Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград,
14.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 731 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Н.
със съдебен адрес ***, п р о т и в Х.А.Ф., ЕГН ********** *** и Е.Х.К., ЕГН **********
***.
Предявени е иск с
правно основание чл.135, ал.1 и ал.2
от ЗЗД за обявяване относителна недействително по отношение на ищеца
направено дарение от Х.А.Ф. с ЕГН ********** на дъщеря му Е.Х.К., извършено с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том II, рег.№ 3776, н.дело №
161/2013г. на нотариус Ю.К., вписан в регистъра на нотариалната камара под №
646, с район на действие - Велинградски районен съд, вписан в Агенцията по
вписванията- Служба по вписванията гр.Велинград с вх.рег.№ 1641 от 20.11.2013
г.,
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника на основание Заповед № 331 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.07.2013 г. на
Районен съд Велинград, издадена по ч.гр.д. № 690/2013г. по описа на Районен съд
- Велинград. С тази заповед било разпоредено длъжникът „ЛЪКИ СЪР” ООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - гр.Сърница, ул.’’***” №11, със
законен представител Х.А.Ф. и длъжникът Х.А.Ф. с ЕГН - ********** с адрес-***
да заплатят солидарно на кредитора, по настоящем ищец, сумата от 20 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 04.07.2013г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 400лв.- разноски за внесена държавна такса и 4 000лв.
-разноски за адвокатско възнаграждение. Вземането произтичало от
обстоятелството - спогодба с нотариална заверка на подписите № 7924/29.12.2009
г. Въз основа на същата ЗНИ бил издаден изпълнителен лист от 22.06.2013 г. и
било образувано изпълнително дело № 375/2013 г. по описа на СИС при Районен съд
- Велинград от 22.07.2013 г., със страни: А.Е.А. - взискател и солидарни
длъжници - „Лъки сър” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сърница, ул.”***” № 11 и Х.А.Ф., ЕГН ********** *** и предмет - парично
вземане, както следва: 20 000 лева - главница,ведно със законната лихва,считано
от 04.07.2013 г.; 400лв. разноски по изпълнителен лист; 4000лв.- адвокатско
възнаграждение по изпълнителен лист; 24 лева такса за образуване на
изпълнително дело; 4000лв. -адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Ищецът
твърди и, че по изпълнителното дело длъжникът Х.А.Ф. бил уведомен на основание
чл.458 от ГПК, че към изпълнителното дело на основание чл.458 от ТПК се
присъединява ТД на НАП с вземане от 268.09 лева + чл.53 от ТДТССГПК ДТ с ДДС
дължима на ВРС в размер на 32.16 лева, като съобщението било връчено на
длъжника лично на 07.08.2013г. От своя страна длъжникът и ответник по настоящия
иск ищецът, вместо да погаси задълженията си към ищеца с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 4 том 2, рег.№ 3776, нот.дело № 161 от 20.11.2013 г.
на нотариус Ю.К., вписан в регистъра на нотариалната камара под рег.№ 646 с
район на действие Велинградски районен съд, вписан в службата по вписванията -
вх.рег.№ 1641 от 20.11.2013 г.,дв. вх.рег.№ 1639, Акт № 142, том V, дело №
786/2013 г. , заедно със съпругата си И.А.Ф. дарили на дъщеря си Е.Х.К. своя
собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и съставляващ семейна
имуществена общност, а именно: УПИ VIII-709 в кв.61 по плана на гр.Сърница,
застроен и незастроен целия с площ от 1050 кв.м. с приложена регулация, ведно с
построената в парцела СГРАДА на 316 кв.м., състояща се от мазе и два етажа, при
граници и съседи: улица, дере, ПИ 914, УПИ II - парк, УПИ I - читалищен дом.
Според този НА за дарение Е.Х.К. приела дарението с благодарност. Сочи се, че
данъчната оценка на имота е 67 244 лева.
Твърди
също така, че страните по сделката са се договорили и учредили в полза на
дарителите Х.А.Ф. и И.А.Ф. право на ползване на втория етаж от сградата-заедно
и поотделно, докато са живи.
Ищецът
твърди и да било видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 29, том I ,рег.№ 479,дело № 22 от 22.03.2012 г. на
Людмила Тенева - нотариус с per. № 539 в регистъра на нотариалната камара, с
район на действие Районен съд - Велинград,вписан в службата по
вписванията,вх.рег.№ 376 от 22.03.2012 г.,дв.вх.рег. № 370 от 22.03.2012 г.,Акт
№ 16 том I дело № 149/2012 г.,’’Банка ДСК” ЕАД, чрез „Банка ДСК” ЕАД-клон
Велинград е сключила с кредитополучателите Е.Х.Ф. и И.А.Ф. договор за ипотечен
кредит от 22.03.2012 г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателите ипотечен кредит в размер на 60 000лв. със срок на
издължаване на кредита от 300 месеца, считано от датата на неговото първо
усвояване. За обезпечаване на вземането по отпуснатия кредит, ведно с лихвите,
всички разноски, такси и комисионни, ответника и неговата съпруга се съгласяват
и учредяват договорна ипотека в полза на кредитора ”БАНКА ДСК” ЕАД, чрез
регионален център Пловдив, върху свой собствен недвижим имот, режим на СИО, а
именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-МАГАЗИН ЗА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ със застроена площ от 284
кв.м.,който търговски обект е построен в резултат на преустройство на първия
етаж от съществуващата двуетажна масивна сграда със застроена площ от 316 кв.м.
със самостоятелен вход за магазина, съгласно Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 75 от 03.11.2006 г. издадено от Главния архитект на Община
Велинград, построен върху урегулиран поземлен имот VIII-709, целия с площ от 1
050 кв.м. по плана на гр.Сърница, с приложена регулация, при съседи и граници
на парцела по скица: от изток и от север - улица, от запад - УПИ № I-за
читалищен дом и от юг - УПИ № II-Парк.
С оглед
на гореописаните обстоятелства ищеца счита, че първия етаж от сградата е
търговски обект, който е ипотекиран доброволно от собствениците преди сделката
дарение от 2013 г., с която се дарява целия поземлен имот и цялата сграда, тъй
като намалява имуществото на длъжника. С Нот.акт за дарение № 4, том II, рег.№
3776, н.дело № 161 от 20.11.2013, с който ответника и неговата съпруга дарили
на дъщеря си УПИ-то, застроен и незастроен целия с площ от 1050 кв.м. и
представляващ УПИ VIII-709 от кв.61 по плана на гр.Сърница с приложена регулация,
ведно с построената върху парцела сграда на 316 кв.м.,състояща се от мазе и два
етажа, ответника увреждал ищеца –негов кредитор, тъй като намалявал имуществото
на длъжника му.
Предвид
на това ищеца иска този нот.акт за
дарение от 20.11.2013 да бъде обявен за относително недействителен спрямо него
за ½ ид.част собственост на длъжника поради следните съображения. Ищецът
заявява, че е кредитор на длъжника Х.А.Ф., считано от 29.12.2009 г., когато той
е подписал спогодбата с нотариална заверка на подписите № 7924 от 29.12.2009
г., с която спогодба Х.А.Ф. се е задължил да му заплати сумата от 20 000 лева.
Предвид това, че длъжникът не е заплатил съответната сума, ищецът поискал
издаване на заповед за изпълнение, за което е било образувано по ч.гр.д. №
690/2013 г. на ВлРС по реда на чл. 417 от ГПК., по което била ЗНИ и издаден
изпълнителен лист от 22 юли 2013 г. за сумата от 20 000 лева, ведно със законната
лихва от 04.07.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 4400 лева
разноски. По образувано при ДСИ при Районен съд – Велинград изпълнително дело №
20135210400375 въз основа на молба с вх.№ 2271/22.07.2013 г., длъжникът Х.А.Ф.
бил уведомен лично от ДСИ при Районен съд - Велинград с Писмо изх.№
9094/01.08.2013 г., получено от него на 07.08.2013 г., че по изпълнително дело
№ 375/2013 г. са присъединени ТД на НАП и ВРС за техни вземания.
Настоява
се на това, че длъжникът е знаел, че с тази сделка дарение от 20.11.2013 г.
уврежда интересите на ищеца, тъй като с нея намалява своето имущество и ищеца
не може да насочи изпълнението по изпълнителното дело върху имота предмет на
дарението. Ответницата Е.Х.К., тъй като била дъщеря на длъжника, то за нея важи
презумпцията, че тя знае, че с тази сделка се увреждат интересите на ищеца. В
тази насока ищеца прави искане и предвид това, че имотът предмет на дарението и
е съпружеска имуществена общност, да се обяви за относително недействителна,
спрямо него, сделката за дарение само за ½ ид.част от урегулирания поземлен имот и за
½ ид.част от цялата сграда, които са били собственост на длъжника.
Сочи се,
че правният интерес от завеждане на иска произтича от успешното провеждане на
иска по чл.135 от ЗЗД, излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се
завръща в това имущество и кредиторът-ищец има право да се удовлетвори от него
по реда на изпълнителното производство. А тъй като се касаело за обезпечаване
на изпълнението на паричното вземане без значение била стойността на
имуществото, предмет на атакуваната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД, евентуално
надвишаващо размера на дълга, тъй като при изпълнението кредиторът ще се
удовлетвори до размера на вземането си. Допустимо намира да е обезпечаването на
дълг на единия от съпрузите, който не е за задоволяване на нужди на семейството
с имущество в режим на СИО. Този въпрос сочи, да бил разрешен с Решение № 229
от 8.06.2010 г. по гр.д. № 37/2009 г. на ВКС,Търговска колегия, II
г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Възприето е за правилно разрешението
по поставения въпрос, съдържащо се в решение № 655 от 5.07.2007 г. по гр.д. №
573/2006 г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че ако дългът е личен на
единия съпруг то обезпечението на задълженията му се покрива само от ½
ид.част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната
недействителност не може да обхваща разпореждането на другия съпруг.
В тази
насока посочва Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013
г.,ОСГТК на ВКС, т.1, в което е прието
следното решение: За личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за
относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за % идеална част от имота. В
мотивите си към точка 1, ОСГТК на ВКС е приело: По аргумент на противното
следва да се приеме, че законодателят допуска разделност на имуществената
общност в случаите, когато задължението на единия съпруг е лично - не е поето
за посрещане на нужди на семейството. В подкрепа на това са указанията в ТР №
2/27.12.2001 г. по т.д. № 2/2001 г.,на ОСГК на ВКС,т.1. Там е прието, че ако
съпругът - едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската си
дейност, другият съпруг не отговаря солидарно; за тези задължения съпругът -
длъжник отговаря с цялото имущество, включено в търговското предприятие и с
½ част от имуществото притежавано в съпружеска общност.Следователно ако
дългът е личен на единия съпруг, обезпечението му се покрива от ½ ид.част от общото имущество на съпрузите, за
това обявената по реда на чл.135 ЗЗД относителна недействителност не може да
обхваща разпореждането на съпруга - недлъжник.Павловият иск е облигационен, а
не вещен иск. От това ищеца прави заключение, че искът с правно основание
чл.135 ЗЗД няма вещно правно действие.
От
спогодбата от 29.12.2009 г. подписана от „ЛЪКИ СЪР” ООД с ЕИК *********
представлявано от Х.А.Ф.; Х.А.Ф. като физическо лице; Х.Ю.К. като физическо
лице и А.Е.А. като физическо лице, се признавало, че паричните средства
произтичат от договори за кредит и са използвани изцяло от дружеството „ЛЪКИ
СЪР” ООД. Следователно ищецът твърди, че по предявения иск не конституира като
ответник съпругата на ответника, тъй като задължението на ответника произтича
от търговската му дейност, за която съпругата му не носи отговорност и предмета
на иска не обхваща дарствения акт, който тя е извършила. Твърди също, че към
днешна дата ответникът дължи на ищеца сумата от над 25 000 лева по
изпълнителното дело № 375/2013 г. на ДСИ при Районен съд – Велинград. Също така
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника, като временен
кмет на Община Сърница от 10.02.2015 г. до 30.04.2015 г./. Първоначално запора
не бил изпълнен. Наложило се да се пусне тъжба до Прокуратурата, като
впоследствие запора бил изпълнен. От постъпилата сума от 810,46 лева, при
разпределението от ДСИ ищеца получил сумата от 197,69 лева. С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.04.2016 г. на ДСИ при Районен съд - Велинград
бил продаден на третата публична продан недвижим имот собственост на ответника
представляващ масивна едноетажна сграда /ресторант/ със застроена площ от 340
кв.м., намиращ се в местността „Селище”, в землището на с.Побит камък, като за
купувач бил обявен Е.Х.К. /втората ответница по предявения иск, дъщеря на
ответника/.Съгласно изготвеното разпределение, влязло в сила на 30.05.2016 г.,
от получената сума в размер на 10 190 лева ищеца получил 8 221.92 лева.
Впоследствие на четвъртата публична продан бил продаден товарен автомобил „МАН”
- 19.362, с рег.№ РА 7202 АТ; двигател № 3786140027В111; рама №
WMAF015424M107285, цвят сив, за сумата от 3 800, като в сумата е включен ДДС и
ремарке с рег.№ РА 4804 ЕЕ, марка и модел ”Кесборер СБ 1024 Л” с рама №
WKK41900001014066, година на производството 27.10.1989 г., за сумата от 1 500
лева, като в сумата е включен и ДДС собственост на солидарния длъжник „Лъки
сър” ООД.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да обяви за относително
недействително направеното дарение от Х.А.Ф. с ЕГН - ********** *** на дъщеря
му Е.Х.К. с ЕГН - ********** ***, за ½ идеална част от Урегулиран
поземлен имот, застроен и незастроен,
целия с площ от 1050 кв.м.,за който е отреден парцел VIII-709 в квартал
61 по плана на гр.Сърница с адрес: ул.”***” № 11, с приложена регулация, заедно
с ½ идеална част от построената в парцела сграда на 316 кв.м., състояща
се от мазе и два етажа, при граници и съседи: улица, дере, ПИ 914, УПИ II-парк,
УПИ I-читалищен дом, за което дарение е съставен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 4 том II, рег.№ 3776, н.дело № 161/2013 г. на нотариус Ю.К.,
вписан в регистъра на нотариалната камара под № 646, с район на действие - Велинградски
районен съд, който нот.акт е вписан в Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията гр.Велинград, вх.рег.№ 1641 от 20.11.2013 г., дв.вх.рег.№ 1639, Акт
№ 142 том V, дело № 786/2013 г., спрямо ищеца - А.Е.А. с ЕГН - ********** ***,
на основание чл.135 от ЗЗД. Претендира и направените по делото разноски.
Молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и
местно подсъдна на настоящия съд.Преписи от молбата и приложенията са връчени
на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и
му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е
направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В
о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Н., подържа изцяло иска и иска уважаване
на същия с подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответника Х.Ф. се явява, за него пълномощника му адв.Н.. По същество
оспорва иска като неоснователен, но не ангажира доказателства. Твърди, че ищецът не негов кредитор, тъй като
той още през 16.09.2013г. е изплатил задължението си по изпълнително дело
образувано през 2009г. Това изпълнително дело било прекратено поради плащане.
Поради това и следвало да се прекрати изпълнителното дело и обезсили
изпълнителния лист, предвид духа на спогодбата, въз основа на която бил
издаден.
В
о.с.з. ответника Е.К. не се явява и не изпраща представител не взема становище
по иска, не ангажира доказателства.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
Видно от
издадена Заповед №331/04.07.2013г. по чл.417 ГПК въз основа на документ –
Спогодба с нотариална заверка на подписи № 7924/29.12.2009г. и издаден въз
основа на нея на 22.07.2013г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 690/2034г. на ВлРС, с постановеното
по същото Заповед по чл.417 ГПК да е разпоредено „Лъки сър“ ООД, ЕИК
*********-гр.Сърница и Х.А. Хере, ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на
ищеца А.Е.А., ЕГН ********** *** следните суми: сумата от 20 000лева –главница,
представляваща задължение по Спогодба с нотариална заверка на подписи №
7924/29.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.07.2013г.
до окончателното плащане, както и 400лв. държавна такса и 4000лв. за
адв.възнаграждение – разноски по делото.
Видно от
представената Спогодба с нотариална заверка на подписи № 7924/29.12.2009г.,
представляваща документ въз основа на който са издадени ЗНИ и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 690/2034г. на ВлРС, в нея е
уговорено, че в случай на насочване на изпълнението от ДСИ или ЧСИ към А.Е.А.,
за изпълнение на задължения произтичащи от Договор за предоставяне на овардрафт
кредит № 9292000РО-АА-0627/16.07.2008г. по който е образувано изп.д.
№586/2009г. на ЧСИ рег№750, то „Лъки сър“ ООД, ЕИК *********-гр.Сърница и Х.А.
Хере, ЕГН ********** *** се задължават да заплатят на А.А. сума в размер на
20000лв., след като бъдат поканени за това с нотариална покана. А при неплащане
А. има право да се снабди със ЗНИ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Обстоятелствата
свързани с това дали е било налице изискуемо задължение, произтичащо от тази
спогодба са били обект на преценка от съда издал ЗНИ по чл.417 ГПК.
Въз
основа на този изпълнителен лист и във връзка с молба на А. с вх.№
2271/22.07.2013г. е образувано изпълнително дело № 375/2013г. при ДСИ към РС
Велинград с разпореждане на ДСИ от 22.07.2013г. В него е разпоредено и
изпращане на ПДИ на до длъжниците, ведно със ЗНИ.
По делото
няма данни кога на длъжниците „Лъки сър“ ООД, ЕИК *********-гр.Сърница и Х.А.
Хере, ЕГН ********** *** са били връчени ПДИ. При направена от съда служебна
справка се установява, че ПДИ са връчени на двамата длъжници на 11.02.2014г.
По делото
няма данни, а не се твърди издадената по
ч.гр.д. № 690/2034г. на ВлРС Заповед №331/04.07.2013г. по чл.417 ГПК въз
основа на документ да е била обжалвана от длъжниците. При което и следва да се
приеме, че тя е влязла в сила и удостоверява качеството на кредитор на ищеца по
отношение на отметника-длъжник Х.А. Хере, ЕГН ********** ***.
Нещо
повече от представеното Разпределение от 07.09.2015г. издадено от ДСИ Средкова,
както и от Постановление от 24.09.2015г. на РП-Велинград, се установява, че по
силата на запорно съобщение е внесена сума от 810,46лв., удържана от
възнаграждението на ответника, от която на А. са разпределени 197,69лв. В
последствие по изпълнителното дело е извършена публична продан на имот на Х.Ф.
– Масивна едноетажна сграда /ресторант/ със ЗП от 340 кв.м. построен в
им.№000151 землище на с.побит Камък, който е възложен на ответницата Е.Х.К. поради
заплащане на сумата от 10190лв. с Постановление за възлагане от
07.04.2016г.
От тази
получена сума от 10190лв. на взискателя Е.А. е разпределена и той е получил
8221,92лв. по силата на разпределение на ДСИ от 10.05.2016г. влязло в сила на
30.05.2016г.
По
силата на Постановление за възлагане на МПС от 14.02.2017г. на ДСИ, на ищеца А.
са възложени товарен автомобил „МАН“ на стойност 3800лв. и ремарке марка
„Кесборер“ на стойност 1500лв.
Или
общо ищеца в качеството си на взискател по изп.дело № 375/2013г. при ДСИ и
получил общо 13719,60лв. =(197,68лв.+ 8221,92лв.+ 3800лв.+
1500лв.),
при издаден изпълнителен лист за 24400лв. Тоест и към момента е налице
неизпълнено задължение към ищеца по изпълнителното дело, тоест той продължава
да е кредитор на ответника.
От Нотариален
акт за дарение на недвижим имот 04/20.11.2013г., съставен от нотариус Юлиян
Комсалов, е видно ответника Х.А.Ф., заедно със съпругата си И.А.Ф. да са
прехвърлил чрез дарение на дъщеря си Е.Х.К., собствеността на притежавания от тях
имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, застроен и незастроен, целия с площ от 1050 кв.м.,за който е отреден
парцел VIII-709 в квартал 61 по плана на гр.Сърница с адрес: ул.”***” № 11, с
приложена регулация, заедно с построената в парцела СГРАДА на 316 кв.м.,
състояща се от мазе и два етажа, при граници и съседи: улица, дере, ПИ 914, УПИ
II-парк, УПИ I-читалищен дом, чиято данъчна оценка е 67244лв.
В самия
нотариален акт изрично е посочено, че приобретателя по прехвърлителната сделка
е дъщеря на дарителя Х.Ф..
По
делото са представени и удостоверения за данъчни оценки на горните два имота,
която е в размер на 42152лв.
В
съответствие с твърденията на ищеца от представения НА №29/22-03.2012г. за
учредяване на договорна ипотека се установява, че собствениците на дарения имот
- Х.А.Ф., заедно със съпругата си И.А.Ф. са учредили в полза на Банка „ДСК“
ипотека върху него.
От
приложените към по ч.гр.д. № 690/2034г.
на ВлРС доказателства – в случая нотариална покана №707/28.02.2012г. връчена на
ответника Х.Ф. срещу подпис, той и представляваното от него дружество „Лъки сър“ ООД са поканени да заплатят на
ищеца сумата от 2000лв. по горната Спогодба от 29.12.2009г., тъй като срещу
ищеца А. са били предприети изпълнителни действия по изп.д.№ 58682009г.
О този
и момент насетне на ответника е било известно, че той е длъжник на ищеца,
респективно последния е негов кредитор. Последващото издаване на ЗНИ и
изпълнителен лист, като и връчването на ПДИ не са в състояние да променят
факта, че ищеца е кредитор на ответника.
Съгласно
чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Недействителността не засяга само правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. По своята същност, отменителният иск, наречен още Павлов иск,
е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия
длъжник. Общото правило е, че този иск не принадлежи на онзи кредитор, чието
вземане е възникнало след сключването на атакуваната с него сделка. Кредиторът
може да атакува сделката само ако тя е сключена, след като той е придобил
качеството кредитор. Но отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим и
тогава, когато атакуваната сделка, макар да е сключена преди кредиторът да е
придобил това качество, е сключена единствено с цел да бъде лишен кредиторът от
обезпечението, на което е могъл да разчита - чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. При
тълкуване волята на законодателя се обосновава извод, че на разположение на
кредитора срещу увреждащите го действия на длъжника е поставен на разположение
един иск - отменителният иск по чл. 135 ЗЗД, като в хипотезата на алинея трета,
в тежест на кредитора - ищец, който цели уважаване на претенцията, е да докаже
наличието на още една кумулативна предпоставка - това, че длъжникът и третото
лице са сключили сделката единствено с цел да го увредят.
От изложеното следва извода, че
фактическият състав на сочената разпоредба изисква следните законови
предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора,
длъжникът да е знаел за увреждането при разпореждането с имота в полза на
третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредитора,
съгласно презупцията на чл.135, ал.2 ЗЗД.
При така установено от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. От
съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при
който възниква право на иск по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат установени в
кумулативна даденост:
1.
Кредитор, притежаващ вземане срещу длъжника. Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което
има качеството "кредитор" на длъжника, извършил правното действие,
което се иска да бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора.
Качеството "кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към
длъжника. Вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор може да
е парично или непарично. Освен това по правило трябва да е възникнало преди
извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването
му. Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало и да не е
погА.о чрез плащане, или по давност. Без значение за основателността на иска
по чл. 135 от ЗЗД е и размерът на вземането,
когато то е парично. В случая, от страна на ответника се оспорва качеството на
кредитор на ищеца спрямо него, вкл. и чрез твърдения, че вземанията по
изпълнително дело от 2009г. са погасени чрез плащане. Дори и това да е така, то
се касае за друго изпълнително дело, различно от изп.д.№375/2013г. по което и
към момента е налице неизпълнено задължение.
В
случая, ищецът А.А., притежава едно изискуемо и подлежащо на принудително
изпълнение вземане спрямо длъжника- ответник Х.Ф., в размер на 20000 лв.
главница произтичаща от Спогодба с нотариална заверка на подписи №
7924/29.12.2009г., задължението по което е поканен да изпълни още през 2012г., както
и 4400лв. -разноски по ч.гр.д.№ 690/2013 г. по описа на РС-Велинград, и се
явява негов кредитор. А с издаването на ЗНИ и изпълнителен лист фиксират
само момента от който вземането подлежи на принудително изпълнение. По делото
не се установи погасяване на вземането на ищеца- кредитор, чрез изпълнение, в
т.ч. и от страна на съдлъжника, а вместо това се установи все още да съществува
неудовлетворена част от вземането по
образуваното изпълнително дело. Поради което и съдът намира, че е налице
първата изискуема от закона материална предпоставка за успешното провеждане на
иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД
2.
Извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му. Действието е
увреждащо, когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или
негово обременяване, както и когато се затруднява удовлетворяването на
кредиторите чрез неговата трансформация и възможността за принудително
изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. В случая, по делото безспорно се
установи извършването от страна на длъжника Х.Ф. на безвъзмездна разпоредителна
сделка- дарение в полза на ответника Е.К.
- негова дъщеря. Поради това, със самият факт на извършване на
сделката-разпореждане с права без насрещна престация, е налице и увреждане. По
делото безспорно се установи факта на извършване на валидна сделка на разпореждане-
дарение в полза на ответника К., която е произвела и своето вещноправно
действие. Доколкото предмет на дарението е имот, в режим на СИО между
дарителите- ответника Х.А.Ф. и съпругата му И.А.Ф., следва да се има предвид
постановеното в ТР № 5/2013 на ОСГТК на ВКС, т.1, съобразно което, за личен
дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по
реда на чл. 135 ЗЗД, за 1/2 ид. ч. от
имота.
По своя
характер, Павловият иск по чл. 135 от ЗЗД, има облигационен, а не вещен характер. Увреждащата сделка- предмет на
отменителния иск, остава действителна за страните по нея, както и за всички
трети лица. При уважаване на Павловия иск, сделката счита се за недействителна,
само по отношение на кредитора– ищец, предявил иска, но и спрямо останалите
кредитори на длъжника- прехвърлител. От това следва, че искът с правно
основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно
действие, а облигационно такова, като при неговото уважаване, кредиторът –ищец
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към това имущество, независимо, че то е станало собственост на третото лице-
приобретател, без това лице да има качеството на длъжник спрямо ищеца.
3. Знание
за увреждането. Основателността на иска по
чл. 135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент- наличие на знание
/представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото
си, уврежда свой кредитор. В случая не е необходимо намерение за увреждане, т.
е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника,
че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му
/чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на
съответната сделка/действие, се увреждат техните интереси. Доколкото сделката е
безвъзмездна, релевантно по делото е само знанието на длъжника по нея-
прехвърлител Х.Ф., за увреждането. С безвъзмездното разпореждане, същият е
намалил активите на своето имущество, което по арг. чл. 133 от ЗЗД, служи за
общо обезпечение на кредиторите му. Знанието от страна на третото лице-
приобретател, ответника Е.К. е ирелеванто, с оглед на безспорния безвъзмезден
характер на дарението.
Ето
защо и по горните съображения, съдът намира в случая да са налице са кумулативно трите елемента от
сложния фактически състав, предвиден в разп. на
чл. 135, ал.1 от ЗЗД, поради което и процесната сделка обективирана в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 4 от 21.11.2013г. на нотариус Ю.К. следва да
се обяви за относително недействителна спрямо ищеца А.АА..
С оглед
изхода на делото ответниците нямат право на разноски, а направените от тях
такива остават за тяхна сметка.
На осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК предвид изхода ат спора ищеца има право на разноски.
Представляван е от адвокат и е представил доказателства за нправени такива в
размер на общо 2573,28лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, в това число за заплатено
адвокатско възнаграждение от общо 1600лв., в това число: 1000лв. по ДПЗС от 09.05.2017г.
при договорено
такова от 2550лв.; 100лв. по ДПЗС от 31.07.2017г. и 500лв. по ДПЗС от
03.08.2017г.
Ответника
е релевирал възражение по чл.78, ал.6 ГПК за намаляване разноски на ищеца
поради прекомерност. Съобразно правилото на чл.7, ал.2 ГПК и до колкото цената
на иска според ПАС е 21076,30лв., то и минималното адвокатско възнаграждение е –
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в случая 1162,29лв. Платеното
адвокатско възнаграждение е 1600лв. При което и направените от ищеца разноски
за един адвокат надвишават с 437,71лв. минималния размер., което е повече от
25%. А и делото не е с правна или фактическа сложност, което да обосновава
адвокатско възнаграждение над минималния размер. Ето защо и разноските на ищеца
за адв.възнаграждение са прекомерни и подлежат на намаляване до размера от
минималните 1162,29лв.
Ето
защо и следва да бъдат осъдени ответнците да заплатят на ищеца сумата от общо
2135,57лв. (2573,28лв.- 437,71лв.) - направени разноски за производството.
Водим
от гореизложеното, РС Велинград, V-ти гр.с,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕНА, до размера на 1/2 идеална част, спрямо А.Е.А.,
ЕГН ********** ***, сделката ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот, обективирана
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4 том II, рег.№ 3776, н.дело №
161/2013 г. на нотариус Ю.К. с № 646 на
НК, вписан в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията гр.Велинград с
вх.рег.№ 1641 от 20.11.2013 г., дв.вх.рег.№ 1639, Акт № 142 том V, дело №
786/2013 г., по силата на който Х.А.Ф., ЕГН ********** ***, заедно със
съпругата си И.А.Ф., са прехвърлил чрез дарение на дъщеря си Е.Х.К., ЕГН **********
***, собствеността на притежавания от тях имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, застроен и незастроен, целия с
площ от 1050 кв.м.,за който е отреден парцел VIII-709 в квартал 61 по плана на
гр.Сърница с адрес: ул.”***” № 11, с приложена регулация, заедно с построената
в парцела СГРАДА на 316 кв.м., състояща се от мазе и два етажа, при граници и
съседи: улица, дере, ПИ 914, УПИ II-парк, УПИ I-читалищен дом.
ОСЪЖДА Х.А.Ф.,
ЕГН ********** *** и Е.Х.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на АСЕН Е.АТАНАСОВ,
ЕГН ********** *** , СУМАТА от 2135,57лв. /две хиляди сто тридесет и пет лева и
57ст./, направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................