№ 46
гр. Русе, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Десислава Ботева
в присъствието на прокурора К. Й. К.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254500600002 по описа за 2025 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Инициирано е от въззивна жалба от подсъдим пред първата
инстанция – Н. Н. Н. (подадена чрез защитник – адв.С. С.), срещу Присъда №
82/05.09.2024г., постановена по НОХД № 1248/24г. по описа на Районен съд –
Русе, с която Н. е признат за виновен в това, че на 19.02.2020 г., в гр. Русе, без
надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества –
метамфетамин, с нетно тегло 0,25 грама, активен наркотично действащ
компонент 80.1 тегловни процента, на стойност 6,25 лева, марихуана, с нетно
тегло 0,9360 грама, активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол – 11 тегловни процента, и марихуана, с нетно тегло
0,1662 грама, активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
– 9 теглови процента, общо на стойност 6,61 лева, като случаят е
немаловажен, поради което на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК и
чл. 54 от НК са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като на
1
основание чл.373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието Лишаване от
свобода е намалено с една трета, и му е наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК е постановено
отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е постановено
отнемане в полза на Държавата предмета на престъплението – остатъчно
количество от високорискови наркотични вещества – метамфетамин, с нетно
тегло 0,25 грама, активен наркотично действащ компонент 80.1 тегловни
процента, марихуана, с нетно тегло 0,9360 грама, активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол – 11 тегловни процента, и
марихуана, с нетно тегло 0,1662 грама, активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол – 9 теглови процента, намиращо се на
съхранение в Отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори“ на Централно
митническо управление, като същото, след влизане в сила на присъдата, на
основание чл.92, ал. 2 от ЗКНВП да бъде унищожено. На основание чл.53, ал.
1, б. „а“ от НК е постановено отнемане в полза на държавата на два броя
електронни везни (веществени доказателства), като е постановено след
влизане в сила на присъдата, да се унищожат като вещи без стойност, друга
част от веществените доказателства - празни опаковки и 20 броя
полиетиленови плика, да останат по делото, като, ако в срок от една година от
влизане в сила на така постановената присъда не се установи на кого
принадлежат, на основание чл. 112, ал. 1 от НПК да се отнемат в полза на
Държавата и да се унищожат като вещи без стойност.
С присъдата Н. е осъден за заплати направени разноски по време
на досъдебното производство.
С въззивната жалба, доводи по която се развиват в
допълнителните съображения, както и в същия смисъл пред въззивната
инстанция от адв.С., се сочи неправилност на присъдата – поради
неприлагането на института маловажен случай, въпреки наличие на неговите
предпоставки. Развиват се съображения за същото, съответно на което се
прави искане пред въззивната инстанция за преквалифициране на
извършеното с приложение на ал.5 на чл.354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и
2
следващото при това положение, прилагане на правилата за изтекла
преследвателна давност, като въззивната инстанция реализира правомощието
по чл.334, т.4 от НПК.
Прокурорът заявява основателност на жалбата, на свой ред
излагайки аргументи в насока преценка за маловажност на случая.
Окръжен съд - Русе, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда констатира, че жалбата се явява основателна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е извел
елементите на фактологията от значение за привеждане към правото
(съобразно чл.373, ал.3 от НПК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК), възприема се изцяло от
въззивната инстанция за установена въз основа на доказателствената
съвкупност и не следва само да се повтаря и тук. Тази дейност на първата
инстанция не се оспорва и с въззивната жалба.
Окръжният съд констатира основание за положителен отговор в
претендирания с жалбата (предлагано за съответно и от прокурора пред
въззивната инстанция) смисъл, касателно правната оценка на процесното
деяние като маловажен случай и при останалите процесуални предпоставки, и
служебно дължимото приложение на правилата за изтекъл срок на абсолютна
преследвателна погасителна давност – за реализиране от въззивната
инстанция на правомощието, предвидено в чл.344, т.4 от НПК, налагащо
отмяна на обжалваната присъда в същностната й част, и прекратяване на
наказателното производство.
Съобразявайки обстоятелствата от кръга на визираните в чл.93,
т.9 от НК, за разлика от първата инстанция, въззивната приема наличието на
убедителен комплекс от такива, обуславящи правилност на правната оценка
на процесното държане на наркотични вещества от страна на Н. на
19.02.2020г. именно като маловажен случай, което и базира решението на
въззивната инстанция, че фактите обуславят съответност на правна оценка за
извършено деяние, съобразно квалификацията по чл.354а, ал.5, вр . с ал. 3,
пр.2, т.1 от НК.
Въззивната инстанция констатира наличието на комплекс
от смекчаващи обстоятелства и такива за по-ниска степен на обществена
опасност на подсъдимия, който комплекс определя настоящото деяние -
предмет на делото, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Елемент от
този комплекс представлява преценката за изключително малкото количество
(независимо, че общият предмет съставлява два вида от вещества) и стойност
на наркотичните вещества. На следващо място и с особено по тежест като
белег за ниска обществена опасност на самия подсъдим, и от там и на
3
деянието, съдът преценява установеното, че разкриването на съставомерното
държане на веществата, съответно и поначало възможността за реализиране
на наказателната отговорност, се дължало единствено на поведението на
подсъдимия, свързано със съгласие да допусне в домът си полицейски
служители (без те да притежават съответно разрешение за това, още по-малко
при данни да са считали необходимост за претърсване при неотложност и
осигурили предпоставките и спазване на процедура за такова действие), а и
само въз основа неговата воля да бъде установено наличието на веществата в
имота и съответно и те да достигнат до полицейските служители, на които
същите били предадени доброволно. Освен това, оказваното съдействие от
страна на подсъдимия за провеждане на развилото се наказателно
производство се обективира и от материалите от досъдебното производство (с
неотричане на стореното при полицейска беседа и изразено съжаление за
стореното) и признаването на фактите съобразно института по Глава двадесет
и седма от НПК в съдебната фаза, не представлява изолирано процесуално
поведение обслужващо само този, благоприятен с оглед наказването на
лицето институт, в случай на осъдителна присъда, а онагледява все така
продължаващо благоприятстващо реализирането на законовата наказателна
репресия, отношение от страна на процесния подсъдим, индиректно
показващо и съзнаване укоримостта на извършеното. Или направеното при
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК признание, е било предходено от
процесуално поведение на подсъдимия със същата характеристика, започнало
на практика и преди образуване на производството, при полицейски действия,
което било с определящо значение въобще за пораждане на настоящото
наказателно производство и неговото развитие до момента. Освен това, макар
да е налице отрицателна характеристична информация за личността на
подсъдимия, формално следващо от данните за предходни осъждания (каквото
оценка въпреки последиците на реабилитацията, чл.85 от НК не ограничава), в
случая едновременно се установява и обстоятелство с благоприятно за
обсъждане на личността на подсъдимия значение - значителния период от
време, изминал от времето на настъпване на последиците на реабилитацията,
както и в частност от ефективно изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, до процесно - установеното противоправно
поведение. Не на последно място, въззивната инстанция, идентично на
правилно приетото в този смисъл от първата, отчита в обсъждания комплекс и
данните по делото в насока тежко социално - битово, както и здравословно
състояние на подсъдимия. От друга страна, не намира за правилно считаното
от първата инстанция, че следва да се преценява в ущърб казателно
отговорността на подсъдимия в наказателно - правен аспект, информация
която следвала от показания на дадени свидетели, за цел към
разпространителска дейност на наркотични вещества/реализиране на такава.
Подобни данни биха могли да се преценяват от значение, единствено в случая,
че са били въведени като относими към предмета на делото (което би
обусловило компетентност не на районен, а на окръжен съд като първа
инстанция и след като не е така, явно обвинението не приема подобна теза за
доказана даденост) и освен това, предвид проведеното в случая съкратено
4
съдебно следствие при хипотезата на признание на фактите по обвинението,
само ако са въведени и като факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Такива липсват и съответно позоваването на подобна информация няма
процесуално - доказателствена база и самостоятелно и на това основание, се
явява недопустимо.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че
процесното деяние представлява такова по чл.93, т.9 от НК, съответно на което
се явява с правна квалификация по чл.354а, ал.5, вр . с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
При тези условия се констатира, че е налице основание за
упражняване правомощието по чл.334, т.4 от НПК, като при съобразяването
на датата на извършването на деянието (19.02.2020г.) се установява, че на
дата, предхождаща настоящото решение е изтекъл давностният срок за
наказателно преследване съобразно приложимите в случая, предпоставки по
чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Срока по абсолютната давност за
преследване на деянието (представляващо от правна страна съобразно
изложеното по-горе, престъпление по чл.354а, ал.5, вр . с ал. 3, пр. 2, т. 1 от
НК) – четири години и шест месеца, е изтекъл на 19.08.2024г.
Въз основа посоченото, извършеното деяние при преценка за
осъществяването му в условията на привилегирования състав по ал.5 на
чл.354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, наред с основание за приложение правилата
на преследвателната давност в посочения смисъл, постановеното с присъдата
относно отнемането на веществени доказателства и как да бъде отправена
друга част от тях, се явява правилна, поради само в тази й част следва да бъде
потвърдена, а отменена в същностната й – осъдително - санкционна част (по
отношение ангажиране наказателната отговорност и налагане наказание на
подсъдимия), както и в частта относно осъждането на подсъдимия да заплати
направените разноски, по аргумент от правилото по чл.190, ал.1, пр.2 от НПК,
като те остават за сметка на държавата, и следва да бъде прекратено
настоящото наказателно производство.
Мотивиран така и на основание чл.334, т.4 от НПК, вр с чл.81, ал.3, вр с
чл.80, ал.1, т.5 от НК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 82/05.09.2024г., постановена по НОХД №
1248/24г. по описа на Районен съд – Русе в осъдителната и санкционната
5
части, за извършено престъпление от подс.Н. Н. Н., както и частта по
осъждането за разноски, и
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу Н. Н.
Н., поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част - относно
отнемането на наркотичните вещества и начина за отправянето им, и относно
постановеното за веществените доказателства по делото.
Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
узнаването му, пред Върховен касационен съд на Република България..
Препис от решението да с изпрати на подс.Н.ов, адв.С. и
Окръжна прокуратура - Русе.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6