О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 20.03.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2796
по описа на ВРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от Етажна
собственост с административен адрес: гр.Варна, жк.”Вл.Варненчик”, бл.55, вх.4,
представлявана от Управителя на ЕС Акорд Алфа ООД с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Ф.М.К.
ЕГН********** *** за приемане
за установено в отношенията между страните дължимостта
на вземанията по Заповед за изпълнение №8536/06.11.2019г., издадена по ч.гр.д №
18250/2019г. по описа на ВРС.
След като се
запозна с материалите по ч.гр.д № 18250/2019г. по описа на ВРС, съдът намира,
че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на
иска не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
В случая те
не са налице. В заповедното производство са известни три адреса на длъжника – посочен
от заявителя /гр.Варна,
жк.”Вл.Варненчик”,
бл.55, вх.4, ап.23 /, който
адрес не е идентичен с посочените в справка НБД – л.13 /постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***/.
Съдът, пред който е
предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три
предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение
по чл.414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; 3/спазване на срока за
предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази
проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в
настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Връчване при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от
цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения
адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1
изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след
установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за
месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска
дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или
уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на
уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва
към даване на указания за предявяване на
иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
В случая не е разпоредено
връчване на настоящия адрес на длъжника, посочен в справката от НБД /гр. Варна,
ул. Народни Будители № 53, вх.Б, ет.5, ап.38/. Не е разпоредено
и връчване по реда на чл.47 ГПК на постоянния адрес, посочен в справката от НБД
/гр. Исперих, ул. Васил Тинчев № 52/.
Следва да се изчерпят всички
възможности за длъжника да узнае за претендираното
вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и
заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице
всички абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на
иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки
за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от
тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се
прекрати.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявеният установителен
иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.
Исковата
молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по
делото – прекратено. След влизане в сила на определението, внесената по
настоящото дело държавна такса от ищеца подлежи на връщане.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2796/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 130 ГПК
и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от
определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на
определението, ч.гр.д № 18250/2019г. по описа на ВРС да се върне в състава, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с
препис от определението.
След влизане
в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса, да се
върне на ищеца след посочване на банкова сметка.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: