Решение по дело №410/2019 на Окръжен съд - Хасково

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 461                                   05.12.2019 г.                         гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….

на  шести ноември …………………………две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                             Председател: ТОШКА ИВАНОВА              

                                                                    Членове: АННА ПЕТКОВА          

                                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

Секретар Д* Х.

като разгледа докладваното от чл. съдията Йонко Георгиев................................ …….

В.гр. дело № 410............. по описа за 2019 год...................................................................

За да се произнесе взе предвид:   

               

                 Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                  Обжалва се от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД решение №64 от 28.03.2019г. по г.д. №682/2018г. на Районен съд Харманли, с което се отхвърлят  предявените от  “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт” ет.2 офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт К** Г*** В* - М*, съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт” ет.2 офис 4 против Г.В.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли, пл. Възраждане № 6, адвокат Й.Х., искове за установяване съществуването на вземане за сумата  1 034.17 лева, от която 500.00 лева – главница, 59.92 лева – договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 353.40 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 45.00 лева – такса разходи, 75.85 лева –  обезщетение за забава за периода от 28.07.2016 г. до  датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата с правно основание в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД  от ГПК, както и разноски, които суми са присъдени със Заповед № 205/03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 321/2018 г. по описа на Районен съд- Харманли, като  неоснователни.

 

                          Във въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД се правят оплаквания за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност. Съдът необосновано е приел,че липсва надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия. Твърди се,че този факт не е от значение за основателността на иска при положение че задължението не е погасено.Поддържа,че е направено необходимото за уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането,поради което неправилно търпи неблагоприятните последици. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска в пълен размер.

                          В срок  по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от особения представител адв. Й.Х.,в който се оспорва жалбата.                      

                          Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

                          Постановеното от Районен съд Харманли и обжалвано пред настоящата инстанция решение  е допустимо и валидно. С това решение съдът е отхвърлил обективно съединените искове на въззивника за претендираните суми,посочени по-горе като неоснователни

                         Ищецът Агенция за събиране на вземания“ЕАД като цесионер  e обосновал правния си интерес от иска по чл.422 от ГПК от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,сключен между него и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Последният е предоставил заем на длъжника с договор между тях от 27.06.2016г. в размер на 500лв. Уговорено е в договора,заемателят да предостави в полза на заемодателя обезпечения по чл.4 от договора. Поради неизпълнение на това задължение е начислена неустойка  в размер на 353,40лв. по шест равни месечни вноски по 58,90лв. платими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,по който не са постъпили плащания.Срокът на договора за заем е изтекъл на 24.12.2016г.Вземането по този договор за заем,  съобразно рамковия договор за цесия и приложение към него е цедиран на 01.01.2017г. на ищеца,който е упражнил правото си по чл.410 от ГПК и заповедният съд е издал заповед № 205 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 321/2018 г.

                        В хода на заповедното производство пред заповедния съд и исково такова пред първоинстнационния исков съд е проведена процедура по чл.47 ГПК и е назначен особен представител на Г.В.М.,който е оспорил установителния иск по чл.422 от ГПК.

                        Спорният момент повдигнат в исковото производство и поддържан от жалоподателя във въззивното производство се свежда до надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия с оглед последиците в заповедното производство с връчване на заповедта по чл.410 ГПК и исковото производство с връчването на исковата молба и приложенията на особения представител. Според жалбоподателя изпълнението на процедурата по чл.47 от ГПК е достатъчно за редовното връчване както в заповедното производство,така  и в исковото такова.  

                       Това становище не следва да бъде споделено. Уведомлението за извършване на цесията не е надлежно връчено на длъжника,както и Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. И исковата молба е връчена не на ответника-длъжник ,а на назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител,чиято представителна власт се изчерпва с осъществяване на конкретно процесуално представителство за настоящето дело и не обхваща материално правни изявления на отсъстващия ответник,поради което не може да се приеме,че е налице фактическо връчване на съдебни книжа, съответно длъжникът да е валидно уведомен за извършената цесия,за да се претендира от ищеца изпълнение на задълженията,породени от извършената цесия.Изложеното обуславя и отхвърляне на предявените искове като неоснователни..Правилно и обосновано първоинстнационният съд е приел,че жалбоподателят не е положил дължимата грижа уведомлението да достигне до знанието на длъжника.Формалното изпращане на известие за цесия на длъжника не удостоверява надлежното му връчване,както и това на особения представител не означава ,че длъжникът е узнал за извършената цесия.Необходимо е уведомлението да е получено от длъжника.Крайният извод на съда за ненадлежно уведомяване на длъжника за произвеждане на действието на цесията е правилен и законосъобразен.

                        Подробното мотивиране на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.                         

                      

                        Водим от горното,съдът.

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

                     Потвърждава решение №64/28.03.2019г. по г.д.№682/2018г. на Районен съд Харманли.                    

                  Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                     Членове:1/

                                                                                        

                                                                                            2/