Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………../……………2023г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети януари 2023г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова КАНД № 2676/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на
НАП-Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к.П.Н , против Решение № 1326/06.10.2022г. по АНД № 2635/2022г. на ВРС, V-ти състав, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-3708/05.05.2011г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП-Варна, с което на Д.Р. Н , ЕГН **********, в качеството й на представляващ
„Астрея консулт“ ДЗЗД, ЕИК ********* за нарушение по чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв., на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО.
Касаторът
навежда възражения за нарушение на материалния закон, като твърди, че
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на изтекла давност по чл.80
ал.1 т.5 от НК и не е съобразил решението си с видовете давности по отношение
както на ангажиране на отговорността на дружеството, така и относно
изпълнителската давност. Счита, че в случая е приложима нормата на чл.82 ал.1
от ЗАНН и доколкото в конкретния казус оспореното НП е връчено на 17.06.2022г.
и е било обжалвано, то същото не е влязло в сила. На изложените основания претендира
отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по съществото на спора, с
което да се потвърди НП.
В съдебно
заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки, в които
жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се ю.к.
възнаграждение, а в условията наевентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – Д.Р. Н. в съдебно заседание, оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна. Поддържа становище за законосъобразност на въззивното решение,
като счита, че правилно ВРС е констатирал изтекла абсолютна погасителна
давност.Моли
да се остави в сила решението.
Представителят на ВОП дава заключение, че касационната
жалбата е неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по
следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по редовна жалба на Д.Р. Н. , против гореописаното НП.
За да отмени НП
съдът е приел, че в случая следва да се
приложи института на абсолютната давност визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК,
която намира приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на
института на давността за погасяване на административно-наказателното
преследване. Приел е, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК абсолютният
давностен срок за административно-наказателно преследване в случая е четири
години и половина и при извършено нарушение на 01.04.2010г., същият е изтекъл.
Посочил е, че това основание е достатъчно за отмяна на процесното НП.
Касационният състав намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно, постановено при спазване на
процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. На основание чл.221 ал.2 изр.2 АПК настоящата инстанция напълно
споделя и възприема като свои мотивите на въззивния съд, поради
което и не е необходимо да ги преповтаря.
Сченото
в жалбата касационно основание не е налице, а наведените възражения се явяват
неоснователни. Правилно касаторът е развил съображения, за два вида давност,
регламентирани в ЗАНН: погасителна, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва
преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи
изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 от ЗАНН/, която
настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна,
изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82,
ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82, ал.3 от ЗАНН/.
В
ЗАНН обаче липсва изрична
регламентация на института на давността за погасяване на
административно-наказателното преследване. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., /което не е
изгубило своето приложение и значение, въпреки настъпилите законодателни
изменение в ЗАНН/. В мотивите на същото Общото събрание на съдиите от
Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС
са приели, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, като по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН, тази празнота се преодолява именно с приложението
на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК регламентира, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години за всички останали случаи. А съгласно чл.81, ал.3 от НК, приложима
също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Изхождайки от
задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното
административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно производство,
съответно не се налага административно наказание при изтекла абсолютна
погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл.80,
ал.1, т.5 от НК.
Нарушението,
за което на Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ е било извършено
на 01.04.2010г. – денят следващ датата, до която е следвало да бъде подадена дакларацията
по чл.92 от ЗКПО. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4
години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН е изтекла
на 01.10.2014г. Тоест, преди да бъде постановено въззивното решение административно-наказателната отговорност на И.
е била погасена по давност, с което е преклудирана възможността за налагане на
определеното с НП административно наказание.
Редовното
връчване и оспорването на процесното НП много след изтичане на този срок, не
могат да доведат до възобновяване на
същия /в каквато насока са твърденията в жалбата/ и не променят горните изводи.
Отчитайки
последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в
касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1326/06.10.2022г. по АНД № 2635/2022г. на
ВРС, V-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление №
11-3708/05.05.2011г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с
което на Д.Р.Н. , ЕГН **********, в качеството й на представляващ ДЗЗД „Астрея
консулт“, ЕИК *********, за нарушение по чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.264 ал.1
от ЗКПО
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.