МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 4/07.03.2017 год. по НОХД № 421/2017 год. на Районен съд, гр.
Павликени
Обвинението
е против Р.Ц.Ц. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български
гражданин, неженен, със средно образование,
*** - П., с ЕГН **********, неосъждан, за това че на 08.03.2017 г. в с. В.,
общ. П. управлявал МПС - лек автомобил “***“ с per. № ***след употреба на
наркотични вещества — амфетамин и тетраканабинол (наркотични вещества или техни
аналози по смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включени в
Списък № 1 към ЗКНВП с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от употребата им, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина), установени с техническо средство „DrugCheck 3000“ с
фабр. № ***. ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл. чл. 343б, ал. 3
от НК и в с.з. представителят й поддържа обвинението така, както е предявено и
счита, че е доказано.
Подсъдимият
се явява в с.з., не се признава за виновен, но не отрича употребата на
наркотични вещества – марихуана на 26.02.2018 година, а амфетамин три-четири
седмици преди процесната дата. Моли за оправдателна присъда, алтернативно за
минимално административно наказание.
Редовно
упълномощеният му защитник - адв. К.М., *** навежда доводи за несъставомерност
на деянието от субективна страна – непосредствено преди проверката бил в
интимни отношения с св. С., която вероятно употребявала наркотични вещества,
при който контакт се компрометирала проверката и резултатите от нея.
Подзащитният му не предполагал, че предходната му употреба, която не отричал
можело да даде положителен резултат. Спори също така механизма на извършване
проверката и моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно
моли за минимално административно наказание.
Като се запозна със становищата на страните
и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Относно
личността на подсъдимия - Р.Ц.Ц. е ** годишен, живее в гр. П. Работи по
трудово правоотношение с ***- П. Към процесната дата не е осъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл. 78а НК. Правоспособен водач на МПС, категория „В, М, С, АМ, ТКТ“.
Многократно наказван за нарушения на ЗДвП и правилника за прилагането му –
приложената справка за водач (л. 45-47 от ДП).
Факти
по делото: На 08.03.2017 г., около 03.45 часа, Ц. управлявал МПС - лек
автомобил „***“ с per. № ***в с. В., общ. П. – по ул. „***”. По това време там,
срещу дом № ** се намирали полицейските служители от РУ "Полиция",
гр. П. – свидетелите Ю. Й., А. Н. и В.Ц., които били на работна смяна и
изпълнявали служебните си задължения. Подсъдимият наближил с автомобила си
полицейските служители и тъй като се движел много бавно, неуверено те го спрели
за проверка. След спирането полицаите установили, че водач на автомобила е
подсъдимият Ц.. В автомобила била и св. М. С.. Вида му - с разширени зеници и
зачервени очи, необяснимо весел, а и знаейки отнапред, че той употребява
наркотици, мотивирал свидетелите да извършат проверка за употреба на наркотици
с техническо средство „DrugCheck 3000“, с фабричен номер ***. На въпроса дали
скоро е употребил храни или напитки Ц. отрекъл. Проверката извършил св. Н., при
спазване подробните инструкции на производителя, включително и темпериране за
около 10 минути – показанията на св. Н., Ц. и Й. При нея се установило, че
управлява моторното превозно средство след употреба на амфетамин и тетраканабинол,
при едва тогава подсъдимия признал, че действително е употребявал наркотици
преди една седмица. Ц. бил отведен в сградата на ФСМП, гр. П., където отказал
да даде кръв за изследване – приложените талон за медицинско изследване № ***,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, амб. № *** от 08.03.2017 година. След отказа подсъдимия бил
отведен в сградата на РУП, гр. П.. Ц. не възразил по съставения акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), при съставянето на който му
били отнети СУМПС и СРМПС и се установило да управлява с обжалвано НП.
В чл. 6, ал. 1 от
Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е предвидено,
че в случай на отказ да се даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или
на друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство. В чл. 1, ал. 4 от Наредбата е предвидено, че
техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на упойващи
вещества от водачите на моторни превозни средства се определят със Заповед на
Министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от Изпълнителната
агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.
Видно е от
приложеното по делото писмо с вх. № 328600-14120/08.04.2016 г. от
Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването, че
медицинското изделие с търговско име Drager DrugCheck 3000 STK представлява
орален тест за установяване на упойващи и наркотични вещества и е с нанесена СЕ
маркировка за оценено съответствие съгласно изискванията на Закона за
медицинските изделия. За продукта е
подадена в Агенцията форма за уведомяване с необходимата придружаваща
документация, с което са изпълнени изискванията на Закона за медицинските
изделия и продуктът може да бъде използван от службите за контрол.
Приложена е Заповед
Рег. № 8121з-396/21.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
представляваща допълнение към Заповед Рег. № Із-789/12.04.2010 г., с която е
наредено проверката за употреба на упойващи вещества от водачите на МПС да се
извършва с техническото средство Drager DrugCheck 3000 STK (Drager DrugCheck
3000 STK).
Съгласно т. 11 на
параграф 1. ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и
3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или
депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква
халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност,
поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия
върху човешкия организъм.
Съгласно чл. 3, ал.
2 на Закона, с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията
на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
1. Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина;
2. Списък II -
Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина;
3. Списък III -
Рискови вещества.
Амфетаминът и тетрахидроканабинолът
са класифицирани и включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и в Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия - частично, от показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства по ДП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото не
са оспорени и с оглед липсата на данни за евентуална заинтересованост.
С оглед така
изложеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
При така установената
фактическа обстановка и анализ на доказателствата по делото, Съдът приема, че
обвиняемият е осъществил състава на чл. 343б, ал. 3 от НК като на 08.03.2017 г.
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
тетрахидроканабинол.
Подсъдимият е
пълнолетен и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.
Установено е на
първо място – управление на МПС, като при
изяснените фактически обстоятелства несъмнено действията на подсъдимия
покриват напълно признаците на понятието “управление“, съгласно указанията на
т. 2 б.“а“ от ППВС №1/1983г. и на второ място установено е и съдържание на
наркотични вещества – амфетамин и тетрахидроканабинол в кръвта на водача на МПС
- подсъдимия.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл със съзнавани,
целени и настъпили общественоопасни последици.
Като елемент от
състава на престъплението в закона не е посочена точно определена величина или
минимум, за съдържанието на такова вещество или степен на въздействие върху
дееца. В този смисъл, съдът намери за неоснователни доводите, че деянието не е
осъществено, т.к. по делото имало данни само за това, че подсъдимият е приел
наркотични вещества преди проверката на 26.02.2017 година и че към момента на
управление на МПС не се е чувствал повлиян от упойващите вещества и е смятал,
че ефектът на наркотика е преминал. Ирелевантно за съставомерността на
престъплението от субективна страна е обстоятелството дали извършителят е приел
упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието; дали се е чувствал
повлиян от приетите от него наркотични вещества. Следва да се има предвид, че
за съставомерността от субективна страна е достатъчно установяването по
категоричен начин, че водачът на МПС е употребил наркотично вещество преди да
управлява автомобила, както и да е съзнавал, че го управлява след като е
употребил такова. В случая последното се установява безспорно от обясненията на
подсъдимия, които е дал още при проверката, а и пред настоящата инстанция,
както и от показанията на процесното техническо средство, преценени в тяхната
съвкупност и взаимовръзка.
Неоснователни са
релевираните доводи за неспазване на реда за извършване на проверката,
доколкото свидетелите дават подробни показания в насока всички технологични
изисквания да са били спазени. От друга страна липсват по делото данни каквото
и да е било да е попречило на Ц. да реализира провото си на защита в него
момент и да оспори показанията на техническото средство, съответно да даде кръв
за изследване и по този начин да обори показанията на техническото средство.
Липсват каквито и да било данни така коментираните показания на първо място да
са били оспорени – Ц. чистосърдечно заявил, че е употребил наркотици преди
седмица.
Съгласно нормата на
чл. 1, ал. 2 от Наредбата употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания, а според чл. 2, ал. 1 когато от водача е
взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване, т.е. доколкото Ц. не е отказал проверка с техническото средство и
физическото му състояние е позволявало такава проверка, и доколкото няма данни
за некачествена проба и за оспорване на показанията, то не е и следвало да се
извършва лабораторно изследване. Въпреки това Ц. е отведен до ФСМП, където
категорично отказал даването на кръвна проба, което удостоверил с подписа си –
приложения Протокол.
Съобразно чл. 6. от
наредбата при отказ, както е в случая, да даде кръв за изследване употребата на
алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство.
За допълнение,
следва повторно да се подчертае, че от обективна и субективна страна съставът
на деянието по чл.343б, ал.3 от НК изисква единствено управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена
концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за
управление на МПС. Доказването на употребата на наркотични вещества е възможно
да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени
в НПК – така Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н.д. № 34/2016 г., III н.
о.
Съдът намира
неоснователни и доводите, че проверката била компрометирана от скорошен
сексуален контакт на лицето – липсват данни св. С. да е употребила наркотици,
което и се отрича от нея.
Поради всичко гореизложено,
съдът прие, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, поради
което призна подсъдимия Р.Ц. за виновен в извършването на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Вид и размер на
наказанието:
Съгласно
разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК наказанието, което следва да се наложи на
обвиняемия е лишаване от свобода за срок от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият към процесната дата не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
От престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на
посочената правна квалификация и съобразявайки се с действащото законодателство
към момента на извършване на престъплението, както и с изведения в чл. 2 от НК
принцип за прилагане на най – благоприятния за дееца закон, съдът прие, че
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.
78а, ал. 1 от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, тъй
като в случая са налице всички комулативно предвидени предпоставки за
прилагането на този законов институт към инкриминирания момент.
Към момента на
постановяване на настоящата присъда нормата на чл. 78а, ал.7 от НК (ДВ, бр.54/05.07.2017 г.) въвежда
изключение от възможността за прилагане на института на освобождаването от
наказателна отговорност с реализирането на административна такава, предвиден в
ал. 1 на чл. 78а от НК, за престъпления извършени от лица в състояние след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, какъвто е и процесния случай
– за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Както се посочи и по – горе
съгласно чл. 2 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в
сила по време на извършването му, като в случай, че до влизане на присъдата в
сила последват различни закони, се прилага този, който е най – благоприятен за
дееца. Прилагането на института на освобождаването от наказателна отговорност с
реализирането на административна такава, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК,
действаща разпоредба към 08.03.2017 г., се явява по – благоприятно за
подсъдимия отколкото сега действащата норма на чл. 78а от НК – последвалото
изменение на ал. 7, изключваща прилагането на този институт и задължаваща
налагането на наказание съобразно предвиденото от вида по чл. 37 от НК за
съответното престъпление по реализацията на наказателната отговорност за
подсъдимия.
За това и
настоящият съдебен състав с присъдата си подсъдимия на основание чл. 78а, ал. 1
вр. чл. 343б, ал. 3 от НК от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба.
Относно размерът на
наказанието глоба съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
– младата възраст, частичното признание, чисто съдебно минало, изразено
съжаление, а като отегчаващо обстоятелство - наличието на множество предходни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, лошите характеристични
данни прие, че най – справедливият размер за административното наказание глоба
е в размер на 1600 лева.
Съдът като прецени
всички събрани доказателства за личността на извършителя на престъпното деяние,
обстоятелствата по извършване на самото престъпление и наличието на наказания
на по административен ред за други нарушения на правилата за движение по
пътищата, прие, че следва да бъде наложено на подсъдимия на основание чл. 78а,
ал. 4 вр. чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство в размер на 1 (една) година и 3 (три)
месеца, считано от 08.03.2017 година.
Налагането на
административно наказание глоба в размер на 1600 лева и налагането на наказание
лишаване от право да се управлява МПС в размер на една година и три месеца
според настоящата инстанция ще изпълнят целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Вещественото
доказателство подлежи на унищожаване като вещ без стойност.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
И.
И.