Решение по дело №751/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.Д.Б., подадена чрез пълномощник, против Решение №133 от 11.05.2023г., постановено по АНД №20225640201026 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., в потвърдителната му част.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно. Сочи се, че Районен съд – Хасково в нарушение на материалния и процесуалния закон е потвърдил частично издаденото наказателно постановление, без да са налице категорични и несъмнени доказателства и без от наказаното лице да са извършени административните нарушения. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приел, че процесният автомобил не е технически изправен, а също така, че касационният жалбоподател не е носел и контролния талон. Твърди се, че автомобилът е бил в изправност и е покривал изискванията за това, а талонът по време на проверката се е намирал в „ПП“ Хасково, иззет по друго производство и е нямало как да се намира у водача. Сочи се, че тези факти са установени по делото и категорично доказани. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и на наказателното постановление в частта, в която е потвърдено. Претендира се адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на В.Д.Б., за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева (т.1 от НП); за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева (т.2 от НП) и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева (т.3 от НП).

С Решение №133 от 11.05.2023г., постановено по АНД №20225640201026/2022г., Районен съд – Хасково отменя Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, в която на В.Д.Б., на основание чл. 177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и потвърждава Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, в която на В.Д.Б., на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и в частта, в която на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на наказателното постановление. По отношение на първото нарушение, а именно – това по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, съдът е приел, че по делото, от събраните доказателства не се доказва по безспорен начин жалбоподателят да е извършил това нарушение, като е мотивирал съображенията си. По отношение на останалите две нарушения – по чл.147 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът е посочил, че намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил същите. Приел е също, че наложените за всяко от тези две нарушения наказание е правилно определено, в съответствие с предвиденото в закона.

Видно от изложените в касационната жалба оплаквания и направеното в същата искане, предмет на оспорване е решението на районния съд в частта за потвърждаване на посоченото Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г., в частта, в която на В.Д.Б., на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и в частта, в която на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Административен съд - Хасково намира, че съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено, по следните съображения:

Относно решението на районния съд в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г. по т.2 - в частта, в която на В.Д.Б., на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв., настоящата инстанция намира за неправилни изводите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

Изискуемите реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление, са посочени в чл.57 ал.1 т.1-13 от ЗАНН. Един от тези реквизити е описание на нарушението (чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН).

Съдът намира, че наказателното постановление в частта му по т.2 – относно нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, е издадено в нарушение на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва надлежно описание на нарушението, което е основание за отмяна на НП в тази част поради допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива.

Разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

В чл.181 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 50 лв.: 1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

От цитираните разпоредби е видно, че за да се наложи наказание по реда на чл.181 т.1, вр. чл.147 ал.1 от ЗДвП, следва да е налице не само бездействие на особения субект на нарушението (собственик или длъжностно лице) да представи съответното МПС на годишен технически преглед, но и това да не е сторено в определения от закона срок, а за да е налице надлежно описание на нарушението съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, следва всеки един от тези елементи да е намерил своето отражение при описване признаците на конкретното деяние.

В настоящия случай както в АУАН, така и в НП не е визирано в какъв срок е следвало посочения в тях лек автомобил да бъде представен на годишен технически преглед. Т.е. в оспорения пред районния съд санкционен акт липсва описание на съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл.147 ал.1 от ЗДвП, за което и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП на В.Д.Б. е наложено административно наказание. По делото не са представени и надлежни писмени доказателства, от които да е видно, че действително към датата на проверката автомобилът е следвало да премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде сторено това. Посочените обстоятелства не се изясняват и от представеното пред районния съд писмо (л.32 от делото на Районен съд – Хасково) на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, в което единствено е посочено, че лекия автомобил не е преминавал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.

Като е пропуснал да установи както допуснатите при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения досежно описанието на това деяние, така и липсата на безспорна доказаност на същото, съдът е постановил акта си в нарушение на закона. Поради това и в тази му част съдебният акт подлежи на отмяна, респективно на отмяна подлежи и НП в съответната част.

Относно решението на районния съд в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г. по т.3 - в частта, в която на В.Д.Б., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева, настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде отменено. Районният съд е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил това нарушение. Въпреки безспорно установеното извършване на нарушението от страна на наказаното лице, по отношение на приложението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да се отчете и настъпилото към настоящия момент изменение на разпоредбите. Към момента на издаване на наказателното постановление и към датата на постановяване на обжалваното решение на районния съд разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е предвиждала, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, съответно в чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е било регламентирано, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Наред с това обаче, настоящата инстанция констатира, че до влизане в сила на НП е последвала по-благоприятна за нарушителя административно-наказателна разпоредба, която по силата на чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да намери приложение в случая, а именно, в ДВ бр. 67 от 04.08.2023г. са обнародвани изменения и допълнения в ЗДвП, като към настоящия момент чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, съответно в чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Т.е., заличено (отпаднало) е изискването за носене на контролен талон, съответно не се налага санкция на водача за неносенето му, поради което тази по-благоприятна санкционна норма е приложима за касационния жалбоподател. Гореизложеното обосновава извода за отмяна на съдебния акт в тази част, в която се потвърждава НП в частта по т.3, по обективни причини, предвид настъпилата по-благоприятна уредба на закона, респективно отмяна и на НП в съответната част.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че след като се отмени решението на районния съд в тази част, в която се потвърждава НП в частта по т.3, ще следва да се отмени и наказателното постановление в съответната част.

Въпреки изхода на делото, на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, поради това, че по делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №133 от 11.05.2023г., постановено по АНД №20225640201026 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково по т. 2 и т.3 от същото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-000373 от 07.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, в която на В.Д.Б., за нарушение на чл.147 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева (точка 2 от НП) и в частта, в която за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева (точка 3 от НП).

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: