Р Е Ш Е Н И
Е
№ 04.12.2019
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 05.11.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 230/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната
жалба от И.С.Г., чрез адв.Ц.В. от САК, срещу решение № 421/06.06.2019г. на
ЯРС по гр.д.№ 4208/2018 г. по описа на ЯРС, се обжалва изцяло
първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И.С.Г., ЕГН **********, от гр.Ямбол, к-с
„Диана“ бл.16, вх.А, ап.12, със съдебен адрес:***-13, офис № 5, адв.В. от САК,
против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, р-н
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, иск с
правно основание чл.405 от КЗ за сумата 3 309.89 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за причинени имуществени
вреди; и е осъден ищеца да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 999.29 лв..
Въззивникът
обжалва решението като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява, че
решението противоречи на установените по делото факти, събрания доказателствен
материал и съдебната практика. Счита за неправилен изводът на ЯРС, че е
основателно възражението на ответника, че увреждането е съществувало към
момента на сключване на застрахователния договор. Твърди, че в хода на
производството, ответното дружество не е доказало при условията на
пълно и главно доказване твърдението си относно наличието на увреждане към
момента на сключване на договора, а от друга страна съдът игнорирал изцяло и
изобщо не обсъдил в решението си Протокол
№ 99012353/08.09.2017 г. за оглед на МПС с полица № 440117281001761 - доказателство,
изходящо от ответника, неоспорено от процесуалните представители на ответника.
Твърди, че
заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза е
изготвено върху негоден материал, че нито снимките от диска, нито диска, са приети като
доказателства по делото, че снимките от диска са с неясен произход и неясен автор, че не му е предоставен диска
със снимков материал и не му е дадена възможност да вземе отношение по
приемането на тези материали като доказателство. Възразява, че повторното
заключение на в.л. се основава и на показанията на свид.Г., който е служител в
ответното дружество и съдът не е ценил показанията му с оглед неговата
икономическа зависимост от ответното дружество и предвид обстоятелството, че
работата му и неговият отказ е повод за завеждане на делото. Излага
съображения, че застрахователят дължи обезщетяване на пълната стойност за ремонта на
увреденото имущество, без да се приспада овехтяване. Моли ЯОС да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо него да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове и да осъди ответника да заплати изцяло претендираните
суми на И.С.Г., ведно с лихвите от 03.09.2018 г. - датата, на която е
депозирана исковата молба, до окончателното плащане, както и да му присъди
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззивникът е
направил доказателствено искане за допускане до разпит като свидетел на З.И. Г.,
при довеждане, като твърди, че първоинстанционния съд неоснователно е отказал
да допусне свидетел, който да установи състоянието на автомобила към момента на
застраховането.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от "ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД, чрез адв.М.В., в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС е законосъобразно, обосновано и правилно. Оспорва възраженията в жалбата и се противопоставя на доказателственото искане на въззивника. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.
ЯОС с
определението за насрочване на делото не уважи искането на въззивника за допускане до
разпит като свидетел на З. И.Г., при довеждане, като намира, че не са налице
основанията на чл.266, ал.3 от ГПК - няма допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при неуважаването на искането на ищеца за допускане на
свидетел, тъй като това искане на ищеца е било преклудирано, съгласно чл.146,
ал.3 от ГПК и не са били посочени обстоятелства, обуславящи прилагането на
чл.147 от ГПК.
В с.з. въззивникът
не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му адв.В. е постъпила
писмена молба, вх.№ 5931/4.11.2019 г., с която е направено искане делото да
бъде разгледано в отсъствие на представител на страната, като са изложени и
съображения по съществото на спора, представен е и списък на разноските.
Въззиваемата
страна не изпраща представител за с.з. От пълномощника на въззиваемата страна
адв. В. е постъпила писмена молба, вх.№ 5939/04.11.2019 г. , с която също е
направено искане делото да се разгледа в отсъствие на представител на
въззиваемата страна, с изложено становище и по съществото на спора. Представен
е и списък на разноските.
Пред
първоинстанционния съд производството е образувано въз основа на искова молба
от И.С.Г., с която се претендира да бъде осъден ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД гр.София да заплати на ищеца сумата от 3309.89 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” за причинени имуществени вреди.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възразява, че увреждането на ляв фар е било налице при сключване на застрахователния договор и не представлява нова щета, поради което не се дължи обезщетение за това. Оспорва размера на иска като възразява, че не е дължима стойността на нова част, тъй като не е договорена клауза „Официален сервиз”, за да се влагат оригинални резервни части от оторизиран доставчик.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните. Не се спори за наличието на увреждане на левия фар, за образуването на застрахователна преписка и отказа на ответника да заплати застрахователното обезщетение за заявения фар и това се установява от писмените доказателства.
Представена е
застрахователна полица за автомобилна застраховка „Каско+“, комбинирана
застрахователна полица № 440117281001761 от 08.09.2017 г. със срок на действие
до 08.09.2018 г. и протокол за оглед
на МПС с полица 440117281001761 от 08.09.2017г. с констатация, че няма липси и увреждания. Представени
са общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“.
Застрахователното дружество е представило Уведомление за щета по полица № 440117281001761 за настъпило застрахователно събитие на 03.09.2018 г. на паркинг – увредени ляв фар и заден десен калник. Към това уведомление застрахованият е представил удостоверение от РУ на МВР-Ямбол, в което е записано, че на лекия автомобил е нанесена щета, изразяваща се в увреждане по заден ляв калник и десен фар. В първото с.з. пред ЯРС е уточнено, че се касае за ляв фар и десен калник. Представен е изготвен опис – заключение по щета от 07.09.2018 г. за увредени два детайла: ляв фар – ксенон и калник заден десен като първият е за подмяна, а вторият е за боядисване.
Видно от приемо-предавателен протокол от 21.09.2018 г. оторизираният към застрахователя сервиз е приел за ремонт процесния автомобил и е извършено боядисване на заден десен калник на автомобила и не е възстановена щетата десен фар. Сумата за боядисването е заплатена от застрахователя на сервиза, съгласно представената фактура.
По делото пред ЯРС е разпитан като свидетел Г.Г. работещ в ДЗИ като специалист ликвидация - приема документи, завежда щети, прави огледи на увредените МПС. Свидетелят сочи за процесния случай, че е приел документите, завел щетата, записал уврежданията и след това той сравнявал снимките от щетата със снимките при сключване на полицата. Свидетелят Г. сочи, че след сравняване на снимките установил, че уврежданията на преден ляв фар са съществували при сключване на полицата. Колата имала няколко застраховки „Каско“ все при този застраховател и са й правени два огледа, първият от които в гр.Велико Търново на 01.09.2016 г. и на снимките още оттогава се вижда, че е увреден фарът. Свидетелят уведомил прекия си ръководител, след което снимките са гледани още от двама - трима души. Свидетелят сочи, че се прави оглед при сключване на застраховката и е следвало да впишат това увреждане. Сочи, че е практика задължително да се правят снимки и да се сравнява за всяка една щета по снимките от сключването на полицата със снимките от щетата. Показанията на свидетеля се ценят наред с останалия доказателствен материал като се има предвид, че е служител в ответното дружество.
По делото от ЯРС е назначена техническа експертиза, извършена от експерт на МВР сектор НТЛ – ОД на МВР Ямбол, вещото лице по която е изследвало диска, представен от ответника, който съдържа девет снимкови файла, на които е заснет един и същ лек автомобил, тъмен на цвят, съответстващ по общи белези на лек автомобил Ленд Ровър, модел Рендж Ровър с идентификационен номер SALLMAMJ4BA3357397. Върху снимковите файлове на автомобила, вещото лице е установило, че няма видими изменения по съдържанието като вмъкване или монтиране върху изображението на други детайли. Според съдържанието на изображенията, лекият автомобил е заснет на три различни места на следните дати: файл № 1 и № 2 на 01.09.2016 г.; файл № 3, 4 и 5 на 08.09.2017 г. и файл № 6, 7, 8 и 9 – на 07.09.2018 г.
По делото е назначена от първоинстанционния съд съдебна авто-техническа експертиза, по която от вещото лице са дадени две заключения, предвид обстоятелството, че при изготвяне на първото в.л. не е взело предвид снимковия материал, изследван от другия експерт снимков материал. Допълнителното заключение е изготвено след запознаване със снимките в изследваните снимкови файлове, както и след разпита на свидетеля Г.. В него вещото лице прави извод, че нанесените материални щети на лекия автомобил са на стойност 174.47 лв., колкото е стойността на ремонта на автомобила при увреден един детайл – боядисване на заден калник. На база изследване и анализ на предоставения снимков материал и свидетелските показания на свидетеля Гочев, в.л. дава заключение, че увреждането по преден ляв фар на процесния автомобил е съществувало по време на сключване на застрахователния договор към 08.09.2017 г. Със заключението на в.л. се установява, че е налице идентичност на уврежданията на автомобила в областта на преден ляв фар преди сключване на застрахователния договор и по време на установяване на щетата.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск
по чл.405, ал.1 от КЗ. Съгласно тази
разпоредба при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е
по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5 от КЗ. За да е основателен искът по чл.405, ал.1 от КЗ,
трябва да са налице следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "КАСКО+" по отношение на процесния лек
автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие;
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, настъпило в срока
на действие на сключената застраховка; изпълнение на задължението на
застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие;
установяване размера на щетите по автомобила, настъпили вследствие на
застрахователното събитие; причинната връзка между щетите и застрахователното
събитие.
По делото е безспорно наличието на валидно
застрахователно
правоотношение между страните по застраховка "КАСКО+" по отношение на
процесния лек автомобил. Спорен е въпросът увреждането на левия фар на
автомобила съществувало ли е към момента на сключване на застрахователния
договор, за да представлява покрит риск от ответника. По делото е представен
протокол за оглед на МПС с
полица 440117281001761 от
08.09.2017г. с констатация, че няма липси и увреждания. Но с оглед обстоятелството,
че при огледа са направени снимки на автомобила, предмет на техническата
експертиза, установяваща, че няма видими изменения по съдържанието като
вмъкване или монтиране върху изображението на други детайли, то състоянието на
левия фар на автомобила в момента на сключване на застрахователния договор може
да бъде установено по делото. При съвкупна преценка на събраните по
делото гласни доказателства, заключението по техническата експертиза и
допълнителното заключение по САТЕ въззивният състав намира, че по делото е
доказано, че увреждането на левия фар е съществувало към момента на сключване
на застрахователния договор. В този смисъл възражението на въззивника, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че увреждането на левия фар е съществувало
към момента на сключване на застрахователния договор, е неоснователно. Съгласно т.13.1 в Раздел II Каско от Общите условия на
застраховката "КАСКО+",
"застрахователят не дължи обезщетение за увреждания на МПС, констатирани,
описани и/или заснети при огледа на автомобила относно сключване на
застрахователния договор". Увреждането на левия фар е заснето при огледа
при сключването на договора за застраховка и не представлява покрит риск от
ответното застрахователно дружество по сключената застраховка "КАСКО+". Ето защо, предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Възражението на въззивника, че заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза е изготвено върху негоден материал, е неоснователно, предвид неоспореното заключение на техническата експертиза на снимковите файлове за липса на вмъкване или монтиране върху изображението на други детайли. Възражението, че на ищеца не е дадена възможност да вземе отношение по приемането представения от застрахователя диск със снимки на автомобила, е неоснователно, с оглед представянето му в първото о.с.з. пред ЯРС, в което е участвал процесуален представител на ищеца.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, ЯОС намира, че следва да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Предвид изхода от делото, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени поисканите разноски за въззивната инстанция в размер 460лв.
- платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3 от ГПК, според разпоредбата на който са
изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена
на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела.
В случая съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената
претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до търговска сделка,
съгласно чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ. С оглед цената на иска, която
е под установения в чл.280, ал.3 от ГПК минимален праг за търговски дела,
въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 421/06.06.2019г.
на ЯРС по гр.д.№ 4208/2018 г. по описа на ЯРС.
Осъжда въззивника И.С.Г. да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, сумата 460 лв.–
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.