Р Е Ш Е Н И Е
Номер 581/ 22.11.
Година 2019 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На двадесет и
четвърти септември Година
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№00964 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №291 от 07.05.2019г.,
издадено от Директор ГД“Национална полиция“,
гр. София, на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ***, представлявано от управителя Д. В.
Д., е наложена имуществена санкция в размер 10 000 /десет хиляди/ лева на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 72, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност за това, че на 01.03.2019г., около 13.00 часа, в гр. Перник,
при извършване на проверка на дейността на дружеството, разпоредена със заповед на директора на ГДНП №3286з-417/30.01.2019г., се
установило че „***“ ООД, гр. Перник, е извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3
/“сигнално-охранителна дейност“/ от ЗЧОД на територията на град Перник, без да
има лиценз за този вид дейност – нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „***“ ООД, гр. Перник, представлявано
от управителя Д. В. Д.. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, за неспазване на императивни
изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, за
необоснованост на изводите на АНО, за неточна оценка и правно квалифициране на
установените факти. Алтернативно жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление обосновавайки
маловажност на нарушението и приложимост спрямо него на разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН.
В хода на съдебните прения
процесуалният представител на жалбоподателя – адв. И.
М., поддържа и допълва тезите в жалбата, като излага и доводи за недоказаност
по несъмнен начин на вмененото нарушение.
Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, преди даване ход на
делото в съдебно заседание, писмено изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал .
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбоподателят „***“ ООД, гр. Перник е регистрирано като търговско дружество, осъществяващо частна охранителна дейност. За
извършването й по реда на отменения ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.) му били
издадени лицензи с №3198/23.11.2017г. и №3216/19.02.2018г. за извършване на
дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от с.з. – охрана на имущество на физически или
юридически лица, първият за територията област Перник, а вторият - за
територията на цялата страна.
На 27.09.2018г. на основание §4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ,
бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.), ***“ ООД, гр. Перник подало заявление пред органа по чл. 40 от ЗЧОД – директора на ГД НП, входирано с № 328600-57029 за това, че извършва дейност по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД.
Във връзка с подаденото заявление, със заповед
№3286з-417 от 30.01.2019г. директорът на ГДНП разпоредил извършване на проверка
на дружеството с оглед задължението му да удостовери, че заявеното извършване на дейността по чл. 5,
ал.1, т. 3 от ЗЧОД отговаря на минималните
изисквания за извършването й, предвидени в глава втора на закона.
Проверката била възложена на комисия в състав: гл.
инспектор К.К.
- началник на сектор „Лицензиране
и контрол на частната охранителна дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ в ГД
„НП“, и инспекторите: И. М. и М.М.. В изпълнение на издадената заповед, в периода
30.01.2019г. до 01.03.2019г., горепосочените служители на ГДНП извършили
проверка на „***“
ООД, гр. Перник, при която установили, че дружеството не
отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните
обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и
персонал, посочени в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД.
С писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП жалбоподателят
бил уведомен за резултатите от проверката - че не са налице основания за издаване на
допълнение към притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност
по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения ЗЧОД за извършваната дейност по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЧОД. Видно от
приложения към писмото опис
писмото е получено от адресата на
същата дата 01.02.2019г.
На 01.03.2019г. същите служители на ГДНП - свидетелите
К.К. и М.М., както и инспектор И. М. извършили повторна проверка на
място в мониторинг център за наблюдение и приемане на сигнали от охраняваните
обекти на „***“ ООД
в гр. Перник, в присъствието на управителя на дружеството Д. Д.. Инспекторите констатирали, че действащите към 31.01.2019г. договори сключени
от физически и юридически лица със „***“ ООД, като изпълнител по договорите за
услуга сигнално-охранителна дейност, все още са налични в системата на
дружеството, като доказателства за прекратяването им не били представени. Била
изготвена разпечатка от системата, в която управителят саморъчно вписал
общия брой на охраняваните към
01.03.2019г. обекти и вида осъществявана охрана.
На 01.03.2019г. и на 16.04.2019г. на основание чл.71,
ал.2, т.1 от ЗЧОД свид. К. издала писмени
разпореждания, с които изискала представяне на заверени копия на платежните документи
за охранителна услуга за м.02.2019г. и м.03.2019г., удостоверяващи заплащане на
услугата „сигнално-охранителна дейност“ за всички охранявани от търговеца обекти,
както и други описани в разпорежданията документи, необходими за приключване на
проверката.
С писма вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и от 18.04.2019г. управителят на дружеството представил
изисканите заверени копия на документи, сред които и договор №044/02.10.2018г. между
„***“ ЕООД, в качеството на възложител, и „***“ ООД, в качеството на изпълнител,
с предмет - извършване срещу възнаграждение автопатрулна
реакция със специализирани екипи в рамките на договорения период и договореното
време на получени алармени сигнали в мониторинг център на възложителя от
охранителните системи и/или бутоните за нападение, инсталирани в охранявания
обект – магазин за кафе с адрес пл. „Кракра -6“, както и фактури №263/10.02.2019г.
и №295/22.03.2019г., издадена от „***“ ООД за заплащане „месечен абонамент
охрана “ с получател „***“ ЕООД.
Въз основа установеното фактическо
положение свид. К.К. приела, че на 01.03.2019г. „***“ ООД е
извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД
на територията на град Перник, без да има лиценз за този вид дейност. Поради
това, на 16.04.2019г., в присъствието на управителя на дружеството - Д. Д., образувала
срещу ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №291/16.04.2019г.,
като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД. При предявяване
на акта за запознаване и подписване законният представител на дружеството вписал,
че ще изложи възраженията си
допълнително в законоустановения срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал
писмено възражение, в което посочил, че
дружеството не е извършило вмененото му нарушение .
След
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства и отхвърляйки формалното възражение по-горе, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.72, ал.1 от ЗЧОД ангажирал имуществена
отговорност на „***“ ООД, гр. Перник за посоченото нарушение, налагайки имуществена санкция в размер 10 000 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на
свидетелите К.Г.К. и М. Д.М., както и
писмените доказателства: АУАН №291/16.04.2019г., лицензи №№3198/23.11.2017г.
и 3216/19.02.2018г., заповед №3286з-417/30.01.2019г. на директор ГДНП, писмо,
рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП и опис към него, разпечатка на регистър
на клиенти - ЮЛ разпореждания на полицейски орган от 01.03.2019г. и
16.04.2019г., писма, вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и от 18.04.2019г.,
договор №044/02.10 .2018г., фактури №263/10.02.2019г. и №295/22.03.2019г.,
издадена от „***“ ООД, договор за видеонаблюдение от 13.12.2017г.
и договор за реакция с мобилни патрули №2300-002/15.12.2017г.,
удостоверение изх. № 20190301121921/01.03.2019г. изд. от Агенция по вписванията .
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото
му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Направените в тази насока
възражения не се приемат за основателни.
Съдът не констатира нарушение на
изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – нарушението
е описано ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка
степен не е ограничено.
Доводите за неточно
означаване нарушената законна разпоредба са неоснователни. Доколкото констатираното
нарушение се е проявило в извършване на
сигнално-охранителна дейност без лиценз за този вид дейност, то същото правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЧОД, тъй като именно в тази
разпоредба се съдържа съответното правно
предписание - частна охранителна дейност се извършва след
получаване на лиценз по реда
на този закон
или на удостоверение
по реда на
наредбата по чл. 2, ал. 4. Санкцията за неизпълнението му
се съдържа в приложената от АНО административнонаказателна норма на чл.72, ал.1
от с.з., предвиждаща наказване на ФЛ и
ЮЛ, които извършват дейност по чл.5, ал.1 БЕЗ ЛИЦЕНЗ или удостоверение. Действително,
прецизното правно квалифициране на нарушението е изисквало обвързване на
нормата на чл.4, ал.1 с разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.3, тъй като констатираното нарушение касае конкретен вид
дейност по чл.5, ал.1 ЗЧОД, а именно
сигнално-охранителна такава, което не е
сторено. След като обаче и в АУАН, и в н.п., е налице позоваване на чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЧОД, то съдът приема, че
нарушението не е съществено и по
естеството си и не може самостоятелно да обуслови отмяна на наказателното
постановление.
Възражението, че произнасяйки се
по преписката АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а
именно да прецени направените възражения и да
събере допълнителни доказателства за изясняване на спорните обстоятелства, само по себе си не
съставлява нарушение на процесуалните правила.
Това действие e законова
възможност, не и задължение за АНО,
поради което неизвършването му не може да има за последица процесуално-правна
незаконосъобразност на развилото се производство. Очевидно, въпреки направеното от страна на
нарушителя възражение, АНО е счел събраните доказателства за достатъчни за обосноваване
на предявеното
административнонаказателно обвинение и е издал процесното наказателно постановление, приемайки, че жалбоподателят е субект на вмененото
му административно нарушение и следва да понесе отговорност
за него. Доколко преценката му е доказателствено обоснована и
законосъобразна е въпрос по същество.
Именно в тази насока е основното
възражение в жалбата, насочено към оспорване материално-правната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът намери, че нарушението, за което в конкретното
производство е ангажирана отговорността на „***“ ООД, гр. Перник, е доказано.
Съображенията са следните:
Между страните е безспорно, че ЮЛ е извършвало частна охранителна дейност въз
основа лицензи №№3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г., издадени от органите по
чл. 40 за дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.).
Доказателства за отнемането им към датата на установяване на нарушението /01.03.2019г./
няма и такива възражения не са навеждани.
Няма спор и относно обстоятелството, че след влизане в сила на новият Закон за частната охранителна дейност /
обн., ДВ, бр. 10 от
30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018/, дружеството е осъществявало сигнално-охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.3, сключвайки договори за това с различни физически и
юридически лица за различни обекти, тъй като в шестмесечния срок по §4, ал.4 от
ПЗР на ЗЧОД само е заявило извършването на дейността, подавайки заявление вх. №328600-57029 от 27.09.2018г. до органа
по чл.40.
Безспорно е, че възложената в
тази насока проверка за съответствие на дейността с минималните изисквания за извършването
й, предвидени в глава втора, е завършила с отрицателен резултат, както и че на 01.02.2019г. заявителят е уведомен, че не са налице
условията за издаване на допълнение към
притежавания лиценз за извършваната дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД.
Оттук несъмнено следва, че към 01.03.2019г. дружеството
не е имало лиценз за извършване на сигнално-охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.3
ЗЧОД, поради което и съгласно предписанието в чл.4, ал.1 от с.з. не е можело да
извършва такъв вид дейност.
Осъществяването на състава на нарушението по чл.72, ал.1, вр. чл.4, ал.1,
вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, което подлежи на доказване в настоящото
производство, предполага да е доказано осъществяване на сигнално-охранителна дейност въпреки липсата
на лиценз. Тъй като съгласно чл.2, ал.2, вр. ал.1 от ЗЧОД частната охранителна дейност се
извършва въз основа на писмен договор, необходимо в казуса е да се установи
наличие на сключен и действащ договор за посочената дейност между „***“ ООД и соченото
ЮЛ – възложител с предмет сигнално-охранителна дейност, поставена
под лицензионен режим. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЧОД сигнално-охранителната дейност е дейност по
защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически
лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и
използване на сигнално-охранителни известителни
системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените
сигнали с мобилни охранителни патрули.
Изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства сочат,
че положителната констатация за това, че
дружеството към 01.03.2019г. е извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД, без
да има лиценз за нея, е формирана въз основа наличен конкретно индивидуализиран
договор №044/02.10.2018г., сключен между
„***“ ЕООД /възложител/ и „***“ ООД
/изпълнител/, с предмет: извършване срещу възнаграждение автопатрулна
реакция със специализирани екипи в рамките на договорения период и договореното
време на получени алармени сигнали в мониторинг център на възложителя от
охранителните системи и/или бутоните за нападение, инсталирани в охраняваните обекти - вид на
обекта: магазин за кафе, ****
Наличието на такова съглашение по безспорен начин се установява от доказателствата по делото.
В хода на извършената от служителите на ГД НП проверка законният представител на ***“ ООД сам е представил в заверено копие договор с посочените номер, дата, страни и предмет, подписан
от страните. Договорът е приет като писмено доказателство и установява, че между
договарящите ЮЛ действително е било налице съглашение за услуга - сигнално-охранителна
дейност по отношение обекта на възложителя, както и че са били обвързани от
действието на договора към момента на проверката.
Страните са изразили волята си в предвидената в чл.2, ал.2 от ЗЧОД форма – писмен договор, а към датата на проверката срокът му на действие
/една година от подписването/ не е изтекъл, не са представени и доказателства
за предсрочното му прекратяване. Напротив, представените отново от страна на
жалбоподателя като изпълнител по договора фактури - №263/10.02.2019г. и №295/22.03.2019г., убедително свидетелстват за обратното. Двата документа са
издадени от „***“ ООД за услуга „месечен
абонамент охрана“ /за
м.02 и м.03.2019г./, а получател е „***“ ЕООД . Съдът приема,
че сумата за плащане по фактурите произтича именно от услуга по договора описан
в наказателното постановление, доколкото съответства на определената месечна
такса /без ДДС/ със същия договор, а видно от разпечатката от регистъра на
клиентите ЮЛ на „***“ ООД, в който„***“ ЕООД фигурира под №**, договорът за
охрана от 02.10.2018г. с обект магазин за кафе на ***е единствен между двете
търговски дружества към датата на проверката. Актуалността на данните от регистъра
на „***“ ООД за охраняваните обекти на ЮЛ и ФЛ, представен в хода на
проверката, е потвърдена от управителя
на дружеството със саморъчен запис в разпечатката. Съобщаването на неизгодни факти и представянето на
доказателства за тях убедително свидетелства за истинността им.
В синхрон с горните
доказателствени източници са и показанията на свидетелите К.К.
и М.М.. Двамата установяват, че още на 01.02.2019г.,
когато са уведомили представляващия „***“ ООД, че не са налице условията за
издаване на допълнение към притежавания лиценз за извършваната дейност по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЧОД, заявена по реда на чл.§4, ал.4 от ПЗР ЗЧОД, са указали предприемане
на действия за прекратяване на договорите
за охрана. Категорични са, че в дадения едномесечен срок действия в тази насока не са предприети, в което
лично се уверили при извършената на 01.03.2019г. проверка в мониторинг центъра на жалбоподателя
– доказателства за прекратяване на сключените договори за сигнално-охранителна
дейност, включително с „***“ ЕООД, не били представени, всички обекти предмет
на договорите продължавали да са налични в електронната системата и фигурирали
в регистъра на дружеството, събрани били устно и писмено сведения от служителя
в мониторинг центъра и от управителя на ЮЛ за това, че няма свалени от охрана
обекти в периода от м.01.2019г. до
01.03.2019г.
Въз основа на всички тези
еднопосочни по съдържание данни, контролните
органи законосъобразно приели, че към 01.03.32019г. продължава да съществува
установената обвързаност между „***“ ЕООД и „***“ ООД, произтичаща от договор №044/02.10.2018г.
Спорни обстоятелства по този въпрос
липсвали не само към датата на образуване на административнонаказателното
производство, но и към момента на произнасянето на АНО по преписката, а и към
настоящия момент, предвид неангажирането
от страна на нарушителя и непосочването, за да бъдат събрани, на други
доказателства в противовес на установения изцяло с негово съдействие факт.
При наличието на валидно сключен писмен договор между двете търговски
дружества за осъществяване на частна
охранителна дейност, съгласно изискването в чл.2, ал.2, вр. ал.1 от ЗЧОД, със
срок на действие, обхващащ датата на проверката, с доказани от страна на
възложителя плащания по същия договор на месечни такси за охрана на обекта му
за м.02 и м.03 2019г., то липсва всякакво основание за съмнение относно
осъществяване изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение, а
именно извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД. Събраните в казуса
доказателства и установените въз основа на тях факти са достатъчни в тази
насока и не налагат събиране на други доказателства за извършване на дейността
– например, чрез подаване на сигнал за нарушение от охранявания обект и
проследяване на евентуална реакция. Това
би било необходимо в случай на липса на договор в предписаната форма или при
прекратяване на действието му, какъвто процесният
случай не е. Извършването на дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД обхваща целия
срок на договора, независимо от това дали и кога са предприемани действия по реална защита на охранявания обект
при сигнали за нарушения.
При
това положение и с оглед безспорно установената
липса на лиценз за осъществяване на
дейността към 01.03.2019г., деянието е съставомерно и доказано. Жалбоподателят
е уведомен още на 01.02.2019г. за това, че като лице, извършващо частна
охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, не е удостоверил по реда
на раздел V от НАРЕДБА № 8121з-610 от 11.06.2018 г. на МВР, че отговаря на минималните
изисквания на глава втора от Закона за частната охранителна дейност, поради което
не му е издадена служебна бележка по
чл.18 от наредбата и е отказано издаване на допълнение към притежавания лиценз за дейността по чл.5, ал.1, т.3 от
с.з. Съгласно §4, ал.4 от ПЗР на ЗЧОД съответствието на дейността с минималните
изискания, предвидени в закона, е условие
имащо за адресат титуляра на лиценз по чл.5,
ал.1, т. 2 от отменения Закон за частната
охранителна дейност, какъвто в случая е жалбоподателят
„***“ ООД. По тази причина, ангажираните от негова страна доказателства за
договорености с други правни субекти са ирелевантни.
Сключените договори за видеонаблюдение с „***“ ООД от
13.12.2017г. и договор за реакция
с мобилни патрули №2300-002/15.12.2017г. с „ВИП Секюрити“
ЕООД по никакъв начин не санират нарушението на
императивното изискване по чл.4, ал.1 от ЗЧОД.
Предвид изложеното, съдебният състав приема, че събраните по
делото доказателства изясняват обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по
делото и обосновават формираните правни изводи, поради което издаденото
наказателното постановление, с което на
жалбоподателя „***“ ООД гр. Перник е
наложена имуществена санкция за безспорно доказаното нарушение – извършване на частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД без лиценз,
следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.
Съдът не установява основания за
приложимост на разпоредбата на чл.28“а“ от
ЗАНН. Изтъкнатите в тази
насока доводи са несподеляеми. Липсата на
повторност по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЧОД
не определя нарушението като маловажно,
тъй като повторността е обстоятелство,
квалифициращо нарушението по
по-тежко наказуемия състав на чл.72, ал.2 от ЗЧОД. Съдът не счита, че
изминалия период от влизането в сила на новия ЗЧОД е „сравнително
кратък“, напротив видно е, че жалбоподателят е упражнил правната възможност по
§4, ал.4 от ПЗР ЗЧОД три дни преди изтичането на установения 6-месечен срок и е
продължил да я осъществява до произнасянето на
органа по чл.40, т.е., разполагал е с възможно най-дълъг срок да изпълни
законовите изисквания, което не е сторил. Нещо повече, продължил е дейността по
чл.5, ал.1, т.3 и след като е уведомен,
че не е удостоверил изпълнението на минималните изисквания за осъществяването й
/при това комплекс от изисквания - за сигурност и безопасност на охраняваните
обекти, техническо оборудване, превозни
средства и персонал/, като не е предприел каквито и да е действия за
прекратяването й въпреки дадената му възможност в месечен срок. Значимостта на
обществените отношения, които регулира ЗЧОД и насочеността й към опазване на
живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при
транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни
по характер и вид мероприятия, изключва определянето на нарушението като маловажно.
По отношение вида и размера на наложената имуществена
санкция:
За установеното нарушение разпоредбата на чл.72, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност предвижда за юридическите лица и едноличните търговци
имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. В конкретния случай АНО е наложил на „***“ ООД, гр.
Перник санкция в минимален размер, а именно 10 000 лв., която е счел за съответна
на характера и тежестта на нарушението и достатъчна за постигане целите на
административното наказване. При конкретните обстоятелства, доколкото
производството за съдебен контрол е образувано по жалба на наказания и е наложена минималната възможна санкция,
съдът не е оправомощен да въздейства спрямо нейния размер, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №291 от 07.05.2019г., издадено
от Директор ГД“Национална полиция“, гр.
София, с което на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, *****, представлявано от управителя Д. В. Д., на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 72, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност е наложена имуществена санкция в размер 10 000 /десет
хиляди/ лева за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за частната охранителна
дейност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ