РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120102776 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. Г. Г. с ЕГН
********** от *** против „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, с която е направено искане да се прогласи нищожността на
Договор за потребителски кредит № ***, сключен между Д. Г. Г. и „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ООД, a при условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на цялото съглашение, да се прогласи нищожността на
клаузите, съдържащи се в чл.7.1 в), чл.8, чл.10 и чл.18 от Договор за потребителски кредит
№ ***, регламентиращи уговорена възнаградителна лихва при ГПР 48,63%, годишен лихвен
процент- 31.15%, лихвен процент на ден, както и заплащането на еднократна такса за оценка
на риска в размер на 600.00 лева, както и сумата за извършени разходи от страна на
Кредитора по чл.18 от Договор за потребителски кредит № *** в размер на 896.04 лева.
В законния едномесечен срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с
който е оспорило исковата молба. В същия срок дружеството е предявило насрещен иск, с
който е направено искане да се осъди ищцата по първоначалния иск да заплати на „Мъни
Плюс Мениджмънт" ООД сумата в размер на 5 696.56 лева, която сума представлява, както
следва: 4 373.52 лева непогасена главница по договор за кредит № ***/13.03.2020г.; 825.28
лева - просрочена договорна възнаградителна лихва по договор за кредит № ***/13.03.2020г
за период от 10.11.2020 до 10.06.2021 г., 14.45 лева - начислена наказателна лихва за забава
за периода на просрочието 11.10.2020 до 11.06.2021г., 483.31 лева - незаплатена такса за
оценка на риска по чл. 7.1., б. ,.в“ от договор за кредит № ***/13.03.2020г.
1
Постъпил е отговор на насрещния иск, с който искът се оспорва като се твърди, че не
са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на договора.
В с.з. ищецата не се явява и не изпраща представител, но депозира писмено
становище, с което поддържа иска и отговора по насрещния иск.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, но е депозирано
становище.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Договор за потребителски кредит № *** от 13.03.2020г., е сключен между „Мъни
Плюс Мениджмънт“ ООД- в качеството му на кредитодател, и ищцата Д.Г.- в качеството й
на кредитополучател. Съгласно договора ищцата получава сумата от 5000лв., като съгласно
чл.11.4 от договора същата трябва да върне по кредита сума от 9 566,84 лева на 36месечни
погасителни вноски. Уговореният по договора ГПР е 48,63%, а годишен лихвен процент-
31.15 %, при лихвен процент на ден 0.09%. Така общо договорната лихва по погасителния
план за срока на договора възлиза на сумата от 3 070,80 лева.
Съгласно чл.7,ал.1,б. Б и б.В от Договора общият размер на кредита е формиран от
следните компоненти-сумата от 5000лв. за текущи нужди и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 600.00 лева. Еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация.
Съгласно чл. 15 от договора потребителят се задължава в срок от 3 дни след
сключване на договора да представи на кредитора „документ за доходите“, сдържащ подпис
и печат на издалите го лица/ или компетентни органи, (служебна бележка, данъчна
декларация, сключен договор и други) удостоверяващ пълния размер на декларираните
доходи от страна на потребителя, в представената молба за оценка на кредитоспособността,
използвана при оценка на кредитоспособността и по настоящия договор.
В чл. 18 страните се съгласяват, че неизпълнение на задължението на потребителя по
чл. 15 ще причини на кредитора вреди, изразяващи се в извършване на допълнителни
разходи, свързани с обезпечаване на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими
от страна на потребителя в договорените размери. В случай, че потребителят в определения
срок не изпълни задължението си по чл. 15 същият дължи на кредитора заплащането на
извършените разходи от страни на кредитора в общ размер на 896,04 лева. Страните се
съгласяват, че в случай, че неустойката по чл. 18 стане дължима от страна на потребителя,
същият да заплати сумата посредством месечните вноски, съобразно нов, актуализиран
погасителен план.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която посочва, че в хода на проверката при ответника е изискала информация относно
начислените като дължими суми по кредита. От получената информация се установява, че
2
общо дължимите суми по договора за кредит възлизат на 8 346.45лв., от които 5000лв.
главница, възнаградителна лихва 2 746.45лв. и такса за оценка на риска в размер на 600лв. В
с.з. вещото лице посочва, че според обясненията на ответника разликата в сумите се дължи
неустойки, залегнали в договора, които обаче на практика не са начислявани. Според
заключението на експертизата по договора не са изплатени вноски с падеж 10.10.2020г.-
10.06.2021г. в общ размер 1 892.84лв. Така непогасеното по договора задължение е в размер
на 4 373.52 лева непогасена главница, 825.28 лева - просрочена договорна лихва за период от
10.11.2020 до 10.06.2021 г., 14.45 лева - лихва за забава за периода 10.10.2020 до
10.06.2021г., 483.31 лева - незаплатена такса за оценка на риска.
Съгласно чл. 10 от Общите условия на договора, в случай на просрочие на което и да
е изискуемо парично задължение на потребителя по договора кредитът става незабавно
предсрочно изискуем чрез писмено уведомление до потребителя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК е основателен
по следните съображения:
Настоящият състав следва да извърши преценка за действителността на договора за
кредит относно изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК, касаещи ГПР и условията за
издължаване на кредита. В тази връзка съдът намира, че при изготвянето на договора не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени,
като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се
посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент
на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Дефиниция на понятието "общ разход по кредита" е дадено в пар. 1,
т. 1 от ДР на ЗПК , а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
3
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.63 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Съдът намира, че в нарушение на ЗПР в посочения ГПР не са включени
таксата за оценка на риска и неустойката по чл. 18 от Договора, която представлява
евентуален разход на кредитора.
Очевидно е, че завоалираната формулировка на начина, по който длъжникът следва
да плати определената от кредитора такса за оценка на риска в размер на 600 лв. цели
необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб на потребителя като икономически по-слаба
и недостатъчно информирана страна.
Също така от съдържанието на самия договор се установява, че към дължимите суми
по него е включена и сумата в размер на 896,04лева и същата неминуемо представлява
разход . Видно от чл. 11,ал.4 на Договора общата сума, дължима от потребителя възлиза на
9 566.84лв., която сума се формира като сбор от дължимата главница в размер на 5000лв.,
договорна лихва в размер на 3070.80лв., такса за оценка на риска в размер на 600лв. и
сумата от 896.04лв. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице, което
посочва, че според ответника дължимата сума е по-малка, поради това, че не е начислена
предвидена в договора неустойка. Видно от самия договор обаче при сключването на
договора и изготвянето на погасителния план тази сума е включена в графата обща дължима
сума от потребителя-чл. 11,ал.4 и върху нея е начислявана и лихва.
Ето защо, съдът намира, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Като това
задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на
подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент
същия следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи
параметри.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
По горните мотиви искът е основателен, поради което следва решение, с което бъде
4
прогласена нищожността на договора за заем. Доколкото главният иск е уважен, съдът не
пристъпва към разглеждане на предявения евентуален иск по същество.
Това обстоятелство води до необходимостта от произнасяне по насрещния иск, който
съдът намира за частично основателен. Това е така, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая
незаплатена част от главницата по кредита възлиза на сумата от 4 373.52 лева. Следва да се
съобрази извършеното с исковата молба уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост, което съобразно константната съдебна практика се приема за
редовно при наличие на предпоставките, а именно просрочие на което и да е изискуемо
парично задължение на потребителя.
В останалата част насрещната искова молба следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди да
заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
936.30лв., от които сумата от 800 лева дължимо възнаграждение за предявения от ищцата
иск и сумата от 136,30лв, дължимо адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от насрещния иск. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищцата е
получила от адв. М. безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено
лице. В случая определената сума е съобразена с минималните размери, определени в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената сума за
адвокатско възнаграждение може да се преведе по сметка на адв.М. с IBAN ***.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, понеже ищцата е освободена от такси и разноски по
делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда такса от 382.67 лева -
държавна такса.
Предвид частичното уважаване на насрещния иск ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството сумата от 875.46лв. съдебно-деловодни-разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за кредит № ***/13.03.2020г, сключен
между Д. Г. Г., ЕГН: ********** от *** и „ „Мъни Плюс Мениджмънт “ ООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** от *** да заплати на „Мъни Плюс
Мениджмънт “ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 4373.52
лева непогасена главница по договор за кредит № ***/13.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5696.56 лева, която
разлика представлява, 825.28 лева - просрочена договорна възнаградителна лихва по
договора за период от 10.11.2020 до 10.06.2021 г., 14.45 лева - начислена наказателна лихва
5
за забава за периода 11.10.2020 до 11.06.2021г. , 483.31 лева - незаплатена такса за оценка на
риска.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „Мъни Плюс Мениджмънт “ ООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адв. М.В. М. с ЕГН **********
от ***сумата от 936.30лв., адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт “ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 382.67 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** от *** да заплати на „Мъни Плюс
Мениджмънт “ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
875.46лв. съдебно-деловодни-разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
6