№ 933
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501352 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба на
ищеца по спора „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение №
675 от 02.03.2022 г., пост. по гр.д. № 5832/2021 г. на Районен Съд – Пловдив,
с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Й. Г., ЕГН –
********** искове за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК
че Г. дължи на дружеството на основание издадена по ч. гр.д. № 11992/2020 г.
на РС – Пловдив Заповед № 260 277/23.09.2020 г. по чл. 410 от ГПК сумите:
27, 48 лв. – неустойка за предсрочено прекратяване на договор за мобилни
услуги от *** г. досежно мобилен номер ***; 112, 47 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от *** г. досежно
мобилен номер *** и 32, 76 лв. – неустойка за предоставено ползване на
устройство Samsung Galaxy S8 Black с отстъпка от стандартната цена – Раздел
II от допълнително споразумение от *** г., ведно със законната лихва горните
суми до окончателното им изплащане.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на
решението, искането – за неговата отмяна и уважаване на иска.
Въззиваемата страна е депозирала отговор за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът установи следното:
1
Производството пред районния съд е образувано на основание чл. 422 от
ГПК по обективно съединени претенции с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено че процесния Договор за мобилни
услуги от *** г., Допълнителното споразумение от *** г. и Договор за лизинг
на мобилно устройство от *** г. – на които ищецът основава правата си, са
валидно сключени между страните и са породили правното си действие.
По делото не се спори относно неизпълнение на задължението за
заплащане на ползваните по облигацията мобилни услуги от ответника Й. на
доставчика – ищец „ Йеттел България „ ЕАД / тогава с наименование
Теленор България ЕАД /.
Видно от процесните индивидуални договори, в хипотеза на предсрочно
тяхно прекратяване по вина на потребителя - абонат на предоставената
услуга, изразяваща се в неплащането й в срок последният дължи на
доставчика неустойки както следва: 1/ Неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за оставащия срок на договора, считано от
момента на прекратяването – но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, плюс възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора – за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице казаното прекратително основание и 2/ Неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството / без абонамент /
съгласно ценовата листа на оператора към датата на сключване на договора за
лизинг и заплатената от потребителя с цена за устройството / с отстъпка от
стандартната / – също съответно на оставащия срок на договора.
Именно така договорените неустойки са предмет на настоящия спор,
като ищцовото дружество твърди че сумата 27, 48 лв. и 112, 47 лв. са
неустойките за предсрочено прекратения по вина на ответницата Договор за
мобилни услуги от *** г. за мобилни номера *** и ***, а сумата 112, 47 лв. –
неустойката, съставляваща разликата за предоставеното за ползване
устройство Samsung Galaxy S8 Black с отстъпка от стандартната цена.
Отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран от ответника Й., не е взето
становище по иска до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд. В пледоарията по същество упълномощения
процесуален представител поддържа че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, тъй като ищецът – при лежаща върху него доказателствена тежест,
не е установил да е упражнил правото си на едностранно разваляне на
договорите по чл. 75 вр. чл. 26 вр. чл. 19 б б.“в „ от ОУ на доставчика –
неразделна част от индивидуалните договори – в който смисъл и доклада по
чл. 146 от ГПК на първостепенния съд.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени като е прието че
договорените клаузи за неустойки са нищожни / за което съдът следи и
служебно/ като противоречащи на закона и добрите нрави поради това, че
2
така уговорени неустойките нямат присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а се явяват средство за неоснователно
обогатяване на оператора. Изложените в тази насока доводи са че последният
получава правото да претендира стандартните месечни абонаментни такси за
целия оставащ срок на договора без да предоставя насрещната услуга за тях,
като нищожността не се преодолява от ограничението „ не повече от три
стандартни месечни абонаментни такси „, защото клаузата не държи сметка за
неизпълнението на потребителя във връзка с оставащия срок на договора и за
евентуални вреди за търговеца от това неизпълнение и в този смисъл
съставляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП..
Така независимо дали правоотношението се прекратява през първия месец на
договора или преди края му, дължимото се обезщетение е едно и също
въпреки че неизпълнението е различно.
Според въззивника извода на съда за нищожност на клаузите за
неустойка е неправилен. В тази връзка се поддържа че по договора за
мобилни услуги дължимите от ответницата трикратни месечни абонаменти по
стандартна цена са в размер на 32, 97 лв. досежно номер *** / при
абонаментен план от 10,99 лв. / и в размер на 134, 99 лв. досежно номер *** /
при абонаментен план 44,94 лв. /, а претендираните по делото неустойки са
съответно в размери 27, 48 лв. и 62,46 лв. – тоест начислените и претендирани
от дружеството неустойки по чл. 11 от договора за мобилни услуги,
съответно т. III – 3 от допълнителното споразумение към този договор са
многократно по ниски от действително дължимите се в случая от ответницата
по тези неустоечни клаузи, поради което абонатът не е поставен в
неравноправно положение, съответно чл. 143 т. 5 от ЗЗП не е нарушен.
Същото се поддържа и досежно неустойката по Раздел II т. 1 от договора за
лизинг – при дължима такава от 507, 74 лв. / договорена отстъпка в цената на
устройството / начислената и претендирана е в размер на едва 32,76 лева. В
тази връзка се поддържа и че доколкото съгласно неустоечната клауза
абонатът дължи част от получената отстъпка в цената на мобилното
устройство съразмерно на оставащата част от договора, то размера на
дължимата от него неустойка е съобразен с размера на неизпълнението, като
колкото по дълъг период от време изпълнява задълженията си по облигацията
толкова по малка ще е неустойката.
В отговора по чл. 263 от ГПК се поддържа че доводите на
жалбоподателя са неоснователни, тъй като неравноправността/ нищожността
на неустоечната клауза се преценява с оглед нейното съдържание към
момента на сключване на договора, а не с оглед размера на конкретно
предявените претенции за неустойка от ищеца и начинът, по който тя е
начислена от него. В тази връзка се заявява възражение, че неустойка, чийто
размер зависи от оставащия срок на договора е нищожна поради изначална
липса на определеност/определяемост по размер. Отделно от горното се
поддържа че ищецът не е представил доказателства за едностранното
предсрочно прекратяване на договора на възведеното основание / съгласно
3
изричните указания на съда с доклада по делото /, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на исковете, доколкото вземането на ищеца за
процесните неустойки възниква единствено при наличието на това
прекратяване.
Съгласно чл. 19б т.“в „ от ОУ операторът може да прекрати
индивидуален договор / срочен или безсрочен /, в случай че потребителят не
заплати дължимите суми за ползваните мобилни услуги след
изтичането на сроковете за плащане.
Както се каза по горе, процесните неустойки се претендират именно на
това основание - като санкция за предсрочно едностранно прекратяване на
договора за мобилни услуги от оператора поради неизпълнение
горепосоченото задължение на абоната. Тоест изискуемостта на процесните
вземания възниква при наличие на валидно осъществено от доставчика на
услугата прекратяване на договора, при лежаща върху него доказателствена
тежест да го установи – както е посочил първоинстанционния съд в доклада
си по чл. 141 от ГПК.
За неизпълнението ищецът представя едностранно съставена от него
фактура, обективираща предоставени от него и ползвани, но незаплатени от
ответницата мобилни услуги. Доколкото фактурата не се оспорва от нея, като
същата и не възразява на твърдението да не е заплатила ползвани мобилни
услуги по договора, следва да се приеме за доказан факта на неизпълнението.
Но само по себе си то не е достатъчно, необходимо е - съгласно
формулировката на чл. 19б от ОУ, ищецът да докаже че е упражнил
потестативното си право да прекрати договора поради неизпълнението.
Индивидуалните договори и Общите Условия не съдържат
регламентация относно: в каква форма следва да е изявлението на оператора
за прекратяване/ разваляне на облигацията на основание чл. 19б б. „в „ от
ОУ; начина, по който то да достигне до абоната. С оглед което следва да се
приложат общите правила /чл. 87 ал. 1 ЗЗД / - тъй като в случая се касае за
писмен договор, то и изявлението следва да е в писмена форма и да е връчено
на насрещната страна.
По делото няма данни / не се и твърди / операторът да е отправил
писмено изявление за прекратяване/разваляне на договора на възведеното
основание, съответно същото да е достигнало до абоната. Следователно не се
е осъществило основанието, на което процесните вземания за неустойки се
претендират, което само по себе си обосновава извод за неоснователност на
исковете.
Отделно от горното споделя се извода на първоинстанционния съд за
нищожност на неустоечните клаузи. Процесната клауза за неустойка е
нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави поради това, че така
уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на
4
оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни
такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения
с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях.
Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба
без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до
изтичането на срока на договора. Освен това, посочените клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената
неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни
абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на
евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да
се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на
договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след
прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е
налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от
това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в
конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „
месечни абонаменти, които са в по висок размер. Освен това клаузата
предвижда и че размерът на неустойката се завишава допълнително и с част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащия срок на договора. При това положение
несъмнено е, че се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по
малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение,
надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.
Правилно първоинстанционният съд, по изложените в обжалвания акт
мотиви, е приел за нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата
на процесните договори, предвиждащи че в случаите на предоставено
мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и
заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг. В допълнение следва да се посочи, че посочената клауза е
неравноправна и съгласно чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Същата позволява на
търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да
се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по
висока от първоначално определената и договорена за него цена,
препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ ценова листа „.
Неоснователно е възражението на въззивника че след като в случая той
е начислил и претендира суми за неустойките в размер по нисък от
действително дължимите от въззиваемата съгласно облигацията, то
неустоечните клаузи не са нищожни. Нищожността на клаузите се преценява
с оглед тяхното съдържание и към момента на сключването на договора,
ирелевантни относно нищожността са размерите, в които тези неустойки са
начислени и претендирани от доставчика по впоследствие предявените
5
претенции за тяхното изпълнение – в който смисъл и възражението в отговора
на въззиваемата, което е основателно. Но е неоснователно поддържаното в
отговора неустоечните клаузи да са нищожни и поради липса на начална
определеност/ определяемост на обезщетенията по тях. Същите са
определяеми по начина, по който са формурилани клаузите, обвързването на
размера им и с оставащия срок на договора, не води до извод в противна
насока.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, съответно обжалваното
решение – правилно, поради което се потвърждава.
Разноски на въззиваемата страна за настоящата инстанция не се
присъждат поради липса на доказателства такива да са направени.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 675 от 02.03.2022 г., пост. по гр.д. №
5832/2021 г. на Районен Съд – Пловдив в частта, с която са отхвърлени
предявените от Йеттел България ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Й. Г., ЕГН -
********** искове за признаване за установено че Г. дължи на дружеството
паричните вземания - предмет на издадената по ч.гр.д. № 11992/2020 г. на РС
- Пловдив Заповед № 260 277/ 23.09.2020 г. по чл. 410 от ГПК както следва:
Сумата 27, 48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от *** г. досежно мобилен номер ***; Сумата 112, 47 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от *** г.
досежно мобилен номер *** и Сумата 32, 76 лв. - неустойка за предоставено
за ползване по договор за лизинг от *** г.устройство Samsung Galaxy S8
Black с отстъпка от стандартната цена, ведно със законната лихва върху
сумите до окончателното им изплащане.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6