Решение по дело №36/2010 на Окръжен съд - Стара Загора

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№        /15 март                 2010 Година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА             ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 24.02.                                                                     2009 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН САРАНЕДЕЛЧЕВ

                                                               РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

ПРОКУРОР:

Като разгледа докладваното от съдията Стефан Саранеделчев

Търг.д. № 36  по описа за 2010 г.,

за да се произнесе съобрази:

 

        Производството е по чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Б. К. Л. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „К. - Б. Л.” - гр.Х.*** против решение № 919/ 04.11.2009г. постановено по гр.д. № 2383/2009г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ЕТ „К. - Б. Л.” - гр.Х. да заплати на „Н.” ЕООД - гр.С. З. сумата 7 054.28 лв., представляваща неизплатена цена по фактури №2536/13.06.2008г. – в размер на 1 028,97 лв., № 2543/16.06.2008г. – в размер на 81,72 лв., №2566/16.06.2008г. – в размер на 491.92 лв., № 2584/20.06.2008г. – в размер на 1721,53 лв., № 2630/27.06.2008г. – в размер на 2 267,01 лв., № 2657/01.07.2008г. – в размер на 1395,06 лв., № 2719/11.07.2008г. – в размер на 68,07 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.05.2009г. до окончателното изплащане, да заплати и сумата 886,23 лв. – обезщетение за забава плащането на задълженията по посочените по-горе фактури, от които по фактура №2536/13.06.2008г. за период на забавата от 20.07.2008г. до 29.05.2009г., по фактура № 2543/16.06.2008г. за периода от 16.06.2008г. до 29.05.2009г., по фактура № 2566/16.06.2008г. за периода от 18.07.2008г. до 29.05.2009г., по фактура № 2584/20.06.2008г. за периода от 20.07.2008г. до 29.05.2009г., по фактура № 2630/27.06.2008г. за периода от 27.07.2008г. до 29.05.2009г., по фактура № 2657/01.07.2008г. за периода от 01.08.2008г. до 29.05.2009г. и по фактура № 2719/11.07.2008г. за периода от 11.08.2008г. до 29.05.2009г., както и да заплати направените от ищеца съдебни разноски в размер на 1  787,72 лв., като е отхвърлил предявения от „Н.” ЕООД - гр.С. З. против ЕТ „К. - Б. Л.” - гр.Х. иск за мораторна лихва до размер на претендираните 888,65 лв., като недоказан.

Въззивникът моли, въззивният съд да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове. Съображенията му изложени в първоначалната и поправената въззивни жалби са бланкетни. Единствено посочва, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил в полза на ищеца прекомерно завишен адвокатски хонорар.

Въззиваемият - „Н.” ЕООД - гр.С. З. оспорва жалбата и моли въззивният съд да остави в сила обжалваното решение.

Окръжен съд - гр.Стара Загора в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

При служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо.

При разглеждане на спора по същество, въззивният съд намира, че обжалваното решение е и правилно. Това е така, защото: Пред Районен съд - гр.Стара Загора е предявена от „Н.” ЕООД - гр.С. З. искова молба против ЕТ „К. - Б. Л.” - гр.Х. с обективно съединени искове, чиято обща цена е 7 942,93 лв., от които 7 054,28 лв. е главница, която представлява неизплатена цена на продадени от ищеца на ответника строителни материали по фактури №2536/13.06.2008г., № 2543/16.06.2008г., № 2566/16.06.2008г., № 2584/20.06.2008г., № 2630/27.06.2008г., № 2657/01.07.2008г. и № 2719/11.07.2008г., а 888,65 лв. е обезщетение в размер на законната лихва за забава изплащането на сумите по посочените по-горе фактури с период на забавата, чийто начален момент по всяка фактура е един месец след съставяне на фактурата, а краен момент е деня на предявяване на исковата молба.

Ответникът не е представил в законния  срок отговор на исковата молба, не се е явил и в насроченото съдебно заседание пред районен съд, въпреки че е бил редовно и своевременно призован и няма каквото и да е било негово становище по първоинстанционното дело. От приетите като доказателства по делото двустранно подписани от страните фактури, както и от заключението на изпълнената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът е получил стоките по процесните фактури, те са осчетоводени при него, но не са заплатени на ищеца – продавач. Неизплатената цена по всяка фактура съответства на претендираните с исковата молба. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението в размер на законната лихва за забава изплащането на главницата по всяка фактура и е установило, че размерът на това обезщетение почти съответства на претендираните от ищеца с малки разминавания при изчислението, като общото дължимо обезщетение в размер на законната лихва за процесните периоди е 886,25 лв.

При така установеното, правилно районният съд е приел, че исковете за заплащане на главницата в размер на 7 054,28 лв. имат своето правно основание в разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ, а исковете за мораторна лихва в разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Поради това и решението на районният съд, с което е уважил исковете е правилно, като въззивният съд на основание чл.272 ГПК споделя изцяло мотивите на обжалваното решение.  

Правилно районният съд е присъдил и направените от ответника в първоинстанционното производство разноски, съгласно представения списък за разноските, включващи държавна съдебна такса, изплатено възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат. Последното, правилно е присъдено съгласно представения от ищеца договор за правна защита, в който е отразено, че ищецът е заплатил на своя адвокат адвокатско възнаграждение (вкл.ДДС) в размер на 1 320 лв. Това възнаграждение е съобразено с разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК, чл.36, ал.2 ЗАдв и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е нямал основание да присъди по-малка сума, защото, за да стори това съгласно чл.78, ал.5 ГПК пред него е трябвало да бъде направено искане от ответника. Ответникът обаче, не се е постарал да представи по първоинстанционното дело каквото и да е било становище.

Поради всичко изложено, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По аргумент на чл.78 ГПК направените от въззивника в настоящото производство разноски остават в негова тежест. Разноските, които въззиваемият е направил в размер на 1 200 лв. (адвокатско възнаграждение за един адвокат, включително начислен ДДС), се присъждат в тежест на въззивника.

Водим от изложеното, Окръжен съд – гр.Стара Загора

 

                        Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 919/ 04.11.2009г. постановено по гр.д. № 2383/2009г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.

 

        ОСЪЖДА Б. К. Л.  с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „К. - Б. Л.” - гр.Х.***, да заплати на „Н.” ЕООД - гр.С. З.*** сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                             2.