор
от 16.11.2016 г. съществуват фактически в реалната действителност и са определени, като се касае за предоставяне
право на собственост върху годни самостоятелни обекти – двуетажна вилна сграда с
идентификатор 10135.5401.2545.1 по КК на гр. ****, МПС, селскостопанска
техника и покъщнина, за каквото не съществуват правни
пречки. Съобразно разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 от СК с брачния договор е допустимо да се извърши
разпореждане, както с имущество придобито по време на брака в режим на СИО,
така и с лично такова, придобито преди брака, поради което не са налице и
правни пречки за сключване на процесния договор.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1
от ЗЗД от С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. №5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която в чл. 4 М.К.Д. придобива собствеността на недвижим имот и движими вещи,
поради накърняване на добрите нрави се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПР. 4 ОТ ЗЗД:
Основанието за недействителност на един договор – липса на основание, е приложимо само при каузалните сделки, т. е. тези, при които се
предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга престация.
В чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима законна презумпция, съгласно която
основанието се предполага до доказване на противното, следователно в тежест на
ищците,
позоваващи се
на липсата на такова е да
оборят
презумпцията за наличието му. Основанието /каузата/ на договора е
причината страните да се задължат по него. В
конкретния случай в чл. 4 от брачен договор от 16.11.2018 г., с
нотариална заверка на подписите на страните и съдържанието му per. №5333
и per. №5334, том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,***
действие ВРС, съпрузите са договорили М.К.Д. да придобие
собствеността върху недвижим имот и движими вещи срещу заплащане на определена
цена. Ирелевантен е въпросът за характера на имуществото /лично или в режим на
СИО/ с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от СК, според която с брачния
договор е допустимо да се извърши разпореждане, както с имущество придобито по
време на брака в режим на СИО, така и с лично такова, придобито преди брака. Договорът има изискуемото от закона основание – непосредствената правна
цел, която страните преследват с него, а именно - уреждане на имуществените отношения между тях по
отношение на брачното си и предбрачното си имущество
по възмезден начин. Т.е. в настоящото производство от страна на ищците не са
ангажирани надлежни доказателства, които да оборят презумпцията на чл. 26, ал.
2, изр. 2 от ЗЗД, че брачен договор от 16.11.2016 г. в атакуваната му част е
лишен от основание.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД от С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за прогласяване нищожността на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. №5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която в чл. 4 М.К.Д. придобива собствеността на недвижим имот и движими вещи,
поради липса на основание се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 33, АЛ. 1 ОТ ЗЗД:
Същият е допустим на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като е предявен в едногодишния срок от сключване на атакувания брачен договор
от 16.11.2018 г. И в доктрината, и в съдебната практика по чл. 33 от ЗЗД, фактическият състав на
крайната нужда се състои от три елемента. Първият, състоянието на крайна нужда,
който означава, че трябва да са налице обстоятелства и то тежки за един субект,
които да водят при него /субекта/ до липса на средства, а и оттук да е налице
обстоятелство, което да мотивира това лице към сключване на сделка със свое
имущество. Вторият елемент е необходимостта от връзка и то причинна между
условията за сключване на сделката и самата сделка. Необходимо е на трето
място, сделката да е сключена при неизгодни условия и те да са явни, а такива
условия са налице, когато се нарушава принципа на равенство между престации -
от една страна предмета на сделката и от друга - цената на този предмет. В тежест на ищците
е да установят в условията на главно и пълно доказване горните предпоставки за
уважаване на иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
Не са ангажирани
доказателства, от които да се обоснове изводът, че К.С.Д. към момента на
сключване на брачен договор от 16.11.2018 г. е бил в състояние на крайна нужда. Вярно е, че
наследодателят на ищците след първото му постъпване в болница на 22.09.2018 г.
е диагностициран с онкологично заболяване С19 Злокачествено новообразувание на
ректум, 4-ти клиничен стадий на дебелочревен карцином, изписан на 08.10.2018 г.
от МБАЛ „Света Анна – ****“ АД /лист 17/. При последващото му постъпване в
болница – СБАЛОЗ „Д-р М. Марков“, гр. **** на 06.11.2018 г. е преценено, че
същият не е подходящ за специфично противотуморно лечение, като ще се провежда
симптоматично такова /лист 18/. На 29.11.2018 г., същият постъпва за лечение в
Медицински институт – МВР, Отделение по хематология – гр. София, от където е изписан
на 10.12.2018 г. при обективно състояние: с подобрение, коригирани
хематологични показатели и стабилна хемодинамика и изход от заболяването: с
подобрение и овладяване на клиничната симптоматика, и постигане на състояние,
което позволява проследяване и лечение в амбулаторни условия /лист 133/. Видно
е от извлечението от сметка на К.С.Д. с iban ***.01.2018 г. – 08.02.2019 г., че началното салдо по същата
е 47 682.13 лева, като на 15.10.2018 г. сумата от 44 500 лева е
прехвърлена по сметка на съпругата му, при остатък 677.51 лева. От
свидетелските показания на св. ****Д. и ***** се установява, че съпрузите са
живели в общо домакинство, М.Д. е полагала сама грижи за съпруга си след
неговото заболяване, както и за домакинството им, същият е провеждал лечение,
вкл. и в гр. София, за което е било заплащано. От разказа на св. Генчев се
установява, че по желание на Д. парите от банковата му сметка са преведени по тази
на съпругата, именно с оглед обезпечаване заплащането на лечението му. Няма
данни по делото такова да му е отказано или да не е провеждано, поради липса на
средства от негова страна. Т.е. не е налице първата от предпоставките на чл.
33, ал. 1 от ЗЗД за уважаване на иска за унищожаване на чл. 4 от процесния
брачен договор, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия,
поради което и не се налага изследването на останалите, тъй като това няма да
промени крайния извод на съда.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД
от С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за унищожаване на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. №5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която в чл. 4 М.К.Д. придобива собствеността на недвижим имот и движими вещи,
като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 87, АЛ. 3 ОТ ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 42 ал. 2 от СК, в отклонение на общото правило по чл. 87 от ЗЗД, изрично указва особен
ред за разваляне на брачния договор, а именно съдебен ред. Докато правилото по
чл. 87 от ЗЗД
е на първо място за извънсъдебно разваляне. В случая независимо дали брачния
договор има вещнотранслативен ефект развалянето му винаги ще става по съдебен
ред.
Съобразно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като по
отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават
или прекратяват вещни права върху недвижими имоти развалянето става по
съдебен ред.
Брачният
договор е правоотношение с продължително изпълнение. Съгласно чл. 40, ал.
1 от СК той
поражда действие от сключването му до момента на прекратяването му – чл. 42 от СК. Поради това
прекратяването на брачния договор няма обратно действие. Брачният договор
урежда имуществените отношение между съпрузите по време на брака и придобитите
съобразно неговите клаузи права и
задължения не отпадат, когато настъпи прекратяването. Прекратява се
действието на договора занапред, но той продължава да е относим към
имуществените отношения до прекратяването, защото до тогава е съществувало
брачното правоотношение, което също не се заличава.
В конкретния случай се претендира разваляне поради
неизпълнение на брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. №5333 и per. № 5334,
том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с
която М.К.Д. придобива собствеността върху двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214
/двеста и четиринадесет/ кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда
с идентификатор 10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от
60 кв.метра, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, номер, номер по
предходен план - няма, построена в поземлен имот с идентификатор
10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по предходен документ за
собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
десет метра/, номер по предходен план: 5472545, при съседни: 10135.5401.2557;
10135.5401.2546; 10135.5401.2542; 10135.5401.2543; 10135.5401.2558, находящ се
в землището на град ****, община ****, област ****, район "*****",
с.о. местност "Боровец-север" срещу
сумата от 36 000 лева, която е договорено да бъде заплатена от
ответницата М.Д. на наследодателя *****Д. в едногодишен срок, считано от датата
на подписване на брачния договор - на 6 /шест/ равни вноски по шест хиляди лева
всяка, платими през два месеца, по банковата сметка на последния – чл. 4.
В чл. 2 от брачния договор съпрузите приемат за
установено, че притежават в съсобственост в режим на СИО двуетажната масивна вилна сграда с таван с идентификатор
10135.5401.2545.1 по КК на гр. ****, която е предмет на възмездната
разпоредителна сделка в чл. 4 от същия. Процесният имот обаче съставлява
предбрачно имущество на К.С.Д., тъй като същият го придобива въз основа на решение от
28.09.1998 г. по гр.д. № 1117/1997 г. по описа на ВРС, ХІІІ с-в, с което
е прекратен бракът между него и *****., като е утвърдено споразумение
между съпрузите по чл. 99, ал. 3 от СК /отм./, по силата на което в дял и собственост
на Д. се поставя двуетажна
вилна сграда, състояща се от гараж и две помещения към него на първи етаж, на
втория етаж – три стаи, кухня, баня-тоалет, коридор и външно стълбище, а така
също и три складови помещения в таванския етаж – подпокривно пространство,
находящи се в гр. ****, кв. Галата, м. „Боровец-север“, пл. № 2543 и пл. № 2545., т.е. преди сключване на брака му с ответницата Д. от 09.06.2000 г. Още
повече, че от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесната двуетажна сграда е нанесена за първи път като съществуваща в ПИ
№ 2545 в КП от 1979 г. след някое от двете му попълвания през 1989 г. и 1995 г.
без да може да се определи кога точно се е извършило това. От констативен
акт от 09.12.1988 г. се
установява, че „сезонната постройка" – двуетажната сграда изградена
в процесния имот с идентификатор № 10135.5401.2545.1 е била в
завършен вид към тази дата. Настоящата инстанция
намира, че разликата в площта на
сградата по КА от 09.12.1988 г. и документите
изготвени по отношение на нея след 2000 г. се дължи, както на грешка в
измерването /съобразно изводите на СТЕ/, така и на предприетите СМР от
съпрузите Димитрови във времето след сключване на гражданския им брак –
уширение на откритата тераса, пристройка на приземното ниво на сградата, пристройка
на втория етаж, надзиждане на таванския етаж. Още повече, че площта на един
имот не е определяща за неговата индивидуализация, за разлика от местонахождението
му. Видно е от скиците, приложени към заключението на вещото лице по СТЕ, че в
ПИ № 10135.5401.2545 по КК на гр. **** не е налице изградена друга сграда,
както и не е налице двуетажна такава в съседния имот ПИ № 10135.5401.2543,
собственост на сестрата на *****Д. – ****Д., които да могат да опровергаят
извода за идентичност. В тази връзка съдът цени изцяло показанията на
свидетелите *****., ****Д., *****, ********* и *****, според които процесната
двуетажна сграда е изградена и завършена още по време на брака между К.С.Д. и *****
Съдът кредитира и показанията на всички разпитани по делото свидетели, в
частта, с която безпротиворечиво установяват, че са извършени ремонти и
подобрения на съществуващата вече двуетажна сграда в ПИ № 2545 след брака на *****Д.
с ответницата, като изграденото представлява пристройка на първи етаж, състояща
се от котелно с две складови помещения, пристройка на втория етаж, уширение на
открита тераса, надзиждане на таванския етаж.
Постореното обаче не съставлява самостоятелен обект, който може да бъде
отделен от съществуващата вече стара сграда, така
че следва режима на собственост на главната вещ /старата сграда/, съобразно разпоредбата на чл. 97 от ЗС. Затова и сградата, предмет на чл. 2 и
чл. 4 от брачния договор от 16.11.2018 г. е лична собственост на *****Д.,
пидобита преди сключване на втория му брак и не се притежава в режим на СИО
между него и М.К.Д..
Ответницата прави възражение за придобиване на 1/2 ид.ч.
от двуетажната сграда по давност, чрез владение, упражнявано в периода от м.
декември 1998 г. до 16.11.2018 г. – датата на подписване на брачния договор
/лист 131/, като в първото по делото заседание периодът на давностното
владение, упражнявано от ответницата е уточнен с начален момент от съставянето
на КНА № 14, том І, рег. № 730, дело № 14/25.01.2007 г. /лист 139/ до
подписване на брачния договор - 16.11.2018 г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок. Ответницата следва да установи спрямо кого е
противопоставила явно, трайно и необезпокоявано владението си, както и на кого
е отнела владението. По делото не се събраха доказателства, които да установят
намерението на Д. за своене на 1/2 ид.ч. от вилната сграда. Същата е допусната
в имота по силата на съжителството си на съпружески начала с *****Стаматов,
което от 09.06.2000 г. прераства в брачна връзка. Съставянето на КНА не й
придава качеството на владелец, още повече, че документите, въз основа на които
е съставен не са годни да я направят собственик или съсобственик. От събраните
гласни доказателства не се установява Д. да е манифестирала намарение за своене
на 1/2 ид.ч. от имота пред съпруга си или трети лица /съседи, познати, роднини
и др./. Грижите за домакинството не могат да обосноват упражняване на владение
върху процесната сграда. Още повече, че от показанията на св. Красимир Генчев
се установява, че същият знае, че собственик на вилата е починалия Д., който я
е продал на съпругата си. С оглед изложеното възражението на ответницата за
придобиване на 1/2 ид.ч. от двуетажната сграда по давност се явява
неоснователно. Т.е сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 по КК на гр. **** към датата на сключване на брачния договор между
страните – 16.11.2018 г. е лична собственост на К.С.Д., придобита преди брака.
В този смисъл чл. 2 от от брачния
договор, с който съпрузите приемат за установено, че притежават в съсобственост
в режим на СИО двуетажната масивна вилна
сграда с таван с идентификатор
10135.5401.2545.1 по КК на гр. **** съдържа недопустима уговорка между
страните по силата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от СК, който не допуска с брачния
договор предбрачно имущество на една от страните да става съпружеска
имуществена общност.
На разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД подлежат само валидни договори.
Недопустимостта на уговорката в чл. 2 от процесния брачен договор обаче не
влече недопустимост и на чл. 4 от същия, тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 1
от СК, допуска извършването на разпореждане, както с имущество придобито по
време на брака в режим на СИО, така и с лично такова, придобито преди брака.
Настоящата инстанция приема, че наследодателят на страните в чл. 4 от брачния
договор от 16.11.2018 г. е извършил валидна продажба на целия си личен имот,
придобит преди брака с ответницата и представляващ двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214
/двеста и четиринадесет/ кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда
с идентификатор 10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от
60 кв.метра, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, номер, номер по
предходен план - няма, построена в поземлен имот с идентификатор
10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по предходен документ за
собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
десет метра/, номер по предходен план: 5472545, при съседни: 10135.5401.2557;
10135.5401.2546; 10135.5401.2542; 10135.5401.2543; 10135.5401.2558, находящ се
в землището на град ****, община ****, област ****, район "*****",
с.о. местност "Боровец-север" срещу
сумата от 36 000 лева, която е договорено да бъде заплатена от М.Д.
на *****Д. в едногодишен срок, считано от датата на подписване на брачния
договор - на 6 /шест/ равни вноски по шест хиляди лева всяка, платими през два
месеца, по банковата сметка на последния.
Видно е от банковите извлечения по сметките на *****Д. и М.Д., че съпругът
към 01.01.2018 г. притежава наличност по собствената си сметка с iban ***2.13 лева. На 15.10.2018 г. сумата от 44 500 лева е
преведена по сметка на М.К.Д. с iban ***. Началното салдо по тази сметка на Д.
към 18.10.2018 г. е в размер на 45 472.41 лева, в която е включена
преведената сума от сметката на съпруга в размер на 44 500 лева. На
18.10.2018 г. ответницата превежда сумата от 40 000 лева по друга своя
сметка с iban ***, която преди горния превод има начално салдо от нула
лева. Именно от сметка с iban ***а на 20.11.2018 г. по сметката на
съпруга си сумата от 6000 лева, която на 22.11.2018 г. лично изтегля от клон на
банката. Съгласно действащият СК, обнародван в ДВ бр. 47/23.06.2009
година, който е в сила от 01.09.2009 година, в случаите, когато отношенията
между съпрузите се уреждат при закона режим на общност, съпружеската
имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на брака в
резултат на съвместен принос вещни права. Това изрично е посочено в
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК. Тази разпоредба не съдържа правило,
което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), с което
съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в
останалите разпоредби уреждащи законовия режим на общност в отношенията между
съпрузите. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са
изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична
собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са
придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата
съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това означава, че след
влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична собственост на
съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът
на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по
силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на
паричните влогове са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл.
29, ал. 3 от СК правила относно съпружеската имуществена общност.
В конкретния случай, единственото плащане по банков път, което съобразно
датата на извършване може да се предположи, че ответницата е направила в
изпълнение на чл. 4 от процесния брачен договор е това за сумата от 6000 лева
на 20.11.2018 г., но тъй като това е станало с лични средства на съпруга й,
които са наредени от негова банкова сметка ***, настоящата инстанция не може да
счете, че съставлява валидно изпълнение на задължение за плащане на продажната
цена. Не е посочено и основанието за извършване на този банков превод от
20.11.2018 г., от където обосновано да се предположи, че се касае за изплащане
на продажна цена по брачен договор. Още повече, че от показанията на свидетеля
Генчев се установява, че Д. е прехвърлил личните си средства, притежавани в
банката в размер на 45 000 лева на съпругата му М. с оглед необходимостта
тя да плаща за лечението му и всичко необходимо свързано с него. Не се
установява същите да са дарени на ответницата. Други суми от ответницата не са постъпвали по
сметка на съпруга й нито преди смъртта му, нито след нея. Не се установява и
извършено по друг начин изпълнение на поетото от Д. задължение в чл. 4 от
брачен договор от 16.11.2018 г. да заплати продажната цена на придобития от нея
недвижим имот, като такива твърдения не са и наведени. Смъртта на продавача не
я освобождава от изпълнение на поетото вече задължение по брачния договор,
същата дължи такова на наследниците му по закон, които са й известни. Възражението на ответницата във връзка с
предназначението на изтеглената от нея сума от 6000 лева от сметката на Д. на
22.11.2018 г. са ирелевантни за настоящото производство, доколкото вече се
установи, че сумата е лично имущество на съпруга.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 87 от ЗЗД
на С.К.К. и И.К.Д. против М.К.Д. за разваляне на брачен договор от 16.11.2018 г., с
нотариална заверка на подписите на страните и съдържанието му per. № 5333
и per. № 5334, том
2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, в частта с която М.К.Д.
придобива собствеността върху двуетажна масивна
вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 /двеста и четиринадесет/
кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор
10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.метра,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, номер, номер по предходен план -
няма, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ
от 1000 кв.метра по предходен документ за собственост, а по кадастрална скица с
площ от 1099 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до десет метра/, номер по предходен
план: 5472545, при съседни: 10135.5401.2557; 10135.5401.2546; 10135.5401.2542;
10135.5401.2543; 10135.5401.2558, находящ се в землището на град ****, община ****,
област ****, район "*****", с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от 36 000 лева, която
да бъде заплатена от М.Д. на *****Д. в едногодишен срок, считано от датата на
подписване на брачния договор - на 6 /шест/ равни вноски по шест хиляди лева
всяка, платими през два месеца, по банковата сметка на К.С.Д. – чл. 4 поради неизпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ищците са формулирали искане за присъждане на
разноски, поради което ответницата следва да бъде осъдена
да им заплати сумата в размер на 4 527.54
лева, представляваща заплатена държавна такса, депозити за СЕ, такси за съдебни
удостоверения, вписване на исковата молба и обезпечителната заповед, заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените към него доказателства /листи 284 - 286/, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХЪВРЛЯ исковете на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и И.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26,
ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД ЗА
ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН И ЗА УНИЩОЖАВАНЕ на брачен договор от
16.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите на
страните и съдържанието му per. № 5333
и per. № 5334, том
2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, сключен между М.К.Д.,
ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН ********** В ЧАСТТА, с която в чл. 4 М.К.Д., ЕГН ********** придобива
собствеността върху ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА
С ТАВАН, с общо РЗП от 214 /двеста и четиринадесет/ кв.м. по
документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1,
на два етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.метра, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна, номер, номер по предходен план - няма, построена
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра
по предходен документ за собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до десет метра/, номер по предходен план: 5472545,
при съседни: 10135.5401.2557; 10135.5401.2546; 10135.5401.2542;
10135.5401.2543; 10135.5401.2558, находящ се в землището на град ****, община ****,
област ****, район "*****", с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева, която да бъде
заплатена от М.К.Д., ЕГН ********** на К.С.Д., ЕГН ********** в едногодишен срок, считано от датата на подписване на
брачния договор - на 6 /шест/ равни вноски по шест хиляди лева всяка, платими
през два месеца, по банковата сметка на К.С.Д.; Движима вещ - МПС, вид лек автомобил с ДК
№5261 РХ, марка Рено, модел Лагуна, с № на рама:
VFIBT1D0D40765486, № на двигател K4MF824D002509, цвят сив, ведно с числящите се към нея
принадлежности - срещу сумата от 1000
/хиляда/ лева, заплатена напълно и в брой от ответницата, в деня
на подписване на договора, преди извършване на нотариалното удостоверяване на
подписите на страните и съдържанието на договора; Селскостопанска техника - мотоблок "Нева"2,
бензинова косачка "Хуск****",
моторен трион "Премиум", моторна пръскачка "Премиум", както
ицялото обзавеждане в семейното жилище, представляващо ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА
СГРАДА С ТАВАН, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица
- сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.2545, включително бялата и черната техника в жилището
- общо за сумата от 1 950 лева, която
е заплатена напълно и в брой от ответницата в деня на подписване на договора,
преди извършване на нотариалното удостоверяване на
подписите на страните и съдържанието
на договора, както следва: за прогласяване за нищожен, поради
противоречието му със закона /чл. 38, ал. 3 от СК/, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, като относително
симулативен, прикриващ договор за дарение, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване нищожен, поради заобикаляне на закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за
нищожен, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, поради невъзможен предмет,
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за
нищожен, поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД; в
евентуалност за унищожаване, като сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни.
РАЗВАЛЯ брачен договор от 16.11.2018
г., с нотариална заверка на подписите на страните
и съдържанието му per. № 5333
и per. № 5334, том
2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС, В ЧАСТТА, с която в чл. 4 М.К.Д., ЕГН ********** придобива
собствеността върху ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА
С ТАВАН, с общо РЗП от 214 /двеста и четиринадесет/ кв.м. по
документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1,
на два етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.метра, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна, номер по предходен план - няма, построена в поземлен
имот с идентификатор 10135.5401.2545, целият с площ от 1000 кв.метра по
предходен документ за собственост, а по кадастрална скица с площ от 1099 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до десет метра/, номер по предходен план: 5472545, при
съседни: 10135.5401.2557; 10135.5401.2546; 10135.5401.2542; 10135.5401.2543;
10135.5401.2558, находящ се в землището на град ****, община ****, област ****,
район "*****", с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева, която да бъде заплатена от М.К.Д., ЕГН ********** на К.С.Д., ЕГН ********** в
едногодишен срок, считано от датата на подписване на брачния договор - на 6 /шест/
равни вноски по шест хиляди лева всяка, платими през два месеца, по банковата
сметка на К.С.Д., поради неизпълнение на задължението за заплащане
на продажната цена по иск на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и И.К.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** против М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и И.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 4 527.54 /четири
хиляди петстотин двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В
ОКЪРЖЕН СЪД: