№ 502
гр. Сливен, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Ваня Анг. Маркова
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500388 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр.
с чл.66, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К.С.Д. чрез пълномощника адв.
М.Т. против протоколно определение, държано в проведено на 15.07.2022г. открито
съдебно заседание по гр.д.№759/2021г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата му с правно основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на
срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че основанието да иска възстановяване на срока е недостигнала пратка до РС
– Сливен. Това било причина, независеща и неконтролируема от страната и се явявала
особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК. Съдът не
коментирал изложените в писмената защита от 15.07.2022г. аргументи. Районният съд
не спазил разпоредбата на чл.64, ал.3 от ГПК, като не го е уведомил за пропускането
на срока. С оглед изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да възстанови срока за обжалване на постановеното по
делото решение и да върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна – Н.И., която оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че молителят
следвало да посочи всички доказателства за основателността на молбата си, но такива
не били посочени и представени по делото. Самото изпращане на писмото следвало да
бъде доказано. Никакви доказателства не били представени относно действителното
1
изпращане на въззивната жалба. Районният съд подробно и аргументирано обяснил
мотивите си за отхвърлянето на молбата. Моли съда да остави частната жалба без
уважение като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от К.С.Д. против Н.П.И.
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. 79, ал.1 от ЗС.
С Решение №260022/10.03.2022г. по гр.д. №759/2021г. Сливенски районен съд
е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Препис от решението е връчен на страните, като на ищеца К.С.Д. е връчен на
21.03.2022г. чрез пълномощника му адв. Т..
На 08.04.2022г. по делото е постъпила молба от К.С.Д. чрез адв. Т., с която
заявява, че на 07.04.2022г. установил, че в СлРС не била получена въззивната му жалба
срещу постановеното по делото решение. Заявява, че жалбата изпратил с Български
пощи на 30.03.2022г. При извършена проверка в деловодството установил, че жалбата
не била получена. Моли съда да възстанови срока за обжалване на решението. С
молбата е приложена въззивна жалба против Решение №260022/10.03.2022г. по гр.д.
№759/2021г. Сливенски районен съд, входирана също на 08.04.2022г.
Районният съд е връчил препис от молбата на насрещната страна за отговор.
Отговор е постъпил в съда на 19.05.2022г.
С Определение №260105/20.05.2022г. по гр.д. №759/2021г. СлРС е насрочил
открито съдебно заседание за разглеждане на молбата за 24.06.2022г. от 13,30ч. и е
указал на ищеца, че следва да докаже наличието на особени непредвидени
обстоятелства за пропускане срока за обжалване, които не е могъл да преодолее, за
което на този етап не сочи доказателства. Определението е връчено на страните.
На 24.06.2022г. по делото е постъпила молба от ищеца – молител К.С.Д. и адв.
Т. за отлагане на делото, поради заболяване на ищеца и служебна ангажираност на
пълномощника му.
В о.с.з. на 24.06.2022г. съдът е констатирал процесуални пречки за разглеждане
на делото, не е дал ход на същото и го отложил за 15.07.2022г. от 13,30ч., за която дата
страните се считали редовно уведомени при условията на чл.56, ал.2 от ГПК. Препис
от протокола е изпратен на ел. адреси на двете страни.
На 15.07.2022г. по делото е постъпила молба от адв. Т., с която моли делото да
се гледа в негово отсъствие. Поддържа молбата за възстановяване на срока. Посочва, че
изгубването на пощенската пратка е основание за уважаване на молбата, съгласно
практиката на ВКС. Моли съда да възстанови срока за обжалване.
2
В проведеното на 15.07.2022г. открито съдебно заседание съдът докладвал
делото, дал отново указания относно доказателствената тежест, като указал на
молителя, че не сочи доказателства за твърденето си за изпращане на жалбата с
Български пощи, приключил съдебното дирене, поради липса на доказателствени
искания, провел устните състезания. След приключване на устните състезания, в
открито съдебно заседание съдът обявил съдебния си акт – протоколно определение, с
което отхвърлил молбата на ищеца за възстановяване на срока за обжалване на
постановеното по делото решение. В определението са изложени съображения, като
съдът е посочил, че действително изгубването на изпратено писмо, адресирано до съда,
би могло да се приеме за особено непредвидимо обстоятелство, но самото изпращане
на писмото следвало да бъде доказано. В производството не били ангажирани никакви
доказателства, които да служат дори и като индиция, че ищецът действително е
изпратил чрез Български пощи въззивната си жалба срещу решението.
Частната жалба против определението е подадена по пощата с пощенско
клеймо от 22.07.2022г.
Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от
закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако
докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее.
Условията за разглеждане на молбата за възстановяване на пропуснат срок са
посочени в чл. 65, ал.1 и ал.2 от ГПК - молителят следва да посочи непредвидените
обстоятелства, заради които е пропуснат срока и доказателствата за установяването
им.
Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК са
настъпили през времетраенето на срока събития, възпрепятстващи страната да
извърши съответното процесуално действие своевременно, които, освен че не биха
могли да се предвидят, не биха могли да се преодолеят, независимо от волята на
страната. В непротиворечивата си практика ВКС приема, че "особени непредвидени
обстоятелства" са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален
представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях
причини - внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, - да извършат
съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за
пропускане на срока.
В случая молителят твърди изгубване на пощенската пратка, с която е
3
изпратена въззивна жалба против постановеното по делото решение. Действително
това обстоятелство, ако бъде надлежно установено, може да представлява по смисъла
на чл.64, ал.2 от ГПК особено непредвидено обстоятелство и да обоснове уважаване на
молбата за възстановяване на срока за обжалване. Обаче, както правилно е посочил
районния съд, молителят не е ангажирал абсолютно никакви доказателства относно
това твърдяно обстоятелство. Налице е само едно твърдение, неподкрепено с никакви
доказателства. В тежест на молителя е не само да посочи особеното непредвидено
обстоятелство, но и да посочи и поиска събирането на всички доказателства за
установяване на това обстоятелства. Нито с молбата по чл.64 от ГПК, нито в хода на
производството, в т.ч. и с молбата си от 15.07.2022г. /в която е посочена само съдебна
практика/ не са направени доказателствени искания, не са посочени доказателства за
установяване основателността на молбата и установяване на твърдяното
обстоятелство. Молителят най-малкото следваше да представи доказателства за
предаване на пощенския оператор на пратка с адресат СлРС, но и такова доказателство
не е ангажирано. Следва да се посочи, че районният съд на два пъти изрично е указал
на молителя доказателствената му тежест и непосочването на доказателства относно
твърдяното от него обстоятелство за пропускане на срока за обжалване.
Поради това, с оглед неустановяване на соченото като особено непредвидено
обстоятелство за пропускането на срока, правилно съдът е оставил без уважение
молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото
решение.
Следва да се отбележи, че не е налице твърдяното с частната жалба
процесуално нарушение – несъобщаване на молителя пропускането на срока, тъй като
се касае за срок за въззивно обжалване и при липса на постъпила по делото въззивна
жалба, съдът няма как да констатира пропускане на срока за подаването й. Молителят
сам е установил това и своевременно е подал молбата по чл.64 от ГПК, която
безспорно е в срок и е разгледана по същество от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, обжалваното определение, с което е отказано
възстановяване на срока за въззивно обжалвано е правилно и законосъобразно.
Частната жалба срещу същото следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от изложеното и на основание чл.278, вр. с чл.66, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от К.С.Д. против
протоколно определение, държано в проведено на 15.07.2022г. открито съдебно
заседание по гр.д.№759/2021г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата му с правно основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на
4
срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставки по чл.
280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5