Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 01.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА К.
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 40 по описа за 2016 година на Провадийския районен съд,
трети състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл.21 вр. с чл.20, ал.1
СК (Обн. ДВ,
бр.41 от 28.05.1985г., в сила от 01.07.1985г. – отменен), предявен
от М. С. Б., ЕГН ********** с адрес: *** срещу И.В.И., ЕГН ********** с адрес: ***,
за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 2200 кв.м., цялото с площ от 3200 кв.м., съставляващо парцел IX – 318 и парцел XII – 318, находящ се в с.******,
общ.Провадия, доколкото същият е придобит чрез трансформация на лично имущество
на ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са били
съпрузи от 12.06.1983г. до 22.06.1994г., когато с Решение по гр.д. No 5/1993г. на РС Провадия сключения
между тях брак е прекратен. По време на брака си с ответницата ищецът бил
придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, а именно- 2200 ид.ч.кв.м. от
недвижим имот, представляващ дворно място цялото с площ от 3200 кв.м.,
съставяващо парцел IX – 318 и XII
– 318, находящ се в с.******, общ.Провадия. Твърди че, имота е
придобит изцяло с лични средства на ищеца, получени по дарение от баща му. Твърди, че е налице пълна трансформация на
лично имущество и идеалните части от гореописания имот са изцяло негова
собственост. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че
той е собственик на 2200 ид.ч.кв.м. от недвижим имот, представляващ дворно
място цялото с площ от 3200 кв.м., съставяващо парцел IX – 318 и XII
– 318, находящ се в с.******, общ.Провадия. Моли за присъждане
на направените по делото разноски
В законоустановения срок от ответницата е постъпил
отговор на искова молба. В него тя твърди, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди, че идеалните части от гореописания имот са придобити по
време на брака й с ищеца изцяло със съвместен принос и на двамата при равни
дялове, имотът бил закупен със спестени и от двамата пари, всички дарения по
време на брака от родителите им са били направени в полза и на двамата за
задоволяване семейните нужди.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От прието по
делото удостоверение за наследници, изх. No 1924 / 25.06.2014г., издадено от
Община Шумен /л.6/, се установява, че наследници на К. Й. В., починала на
21.06.2014г. са брат й – Б. Й. Т., починал на 04.05.2005г. и оставил за
наследници своите низходящи – син – Й. Б. Т., ЕГН ********** и дъщеря С. Б. Т.,
ЕГН **********.
От приетото по
делото на л.6, л.7 и л.8 Решение от
22.06.1994г., постановено по гр.д. 5 / 1993г. по описа на РС – Провадия, както
и от приетото на л.5 от делото удостоверение за прекратен брак, издадено на
05.01.2016г., се установява, че с влязло в законна сила на 21.11.1994г. е
прекратен бракът, сключен на 12.06.1983г. с акт за сключен брак No 91 на ОбНС – Провадия, между М. С. Б. и И.В.И. – страните в настоящото
производство.
На л. 9 от
делото е приобщен нотариален акт за покупко-продажба No 86,
том II, дело No 481 от 24.07.1987г.
на Провадийски районен съдия, от който е
видно, че Г. Д. Д., като продавач продава на М. С. Б., като купувач следния свой недвижим
имот: само 2200 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ******, Варненско,
цялото от 3200 кв.м., при граници: от две страни- улици, Б. Б., М. П., Н. Ф. и К. Ж., съставляваща парцел V- 136 в кв. 51 по
плана на селото, с неуредени
регулационни отношения, за сумата от 2200 лв., която е била изплатена напълно
на продавача.
На л.10 от делото
е приета Скица от 05.01.2016г., от която е видно, че част от имота по настоящата
скица, а именно: парцел IX – 318 и XII
– 318, находящ се в с.******, общ.Провадия са частично идентични
с имота, описан в Нотариален акт No 86,
том II, дело No 481 от 1987г.
на Провадийски районен съдия.
На л.11 от делото
е приобщен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност No
136, том VI, дело No 2221 от 1975г. на Провадийски районен съдия, с който Г. Д. Д. е призната за собственик по давностно владение и наследство върху
процесния имот.
На л. 12 в копие,
а на л. 65 и в оригинал е приложено по делото заверително писмо с изх. No
145 /4 от 24.07.1987г., издадено от ДСК – Провадия, от което се
установява, че С. А. Б. е наредил по сметка на Г. Д. Д., на 24.07.1987г, да се преведе сумата от 2200 лв., като основание е
посочил „ за закупуване на дворно място в с. ******, окр. Варненски“. Посоченият документ е
бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, като с протоколно определение от 28.07.2016г.
съдът е открил надлежно производство по оспорването му.
Във връзка с така предприетото оспорване, съдът е допуснал и приел като част от
доказателствения материал по делото заключението на вещото лице по
съдебно-почеркова експертиза /л. 92 –
л.100/. Съобразно заключението на вещото лице, върху
заверителното писмо е положен подпис само за наредителя С. А. Б., като липсва положен подпис за получател от лицето Г. Д. Д.. Доколкото се твърдеше, че върху писмото фигурира подпис на лицето Дакова
за получател, като ищецът не бе в състояние да посочи кой именно е този подпис,
а в самия документ не е обозначено да е полаган такъв подпис за получател, то и
съдът намира, че не следва да изключва от доказателствения материал по делото
заверителното писмо, доколкото счита, че от експертизата се установява
безспорно, че същото е подписано от лицето, което е посочено като наредител, а
именно С. А. Б.. С оглед на приетото и неоспорено от
страните заключение, съдът намира, че оспорването истинността на посочения
документ в частта за положен подпис за наредител С. Б. е недоказано.
На л. 13 от
делото е прието удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, изх. No
********** / 05.01.2016г., издадено от Община Провадия, от което е видно, че
имотът е деклариран като собственост на М. С. Б. и И.В.И., като всеки от тях е
съсобственик на ½ ид.ч.
На л. 28 и л.29
от делото е прието заверено копие на Приложение № 2 от данъчна декларация за
процесния имот, от което е видно, че имотът е деклариран като съсобствен между
страните с равни дялове. Посоченият документ е
бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, като с протоколно определение от 28.07.2016г.
съдът е открил надлежно производство по оспорването му.
Във връзка с така предприетото оспорване, съдът е допуснал и приел като част от
доказателствения материал по делото заключението на вещото лице по
съдебно-почеркова експертиза /л. 92 –
л.100/. Съобразно заключението на вещото лице,
буквеният ръкописен текст „И.В.И.“, изписан в Таблица 1 в графата С_2 от
Приложение No
2 по чл. 14 от ЗМДТ, е изписан след буквения ръкописен
текст „М. С. Б.“, като не е възможно да се установи периода на попълване на
документа. С оглед на
приетото и неоспорено от страните заключение, съдът намира, че оспорването
истинността на посочения документ в частта за неговото авторство е недоказано.
На л.30 до
л.37 от делото са приети заверени копия на приходни квитанции с №№5499 /
18.03.1999г., 5494/18.03.1999 г., 6710/23.03.2000 г., 6711/23.03.2000 г.,
5507/22.03.2002 г., 5479/18.03.2004 г., 5480/18.03.2004 г., 5094/21.03.2005 г.,
5095/21.03.2005 г., 3942/28.03.2006 г., 3943/28.03.2006 г.,
**********/13.03.2014 г., **********/13.03.2014 г., **********/11.03.2016 г.,
както и съобщение за определен размер на
данъчно задължение за 2007 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., от които е
видно, че ответницата е била данъчно задължено лице за идеалните части от
процесния имот, като е заплащала дължимия данък.
На л. 104 от
делото е прието като доказателство по делото удостоверение изх. No
1206/ 14.09.2016г., издадено от Банка ДСК ЕАД- клон Провадия, от което е
видно, че документите, удостоверяващи прехвърляне на суми от един наредител към
друг получател са унищожени поради изтичане на срока за съхранение в архивите
на БДСК, като след проверка се установява, обаче, че на 24.07.1987г. е
постъпила сума в размер 2200 лв. на името на Г. Д. Д., ЕГН **********, но поради липса на отразяване на основанието за превода в
съхранената база данни, Банка ДСК ЕАД не може да удостовери, че същата е била с
оглед изповядване на сделка с дворно място в с. ******, както и кой е
източникът на превода.
По делото е
изготено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което е прието по делото
на л. 101, 102 и л.103. Видно от неоспореното от страните заключение на вещото
лице Й.И., на 24.07.1987г. е постъпила сума в размер 2200 лв. на името на Г. Д. Д., ЕГН **********, но поради липса на отразяване на основанието за превода в
съхранената база данни, Банка ДСК ЕАД не може да удостовери, че същата е била с
оглед изповядване на сделка с дворно място в с. ******, както и кой е
източникът на превода.
По делото от
страните са ангажирани и гласни доказателства, като в полза на ищцовата страна
са изслушани Д. С. Б. и И. Х. Х.. Съобразно показанията на свидетеля Д. С. Б.,
който е брат на ищеца, се установява, че по време на барака си страните в
настоящото производство са купили имот, за който бащата С. А. Б. е дал
средствата. Според свидетеля баща им е платил имота, който се намирал в ******
и го направил за свидетеля и неговия брат – ищец в настоящото производство.
Свидетелят твърди, че баща му е заплатил 2200 лв. за целия имот, който бил 3200
кв.м. Един декар бил предвиден за
свидетеля, а два декара и двеста кв.м.
били за брат му. Доколкото свидетелят знаел, парите били преведени по банков
път, но той не е присъствал, когато преводът е осъществен. Свидетелят твърди,
че към датата на закупуване на имота, отношенията между неговите родители и съпругата на брат
му били добри, като той нямал спомен да е имало скарване между тях.
Свидетелят И.
Х. твърди, че познава М.Б. от дете, като били израстнали заедно. Свидетелят
помни и баща му С. Б., като за последния
знае, че е купил имот в с. ****** за синовете си М. и Д., който С. бил
заплатил изцяло. Х. излага, че фактите
ги знам от бащата С. Б. още при закупуване на имота. Свидетелят познава и
съпругата на М., като знае, че имотът е закупен по време на брака им, но Х.
сочи, че думите на С.Б. били, че той го купувал за децата си. Свидетелят сочи,
че точните думи на С. Б. през 1986-87 г. били „Купих на децата си имот“. Според свидетеля по това време М. и съпругата
му живеели първо при родителите им, а
после се преместили самостоятелно.
В полза на
ответната страна също се ангажираха гласни доказателства,
посредством разпита на С. В. М. –сестра на ответницата и Е. С. Т.. От дадените
от С. В. М. показания се установява, че след
брака И. и М. живеели при родителите на И. и на свидетелката, заедно с последната, в
апартамент. Това продължило, докато тяхното дете навършило
шест години. През времето на това съжителство свидетелката
е
чувала И. и М. да имат планове и желание за закупуване на самостоятелен дом,
като всяко младо семейство. Чувала е,
че са придобили имот в с. ****** и е посещавала
имота. Имотът бил закупен, когато дъщеря им била
2-3 годишна, а те се решили да го купят, тъй като живеели
при родителите на И. и искали да
имат техен имот. Свидетелката твърди, че е чувала
планове, че М. искал да развива там собствен бизнес и да живеят
там. Свидетелката твърди, че докато И. и Милчи живеели при
родителите на И., изцяло последните били
поели домакинството. Родителите на свидетелката не
могли да помогнат финансово за закупуването
на този имот, а
според свидетелката родителите на М.
също искали да помогнат финансово. Чувала е
от сестра си да молят родителите на М. за
финансова помощ. Отношенията на М. и И. с родителите на М. били
нормални, топли. Родителите на М. са уважавали сестра й
като снаха, като след тяхната раздяла те продължили
да поддържат контакт с нея, да виждат детето.
Свидетелката излага, че не е видяла кой е дал средствата за имота, като по
време на брака сестра й е работела, докато не родила
детето им, след което така се случили
обстоятелствата, че сестра й останала инвалид и тогава Б.
работел.
От
ангажираните в полза на ответната страна свидетелски показания, дадени от Е. С.
Т. се установява, че се познават с ответницата И. от деца, от пет годишни - още
от детската градина, като не са прекъсвали контактите си. Познава съпруга й и знае, че по време на
гражданския им брак придобили имот в с. ******.
Спомня си, защото през 1987 г. е
родена дъщеря й и тогава била в отпуск по майчинство и често се срещали с И. и
го обсъждали. Твърди, че по това време всички
живеели в апартамента на родителите на И. - сестра й, родителите им,
мъжа й и детето. Свидетелката познавала и родителите на М., като твърди, че с
майка му били в много добри отношения. Сочи, че майката на М. много държала на
семейството на М. и И.. В този имот в с. ******, М. развивал тогава някаква
дейност със стругове и искал нещо като работилница да направи на първия етаж, а
другият да е за живеене, за да е по- близко до семейството си. Майката на М.
споделила със свидетелката, че иска нещо да направят за да им помогнат. На
свидетелката й е известно, че родителите на М. са искали да дадат пари, за да
купят имота, да им помогнат, като на нея й е известно, че те са дали пари за
закупуване на имота. Свидетелката не знае точно кога са дали парите, но когато
видяла бащата на М., той лично й казал, че са взели мястото. Свидетелката
твърди, че парите за този имот в с. ******
са дали родителите на М., като компенсация и да помогнат на цялото семейство.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Бракът на
страните по делото е бил сключен на 12.06.1983г., т.е при действието на
Семейния кодекс от 1968г. и е бил
прекратен на 21.11.1994г., т.е. по време на действието на Семейния
кодекс от 1985г.(отм.). Съобразно § 4
от Преходните разпоредби на Семейния кодекс от 1985г.(отм.), правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по
заварени бракове. В този смисъл и приложимият режим в процесния случай е този
по Семейния кодекс от 1985г. (отм.) или законовият режим на общност, съобразно разпоредбата
на чл. 19 от СК от 1985г. (отм.), като съвместния принос се предполага до
доказване на противното.
Съобразно
Тълкувателно Решение No 5 от 29.12.2014г., постановено по тълкувателно дело 5
от 2013г., ОСГТК на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по
СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични и в
съпружеска имуществена общност. Искът по чл. 23 от СК/ чл. 21 от СК от
1985г.(отм.)/ е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени
отношения по СК и на съвместния принос, като нейно основание и обяснение.
Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити
от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от
това на чие име са придобити. И пак независимо от това на чие име е придобита
вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от
съпрузите имущество. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може
по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния
установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с
което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е
правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. С уважаване на иска за
трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се
установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не
се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака,
независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако
те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в
придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната
сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът
в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. В този смисъл и в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23 ал.1 и ал.2 от СК
/чл. 21 ал.1 и ал.2 от СК, отм./.
С оглед на
гореизложеното и само доказването, при условията на пълно и пряко доказване, на
влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че
презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в
конкретната хипотеза. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване, че вложените в придобиването на процесния недвижим имот
средства са изцяло лични на ищеца – негови лични парични средства, придобити по
силата на дарение от родителите му.
В рамките на
настоящото производство не е спорно, че страните са били в граждански брак,
който е прекратен с влязло в сила решение, а по време на брака страните са
придобили с договор за покупко-продажба недвижим имот, за който ищецът твърди,
че е придобит със средства предоставени само на него като дарение от баща му.
Безспорно от
доказателствения материал се установява, че на датата на която е изповядана
сделката по покупко-продажбата на процесния имот по сметка на продавачката по
сделката Г. Д., бащата на ищеца е превел сумата,
която е равна по стойност на продажната цена по договора за покупко-продажба.
От заверителното писмо, което съдът приема за истински документ на посочените
по-горе в решението основания, не се
установява получаване на сумата от Г. Д., но се установява, че С. Б., за който
няма спор да е баща на М.Б. е наредил да бъде преведена сумата от 2200 лв.,
като основанието, което е посочено е закупуване на процесния имот. От
удостоверението от Банка ДСК, както и от заключението на вещото лице се
установява, че действително архивите не се съхраняват, но от съществуваващата
база данни е видно, че сметката на Горана Дакова на посочената в заверителното
писмо дата е заверена със сумата от 2200 лв., поради което и съдът приема, че
сумата от 2200 лв., представляваща продажна цена по договора за
покупко-продажба на процесния недвижим имот е заплатена от бащата на ищеца по сметка
на продавача Г. Д.. Обстоятелството, че сумата по сделката е заплатена от
бащата на ищеца – С. Б. се потвърждава и от събраните гласни доказателства –
както от тези в полза на ищеца, така и от тези в полза на ответницата. В тази насока гласните доказателства са пълния, ясни и непротиворечиви.
Спорно се
явява обстоятелството, за което ищецът носи доказателствена тежест, а именно да
установи, че сумата, заплатена от баща му съставлява дарение, предоставено
единствено на него, а не общо за нуждите на семейството. Съдът следва да
отбележи преди да обсъди свидетелските показания, че цени показанията, дадени
от брата на ищеца и сестрата на ответницата при условията на чл. 172 от ГПК, а
именно с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможна
тяхна заинтересованост. От съвкупния анализ на свидетелските показания, съдът
не е в състояние да направи извод, че средствата, предоставени от бащата на
ищеца са дарение, направено единствено в полза на ищеца. В тази насока показанията
са противоречиви, като единствено свидетелят Б. – брат на ищеца заявява
категорично, че средствата са били предоставени като дарение само на ищеца.
Свидетелят Х. сочи, че С. Б. е използвал думите – „децата“, като
съдът не е в състояние да направи обоснован извод, че това са именно неговите
родни деца, а не разширеният кръг на семейството, в който съобразно местните нрави
и обичаи се включва и снахата в семейството. От
друга страна свидетелката на ответната страна Тодорова твърди, че от родителите
на М.Б. знае, че същите са искали да подпомогнат цялото семейство към него
момент. В този смисъл и съдът намира, че
ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че
действителното намерение на неговия баща е било да дари средствата лично на М.Б.,
а не на цялото семейство. Аргумент в тази насока би могло да бъде и
обстоятелството, че бащата е заплатил цената по сделката, като е бил с ясното
съзнание, че собствениците ще станат сънът му и снаха му, а не еднолично
неговият син, което сочи дарственото намерение
на бащата да подпомогне финансово цялото семейство. Към датата, на която е
закупен имотът страните не са били във фактическа раздяла, поддържали са общо
домакинство и са полагали общи усилия за семейството в имуществен и битов план,
като видно от свидетелските показания отношенията между родителите на ищеца и
ответницата са били топли, което е още една индиция за намеренията на бащата да
предостави средствата общо на двамата съпрузи по това време.
Следователно
се налага извод, че средствата за закупуването на процесния имот са били дарени
от бащата на ищеца, но не лично на ищеца, а общо на ищеца и ответницата, като
поради тази причина, не са станали по силата на разпоредбата на чл.20 ал.1 от СК от 1985г. /отм./ лична негова собственост. Това обстоятелство не изключва
съвместния принос по отношение на дарената сума, а оттам и приложението на
презумпцията по чл. 19 ал.1 от СК от 1985г. / отм./.
Предвид
гореизложеното и искът се явява неоснователен и като такъв същият следва да
бъде отхвърлен.
С оглед на
изхода от настоящото производство и доколкото от ответницата не бяха
претендирани разноски, то и съдът не следва да присъжда такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Б., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу И.В.И., ЕГН ********** с
адрес: ***, иск с
правно основание чл.21 вр. с чл.20, ал.1 СК от 1985г. (отм.), за признаване
за установено, че М. С. Б., ЕГН ********** е едноличен
собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 2200 кв.м., цялото с площ от 3200 кв.м., съставляващо парцел IX – 318 и парцел XII – 318, находящ се в с.******,
общ.Провадия, доколкото същият е придобит чрез трансформация на лично негово
имущество.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: