Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/……………………2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, Втори състав, в публичното заседание на единадесети юни
, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова , като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 932 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.
124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на С.Б.Н. ***, чрез адв.А.Н. съдебен адрес *** офис 12 срещу Заповед №
3-2281/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена от основание
чл.107,ал.2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното му правоотношение на
длъжност „Инспектор по приходите“, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор
„Проверки“, тъй като е получил най-ниската оценка на изпълнението на длъжността
за 2018 г. Оспорва акта с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон. Счита, че при годишното оценяване са
допуснати съществени процесуални нарушения до степен да ограничат правото му на
защита. Сочи се, че по начина, по който са посочени целите в работния план, не
позволява конкретизиране и измеримост, за да се направи последваща преценка
дали са изпълнени. Сочи се, че няма констатирани нарушения при изпълнението на
служебните му задължения. Твърди, че неговата натовареност е по-висока в
сравнение с тази на другите служители. Твърди, че е извършил всички възложени
проверки в срок. Изложените факти обосноваващи годишната оценка са изопачени.
Сочи се, за добросъвестно изпълнение на служебните задължения. Твърди, че има
добра комуникация с прекия си ръководите ,с останалите колеги и с клиентите. Отделно сочи
на немотивираност на акта, като самостоятелно основание за отмяната му.На
изложените основания моли съда да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед. Претендира присъждане на платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 лв. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, а в приложена писмена защита излага
подробни съображения.
Ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробно писмено становище, в което излага
съображения за законосъобразност на оспорения акт.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена в срок пред местно и родово
компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от лице
с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебното
производство е Заповед №
3-2281/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена от Изпълнителния директор на Националната
агенция за приходи, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност „Инспектор по приходите“
в ТД на НАП-Варна, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ,на основание чл. 106,
ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител, поради това, че е получил възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Към датата на
издаване на оспорения индивидуален административен акт- 15.03.2019 г.
жалбоподателят е заемал длъжността „Инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Варна ,
отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ по служебно правоотношение. Съгласно
утвърдената длъжностна характеристика в преките задължения на служителя се включва
извършването на проверки по прилагане на данъчното и осигурителното
законодателство, съгласно утвърдените процедури и инструкции /л.21-22 от
делото/.
За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнението
на служебните задължения за периода 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г. е било
извършено оценяване, което е протекло на три етапа. На 31.01.2018 г. е бил
съставен индивидуален работен план подписан от оценяващия ръководител и
жалбоподателя, в който са посочени целите, периода на изпълнение и
изискванията/критериите за изпълнение / - л.11 от делото/. На 14.02.2019 г. г. бил съставен личен план за развитие в
кариерата, подписан от прекия ръководител и служителя / л.12/. На 30.07.2018 г.
според формуляра за оценка е била проведена междинна среща между служителя и
оценяващия ръководител на длъжност началник сектор „Проверки“ в ТД на
НАП-Варна, Р. Д. / л.13/. В оценката от междинната среща е посочено, че
служителят се стреми да изпълни предвидените в
работни план задачи, но е необходимо подобрение, чрез организиране на
работния процес за предприемане на своевременни процесуалтни дейстия за
приключване на възможените проверки в срок, както и да повишава компетентността
си чрез участия в обучения и самоподготовка. След края на периода за оценяване,
на 14.02.2018 г., е проведена заключителна среща, на която е била определена
обща оценка за изпълнение служебните задължения на служителя "неприемливо
изпълнение" / л.14/. Констатирано е, че преобладаващата част от целите в
работния план не са били изпълнени на нивото на изискванията и съобразно
критериите, определени в него. Посочено е, че служителя „Не извършва качествено
възложените проверки“, „не проявава прецизност при събиране на доказателствата
и изписване на констатациите“, „проявава средна степен на самостоятелност“, „не
предприема своевременни действия за приключване на проверките в първоначалния
срок“, „ не планира работнито си време, по начин осигуряващ възможно най-добър
краен резултат и пренебрегва изисванията за качество“, „ фокусира се върху
изпълнениет она собствени цели, без да се интересува от изпълнението на целите
в екипа“, „показна незадоволително равнище на знания и умения, необходими за
ефективното изпълнеиет на длъжността“. Крайната
оценка е съставена от началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП-Варна и оценяващ
ръководител Р. Д.. Служителят е подписал формуляра на 14.02.2018 г., като в
графата „Коментар на оценявания“ е посочил възражения и е изразил несъгласие с
поставената оценка / л.14/.
На 21.02.2019 г. жалбоподателят е подал възражение срещу годишната оценка
като е използвал утвърден формуляр / л.17/. Във възражението е изразил
несъгласие с направените констатации. Посочил е, че оценката е немотивирана,
извършените от него проверки са качествени и в срок, полагал е усилия за
повишаване на квалификацията си.
На 22.02.2019 г. е постъпило становище от началника на сектор „Проверки“, с
качеството и на оценяващ ръководител. В
същото е посочено, че служителят не е изпълнил препоръките дадени на междинната
среща. Дадена е конкретика относно допуснатите нарушения при извършването на
част от проверките , което изложение се съдържа в становището на л.23-25 от
делото е не е необходимо да се приповтаря в решението.
След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при
атестиране, Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е
издал процесната Заповед № 3-2281/15.03.2019г., с която служебното
правоотношение на жалбоподателя е било прекратено на основание чл.
107, ал. 2 от ЗДСл.
По делото са събрани допълнителни доказателства, а именно съставените
официални документи от извършени проверки, други документи съставени в хода на
производства за установяване на публични задължения, както и съставените от
жалбоподателя в кръга на неговите правомощия актове.
Чрез показанията на свид. С. Б. И., с когото жалбоподателят е работил в
отдел , се установиха неговите възприятия за С.Н.. Свидетелят го възприема като
колегиален , добър специалист, изпълняващ съвестно служебните си задължения,
който не е конфликтен , организиран е и акуратен в работата си.
Чрез показанията на свид. Р. В. Д.се установи, че жалбоподателят е бил с най-висока , но е бил с по-висока от
някои свои колеги натовареност. Извършил е 202 проверки като от 11 от тях има
поправка на допуснати технически грешки и броят на проверките е 191 и съответно
има повече издадени АПВ, като за сравнение е посочила друг служител. Заявила е,
че броят на проверките не е единствен
критерий за натовареност.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
По валидността на акта:
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл,
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. На изпълнителния директор на НАП, с разпоредбата на чл. 13,ал.1
от Закона за НАП е предоставено
правомощието да упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на
държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по
трудово правоотношение. Следователно, по силата на посочената правна норма, изпълнителният
директор, в качеството му на орган по назначаването, е компетентен да
прекратява служебното правоотношение на държавните служители в ръководеното от
него ведомство. Обжалваната заповед е издадена от органа по назначаването. При
издаването на заповедта, е спазена предвидената в чл.
108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и изискването за задължително съдържание -
посочено е правното основание за издаването й - чл.
106, ал. 2 от ЗДСл, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
По законосъобразността на акта:
Съгласно разпоредбата на чл.
76, ал. 1 и 5
ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността,
като се преценява постигането на предварително определените цели, степента на
изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните
компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на
същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно
регламентирани с разпоредбите на чл. 9
- 11
от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация (НУРОИСДА). Общата оценка следва да отразява
изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от
служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия
ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти
и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по
образец (чл.
16, ал. 1, чл.
18, ал. 1 и чл.
19, ал. 1 НУРОИСДА).
В случая в нарушение на
цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на
индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира
съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на
работния план и компетентностите на служителя за оценявания период.
В настоящия случай, в
противоречие с нормата на чл.
9, ал. 2 и ал.
3 НУРОИСДА в работния план са посочени общи задължения, а не конкретни,
постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и
изисквания/ критерии за изпълнението. В графата от формуляра, предвиждаща
"изисквания/критерии за изпълнението", е посочен единствено критерият
„брой проверки“ , а не и фактори, които да се вземат предвид при оценяването,
т. е. конкретни критерии за изпълнението фактически не са поставени. Ако
критерият е единствено броят на извършените проверки , то от данните по делото
се установи, че жалбоподателят е извършил значителен брой проверки, в повече от
своите колеги, както е заявила и свид. Р. Д.. Описаните нарушения са
съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на
наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е
възможна преценка на постигане на целите от работния план на междинната среща,
както и на заключителната.
В случая съдът приема, че
междинната среща е проведена в сроковете, посочени в чл.
12, ал. 1 НУРОИСДА. Формулярът за оценка в тази част е подписан от началника
на сектор „Проверки“ като оценяващ ръководител и от служителя без възражения и
забележки относно начина на провеждане. Въпреки това при изготвяне на годишната
оценка са допуснати съществени нарушения на процедурата по оценяване, а също и
на материалноправните изисквания. Констатираните и посочени по-горе нарушения
при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на
изпълнението на длъжността, предвидени в чл.
14, ал. 1 НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в
работния план, а вторият - показаните компетентности. Освен това в нарушение на
чл.
18, ал. 1 НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи
за това, че преобладаваща част от целите в работния план не са изпълнени,
служителят "не извършва качествено възложените проверки“ , „ не е
предприел своевременни действия“ и т.н. Описаните във формуляра нарушения на
жалбоподателя, свързани с конкретен одитен ангажимент за даване на увереност,
не засягат цялостната дейност и компетентности на служителя, поради което не
следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение, а биха могли да
обосноват евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност. Посочените
нарушения на изискванията на чл.
14, ал. 1 и чл.
18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща
оценка, която в нарушение на чл.
76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за
изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед
изпълнението на целите и задачите и демонстрираните компетентности за периода
на оценяване. Освен това оценката не отразява изпълнението на целите и
задачите, както и професионалните възможности на служителя за целия едногодишен
период. Този извод следва от обстоятелството, че в атестацията, получена от Н. на
междинната среща е прието, че се стреми да изпълни предвидените в работния план
задачи и няма данни за допуснати до този момент съществени пропуски. По този
начин са нарушени и целите на атестирането, регламентирани в чл.
1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно
управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна
структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на
съответните административно звено и структура; справедливо определяне на
възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и
създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за
професионално и кариерно развитие. При неясни изисквания за изпълнение, не може
да се прецени, в кое конкретно се състои неприемливото изпълнение на служебните
задължения. Отделно от това с разпоредбата на чл.17,т.5,б. „а“ и б. „б“ от НУРОИСДА, оценка "Неприемливо
изпълнение" може да се постави на служител, но само когато и в условия на
кумулативност се установи, че не е
изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за
обем, качество и срокове; е показал за преобладаващата част от компетентностите
знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение №
1. В конкретния случай подобен анализ не е направен. Едва в становището на
оценяващия ръководител са посочени конкретни преписки , по воденето на които са
допуснати нарушения, но същите не могат да обусловят наличието на двете
предпоставки на посочената норма. Част от пропуските посочени в становището,
като отсъствие от работа и т.н. касаят спазването на трудовата дисциплина,
което може да ангажира дисциплинарна отговорност, но не и да е основание за
най-ниската възможна атестация.
Поради всичко изложено настоящият
съдебен състав приема, че получената от служителя обща оценка е съставена в
нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни
разпоредби, поради което не обосновава прилагането на нормата на чл.
107, ал. 2 ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно
изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не
са изпълнени, поради което издадената заповед е постановена в противоречие със
закона и следва да бъде отменена.
С оглед изложеното и на осн.
чл.143,ал.1 от АПК, направеното искане и доказателствата за действително направени
разноски в настоящото производство на жалбоподателя се следват такива. Предвид
направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и като прецени, че фактическата и правна сложност на
делото, която е средна, дава основание възнаграждението да се присъди към
средния предвиден в чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер от 800,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Н. ***, чрез адв.А.Н.
съдебен адрес *** офис 12 Заповед № 3-2281/15.03.2019г. на Изпълнителния
директор на НАП, издадена от основание чл.107,ал.2 от ЗДСл, с която е
прекратено служебното му правоотношение на длъжност „Инспектор по приходите“,
дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“, тъй като е получил
най-ниската оценка на изпълнението на длъжността за 2018 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на С.Б.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева ), представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: