Р Е Ш Е Н И Е
№262161 04.08.2021
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и
двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря:
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 18408 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* против ЗК „Нов път“, ЕИК *********
и Н.Т.М., ЕГН **********, с която са предявени субективно пасивно съединени
установителни искове при условията на солидарност с правна квалификация по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.
535, вр. с чл. 538 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на
16.10.2018 г. ЗК „Нов път“ издал, а Н.Т.М. се задължил солидарно като
поръчител, валиден от външна страна запис на заповед за плащане на сумата от 14
375 лева, с падеж – 20.12.2018 г. Въпреки настъпването му, сумата не била
погасена. Ценната книга обезпечавала частично
вземане, произтичащо от договор за покупко – продажба на стоки от
23.05.2018 г., въз основа на който на 08.06.2018 г. на ответника – ЮЛ били
доставени такива по заявки № 768 и 806, със съставен приемо – предавателен
протокол и издадена фактура № 2 от 03.09.2018 г. за сумата от общо 21 999,65
лева. Падежът за плащане бил 01.09.2018 г. съгласно договора, а според
фактурата - 12.10.2018 г.
Поради липса на плащане, ищецът
се снабдил със заповед по чл. 417 ГК № 7067/01.08.2019 г. по ч.гр.д. №
12835/2019 г. на ПРС, IV бр.с. за сумата по записа против солидарните длъжници,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.07.2019 г.
до окончателното погасяване и разноски, срещу която в срок постъпили възражения
за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на установителни
искове. Моли се за уважаването им, претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил общ отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. В записа
на заповед било посочено, че се издава във връзка с договор за покупко –
продажба от 01.06.2018 г., докато в ИМ се твърдял такъв от различна дата.
Соченият падеж за плащане по договора – 01.09.2018 г. бил преди издаване на ЦК
на 16.10.2018 г., в т.ч. и сочената фактура от 03.09.2018 г. Не било ясно кое
вземане точно е обезпечено с мен. ефект, нито се доказвала връзка между
последния и соченото от ищеца каузално правоотношение. Нито датата на издаване
на фактурата, нито соченият падеж за плащане, нито сумата кореспондирали с
реквизитите на записа на заповед, нито с представения договор от 23.05.2018 г.
Каузалната сделка била неясна и не се установявала. Издателят на ефекта не
дължал сумата по същия, в т.ч. и авалистът, който не бил и страна по
търговските отношения между ЮЛ. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Възраженията за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
В тежест на ищеца е да докаже, че в негова
полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като
едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо,
но липсва погасяване на претендираната сума от ответниците, като издател и
авалист на поетото парично задължение. Предвид въведеното каузално
правоотношение, следва да установи, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за покупко – продажба на стоки от 23.05.2018 г.,
които са доставени на ответника – ЮЛ и са приети, уговорка за дължимост на цена
и падеж за плащане, като част от паричното вземане, съгласно издадената фактура
от 03.09.2018 г. за сумата от общо 21 999,65 лева е обезпечено със записа на
заповед до претендирания размер, т.е. връзката между процесния запис на заповед
и соченото каузално правоотношение.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно
доказване, както и да докажат положителни факти, които да изключват, унищожават
или погасяват претендираното вземане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира предявените искове за неоснователни.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: записът на заповед е издаден от ЗК „Нов път“, ЕИК
********* и авалиран от Н.Т.М. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4485/30.04.2020
г. – л.30-31/.
Представената ценна книга /л.3 от ч.гр.д./ отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание, налице са всички необходими
реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът е редовен от външна страна документ /съобр.чл.
460, ал. 1 ТЗ/, удостоверяващ съответно парично вземане, инкорпорирано в него.
Записът е едностранна формална
абстрактна сделка от една страна, а от друга - е ценна книга, която
материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на
падежа. Менителничният ефект обикновено се издава с обезпечителна цел по
сделки, от които произтичат задължения за издателя, както се твърди и в случая.
Съществуването на каузалното правоотношение, наред със записа на заповед, не
променя абстрактния му характер.
При така предявените претенции,
след като съдът провери редовността на записа на заповед от формална страна,
трябва да се извърши преценка на фактите и обстоятелствата, свързани със
заявената каузална сделка, съответно дали вземането по нея съществува или не. Твърдения за
съществуване на каузално правоотношение - договор за покупко – продажба между
ЮЛ от 23.05.2018 г., за частично обезпечаване на вземания по който е издаден
записът, са въведени в исковата молба, като в тази връзка има направени и
възражения от ответника. Поради това, ищецът следва да установи не само обстоятелствата, на които
основава претенцията си по записа, но и тези, от които произтичат вземанията му
по обуславящата ефекта каузална сделка /в т. см. е налице трайна и задължителна
съдебна практика - т. 17 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012г. по т.д.№
431/2011г. ІІ т.о. на ВКС; Решение № 133 от 5.07.2013 г. по т. д. № 104/2011
г., II т. о. на ВКС; Решение №
110/8.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК и др./.
В
исковата молба ищецът заявява, че записът е издаден за частично обезпечаване на
вземания по договор за ПП от 23.05.2018 г., въз основа на който била издадена
фактура от 03.09.2018 г., с падеж 01.09.2018 г., съгл. договора, а според
фактурата – 12.10.2018 г. Тези твърдения, както и връзката между конкретния
запис и това каузално правоотношение останаха напълно недоказани от страната,
която ги твърди, въпреки изричните указания с доклада по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Няма каквито и да е доказателства, които да установяват, че процесният запис
обезпечава вземания именно по този договор. Нито една от посочените дати – на
скл. на договора, изд. на фактура, уговорени падежи за плащане в него и
фактурата, издаване на ЦК и уговорения в нея падеж, дължима сума според
фактурата и тази, посочена в записа, не съвпадат. Няма нито един признак,
реквизит, по който да се открива
съответствие между каузалната сделка от 23.05.2018 г. и издадения запис на
заповед. Съвсем отделен е въпросът, че в записа изрично е посочено, че се
издава във връзка с договор от друга дата, но такива твърдения не са изложени в
ИМ, дори напротив – вж. изрично уточнението на ИМ – л.17. С оглед изложеното и
липса на установена кауза, във връзка с която е издадена ЦК, следва извод, че
претенциите са недоказани и като такива подлежат на отхвърляне. Следва отделно
да се посочи, че ищецът не установява да има вземане по този договор от
23.05.2018 г., във връзка с който да е издадена фактурата /дадени указания в
доклада/, т.к. няма данни, от които да се направи ясен и категоричен извод, че
тя касае това правоотношение, а не друго /от множеството развили се между
страните/, както и, че стоките по нея реално са доставени и получени от отв.
–ЮЛ /данните в приемо – предавателните протоколи не кореспондират на тези по
издадената фактура за количество, цена и дължима сума, самите фактури не носят
подписи за отв. и няма док. да са приети и осчетоводени/.
Не се
установяват твърденията на ищеца в ИМ зз да обезпечава частично вземане именно
по процесния договор за покупко – продажба.
Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя /както се твърди/,
то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното
правоотношение, изискуемо към същия момент. Такова по твърдяната кауза не се
установи, нито връзката със записа, поради което исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответниците
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е ДПЗС, в който е уговорено възн. с един
от тях в размер на 1200 лева, но според удостовереното в договора, то е платимо
по банковата сметка на дружеството. Доказателства за такова плащане не са
представени по делото, поради което и възн. не следва да се присъжда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* против ЗК
„Нов път“, ЕИК ********* и Н.Т.М., ЕГН ********** установителни искове за
солидарна дължимост на сумата от 14 375 лева по запис на заповед от 16.10.2018
г., издаден от ЗК „Нов път“, авалиран от Н.Т.М., с падеж 20.12.2018 г., ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.07.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 417 ГК №
7067/01.08.2019 г. по ч.гр.д. № 12835/2019 г. на ПРС, IV бр.с.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ