Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 09.05.2019 г. гр. С. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1082
по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от И.С.И., чрез адв. А.С.А. против Решение №
1185 от 19.11.2018г., постановено по гр.д.№ 3350/2018г. по описа на РС – С., с което се прекратява гражданския брак между
Г.П.И. и И.С.И., сключен с Акт за граждански брак № 0112/29.03.1981г. на Община
Я., като дълбоко и непоправимо разстроен; приема се за установено, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има И.С.И.;
предоставя се ползването на семейното жилище – апартамент № 7, находящ се на
адрес: С., ул. „У. Г.” № ., ет.. на Г.П.И.;
постановява се след
прекратяване на брака съпругата Г.П.И. да носи предбрачното си фамилно име – М..
Присъдени са разноски.
Въззивникът
обжалва постановеното решение, в частта, относно вината за прекратяване на
брака и по отношение на предоставянето ползването на семейното жилище на
ищцата. Счита, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство била на
двамата съпрузи. Счита, че неправилно и необосновано, с атакуваното съдебно
решение семейното жилище било предоставено на съпругата, като съдът се позовал
единствено на приетото от него виновно поведение за разстройството на брака. Не
били взети предвид обстоятелствата, че съпругата имала ½ идеална част от
друг недвижим имот – апартамент, придобит по наследство, влошеното здравословното
състояние на ответника, както и че въззивникът не притежава друго жилище. Моли
съдът да отмени обжалваното решение, като постанови, че разстройството на брака
е по взаимна вина, разпредели разноските между съпрузите и предостави
ползването на семейното жилище на съпруга, алтернативно моли да се определи
дължимата наемна цена за ползване на имота. Претендира разноските.
Въззиваемата Г.П.И. оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и
недоказана. По делото били събрани убедителни писмени и гласни доказателства
относно виновното поведение на ответника, довело до разрушаване на брачната
връзка. Оспорва твърдението на въззивника за влошено здравословно състояние. По
делото били налице доказателства за влошено здравословно състояние на
съпругата. Не оспорва собствеността си на наследствен недвижим имот –
апартамент, но твърди, че този имот бил предоставен за ползване на сина на
страните, поради което не можело да се приеме, че ищцата има друго жилище. Моли
да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата
страна и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано
по предявен иск за
прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49 от СК.
Ищцата Г.П.И. твърди в исковата
си молба, че с ответника сключили граждански брак на 29.03.1981г. в гр.Я.. От
брака имат родени две деца, които са пълнолетни. Отначало брачният им живот
протичал нормално, въпреки че съпругът й още тогава проявявал без причина,
ярост и гняв, обиди, ирония и сарказъм към нея и към родените от брака деца. Съпругът
изисквал от нея да поеме изцяло всички домакински и родителски задължения,
вдигал скандали без никакъв повод, изпадал в ярост, посягал й физически, системно
злоупотребявал с алкохол, от което ставал изключително раздразнителен и
агресивен. Въпреки упражнявания над нея системен психически и физически тормоз,
тя търпяла, за да имат децата двама родители и с надеждата,че с възрастта съпругът й ще
съумее да коригира поведението си към нея и децата. Когато децата навършили пълнолетие,
а поведението и отношението на ответника към нея ескалирало, ищцата подала
молба за развод в PC гр. Я., която оттеглила
по молба на ответника, с обещания за промяна. Междувременно се преместили от
гр.Я. в гр. С., където също притежавали
жилище, при което ответникът останал за дълъг период без работа и се наложило
ищцата, освен цялата домакинска работа, да поеме и издръжката на семейството и
да заплаща всички текущи разходи. Ответникът се отдал на своите хобита-
например варене на ракия - в гаража на апартамента и нехаел за това, че ищцата
работи на две места. Очаквал от нея да го обслужва ежедневно като слугиня - да
пере, да чисти, да готви, да пазарува, както и да заплаща всички разходи по
апартамента. Държането му станало още по - грубо, свадливостта и сприхавостта
му нямали граници, правел скандал от всяко нещо, нагрубявал съпругата и
децата си, бил вечно недоволен. През зимата на 2012 година ответникът
установил връзка с жена по скайп, с която комуникирал денонощно и заради която,
един ден си събрал багажа и заминал при нея в гр.Ш. , за да организират заедно пътуване до И.. Преди
около четири години съпрузите започнали да обитават отделни стаи в апартамента,
като ответникът първоначално се настанил в хола, но после заявил, че ще му е
по-удобно в спалнята и настоял ищцата да спи в хола. Започнал да купува храна
само за себе си, въпреки, че изисквал от ищцата да му готви с продуктите, които
тя купувала за семейството. Въпреки формалната разделеност, ищцата продължавала
да се надява, че бракът им има бъдеще и да полага усилия, като в домакинството
извършвала всички дейности, включително по неговото обслужване, стараела се да
бъде всичко наред, но ответникът с нищо не показал, че оценява труда й,
наранявал я много често вербално, а често посягал и физически. На 17.06.2018
год. от негова страна последвал поредният бурен изблик на недоволство спрямо
ищцата, тъй като той внезапно заявил, че трябва да си продадат апартамента,
защото имал дългове към съседа заради конфликт, а тя не била съгласна да
заплаща неговите дългове с единственото им жилище. Ответникът проявил агресия
като я наранил физически, хванал я за глезените на краката и я преобърнал през
масата, вследствие на която тя паднала с главата надолу и си ударила главата и
тялото. Това я убедило, че нейното желание да съхрани брака е довело до
недопустими компромиси спрямо собствената й личност. Ищцата счита, че бракът им
е изчерпан от съдържание, лишен от взаимно уважение, разбирателство, общи грижи
за дома и домакинството, физически и духовни контакти, като продължаването му
не е в интерес на нито един от двамата съпрузи. Моли съдът да постанови съдебно
решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак по
изключителна вина на ответника, да предостави на нея ползването на семейното жилище-апартамент,
находящ се в гр.С., ул.У. Г. №. ет.. ап.., тъй като съвместното ползване на
този апартамент с ответника е невъзможно;
след прекратяване на брака да възстанови фамилното име отпреди брака М..
Ответникът И.С.И. взема становище за основателност на иска за развод. Оспорва
твърденията за негова вина за настъпилото разстройство на брака. Сочи, че по
време на брачното им съжителство, съпругата му се разболяла от психично
разстройство, заради което се наложило да бъде хоспитализирана в Психиатричното
отделение на МБАЛ “С.” АД р.Я.. В резултат на заболяването станала агресивна,
вдигала му скандали, с повод и без повод, обиждала го, дори пред приятели и
колеги. Когато живеели в гр.Я., работел нощна смяна в
„Енергоснабдяване"-гр.Я.. Често пъти се случвало да се върне от работа
-нощна смяна, а тя да не го оставя да спи, като започвала скандали по измислени
поводи. Имало период, в който отказвала да готви за него и не му перяла
дрехите, защото не искала да изпълнява домакински задължения. Когато правел
забележка, че с тези си действия същата не е добра домакиня, тя му отговаряла
да се оправя сам. По време на брака им, ищцата се отнасяла към него със
студенина, неуважение и нежелание да му оказва помощ в трудни моменти. Твърди,
че съпругата му настроила срещу него и децата им като синът им няколко пъти, по
искане на майка си, посягал да удря баща си. Имали разногласия по възпитанието
на децата им, защото съпругата му имала странни разбирания за живота им.Не
отговаряло на истината твърдението, че упражнявал физическо насилие върху
ищцата. Представените от нея съдебно медицински удостоверения били много стари
и практически не можело да да бъдат проверени. Нито веднъж ищцата не била
алармирала органите на прокуратурата, полицията или съда, не била търсила
наказателна или друга отговорност по ЗЗДН спрямо него. С оглед на изложеното,
счита че твърденията на ищцата относно причинени от него физически тормоз били
недоказани. Не отговаряло на истината и твърдението на ищцата, че
злоупотребявал с алкохола и с това си поведение станал причина за
разстройството на брачните им отношения. Работел в “А.” АД -гр.К. като
ел.техник по поддръжка и естеството на работата му било такова, че не можел да
си позволи употребята на алкохол. Не отговаряло на истината твърдението, че е
наранил съпругата си физически на 17.06.2018г. Действително ответникът е искал
да продават апартамента им, който е СИО, с оглед предстоящия развод, но не я бил
удрял, поради отказа й. Счита, че основната причина за разстройството на
брачните им отношения били здравословни проблеми на ищцата, които изострили
отрицателните черти на характера й до степен, че те вече да не можело да се
игнорират. Между тях имало несходство в характерите и въпреки направения
компромис през 2006г., те не успели да изгладят противоречията помежду си. От
близо 11 години живеели фактически разделени. Обитавали съвместно семейното си
жилище, като ответникът ползвал спалнята, ищцата - хола, и съвместно ползвали кухнята и
сервизните помещения. Когато решила да подава молба за развод, съпругата му се
преместила в неин наследствен апартамент, оставен по наследство от баща й,
намиращ се в същия блок, където е семейното им жилище, но на различен етаж, а
именно-в гр.С., ул. „У. Г.” бл.. ап. ..
Тя самостоятелно живеела в него, защото сестра й била в Димитровград и поради
започналото изплащане на идеалната й част нямала претенции за собственост. Моли
съдът да постанови решение, с което да прекрати брака му с ищцата, като дълбоко
и непоправимо разстроен, по вина на
ищцата, евентуално - по взаимна вина на двамата съпрузи. Възразява ползването
на семейното им жилище да бъде предоставено единствено на ищцата, поради липса
на друго жилище, в което ответникът да живее, както и с оглед ниските му
доходи. Жилището било разпределено за ползване от всеки от съпрузите – за
ищцата – хола, за ответника – спалнята, за общо ползване – кухнята, и банята и
тоалетната. Моли съдът да му постанови съвместно ползване на семейното им
жилище, като разпредели ползването на помещенията между двамата съпрузи.
Не се спори по делото, че страните
са сключили граждански брак на 29.03.1981г. в гр. Я., както и че живеят
фактически разделени, макар и в едно жилище. От брака си страните имат родени
две деца, които са пълнолетни.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Т. А. – сестра на ищцата, се установява, че по
време на брака на страните е имало случаи, в които ответникът е употребявал
физическо насилие спрямо съпругата и децата си. От ищцата свидетелката св.
Атанасова знае за случаи, в които съпругът е нанасял побои на съпругата си, с
чехъл, с бърсалка за под, скубал е косата й и др. Твърди, че вследствие редовна
употреба на алкохол, ответникът става раздразнителен, заядлив, груб, агресивен.
В такова състояние е трошил кухненска маса и огледало в коридора. Такива
ситуации са били повод ищцата да търси подслон у своя колежка, в ранните години
от брака им, където е прекарала около два месеца. Свидетелката знае, че през
годините ответникът е поддържал извънбрачни връзки с други жени, като такива
например били водени в закупена от него малка вила в съседно село. Твърди още, че по скайп И.И. е осъществил
запознанство с жена, на име Г., при която заминал за около 7 – 8 дни, в гр. Ш. , която щяла да му помогне да работят заедно
в чужбина. Свидетелката е чувала интимни разговори между ответника и тази жена,
водени по скайп. През всичките години на съвместен живот, освен на физическо
насилие, ищцата е била подлагана и на психически тормоз, обиждана, заплашвана,
неоценявана от съпруга си. Решението й за развод е било взето преди години, но
след продължителни молби и обещания от страна на И., даже и с подкрепата на
сина му В. , тя взела окончателно
решение и прекрати делото и не се стигнало до развод. Имало е периоди, в които
ответникът е оставал без работа, като издръжката за дома и семейството е била
поемана изцяло от ищцата. Това наложило същата да работи на още две – три
места. Според свидетеля, абсолютно невъзможно е съпрузите да живеят в едно
жилище. Именно затова ищцата се е изнесла от семейния апартамент и се е
преместила при сина си.
За осъществяван спрямо
ищцата физически и психически тормоз свидетелства и св. М. С. . Веднъж когато е гостувал на ответника,
последният проявил спрямо ищцата агресия като я хванал за косата и взел да я
дърпа и да я обижда, използвайки нецензурни думи. Свидетелят знае за
осъществявана от ответника комуникация с жена от Ш. по
скайп, която видял да се разсъблича. Твърди, че ответникът редовно употребява
алкохол.
Синът на
страните - св. В. И., заявява, че в последните години
взаимоотношенията между родителите му са нетърпими, като ответникът осъществява
постоянен физически и психически тормоз над съпругата си. Неведнъж свидетелят е
присъствал на скандали, обиди, провокирани от баща му спрямо ищцата. Виждал е
ръката на майка си бинтована, като по- късно е разбирал, че е вследствие на
побой от страна на баща му. Вследствие редовната употребява на алкохол,
ответникът често е осъществявал физическа агресия над майка му, като спомените
на свидетеля варират още от времето, когато е бил втори - трети клас. Случвало
се е ответникът да сменя и бравата за семейното жилище, за да попречи на
съпругата си да влезе. По инициатива на свидетеля, ищцата и дъщеря й, се
изнесли от семейното жилище, за да няма разправии и да се случи нещо по-
сериозно. Над десет години родителите на свидетеля живеят в отделни стаи, като същият
счита, че е невъзможно двамата да живеят
под един покрив и да продължават каквито и да било взаимоотношения.
Св. А.
И. – колега на ответника, споделя
впечатления си от редките си посещения в дома на семейството. Счита, че
отношенията били нормални. Установява, че
ответникът му се жалвал, че всичко което виждал било илюзия. Твърди, че
в тяхната работа не можело да се употребява алкохол, както и че не е виждал И.
пиян.
Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели А., С. и В. И., тъй като същите почиват на преки и
непосредствени техни впечатления за съвместния живот на съпрузите. Показанията
на св. А. И. не съдържат информация за съвместния живот
на страните, отношенията им, тъй като
свидетелят епизодично е посещавал дома им и е смятал, че всичко е нормално в
семейството. Съдът намира, че не следва да давя вяра на показанията му, че
ответника не е употребявал често алкохол, тъй като свидетеля говори по –
принцип за работата на ответника и няма преки впечатления от поведението на
съпруга в ежедневието, за разлика от другите трима свидетели. Показанията на
св. Т. А. и св. В. И. са преценени съобразно изискването на чл.
172 от ГПК, като е взета предвид възможната тяхна заинтересованост. При
обсъждането на показанията им съдът намира, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че тези свидетели са близки роднини на ищцата и ответника,
поради което имат преки впечатления за съвместния живот на страните.
Показанията им са логически издържани, непротиворечиви помежду си и се
подкрепят от представените по делото съдебно - медицински удостоверения.
Представените по делото съдебномедицински
удостоверения установяват многократно причинени на ищцата травматични
увреждания. От последното такова удостоверение № 271/2010г., издадено от д-р
Теодор Стаматов – съдебен лекар при МБАЛ „Проф. Д-р Ст. К. ” АД С., е видно, че при осъществен на 27.08.2010г.
преглед на ищцата са констатирани множество характерни кръвонасядания по кожата
на горните крайници, гърба и лявото бедро, които отговарят да са получени
вследствие нанесен от съпруга й побой с дръжката на подочистачка.
При
съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства, съдът намира за
категорично установено, че всички травматични увреждания на ищцата се причинени
от съпруга й по време на съвместното им съжителство.
Представената от ответника Епикриза,
изготвена от лекари на „Областен диспансер за психични заболявания” гр. С.установява,
че за периода 05 – 26.11.2009г. ищцата е била на лечение за депресивно
разстройство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд е приел, че
в конкретния случай вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство е на съпруга. Установил е от събраните по делото гласни
доказателства, че ответникът често употребява алкохол, проявява неуважително
отношение спрямо съпругата си, съпроводено с обиди и нападки, психическа и физическа агресия спрямо
нея. От показанията на изслушаните по делото свидетели – А., С. и В. И., съдът е приел, че през годините на
съвместен живот, ответникът често е употребявал физическа агресия спрямо
съпругата си. Това поведение на ответника наложило ищцата да напусне семейното
жилище и да заживее при сина на страните, по чиято инициатива се е случило
преместването. Това насилие върху съпругата е било системно, още от самото
начало на брачните им взаимоотношения, което от своя страна е дало отражение не
само върху нейната психика, но и върху тази на децата им, по-конкретно на сина
им. Тормозът спрямо ищцата се е изразявал и в осъществявани от ответника по
време на брака извънбрачни връзки. При така установените факти, съдът е
направил извод, че съпругът с поведението си е довел до влошаване на нормалните
съпружески отношения между страните, поради липсата на грижа за семейството,
проявата на неуважително отношение спрямо съпругата и безотговорно поведение по
отношение на семейството. За да приеме, че съпругът има изключително вина за
разстройството на брачните отношения съдът е изходил и от факта, че по делото липсват
данни за наличие на виновно поведение от страна на съпругата. Представената от
ответника епикриза относно осъществено през 2009г. лечение на депресивно
разстройство у ищцата не може да обоснове извод за наличието на виновно
поведение от нейна страна за влошените брачни взаимоотношения. Приел е, че са
останали недоказани твърденията на ответника за системно отправяни спрямо него
обиди от страна на съпругата му, за проявявано от нейна страна неуважително,
студено и грубо отношение.
Семейното жилище,
според районния съд е апартамент, находящ се в гр. С., ул.
„У.Г.” № ., ет.., ап.., придобито в режим на СИО. За определяне на въпроса за ползването на
семейното жилище, съдът е приел, че решаващо значение има вината за
разстройството на брачните отношения. Предвид поведението на ответника по време
на брака и неговата вина за разстройството
му, съдът е приел, че семейното жилище следва да се предостави на съпругата.
Приел е също, че не е налице търпимост в отношенията между съпрузите, която да
обоснове съвместно ползване на семейното жилище от двамата съпрузи.
По
въпросите за вината за разстройството на брака, въззивната инстация изцяло
споделя съображоенията на първоинстанционния съд, към които препраща на
основание чл.272 ГПК.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се
установи неуважителното и грубо отношение на ответника спрямо ищцата,
осъществяваната физическа и психическа агресия спрямо нея по време на брака,
честата употреба на алкохол, както и неадекватно поведение на съпруга към
семейството и семейните задължения. Тези негови прояви по време на брака
обусляват извода, че съпругът има вина за разстройството на брака. Това е така
и защото, въпреки твърденията в отговора на ответника, по делото не са събрани
доказателства, които да установяват наличие на вина за разстройството на
брачните отношения на страните у
съпругата.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, въззивната
инстаниця намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК,
при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на
единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като
взема предвид редица предпоставки – вината, предоставянето на родителските
права по отношение на родено от брака дете, здравословно състояние на всяка от
страните, както и други обстоятелства.
В случая искания за предоставяне ползването на
семейното жилише имат и двамата съпрузи, като ответникът претендира и за
съвместно предоставяне на ползването на семейното жилище. За да е възможно
съвместно ползване на жилището е необходимо отношенията между бившите съпрузи
да са търпими. В случая, от събраните по делото доказателства, установената
физическа и психическа агресия на ответинка спрямо съпругата, съдът намира, че
не е налице търпимост в отношенията им, която да позволява съвместно ползване
на семейното жилище.
Предвид установените по делото факти от значение
за предоставяне на семейното жилище- наличието на вина у съпруга за
разстройството на брака, въззивната инстация намира,че семейното жилище следва
да се предостави за ползване на съпругата. Неснователни са оплакванията на
ответника за влошено здравословно състояние и липсата на друго жилище. По
делото не са представени доказателства за здравословното състояние на
ответника. Същият е представил единствено доказателства за здравословното
сътояние на съпругата си – Епикриза от 2009г. Страните не спорят, че съпругата
притежава ид. част от наследствен имот, който се намира в същата сграда, където
се намира и семейното жилище на страните. От показанията на св. В.
И. се установява, че в
наследственото жилище живее той заедно с приятелката си, но поради проблемите в
семейството на родителите си, той е настоял майка му да се премести там, с
оглед предотвратяване неприятни инциденти и предвид агресивното поведение на
баща му спрямо майка му. При това положение не може да се приеме, че съпругата
притежава друго жилище. От друга страна това обстоятелство би имало значение
при прекратяване на брака по взаимна вина на страните. В случая не сме
изправени пред такава хипотеза, тъй като вината за разстройството на брака е на
ответника. В тази ситуация жилищната нужда не е определяща – чл.56, ал.5 СК. Ето защо, ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено на съпругата Г.И..
Искането на ответника за определяне на дължимата наемна цена за ползването
на семейното жилище от съпругата е направено едва пред въззивната инстанция,
поради което е недопустимо. По него липсва произнасяне от районния съд, не са
налице събирани доказателства за определяне на наемната цена. Няма пречка това
искане да бъде направено в отделно производство.
Неоснователни
са оплакванията на въззивника в жалбата му за неправилност на постановеното
първоинстанционно решение и за необоснованост на правните изводи на съда
досежно предоставянето на семейното жилище след развода.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС – С.е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
неуважаването на въззивната жалба, в полза на въззиваемата следва да се
присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв. за
адвокатска защита, съгласно представеното доказателство – Договор за правна помощ
от 20.02.2019г. и списък на разноските.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1185 от 19.11.2018г., постановено по гр.д.№ 3350/2018г. по описа
на РС – С..
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН
**********, с постоянен адрес:*** да заплати на Г.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи
направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: