Решение по дело №141/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр. Велико Търново, 11.05.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря А.Б. и в присъствието на прокурора . . . . . . . , като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 141 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът Ц.И.Л., чрез пълномощника си адвокат К.Г.М. твърди в исковата си молба, че на 29.07.2016г. ответницата издала в негова полза запис на заповед, като се задължила безусловно и неотменимо, без протест да му заплати сумата 17000 лв., на падежа 30.10.2016г. Тъй като сумата не била заплатена на падежа, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника. С оглед възражението на ответника-длъжник по ч.гр.д. № 3029/2016г. на ВТРС, ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл.415 от ГПК за установяването на вземането си против ответника за сумата 17000 лева, по запис на заповед от 29.07.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3029/2016г. на ВТРС. Претендира разноските по делото.

Ответницата Е.П.К. оспорва иска. Твърди, че не е подписвала запис на заповед, издаден на 29.07.2016г., като оспорва истинността и в частност – автентичността на документа. Навежда, че записът на заповед бил издаден за обезпечение по сключен между страните договор за покупко-продажба на движими вещи от 29.07.2016г., като ответницата се е задължила солидарно с другия купувач ххх да заплати на ищеца продажната цена на вещите. Твърди, че вземанията по каузалното правоотношение – договора за покупко-продажба, били погасени от нея чрез плащане на сумата 8000 лв. при подписването му. Твърди, че продадените вещи не били с необходимото качество, поради което и цената им следва да бъде намалена до общо 8310 лв. без ДДС. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното и прави следните правни изводи:

            Ответницата Е.П.К. на 29.07.2016г. е издала Запис на заповед в полза на ищеца Ц.И.Л., за сумата 17000 лв. с падеж 31.10.2016г.

С оглед заключението на изслушаната съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпротиворечиво, на основание чл. 194 ал. 3 ГПК съдът следва да постанови с решението си, че заявеното оспорване на документа от ответника не е доказано.

            Записът на заповед е издаден да обезпечи задължението на ответницата по договор за покупко-продажба от 29.07.2016г., сключен с ищеца. По силата на този договор, ищецът на същата дата е продал на ответницата описаните в договора движими вещи за сумата общо 25000 лв. При подписване на договора е заплатена от купувачите - ищцата и св. ххх, сумата от 8000 лв., като останалата сума от общо 17000 лв. е следвало да бъде заплатена солидарно на три вноски в срок до 31.10.2016г. Вещите са предадени на 29.07.2016г. - чл.6, ал.1 от договора. Според чл.6, ал.2 от същия договор купувачите /в договора е допусната печатна грешка - "продавачите/ приемат предадените им вещи в състоянието, в което се намират към дата 29.07.2016г. и след обстоен и подробен преглед. Не са направени възражения за дефекти и недостатъци на вещите.

По делото е допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза според заключението на която подписът за издател в Записът на заповед от 29.07.2016г., е положен от ответницата Е.П.К. след отпечатването на документа запис на заповед.

            По делото е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, според заключението на която пазарната стойност на описаните в договора за покупко-продажба от 29.07.2016г. движими вещи е 18.723.70 лв.

В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Записът на заповед, издаден на 29.07.2016г. за сумата 17000 лв., предявен за плащане на същата дата, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ, поради което е редовен от външна страна.

Съгласно т. 17 от ТР №4/2013 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В конкретния случай твърдения за съществуване на каузално правоотношение – договор за покупко-продажба, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, са въведени в отговора на исковата молба, като в тази връзка има направени и възражения от ответника, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което и издаден записът на заповед. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

По делото безспорно се установи, че процесинят запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задълженията на ответницата по договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., сключен между страните по делото. Ответницата Е.П.К. се е задължила солидарно със свидетеля ххх - като купувачи, да заплати на ищеца - продавач по договора, сумата 17000 лв. в срок до 30.10.2016г., представляваща цената на продадените движими вещи, подробно описани  в договора. Вземането на основание ценната книга, независимо от гаранционно – обезпечителния му характер, възниква от датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. В производството по чл.422 от ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. По делото безспорно се установи, че към датата на падежа на процесния запис на заповед – 30.10.2016г., е било налично изискуемо задължение на ответницата към ищеца по договора за кредит от 29.07.2016г. Падежът на последната вноска по договора за кредит е настъпил на 30.10.2016г., т.е. с падежа на записа на заповед.

Възраженията на ответницата за намаляване на цената по договора за покупко-продажба от 29.07.2016г., с твърденията за наличие на скрити недостатъци у продадените вещи, са неоснователни.

            В подписания от страните договор от 29.07.2016г. - в чл.6, ал.2, изрично е посочено, че вещите се приемат в състоянието, в което се намират към дата 29.07.2016г. и след обстоен и подробен преглед, като не се правят възражения за дефекти и недостатъци на вещите. Този договор е подписан и от ответницата, като документът не беше оспорен от нея. Същият частен свидетелстващ документ, удостоверява неизгодни за ответника факти, касаещи постигнато от страните съгласие за качеството на продадените вещи, истинността му не беше оспорена от ответницата, поради което и съдът на основание чл.180 от ГПК приема, че тъй като този частен документ е подписан от лицата, които са го издали, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. Когато документът е подписан, той доказва не само, че материализираното в него изявление е направено, но и че то изхожда от лицето, подписало документа като негов издател. В това се състои т.нар. формална доказателствена сила на документа. А формалната доказателствена сила може да се опровергае само като се докаже неавтентичността на документа - проф. д-р Живко Сталев, Българско гражданско процеусално право, пето допълнено и преработено издание, стр.260.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК, съгласно чл. 193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора използване. Има се предвид преди всичко обезценката на самата вещ поради това, че не може да задоволява обикновените или предвидените по договора потребности на купувача. Затова чл. 195 от ЗЗД дава възможност на купувача, когато прецени, че не следва да разваля договора, да иска намаление на цената на вещта или да претендира за разходите, необходими за отстраняване на недостатъците.

В случая обаче, ответницата не доказа при условията на пълно и главно доказване, че вещите /или част от тях/, закупени на 29.07.2016 г., са обезценени още към момента на покупката поради наличието на скрити недостатъци и не може да задоволяват обикновените или предвидените по договора потребности на купувача. Това е така, тъй като въз основа на направения по-горе анализ на събраните по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин, че констатираните от експертизата при огледа недостатъци на вещите са съществували към момента на тяхната продажба, а не са резултат от предприетите след това от купувачите ремонти и дейности, включително с ползването на вещите по предназначение.

Ответницата не сочи конкретни недостатъци на конкретни вещи, предмет на договора за покупко-продажба, а сочи общо, че вещите били стари, много използвани и част от тях били амортизирани, а друга - повредени. Съдът не дава вяра на показанията на св. Висарионов, че част от вещите били неизползваеми и амортизирани, предвид неговата заинтересованост от изхода на делото - св. Висарионов е купувач и солидарен длъжник по договора за покупко-продажба, и така също от своя страна е заинтересован от намаляването на цената на вещите по същия договор. По изложените по-горе мотиви, по отношение годността и оттам - стойността на вещите към момента на сключване на договора за покупко-продаба, съдът не кредитира и заключението и на изслушаната оценъчна експертиза - същата освен, че е дадена повече половин година след предаването на вещите, почива единствено на огледа на експерта на вещите към момента, без други обективни данни за състоянието им към датата на сключване на договора за покупко-продажба и за периода след това.

При доказан със сключения писмен договор извършен от купувачите "обстоен и подробен преглед" на закупените вещи, евентуална тяхна повреда няма как да не е била известна на ответника при покупката. Твърдените от ответника скрити недостатъци - че част от ел. уредите не работели или били амортизирани, е невъзможно да не бъдат открити дори при обикновен, грижливо направен оглед /преглед/ от ответника - купувач на място в деня на покупката /предаването на вещите/. При наличието на удостовереното в писмения договор писмено признание на ответницата, че вещите са предадени след подробен преглед и при липса на възражения за недостатъци на вещите, неоснователни са възраженията на ответницата наличие на скрити техни недостатъци.

В настоящия казус се установи, че ответницата е харесала заведението и заедно със свидетеля Висарионов са искали да го наемат. Същият свидетел посочва, че наемателят на заведението - ищецът Ц.Л. им е заявил, че "не иска да се занимава повече с това", и ответницата е сключила договор за наем на заведението едва след продажбата на вещите в заведението. Така съдът приема, че в стойността на вещите по договора за покупката им, страните са включили и възможността /или правото/ на купувачът им да бъде следващия наемател на самото заведение - според показанията на св. Висарионов ищецът им казал, че вещите в заведението вървели "от наемател на наемател". Поради това и недостатъците на вещите са били забелязани /или е можело да бъдат забелязани/ преди сключването на договора - съдът кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият установява, че заедно с ответницата са харесали заведението и са имали голямо желание го наемат. Щом ответницата е харесвала заведението и е заявила желание да го наеме и стопанисва, явно същата го е посещавала и голяма част от вещите, предмет на договора за покупко-продажба /може би без тези в кухнята/, е било възможно да бъдат огледани от нея още преди сключването на договора. При това положение съдът намира, че в случая недостатъка на вещите не е бил скрит - ответницата е закупила вещите поради желанието й да наеме самото заведение, в което са намират тези вещи, като се е съгласила да ги закупи на предложената й от ищеца /който е бил тогава и наемател на заведението/ цена. Налице е хипотезата на  чл.193, ал.2 от ЗЗД, която изключва отговорността на ищеца като продавач.

Предвид изложените мотиви съдът с решението си следва да приеме за установено, че длъжникът Е.П.К. дължи на кредитора Ц.И.Л. сумата 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/ - представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 29.07.2016 г. с падеж на плащане 30.10.2016 г., ведно със законната лихва считано от 16.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащането на сумата от 390 лв. разноски по делото за държавна такса и за вещо лице.

            На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС 12 съдът, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 1380 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 3029/2016г. на ВТРС.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194, ал.3 от ГПК, като неоснователен и недоказан, предявеният от Е.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Ц.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв. К.М., инцидентен установителен иск, че записът на заповед издаден на 29.07.2016г. е НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ документ, тъй като не е подписан от ответницата Е.П.К..

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Е.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на Ц.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв. К.М., сумата 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/ - представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 29.07.2016 г. с падеж на плащане 30.10.2016 г., ведно със законната лихва считано от 16.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3029/2016г. на ВТРС.

            ОСЪЖДА Е.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Ц.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв. К.М., сумата от 390 лв. /триста е деветдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, както и сумата 1380 лв. /хиляда триста и осемдесет лева/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 3029/2016г. на ВТРС.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: