Решение по дело №249/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица][адрес], представлявано от управителя В. Х. Ц. срещу Решение № 116 от 18.03.2025 г., постановено по АНД № 20241720201923 по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № ****-[рег. номер]/14.11.2024 г., издадено от *** на офис /дирекция/ за обслужване – Перник в ТД на НАП – [област], с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложена на „****“ ЕООД с ЕИК ****, имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за това, че в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, за данъчен период 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г., в срок до 14.06.2024 г.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева да бъде заменено с „предупреждение“ в условията на маловажен случай по реда на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, представя отговор чрез процесуалния си представител. Пълномощникът оспорва жалбата като неоснователна, моли решението на Районен съд – Перник, да се остави в сила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли същата да бъде уважена и да се постанови съдебно решение с което да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно процесното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище с вх. № 1395/05.06.2025 г., пълномощникът на ответника юрисконсулт П. поддържа подадения отговор на касационната жалба и съобразно подробно изложените в същият доводи, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че касатора се представлява от адвокат.

В проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че „****“ ЕООД, в качеството си регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си в срок до 14.06.2024 г. да подаде справка декларация и отчетни регистри за данъчен период 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. Нарушението било установено от служител на ТД на НАП – [област], офис Перник при извършена проверка в информационната система. За същото В. Д. С. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – [област], офис Перник, съставила АУАН № [рег. номер]/27.08.2024 г. Той е подписан от съставителя, един свидетел и управителя на дружеството. В срока по чл. 44 от ЗАНН е депозирано писмено възражение, което административно-наказващия орган е приел за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН, директорът на офис /дирекция/ за обслужване – Перник в ТД на НАП – [област], е издал обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Посочил е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, регламентирано в нормата на чл. 57 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната правна норма. Обосновал е извода, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че при определяне размера на имуществената санкция са съобразени всички относими обстоятелства и законосъобразно същата е наложена в предвидения от закона минимум от 500 лв. По посочените мотиви е потвърдил издаденият от административно-наказващия орган правораздавателен акт.

Решението е правилно.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. По смисъла на тази разпоредба съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Перник намира, че решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Посочил е фактите, които приема за установени и доказателствата, на които се основават. Обсъдил е всички доводи на страните, като е направил подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № [рег. номер]/27.08.2024 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, един свидетел, присъствал при съставянето му и управителя на дружеството и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. със Заповед № ****/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, е издал НП № ****-[рег. номер]/14.11.2024 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН и НП са отразени всички факти, елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност. Не са налице противоречия или неясноти, които да затрудняват процесуалното право на защита на нарушителя.

В съответствие с установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба всяко регистрирано по ЗДДС лице е длъжно в срок до 14-то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнасят, да подаде справка – декларация и отчетни регистри. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба справка-декларация се подава и в случаите, в които данъчно задълженото лице не следва да внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Видно от събраните писмени и гласни доказателства, в настоящия случай, касаторът в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице в срок до 14.06.2024 г. не е подал справка – декларация и отчетни регистри за данъчен период 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. С това е осъществил състава на нарушението по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. За да се приеме, че е осъществен състава на констатираното нарушение по ЗДДС без значение е дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимо и достатъчно условие за пораждане на задължението за подаване на изискваните от ЗДДС документи, е лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на отчетния период. Още повече, че съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, справка-декларация по 125, ал. 1 от ЗДДС се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Нарушението е формално /на просто извършване/, поради което фактът, че декларацията е "нулева", което също е безспорно по делото, не оказва влияние върху съставомерността на извършеното нарушение, нито може да обоснове прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението са изразява в неспазване на срока за извършване на дължимото действие, поради което подадената със закъснение справка-декларация няма отношение към фактическият състав на деянието, нито го прави маловажно. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път също не обосновава приложение на чл. 28 от ЗАНН, а може да обоснове единствено налагане на наказанието към най-ниския размер предвиден в закона, както е и в настоящия случай.

Наложената имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. е от вида и в границите, предвидени в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и същата е правилно определена в минимален размер, съобразено с наличието на смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, съответно с липсата на отегчаващи такива, каквото е императивното правило на чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН. Такъв е и изводът на Районен съд – Перник, обективиран в решението, предмет на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, правилно е приложен материалния закон и наложеното административно наказание е справедливо. С оглед на което се налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 116 от 18.13.2025 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 20241720201923 по описа на съда за 2024 г.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица][адрес], представлявано от В. Х. Ц. – управител да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.