Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.11.2020 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на втори ноември две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 370 по описа за
Производството е образувано
по искова молба на ЕТ „Т.–2000– ***” срещу „Д. Т.” ООД, с която се иска да бъде
прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от
2 400.00 лева - задължение по договор за превоз, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението,
както и за сумата от 102.00 лева - лихва за забава за периода от 26.6.2019 г.
до 25.11.2019 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3547/2019 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът
твърди, че между страните е сключен устен договор за превоз, по силата на който
се е задължил да осигури превоз със собствен автобус на ученици от ОУ „Патриарх
Евтимий”, гр. Велико Търново, организирани от ответника, за периода от 3.6.2019
г. – 7.6.2019 г. Заявява, че е уведомен от представляващия ответното дружество
за маршрута на пътуването – до гр. Банско и допълнителни пътувания до гр.
Мелник, Рупите и Байкушева мура, както и че след извършване на превоза е
изпратил фактурата за извършената услуга, която е приета от управителя на „Д. Т.” ООД. Заявява, че и
до момента задължението по издадената фактура не е заплатено, въпреки липсата
на отправени възражения и отправената покана за доброволно изпълнение.
Ответникът не оспорва
наличието на договор за транспортна услуга с посоченото от ищеца съдържание, но
оспорва претенцията, заявявайки че последният не е изпълнил задължението си по
причина, за която той отговаря, а именно - че поради възникнала повреда в
спирачната система на автобуса същият
е отпътувал от гр. Банско още на 6.6.2019 г. и по този начин на практика е
изоставил пътниците по средата на маршрута, без да им осигури алтернативен
транспорт за прибиране в гр. Велико Търново. Твърди, че това е наложило ангажиране на автобус, осигурен от „Хепи
Транс
В срока за отговор е
предявен насрещен иск за осъждането на ЕТ „Торнадо–2000 – Красимир Иванов” за сумата
от 1 050 лева, представляваща направени разходи за транспорт.
Ищецът по насрещния иск
твърди, че в резултат от неточното изпълнение на ответника по договора помежду
им за него са настъпили вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от
1 050.00 лева за транспортна услуга, осъществена от „Хепи Транс
Ответникът по насрещната
искова молба изразява становище за нередовност и недопустимост на искс, а по
същество оспорва същия. Заявява, че издадената фактура на стойност
1 050.00 лева няма отношение по случая, тъй като не е страна по сделката,
а освен това разходите по нея не са доказани по убедителен начин, тъй като за
да се отнася към въпросния превоз, посочената фактура трябва да е с дата
3.6.2019 г. и да е издадена от лицензиран превозвач. Твърди, че фактурата, с
която „Д. Т.–С” ООД е заплатила за извършена от „Хепи Транс
Съдът, като взе в предвид доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С първоначалната искова
молба са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, а с насрещната искова молба - осъдителен иск
с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД.
По първоначалните искове:
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищецът по първоначалната искова молба следваше да
установи, че е извършил превоза по уговорените между страните маршрут и срок,
както и че осигурил на пътниците подходящите удобства и сигурност, а ответникът
по този иск следваше да докаже възражението си за неточно изпълнение на
договора, изразяващо се в неосигуряване на технически изправен автобус.
В
случая по делото е безспорно, че между страните е сключен неформален договор за
превоз, по силата на който ЕТ „Торнадо–2000-Красимир Иванов” се е задължил да осигури превоз със собствен автобус на
ученици от ОУ „Патриарх Евтимий”, гр. Велико Търново, организирани от „Д.
Т.” ООД, за периода от 3.6.2019 г. до
7.6.2019 г.
Първият
спорен момент по делото касае маршрута на организираното пътуване, доколкото едноличният
търговец заявява, че е налице значително разминаване в маршрута, който първоначално
му е бил подаден от туроператора. В тази връзка по делото е представен препис
от ел. документ с подател „Д. Т.-С” ООД, в който е посочено, че пътуването ще
бъде до гр. Банско с допълнителни екскурзии до Мелник, Рупите и Байкушева мура.
В електронния документ не е уточняван конкретният маршрут, т.е. населените
места, през които ще се премине на отиване и на връщане. По делото е
представена и оферта от „Д. Т.” ООД, според която маршрута на пътуването ще
бъде, както следва: Велико Търново – Рилски манастир – Банско – Велико Търново, като е наличен и
договор за организиране на детски и ученически туристически пътувания с обща
цена, в който маршрутът е посочен, както следва: Велико Търново – Рилски
манастир – Банско – Батак - Велико Търново. По повод маршрута на пътуването са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Елка Петкова – ръководител
транспортна дейност при
ЕТ „Торнадо–2000-Красимир Иванов”, според чиито показания на едноличния
търговец е бил зададен маршрут „Банско – Мелник – Байкушева мура”. Свидетелката
твърди, че в хода на пътуването управителят на „Д. Т.” ООД е заявил на шофьора на автобуса, че на връщане
следва да се мине през гр. Батак, за което превозвачът не е бил уведомен. Сочи,
че по този повод е разговаряла с управителя на дружеството-туроператор, както и
че категорично е отказала на последния автобусът да се прибере през гр. Батак,
доколкото маршрутът е тежък и работното време на шофьора няма да е достатъчно. Твърди,
че на 6.6.2019 г. – предпоследният ден от екскурзията, още веднъж е отказала
връщане през гр. Батак, при което управителят на туроператора е заявил, че
автобусът е повреден и няма да допусне прибиране с него, като е поискал друг
автобус.
Предвид
гореизложеното, е видно, че при сключването на договора за превоз страните по
същия не са уговорили конкретен маршрут между двете крайни точки – гр. Велико
Търново и гр. Банско. При липсата на уговорка за маршрута на превоза, следва да
се приеме, че изборът на същия е предоставен на превозвача (изпълнител по
договора), имайки се в предвид, че по делото не са ангажирани доказателства за
осъществени други превози между същите страните до посочената дестинация (до гр.
Банско), за да се установи какъв е бил обичайният маршрут при такива превози,
респ. че превозвачът по своя инициатива се е отклонил от въпросния маршрут. Обстоятелството,
че управителят на туроператора (възложител по договора) е настоявал за връщане
през гр. Батак остава ирелевантно, тъй като превозвачът не е бил длъжен да се
съобрази с искането в хода на изпълнение на договора, като в тази връзка последният
излага и основателни аргументи, касаещи работното време на шофьора и
предварително уведомяване на ИА „Автомобилна администрация”.
По повод възражение на
ответника за неточно изпълнение на договора, изразяващо се в неосигуряване на
технически изправен автобус, съдът има в предвид следното:
По делото е представен
протокол „относно изясняване на обстоятелствата при пътуване на „Летен лагер
сред природата” с ученици от гр. Велико Търново в гр. Банско. Във въпросния
протокол е записано, че на 5.6.2019 г. – по време на пътуването до с. Добърско,
е възникнала повреда в спирачната система на автобуса, като след завръщането в
гр. Банско шофьорът е отстранил проблема, като е изолирал предното колело. По-надолу
в протокола се сочи, че шофьорът на автобуса е споделил с шофьора на другия
автобус (св. В.Р.), че има повреда в спирачната система, която не може да се
поправи на място без сервиз, както и че спирачната система на колелото е
изолирана. Отразено е, че на 6.6.2019 г. двамата шофьори са уведомили
управителя на дружеството-туроператор за проблема, като шофьорът на процесния
автобус е заявил, че с въпросната повреда не е добре да се пътува до гр. Батак,
където има много изкачвания и слизания, респ. че движейки се по-бавно няма да може
се прибере в гр. Велико Търново в светлата част на денонощието. Протоколът е
подписан от управителя на дружеството-туроператор и от св. В.Р..
По повод записаното в
протокола в съдебно заседание св. В.Р. заявява, че шофьорът на ЕТ „Торнадо–2000-Красимир
Иванов” действително му е споделил за
технически проблем с превозното средство – спукана мембрана на спирачен
цилиндър. Твърди, че по този повод е предоставил на водача инструменти, който пък
впоследствие му е казал, че е отстранил повредата. Заявява, че на същата или на
следващата вечер е станало дума, че автобусът на едноличния търговец трябва да
се прибере през друг маршрут, като шофьорът е споделил, че се притеснява от
тежкия маршрут през гр. Батак, минавайки по който няма да стигне времето за
връщане, предвид на което иска двата автобуса да се върнат в гр. Велико Търново
през гр. София, за да си помагат в случай на нужда.
Във връзка с твърденията за
техническа неизправност на процесния автобус е изслушана и св. Р.М. -
ръководител на един от класовете от ОУ
„Патриарх Евтимий”, гр. Велико Търново, участници в екскурзията. Св. М.
заявява, че на 5.6.2019 г. шофьорът на автобуса й е споделил за проблем с една
от гумите, както и че на същия ден - при завръщането от с. Добърско и на
следващия ден – при завръщането от „Байкушева мура” шофьорът се е „въртял около
автобуса и е гледал тук-там”.
Данни
по повод сочената техническа
неизправност се съдържат и в показаният на св. Елка Петкова, която заявява, че като ръководител транспортна дейност
при едноличния търговец е научила за възникналия технически проблем в деня
преди този на тръгването, след като за пореден път на туроператора е отказано
връщане през гр. Батак. Твърди, че при разговор с шофьора на автобуса последният
й е споделил за възникнала лека повреда, която обаче е била отстранена.
Заявява, че след връщането на автобуса същият е минал преглед, при който не е
установена повреда.
По делото е наличен и препис
от дневник за регистриране и водене на отчет на извършени предпътни прегледи,
според изложеното в който при връщането на автобус рег. № ВТ 2840 КК в гаража
същият не е имал забележки в техническо отношение. Дневникът е подписан от ЕТ
„Живко – Стефан Куюмджиев – ПТ”, с когото провозвачът ЕТ „Торнадо – 2000 –
Красимир Иванов” е имал сключен договор за извършване на предпътен технически
преглед на превозни средства.
С
оглед обсъдените писмени и гласни доказателства, се налага извод, че от страна
на ответника не беше проведено пълно доказване, при което да се приеме за
несъмнено установено възражението за неточно изпълнение на договора за превоз,
изразяващо се в неосигуряване на технически изправен автобус. Категорични данни
за наличие на неизправност, водеща до застрашаване сигурността на пътниците, не
се съдържат нито в показанията на св. В.Р., нито в тези на св. р.М.. Напротив,
св. Р. заявява, че пред него шофьорът на автобуса е заявил, че е отстранил
повредата, като свидетелят допълва, че в отстраняването на същата няма нищо
сложно. Показанията на св. М. пък нямат необходимата информативна стойност,
имайки се в предвид, че същата сама признава, че не е разбрала в какво точно се
е изразявал проблемът. По повод заявеното от св. М., че вечерта на 6.6.2019 г.
шофьорът „е споделил на туроператора” за наличието на технически проблем,
следва да се има в предвид, че свидетелката не заявява, че тези думи са
изречени пред нея, като същата очевидно преразказва споделеното впоследствие от
управителя на дружеството-туроператор пред нея и пред останалите учители.
Представеният протокол, подписан от инж. Иван Ковачев и от В.Р., няма необходимата
доказателствена стойност за установяване на направеното възражение, макар в една
голяма част изложеното в същия да кореспондира с показанията на св. Р.. Това е
така, доколкото въпросният протокол е изготвен от управителя на ответното
дружество-туроператор, а в същия фигурират изгодни за това дружество
обстоятелства – че шофьорът на процесния автобус е споделил на св. Р., че има
повреда в спирачната система, която обаче не може да се поправи на място без
сервиз; че на 6.6.2019 г. двамата шофьори са уведомили управителя на ответното
дружество за проблема, както и че шофьорът на едноличния търговец е споделил,
че с тази повреда не е добре да се пътува до гр. Батак. Полагането на подпис от
страна на В.Р. не придава на протокола различна доказателствена стойност,
доколкото изявленията на последния за факти и обстоятелства, свързани с
предмета на делото, могат да се приобщят по един единствен начин – чрез разпит
в съдебно заседание в качеството му на свидетел. В съдебно заседание обаче, св.
Р. не потвърди изложените в протокола изгодни за туроператора обстоятелства -че
на 6.6.2019 г. шофьорът на процесния автобус е споделил на свидетеля, че има
повреда в спирачната система, която не може да се поправи на място, че на
същата дата последните са уведомили управителя на ответното дружество за
проблема, както и че причината, поради която шофьорът се е противопосавил на
връщане през гр. Батак, е техническа неизправност на автобуса. Напротив, както
вече беше посочено, в съдебно заседание св. Р. заяви, че пред него шофьорът на
автобуса е заявил, че е отстранил повредата, както и че в отстраняването на
същата няма нищо сложно. Никъде в показанията си свидетелят не заявява, че
възникналата повреда не е могла да се поправи на място, както е записано в
протокола, а точно обратното – че това е възможно и че по думите на другия
шофьор е било сторено от него. В показанията на св. Р. няма и твърдения, че шофьорът
на едноличния търговец е споделил, че с въпросната повреда не е добре да се
пътува до гр. Батак, като заявява, че опасенията му са били в друга насока – в невъзможността
да се пристигне навреме вследствие на по-тежкия маршрут. От друга страна, в
показанията на св. Елка Петкова, макар същите да изхождат от заинтересовано от
изхода на делото лице, се съдържат твърдения, че самата свидетелка, като ръководител транспортна дейност при
ЕТ „Торнадо–2000-Красимир Иванов”, е узнала за техническия проблем едва вечерта
преди връщането на автобуса и след проведен разговор с шофьора последният й е
заявил, че проблемът не е бил сериозен и отстранен от самия него. Данни, че
автобусът е бил технически изпратен се съдържат и в представения дневник за
регистриране и водене на отчет на извършените предпътни прегледи – както вече
беше посочено, според записаното в дневника, при връщането си в гаража автобус
рег. № ВТ 2840 КК не е имал забележки в техническо отношение. Тук следва да се
има в предвид, че в протокола е отразено извършването на технически преглед на
автобуса на 7.6.2019 г. от натоварено за това лице.
В обобщение, съдът приема
за недоказано възражението на ответника за за неточно изпълнение на договора от страна на превозвача,
изразяващо се в неосигуряване на технически изправно превозно средство, което
неточно изпълнение да е причина за отказ от договора от страна на възложителя. С
оглед на това, следва извод, че ищецът е изправна страна по договора.
От събраните писмени и гласни доказателства
не се установява каква е уговорената цена по договора за превоз, поради което се
дължи обичайната цена при подобни сделки. По делото е налична електронна
кореспонденция между страните, в рамките на която изпълнителят посочва
изминатото разстояние и цена на километър – 1.77 лева. Като приложение към
представената кореспонденция е наличен и договор за наем на автобус и превоз на
ученици, изпратен на едноличния търговец от туроператора, касаещ предходно
пътуване. Във въпросния договор е записана цената за километър при пътуване със
същия автобус с рег. № ВТ 2840 КК – 2.16 лева при
пълен курс и 1.30 лева при празен курс. С оглед на това, съдът приема, че
посочената от ищеца цена от 1.77 лева на километър не е по-висока от обичайната
при подобни превози и именно същата се дължи за извършената услуга. На
превозвача се дължи възнаграждение за всичко възложено по договора по аргумент
от чл. 268 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ - ако има
основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар
изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на
работата. Т.е. по аргумент за по-силното основание, щом при отказ от
договора, породен от основателна причина, възложителят дължи сторените разходи,
извършената работа и печалбата, то последните се дължат и при неоснователен
отказ от договора, какъвто е налице в случая.
От представената електронна кореспонденция между
страните се установява, че по искане на възложителя превозвачът е посочил
изминатите километри във връзка с осъществените пътувания, а именно: гр. Велико
Търново-Рилски манастир-гр. Банско –
Предвид наличието на главен
дълг и забава в неговото погасяване, ответникът дължи и мораторна лихва върху
вземането за главница. Доколкото по делото няма данни страните да са уговорили
срок за плащане, на основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ, същото е следвало да се извърши
в 14-дневен срок от получаване на фактура. В случая фактурата е получена от ответника
на 11.6.2019 г., като срокът за изпълнение е изтекъл на 25.6.2019 г. и от
следващия ден възложителят е в забава. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК върху
сумата от 2 400.00 лева за периода от 26.6.2019 г. до подаването на заявлението на 25.11.2019 г.
включително, размерът на мораторната лихва възлиза на 102.01 лева, т.е.
искът следва да се уважи в пълен размер.
По насрещния
иск:
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищецът по този иск следваше да установи, че в резултат
от неточното изпълнение на превозвача по причина, за която последният отговаря
е претърпял загуба, изразяваща се в заплащане на сумата от 1 050.00 лева за
транспортна услуга.
Предвид на гореизложената фактическа
обстановка и формираните правни изводи, съдът намира, че ищецът по насрещния иск
не успя да установи неточно изпълнение на договора от страна на превозвача,
поради което и не следва да се разглеждат въпросите дали подобно неизпълнение е
по причина, за която последният отговаря, както и дали възложителят е претърпял
загуба, изразяваща се в заплащане на сумата от 1 050.00 лева за транспортна
услуга.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът
има право на направените от него разноски в исковото и в заповедното
производство, възлизащи съответно на 545.04 лева и на 366.54 лева.
Предвид изхода на спора по
насрещната искова молба, ответникът по тази молба има право на сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д. Т.” ООД, ЕИК *********, представлявано от Иван
Георгиев Ковачев, дължи на ЕТ „Т.–2000– ***”, ЕИК *********, представляван от Красимир
Ангелов Иванов, сумата от 2 400.00 (две хиляди и четиристотин) лева - задължение
по договор за превоз, по повод на който е издадена фактура № 268/3.6.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.11.2019 г. до
изплащане на задължението, както и сумата от 102.00
(сто и два) лева - лихва за забава за периода 26.6.2019
г. - 25.11.2019 г. включително, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3547/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Д. Т.”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Иван Георгиев Ковачев, за осъждането на
ЕТ „Торнадо–2000 – Красимир Иванов”, ЕИК *********, представляван от Красимир
Ангелов Иванов, за сумата от 1 050.00 (хиляда и петдесет) лева - направени
разходи за транспорт, поради виновно неизпълнение на договор за превоз.
ОСЪЖДА „Д. Т.” ООД, ЕИК *********, представлявано от Иван Георгиев
Ковачев, да заплати на ЕТ „Торнадо–2000 – Красимир Иванов”, ЕИК *********,
представляван от Красимир Ангелов Иванов, сумата от 545.04 (петстотин
четиридесет и пет лева и четири ст.) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски, сумата от 366.54 (триста шестдесет и шест
лева и петдесет и четири ст.) лева, представляваща разноските по ЧГД № 3547/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, както и
сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща разноските по приетия
за съвместно разглеждане насрещен иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: