№ 14
гр. Асеновград, 25.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело №
20215310200763 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от ИВ. СЛ. СЛ. срещу Постановление от 09.12.2021
г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, с което наказателното производството по
ДП № 65/2021 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл.
323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24
ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за
прекратяване на РП-Асеновград е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по
делото, довело до непълно установена фактическа обстановка и съответно до
неправилни изводи от материално-правна страна относно липсата на
съставомерно деяние. В жалбата и допълнението към нея не се съдържа
конкретен петитум обективиращ искане за отмяна на постановлението и
връщане на делото на РП-Асеновград. Сочат се доводи срещу дейността на
кмета на с. Боянци, които са неотносими към предмета на прекратеното
досъдебно производство.
Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран
процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по
същество същата e неоснователна.
В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът, след като
провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното
1
постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:
В прекратителното постановление, установената въз основа на
доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение
на съществените й елементи и се извлича адекватно от доказателствения
материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения
са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за
прекратяване, че е налице маловажен случай съгласно критериите, фиксирани
в легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК, определящи маловажността на
случая и съответно водещи към дисквалифициране на деянието като
престъплението по чл. 323 ал.1 от НК. Правилна и съобразена с материалния
закон е и последващата преценка на прокурора да прекрати наказателното
производство, тъй като не е налице съставомерно деяние.
В атакуваното постановление прокурорът е приел, че не е осъществен
състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като липсва обективния
признак от състава на престъплението, а именно случаят да не е маловажен.
Прокурорът не изложил съображения в тази насока, обуславящи
маловажността на случая. Независимо от това, при служебната проверка и
при детайлния анализ на доказателствата, съдът намери, че са налице данни,
които на отделно основание водят до извода, че не е реализиран състава на
престъплението по чл. 323 ал.1 от НК. За прецизност следва да се каже, че в
конкретния случай при излагането на фактическата обстановка не са отразени
правилно характерни детайли, очертаващи цялостния и контекст. От гласните
доказателства се установява, че към момента на възникване на конфликта,
който е функция на съществуващия спор между страните - жалбоподателя
И.С. и неговия баща- С. С. всъщност са поставяли ограда от колове и мрежа в
спорния парцел, като са измествали оградата на друго претендирано от тях
място, което според тях е било на около 1,5 метра извън придобития от И.А.
имот. Още преди завършване на преместването на оградата и окончателното
наново ограждане на имота, се е стигнало до конфликта, при което тя е била
премахната от А. и неговите роднини. Т.е. при тази динамика на ситуацията
не е налице установено от преди фактическо положение, чрез едностранната
промяна, на което да се реализира спорното право. Нещо повече, при този
анализ на доказателствата е невъзможно да се установи от наказателно-
правна гледна точка, кое е спорното право и кое всъщност Л. извършва
самоуправните действия, не по установения от закона ред, тъй като е явно, че
2
с изграждането в момента на оградата на практика С.и също са извършвали
промяна в съществуващо фактическо положение, който процес не е бил
завършен. При това положение и предвид характера на конфликта, явно са
налице всички предпоставки за да се квалифицира същият като маловажен
случай. Аргумент в тази посока е ниската степен на обществена опасност на
деянието, обусловена от наличието на насрещни деяния, всяко от които в
определен аспект може да се квалифицира като самоуправни действия. За
коректност трябва да се допълни и, че в случая липсват категорични
доказателства за нанесена вреда на пострадалите, тъй като твърденията им, че
коловете са били изпочупени, а мрежата скъсана се опровергават от всички
останали свидетелски показания /извън тези на Иван и С. С.и/. Липсата на
доказана остойностена вреда е достатъчна, за да се приеме незначителност на
вредните последици, който е основния критерий на легалната дефиниция по
чл. 93 т.9 от НК за маловажност на случая. Дори и хипотетично да приемем,
че е причинена вреда на стойност 218 лева, както се сочи в заключението на
СОЕ-за, което обаче не е мотивирано по никакъв начин отново не се
опровергава извода за маловажност на случая. Деянието по чл.323 ал.1 от НК
касае онова противоправно поведение на лицето, което в разрез със закона,
самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или
предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му
- било чрез съдебната му защита, било по административен ред.
Престъплението е резултатно, като обективно изискване за съставомерността
му е същото да не съставлява маловажен случай. В тази връзка и с оглед
предпоставките по чл. 93 т. 9 НК, решаващ критерий в съдебната практика за
преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай, е
вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати /Решение
№ 81 от 20.02.2009 г. на ВКС по н.д. № 47/2009 г., І н.о./.
По отношение на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, касаещо
счупване на 15 бр. бетонни колове и смачкване на 15-20 метра мрежа,както се
каза по-горе твърдения се съдържат единствено в показанията на двамата
заинтересовани свидетели И.С. и С. С.. Останалите заинтересовани лица
обаче – свидетелите А. А., А.Д., А.Д., Д.Д., както и на полицейските
служители Д. и П., които не са заинтересовани и които съдът кредитира,
заявяват, че коловете са били извадени, а мрежата демонтирана, без да им се
нанасят повреди, която теза е по-достоверна и от житейска гледна точка, тъй
3
като се твърди, че сред коловете е имало и метални, които няма как да бъдат
счупени, а металната мрежа обективно няма как да бъде скъсана и
унищожена с голи ръце , до степен, че да не може да се ползва по
предназначение. Ето защо при наличните доказателства липсват такива,
които да доведат до несъмнен извод, че изобщо са били повредени или
унищожени вещи и които съответно да обусловят от субективна и обективна
страна състав на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че прокурорският извод за
наличието на прекратително основание, вследствие на който е прекратил
наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните
доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде
потвърдено.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.1,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 09.12.2021 г. на РП-Пловдив, ТО-
Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 65/2021 г. по
описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е
прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград
и на жалбоподателя ИВ. СЛ. СЛ., на посочения в жалбата адрес.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4