Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.09.2022 година Град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.04. 2022 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: ДИАНА И.
като разгледа докладваното от
съдията БОНЧЕВА
т.д. № 1270 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.226 /отм./ КЗ във вр. с чл.45 и сл.ГПК
за сумата 100 000лв., претендирано обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и 3 805,34лв., претендирано
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Ищецът
Д.С.П. твърди в исковата си молба, че на 14.11.2015г., около 13:40 часа, на ул.
****, на изхода от гр. С.З.в посока към гр. К., северно от бензиностанция „99 ***“,
при дневна светлина, слънчево време и сухо асфалтово покритие на пътната
настилка, като мотоциклетист, е претърпял ПТП, причинено от виновния водач на
л.а. „О.В.“ с per. № СТ **** АМ - А.В.И., с ЕГН: **********.
Ищецът е управлявал мотоциклет „С.“ с per. №
СТ *** X в западната от двете ленти за движение на превозни средства в посока
север. Към същия момент в източната лента за движение в посока север се е
движил л.а. „О.В.“ с per. №
СТ **** АМ. Водачката на лекия автомобил, решила да зареди гориво на
бензиностанция „99+“ (намираща се в ляво по посоката на движение), поради което
предприела внезапно маневра за обратен завой, като директно навлязла от дясната
в лявата пътна лента по посоката си на движение, без да подаде мигач, с който
да предупреди останалите участници в движението за намерението си да промени
траекторията си на движение и за това, че ще прави обратен завой и без да
изчака преминаването на движещият се в лявата лента мотоциклет „С.“, управляван
от ищеца. В момента, когато управляваният от виновната водачка автомобил се
намирал в лявата лента, перпендикулярно на пътното платно, в него се ударил
управляваният от ищеца мотоциклет „С.“, въпреки, че ищецът своевременно е
задействал спирачната му система, не успял да избегне настъпилия сблъсък.
Мотоциклетът е контактувал с предната си челна част със задния ляв ъгъл на
лекия автомобил, след което е загубил устойчивост на движение и е паднал на
пътното платно. Вследствие на инцидента ищецът паднал от мотоциклета, като се
търкалял по земята, след което тялото му се ударило в лек автомобил „Т.К.“,
който бил спрял в северния край на отбивката, северно
от бензиностанцията. Тялото на ищеца спряло под задната лява гума на
автомобила, като главата му сочела към платното на движение, крака към
източният банкет, бил по гръб, не мърдал, очите му били затворени. Бил в
безсъзнание, тъй като получил множество сериозни телесни увреждания. Вследствие
на гореописаното ПТП ищецът преживял и значителни по интензитет душевни болки и
страдания. С извършеното нарушение по чл.25, ал.1 предл.З
и ал.2, изр. първо от ЗДвП чл.26 от ЗДвП виновната водачка е причинила на ищеца
сериозни по обем и характер имуществени и неимуществени вреди.
Сочи, че
съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в
електронния сайт на Г.Ф., към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС,
управлявано от виновния водач А.В.И., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „Д.З.“ АД по застрахователна полица №BG/15/115001827411, валидна до 17.07.2016г.
Посочва,
че от представения Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№613/16.11.2015г. става ясно, че при ПТП в кръвта на пострадалия Д.С.П. не е
установено наличието на алкохол или на упойващо вещество.
Ищцата
се позовава на разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на
новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., като счита, че
правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
В
исковата молба се сочи, че за станалото на 14.11.2015г. ПТП са образувани ДП
№1228-зм-466/2015г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З.и
пр.пр. №4989/2015г. по описа на РП - С.З.. Срещу
виновния водач - А.В.И. са образувани и НОХД №1746/2017г. по описа на PC - С.З., ВНОХД №1006/2019г. по
описа на ОС - С.З., НОХД №582/2019г. по описа на PC
- С.З.и ВЧНД №1139/2019г. по описа на ОС - С.З., като
делото е върнато на РП - С.З.за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство. Към датата на депозиране на исковата молба наказателното
производство против виновния водач - А.В.И. все още е било висящо, като към
настоящия момент е налице влязла в сила присъда по отношение на същата.
Твърди
се, че от Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго
упойващо вещество, съставен от д-р К. Г.Ж., лекар в ЦСМП Ст.Загора, се
установява, че на 14.11.2015г. в 17.10ч. ищецът все още е бил в нарушено
съзнание - сопор.
Сочи
се, че според Епикриза към ИЗ №23264, издадена от
УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З., на 14.11.2015г. ищецът е постъпил в Клиниката по
неврохирургия към болницата след като е катастрофирал с мотоциклет и се
контузил по главата и тялото, неадекватен, трудно контактен. При извършени
преглед и редица клинични изследвания на пострадалия са установени екскориации по лицето; хематом - мекотъканен,
вляво, фронтално; установени са фрактури на костите на двете предмишници. При постъпването си в болницата ищецът е бил сомнолентен, неадекватен, дезориентиран, като е установена
и пареза на черепномозъчен
нерв - пареза на абдуценс
вдясно. Установени са още мозъчен оток; минимален САК; хеморагично
съдържимо в двата мастоидни израстъка; екстракраниален хематом, вляво, фронто-париетално.
Установена е и диплопия. След проведена
медикаментозна терапия ищецът е изписан с подобрение на 23.11.2015г. с
окончателна диагноза: Контузия на главата и крайниците. Счупване на основата на
черепа. Изтичане на ликвор от ухото. Контузия на мозъка.
Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Кръвоизлив в двата мастоидни израстъка. Счупване на костите на двете предмишници. Предписана му е медикаментозна терапия за
дома.
Посочва
се, че от Епикриза към ИЗ №24380, издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД - С.З., става ясно, че на 24.11.2015г. ищецът е постъпил в Клиниката по
ортопедия и травматология към болницата. Сочи се, че при ПТП пострадалият е
претърпял тежки травми на двете предмишници и на
черепа. Бил е хоспитализиран по спешност в Отделението по неврохирургия, след
стабилизиране в Спешното отделение. След дехоспитализация
от НХО и проведени консултации с ортопед ищецът е приет в КОТ за оперативно
лечение на предмишниците. При постъпването си в
Клиниката по ортопедия и травматология пострадалият е бил на носилка, двете му предмишници са били деформирани и са установени данни за
наличие на патологична подвижност, костни крепитации
и голям оток. След извършени изследвания и консултации със специалисти на ищеца
К. е назначена медикаментозна терапия и същият е подготвен за оперативно
лечение. Съгласно Оперативен протокол №574/26.11.2015г. под интубационна
анестезия на пострадалия е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. След щателно
почистване на полето, с преден достъп до средната част на радиуса е достигнато
до фрактурата, която е репонирана и фиксирана с кортикални винтове. Чрез латерален достъп до дистална част на улната на същата
е направена репозиция и фиксация
със заключваща плака. Направени са послоен шев и
стерилна превръзка. На пострадалия е извършена и втора операция на
02.12.2015г., като според Оперативния протокол под интубационна
анестезия е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. С преден
достъп до дистална 1/2 част на радиуса е достигнато
до фрактурата, която е репонирана и фиксирана с воларна Т-плака. Междинните два фрагмента са репонирани и фиксирани към плаката. Направена е стерилна
превръзка. Ищецът е изписан от болницата на 07.12.2015г. с подобрение, като са
му предписани щадящ двигателен режим, рехабилитация и профилактика с НМХ още 15
дни. Дадени са препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3
дни. Поставена е окончателна диагноза: Фрактура антебрахии
билатералис.
Ищецът
по предписание на лекуващите лекари е бил на легло през целия болничен престой,
както и четири месеца след това в дома си.
Твърди
се, че от Медицинско направление от 23.12.2015г. и от резултат от проведено в
МЦ „Т.П.“ ЕООД - С.З., изследване - КТ на глава - без контраст, от 23.12.2015г.
е видно, че при извършената на ищеца образна диагностика е установен дискретен
САК. Предписаната рехабилитация е проведена в „К.“ЕООД гр.С.З..
Посочва
се, че предвид получените сериозни увреждания, пострадалият К. не е можел да се
обслужва самостоятелно в ежедневието си и да изпълнява своите трудови
задължения. На ищеца са издадени общо 4 бр. Болнични листове - № Е20152925877,
издаден от Специализирана ЛКК - ЛКК Неврохирургична
клиника към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.; № Е20153844337, издаден от
Специализирана ЛКК - ЛКК Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД - С.З.; №Е20152469059 и № Е20164744549, издадени от „ДКЦ I“ ЕООД - С.З., за
периода от 14.11.2015г. до 07.03.2016г. Тъй като по време на болничния си
престой ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно, в болницата за него
грижи е полагала съпругата му Анна Стоянова Поменова,
като от Болнични листове № Е20153844439, издаден от Специализирана ЛКК – ЛКК
Неврохирургията клиника към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.и № Е20153844473, издаден
от Специализирана ЛКК - ЛКК Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД - С.З., е видно, че същата е била в болнични за периода от 16.11.2015г. до
07.12.2015г. за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст.
В
исковата молба се посочва, че в хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 512/2015 г., от чието заключение става ясно, че
във връзка с ПТП на 14.11.2015г. ищецът Д.С.П. е получил: Контузия на главата и
крайниците. Счупване на основата на черепа. Изтичане на мозъчна течност от
ухото. Контузия на мозъка. Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
Кръвоизлив в двата мастоидни израстъка. Счупване на
костите на двете предмипшици. Според вещото лице,
описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и е
възможно да се получат по начин и време, както се съобщава в досъдебното
производство - удар на мотоциклетист в детайли на мотоциклет и върху купето на
автомобил при сблъсък, както и от последвало падане върху терена. Според
експерта, черепно-мозъчната травма, изразяваща се в контузия и оток на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и изтичане на мозъчна течност от ухото, е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на
черепната основа с изтичане на мозъчна течност през ухото само по себе си
осъществява медико-биологичния признак - нараняване, което прониква в черепната
кухина. Парезата на отвеждащия нерв причинява двойно
виждане, което по данни от медицинската документация (Епикриза
към ИЗ №24380, издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.) е в обратно развитие.
Счупването на костите на двете предмишници е
причинило трайно затруднение на движението на двете ръце за повече от 30 дни.
Според вещото лице, възстановяването трае около 5-6 месеца.
Според
ищеца, от гореизложеното се установява, че вследствие на процесния
пътен инцидент, настъпил на 14.11.2015г., ищецът К. е получил следните
травматични увреждания, изразяващи се в контузии на главата и крайниците:
черепно мозъчна травма, изразяваща се в контузия и оток на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изтичане на мозъчна течност през ухото,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, кръвоизлив в
двата мастоидни израстъка, счупване на основата на
черепа с изтичане на мозъчна течност, представляващо нараняване, което прониква
в черепната кухина, пареза на отвеждащия нерв, сопор, счупване на костите на двете предмишници
на двата горни крайника, както и преживени душевни болки и страдания - силен
стрес, страх и негативни емоции, нарушено качество на живот. Претърпял е две
операции на горните крайници. Като резултат от претърпяното ПТП на 14.11.2015г.
пострадалият дълго време е изпитвал силни пристъпи на болки в главата,
вестибуларни смущения, замаяност, гадене, имал е двойно виждане, зрителни
нарушения, недобра ориентация и координация. Изпитвал болки в предмишниците и на двете ръце. Често изпадал в състояния на
безпомощност и безнадежност. След инцидента ищецът за
дълъг период от време не е можел да се обслужва самостоятелно в ежедневието си,
което е налагало да търси чужда помощ, поради фрактурите на предмишниците
и на двете му ръце и поради това, че е носил шийна
яка, е бил изцяло зависим в ежедневието си от помощта на своите близки, за
хранене, обличане, тоалет и др. Всичко това го е накарало да се чувства
непълноценен, за дълъг период от време е ограничил всякакви свои социални
контакти. Осъзнавайки какъв инцидент е претърпял, пострадалият е изпитал
чувства на силен стрес и страх относно живота и здравословното си състояние и
дали изобщо ще може да се възстанови от получените увреждания. Дълго време след
злополуката ищецът не е можел да спи спокойно, станал е по-нервен и избухлив,
загубил апетит. Към настоящия момент ищецът продължава да изпитва психически
болки и страдания, изразяващи се в страх при управление на автомобил и
мотоциклет и негативни емоции при спомена за случилото се и за тежкия
възстановителен процес.
Сочи
се, че във връзка с лечението си от получените сериозни травматични увреждания
ищецът К. е понесъл и имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. От Фактура №********** от
16.11.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.,
е видно, че ищецът е заплатил сумата от 91
лв. за придружител за възрастни за 7 дена по време на престоя му в
Клиниката по неврохирургия към болницата. От Фактура №********** от
17.11.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „РЕХА БУЛ“ ООД, е видно,
че пострадалият е заплатил сумата от 35
лв. за закупуване на шийна яка. От Фактура
№********** от 23.11.2015г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД - С.З., е видно, че ищецът К. е заплатил сумата от 58 лв. за 10-дневен болничен престой в Клиниката по неврохирургия
към болницата. От Фактура №********** от 24.11.2015г. и Фискален бон от същата
дата, издадени от „А.“ ЕООД, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 12.96 лв. за лекарства. От Фактура
№********** от 24.11.2015г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „Ф.“ ЕООД, е видно, че пострадалият е
заплатил сумата от 14.38 лв. за
медикаменти. От Вносна бележка от 26.11.2015г.,
издадена от „У.Б.“ АД, и от Приемо-предавателен
протокол №********** от 27.11.2015г., издаден от „Електро Мед България“ ЕООД, е
видно, че ищецът е заплатил сумата от 1 960
лв. за закупуване на 2 бр. импланти за
ортопедична операция на лява ръка. От Фактура №********** от 02.12.2015г.,
издадена от „А.Ф.“ ЕООД и от Вносна бележка № В07091, издадена от „Р.Б.)“ ЕАД е
видно, че ищецът К. е заплатил сумата от 1 380 лв. за ортопедичен имплант за
операция на дясна ръка. От Фактура №********** от 07.12.2015г. и Фискален бон
от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.е видно, че пострадалият
е заплатил сумата от 169 лв. за
придружител за възрастни за 13 дена по време на престоя му в Клиниката по
ортопедия и травматология към болницата. От фискален бон от 23.12.2015г.,
издаден от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР Т.П.“ ЕООД, е видно, че ищецът е заплатил сумата
от 85 лв. за извършване на
образна диагностика. Така, общият размер на понесените от ищеца имуществени
вреди във връзка с лечението му от получените вследствие на инцидента от
14.11.2015г. травматични увреждания възлиза на сумата от 3805.34 лв.
Предвид
изложеното по-горе, заявява, че претендираното от
ищеца обезщетение в пълния му размер за претърпените от него неимуществени вреди
е справедливо, както като се имат предвид получените от пострадалия К. телесни
увреждания, претърпените от него физически и душевни болки и страдания и
продължителността на възстановителния му процес - повече от година, така и с
оглед на съдебната практика по подобни казуси. За напълно доказана с надлежни разходо-оправдателни документи е и претенцията на ищеца за
понесените от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпения инцидент. На основание чл.84, ал.З, вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ищецът претендира ответникът да му заплати и дължимата
законна лихва върху претендираните обезщетения от
датата на непозволеното увреждане - 14.11.2015г., до окончателното изплащане на
сумата. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, обаче, ищецът
претендира лихвата върху обезщетенията да бъде изплатена, считано от
29.10.2017г. - три години преди датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумите.
Моли
съда да постанови решение, с което да
осъди „Д.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. *****, представлявано от представителите Д.Х.Д., Ж. М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д., да
заплати на Д.С.П., с ЕГН: **********,***, сумата от 100 000 лв. (сто
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП
от 14.11.2015г., изразяващи се в контузии на главата и крайниците: черепно
мозъчна травма, изразяваща се в контузия и оток на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изтичане на мозъчна течност през ухото,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, кръвоизлив в
двата мастоидни израстъка, счупване на основата на
черепа с изтичане на мозъчна течност, представляващо нараняване, което прониква
в черепната кухина, пареза на отвеждащия нерв, сопор, счупване на костите на двете предмишници
на двата горни крайника, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции,
нарушено качество на живот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.10.2017г. - три години преди датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Моли
съда да осъди „Д.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. *****, представлявано от представителите Д.Х.Д., Ж. М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д., да заплати на Д.С.П., с ЕГН: **********,***,
сумата от 3 805,34 лв. (три хиляди осемстотин и пет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди във връзка с лечението му от получените травматични увреждания
вследствие на ПТП от 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.10.2017г. - три години преди датата на подаване на исковата молба
в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за
един адвокат.
Моли
присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39
от Закона за адвокатурата в „Р.Б.)“ ЕАД, с IBAN:
***, с титуляр Ж.С.З., каквото право е предоставено на
пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.
В отговора на исковата молба ответникът
заявява, че намира предявените искове за процесуално допустими, но изцяло
неоснователни, поради което оспорва същите.
Счита,
че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователно дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
за вредите, които ищецът твърди да търпи.
Оспорва
предявените срещу „Д.З.” АД искове изцяло (по основание и размер).
Не
оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен между „Д.З.” АД и собственика на лек автомобил марка „О.“,
модел ..В.“ с рег.№ СТ **** АМ, валиден към 14.11.2015 година - датата на
настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
Доколкото
не са налице доказателства за влязла в сила присъда, обуславящи прилагането на
чл.300 от ГПК и с оглед бланковата искова молба счита, че е нарушено правото на
защита на ответника - исковата молба не е окомплектована с годни доказателства,
от приложения документ за настъпило събитие /Протокол за ПТП и протокол за
оглед на местопроизшествието/ не е възможно да се направи заключение по
отношение на механизма па настъпване на ПТП.
Отбелязва, че протоколът за ПТП, съставен от служител
на МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но съгласно и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за
факта на направени пред съставителя и за извършените от него и пред него
действия. Заявява, че доколкото ПТП не е реализирано
в присъствие на длъжностно лице, то и протоколът не се ползва е обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, защото по
отношение на механизма, издаденият от МВР протокол не съдържа пряко възприети от съставителя му
като длъжностно лице факти.
Във
връзка с горното, оспорва твърдения механизъм на настъпване на пътно
транспортното произшествие.
Твърди,
че мотоциклет марка „С.“, модел „*****“ с per.
№ СТ *** X не е бил технически изправен, не е преминал
задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела
до настъпване на ПТП.
Твърди,
че водачът на мотоциклет марка „С.“, модел „*****“ с per.
№ СТ *** X не е бил правоспособен водач към момента на
настъпване на процесното събитие.
Твърди,
че евентуално настъпили увреждания на ищеца са последица от виновно поведение
на водача на мотоциклет марка „С.“, модел „*****“ с per.
№ СТ *** X.
Твърди,
че водачът на мотоциклета е управлявал същия със скорост надвишаваща нормативно
определената максимална такава, за процесния пътен
участък.
Твърди,
че водачът на мотоциклета се е движил по пътното платно в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП. Ако същият е управлявал ППС,
съобразно предписанията на закона, ПТП не би настъпило, респективно нямаше да
настъпят травматични увреди и съпътстващите ги болки и страдания.
Твърди,
че водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „В." с рег.№ СТ **** АМ не
по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил вследствие на
неправомерното поведение на водача на мотоциклет марка „С.“, модел „*****“ с per. № СТ *** X, който поради
движението си с несъобразена скорост и неспособността си да контролира
превозното средство поради липса на правоспособност е станал причина за
настъпване па ПТП. Водачът, застрахован при ответника, не е бил длъжен и не е
могъл да знае, че мотоциклетистът не спазва установения законов ред за движение
по пътищата. Водачът на лек автомобил марка „О.", модел „В.“ с рег.№ СТ ****
АМ не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването
па пътнотранспортното произшествие.
Посочва,
че водачът на процесния автомобил е предприел всички
възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. Събитието се дължи на обстоятелства,
стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС, застраховано при
ответника. Не може да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи за осъществяването му са вината и противоправното поведение.
Сочи,
че отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност"
е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвенга и застрахователят дължи обезщетение за вредите
ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.
Тъй като в настоящия случай, застрахованият при „Д.З.” АД по застраховка
"Гражданска отговорност" не е отговорен за възникване на
произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия
застраховател.
Твърди, че претендираните
от пострадалия увреждания не са последица на виновно поведение на водача
на застрахования при ответника автомобил.
Счита,
че няма налице доказателства уврежданията на ищеца и претендираните
в тази връзка от него болки и страдания,
в обема описан в исковата молба, да са в причинна връзка с твърдяното ПТП, като
в тази връзка оспорва пряката
причинно-следствена връзка между вредите на пострадалия, респективно твърдените
болки и страдания, търпени от него, и настъпилото ПТП.
Твърди, че ПТП е настъпило
единствено поради субективните действия на водача на мотоциклет марка „С.",
модел „*****“ с per. №
СТ *** X.
В условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца като твърди, че същият е управлявал двуколесното ППС със скорост значително превишаваща
ограниченията в конкретния пътен участък, както и без да е поставил
необходимата за това предпазна екипировка. Видно от настъпилите травматологични
увреждания, същите са резултат само и единствено от противоправното
поведение на ищеца. Твърди, че при ползване на подходяща екипировка
уврежданията биха били избегнати.
На
отделно основание, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна па
водача, който се е движил по пътното платно в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП.
Твърди, че всички телесни
наранявания са в резултат от неспазването на разпоредбите па ЗДвН (досежно скоростта на
придвижване и необходимото предпазно оборудване), като това е и основната
причина за констатираните телесни наранявания.
На самостоятелно основание твърди наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като ищецът, без да има необходимия ценз
/правоспособност/ е управлявал мотоциклет марка „С.", модел „*****“ с per. № СТ *** X, и в резултат на неправилното боравене с органите за
управление на мотоциклета, не е контролирал своето ППС и с поведението си е
станал причина за настъпване на ПТП.
На самостоятелно основание твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът се с качил и е
управлявал технически неизправно МПС, с което е станал причина за настъпване на ПТП.
Твърди, че с поведението си,
в нарушение на императивни норми на закона, пострадалият в значителна степен е
допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
С
оглед на гореизложеното, счита твърденията
на ищеца, направени в исковата молба за недоказани, а размера на претенциите за
необосновано завишен. Заявеното в исковата молба по отношение на претърпените
болки и страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
адекватно и съразмерно на претърпените от ищеца болки и страдания. Счита, че претендираните суми като обезщетение и общ размер на 100
000.00 лева не кореспондира с
претърпяното. Обезщетението не е съобразено и със съдебната практика, нито със
социално - икономическата обстановка в страната.
Сочи,
че не съществува обективно основание и критерий в закона, въз основа на което,
съдът да презумира действително претърпените
неимуществени вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от
непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни,
реално причинени - да съществуват обективно. При непозволеното увреждане,
вредата не се предполага, а подлежи на доказване, при условията на пълно и
главно доказване, от страната, която претендира обезщетението, в конкретния
случай ищецът по спора.
Намира исковете за неимуществени и свързаните с тях
имуществени вреди за недоказани и завишени по размер. Заявява, че
неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния иск за лихви.
Моли
да бъдат присъдени на застрахователно дружество направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В
случай, че няма възможност да се явя представител на ответника в първото по
делото заседание, не възразява същото да се гледа в отсъствие на представител
на ответника.
С допълнителната искова молба ищецът
счита за напълно неоснователно възражението на ответника за липса на виновно или
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „О.“
А.В.И.. Позовава се на постановеното Решение №260063 от 29.01.2021 г. (по
чл.78а от НК) по НОХД №2578/2020г. по описа на PC
- С.З., с което обвиняемата е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение и е освободена от наказателна отговорност, като й е
наложено административно наказание „Глоба“. Същото решение към момента на
депозиране на допълнителната искова молба не е влязло в законна сила, тъй като
е било обжалвано от водача на л.а. „О.“, но към настоящия момент е влязло в
сила – потвърдено от въззивната инстанция.
Счита
за напълно неоснователно и възражението на ответното застрахователно дружество за липса на причинно-следствена връзка
между събитието от 14.11.2015г. и претърпените от ищеца физически и душевни
болки и страдания. Изложеното в исковата молба относно преживените от ищеца
неимуществени вреди намира подкрепа в представените медицински документи, като
изготвената по ДП СМЕ е категорична относно наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия увреждания, като сочи, че са поискани и доказателства в тази
връзка.
Счита
всички твърдения на застрахователя относно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за бланкетни и непочиващи на каквито и да било
доказателства. Ищецът К. е бил правоспособен водач на МПС от съответната
категория към момента на настъпване на процесното ПТП
и при управление на мотоциклета е бил с необходимата предпазна екипировка.
Мотоциклет „С.“, с per. №
СТ *** X, е бил напълно технически изправен към датата на инцидента, а ищецът е
имал достатъчно голям опит като водач на мотоциклет, за да умее да борави
адекватно със системите и приборите за управлението му. Дори и по делото да се
установи, че ищецът е управлявал мотоциклет „С.“ със скорост над максимално
разрешената за конкретния пътен участък, то счита, че това обстоятелство не би
променило нито изводите за това кой от двамата водачи е отговорен за
настъпването на инцидента, нито пък би довело до по-различен резултат относно
получените от пострадалия увреждания, предвид изложеното, счита, че
възраженията за съпричиняване следва да се отхвърлят
като неоснователни.
За
неоснователно счита и възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, което не съответствало с принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, като развива съображения в тази връзка.
Предвид
изложеното, счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за
неимуществени вреди е неоснователно. Счита, че несъмнено се установява, че
всички описани в исковата молба болки и страдания, които ищецът е търпял и
търпи и към момента, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Категорично се доказва, че вследствие на
инцидента от 14.11.2015г. ищецът К. е получил посочените в исковата молба
травматични увреждания.
Като
резултат от претърпяното ПТП на 14.11.2015г. пострадалият дълго време е изпитвал
болки в главата, вестибуларни смущения, замаяност, гадене, имал е двойно
виждане, зрителни затруднения, недобра ориентация и координация. Изпитвал е
болки в предмишниците на двете ръце. Често е изпадал
в състояния на безпомощност и безнадеждност. След инцидента ищецът за дълъг
период от време не е можел да се обслужва самостоятелно поради фрактурите на предмишниците и на двете му ръце и поради това, че е носил шийна яка, като е бил изцяло зависим в ежедневието си от
помощта на своите близки. Всичко това го е накарало да се чувства непълноценен.
Осъзнавайки какъв инцидент е претърпял, пострадалият е изпитал чувства на силен
стрес и страх относно здравословното си състояние и дали изобщо ще може да се
възстанови от получените увреждания. Дълго време след злополуката ищецът не е
можел да спи спокойно, станал е по-нервен и избухлив, загубил апетит. Към
настоящия момент ищецът продължава да изпитва психически болки и страдания,
изразяващи се в страх при управление на автомобил и мотоциклет и негативни
емоции при спомена за случилото се и за тежкия възстановителен процес.
Поддържа
изцяло предявения иск и изложените в исковата молба съображения.
В допълнителния отговор ответникът
заявява, че поддържа изцяло становището и твърденията, които е изложил в отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Съдът приема за безспорно наличието
на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен
между „Д.З.” АД и собственика на лек автомобил марка „О.“, модел ,,В.“ с рег. №
СТ **** АМ, валиден към 14.11.2015 година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.
По делото безспорно е установено, че на 14.11.2015 г.,
около 13:40 часа, на ул. ****, на изхода от гр. С.З.в посока към гр. К.,
северно от бензиностанция „99 ***“, при дневна светлина, слънчево време и сухо
асфалтово покритие на пътната настилка, ищецът Д.С.П., като мотоциклетист, е
претърпял ПТП, причинено от водач на л.а. „О.В.“ с per.
№ СТ **** АМ - А.В.И., с ЕГН: **********. Ищецът е управлявал мотоциклет „С.“ с
per. № СТ *** X в западната от двете ленти за
движение на превозни средства в посока север. Към същия момент в източната
лента за движение в посока север се е движил л.а. „О.В.“ с per.
№ СТ **** АМ. Водачът на лекия автомобил, решила да зареди гориво на бензиностанция
„99+“ (намираща се в ляво по посоката на движение) поради което предприела
внезапно маневра за обратен завой, като директно навлязла от дясната в лявата
пътна лента по посоката си на движение, без да подаде мигач, с който да
предупреди останалите участници в движението за намерението си да промени
траекторията си на движение и за това, че ще прави обратен завой и без да
изчака преминаването на движещият се в лявата лента мотоциклет „С.“, управляван
от ищецът. В момента, когато управляваният от виновната водачка автомобил се
намирал в лявата лента, перпендикулярно на пътното платно, в него се ударил
управляваният от ищеца мотоциклет „С.“. Въпреки че ищецът своевременно е
задействал спирачната му система, не успял да избегне настъпилия сблъсък.
Мотоциклетът е контактувал с предната си челна част със задния ляв ъгъл на
лекия автомобил, след което е загубил устойчивост на движение и е паднал на
пътното платно. Вследствие на инцидента ищецът паднал от мотоциклета, като се
търкалял по земята, след което тялото му се ударило в лек автомобил „Т.К.“,
който бил спрял в северния край на отбивката, северно
от бензиностанцията. Тялото на ищеца спряло под задната лява гума на
автомобила, като главата му сочела към платното на движение, крака към
източният банкет, бил по гръб, не мърдал, очите му били затворени. Бил в
безсъзнание, тъй като получил множество сериозни телесни увреждания. Вследствие
на гореописаното ПТП ищецът преживял и значителни по интензитет душевни болки и
страдания. С извършеното
нарушение по чл.25, ал.1 предл.З и ал.2, изр. първо
от ЗДвП чл.26 от ЗДвП виновната водачка е причинила на ищеца сериозни по обем и
характер имуществени и неимуществени вреди.
В Констативен протокол за ПТП от 16.11.2015 г. с пострадали лица като причина
за настъпване на ПТП е посочен ,,в процес на изясняване‘‘.
По делото са представени протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие и Фотоалбум; протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №613/16.11.2015 г.;
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо
вещество, съставен от д-р К. Г.Ж., лекар в ЦСМП Ст.Загора; епикриза
2 бр. към ИЗ №23264 и Епикриза към ИЗ №24380.
издадени от УМБАЛ ,П.Д.С.К.“ АД - С.З.; медицинско направление от 23.12.2015 г.
и от Резултат от проведено в МЦ „Т.П.“ ЕООД - С.З., изследване - КТ на глава -
без контраст, от 23.12.2015г.; 4 бр. Болнични листове, издадени на ищеца - №Е20152925877,
издаден от Специализирана ЛКК - ЛКК Неврохирургична
клиника към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.; №Е20153844337, издаден от
Специализирана ЛКК - ЛКК Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД - С.З.; № Е20152469059 и № Е20164744549, издадени от „ДКЦ I“ ЕООД - С.З.; 2
бр. Болнични листове, издадени на Анна Стоянова Поменова
(съпруга на ищеца) - № Е20153844439, издаден от Специализирана ЛКК - ЛКК Неврохирургична клиника към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.и №
Е20153844473, издаден от Специализирана ЛКК - ЛКК Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З..
Във връзка с настъпилото ПТП са образувани ДП №1228-зм-466/2015г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З.и
пр.пр. №4989/2015г. по описа на РП - С.З.. Срещу
водача - А.В.И. са образувани и НОХД №1746/2017 г. по описа на PC - С.З., ВНОХД №1006/2019 г. по описа на ОС - С.З., НОХД
№582/2019г. по описа на PC - С.З.и ВЧНД
№1139/2019 г. по описа на ОС - С.З..
Делото
е върнато на РП - С.З.за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство при изготвяне на обвинителния акт отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
С
решение № 260063/29.01.2021 г. по НОХД № 2578/2020 г. по описа на РС – С.З.,
влязло в сила на 24.09.2021 г., подсъдимата А.В.И. е призната за виновна в
това, че 14.11.2015 г. около 13,40 часа в гр. С.З., на ул. ,,Х.А.‘‘ при
управляване на МПС с рег. № СТ **** АМ е
нарушила правилата за движение, посочени в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, а именно: чл.25, ал.1, предложение трето от ЗДвП – “Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например...
да се отклони… наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента… преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него… и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“, но не сторила това, като предприела навлизане от източната в
западната лента на платното за движение към север, без да се съобрази с
движещия се зад нея в западната пътна лента за движение към север със скорост
130 км/час - мотоциклет ,,С.‘‘ с рег.
№СТ *** Х; чл.25, ал.2, изречение “първо“ от ЗДвП – “При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, но не
пропуснала движещия се в посока към север със скорост 130км/час - мотоциклет ,,С.‘‘
с рег. № СТ *** Х, с водач Д.С.П., чл. 26 от ЗДвП – “Преди да завие или да
започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се
подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните
средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.
Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през
цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата“, но не сторила това, като по непредпазливост
причинила многостепенна средна телесна повреда на водача на мотоциклета,,С.‘‘ с
рег. № СТ *** Х Д.С.П., както следва: черепномозъчна
травма, изразяваща се в контузия и оток на мозъка, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и изтичане на мозъчна течност през ухото, причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на черепната
основа с изтичане на мозъчна течност през ухото, представляващо нараняване,
което прониква в черепната кухина; счупване на костта на лява предмишница, причинило трайно затруднение на движението на
горния ляв крайник за срок, по - дълъг от 30 дни и счупване на костта на дясна предмишница, причинило трайно затруднение на движението на
горния десен крайник за срок, по - дълъг от 30 дни - престъпление по
чл.343, ал.1, буква “Б“, предложение “второ“, във връзка с чл.342, ал.1,
предложение “трето“ от НК, като на основание чл.78а от НК е освободена от
наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева (хиляда лева), която да се заплати на Държавата в полза на
съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд С.З..
С
решение №26086/24.09.2021г., постановено по ВНОХД№1055/2021г. Старозагорският
ОС е потвърдил решението на РС.
С
оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото са назначени няколко
експертизи . От заключението на съдебно-психологичната експертиза
се установява, че при ищеца са налице
изразени проблеми, породени от преживяна остра стресова реакция, вследствие
претърпяното ПТП на 14.11.2015г. и получените физиологически и психологически
травми.
Според
експерта, данните от проведеното психологическо изследване на освидетелствания П.
показват висока степен ситуативна тревожност и личностова тревожност, оформена като черта на характера.
Тревожността, чувството за безпокойство и напрежение го правят често напрегнат
и раздразнителен. Загубата на интерес към дейности, които преди това са му
носели удоволствие, съчетано с чувството на безнадеждност, го карат да се
чувства подтиснат и емоционално изчерпан.
Високите
резултати по скала „Невротизъм” сочат повишена
емоционална лабилност и нисък праг на фрустрационен
натиск.
Резултатите от
изследването показват невротизация на личността със
значителни психосоматични нарушения.
Изследването
установява депресивна симптоматика.
Видно от
заключението, инцидентът от 14.11.2015 г. се е отразил негативно върху
психичното състояние на ищеца. Установяват се високи нива на тревожност,
депресивна симптоматика, емоционална лабилност и невротизация
на личността.
Налице е
симптоматика за посттравматично стресово разстройство, вследствие на ПТП,
поради което, според експерта психолог, е препоръчителна консултация с психиатър.
Според съдебно-психологичната
експертиза, към датата на изготвяне на експертното заключение ищецът не се е
върнал към нормалния си начин на живот. Инцидентът, свързан с процесното ПТП е довел до негативни емоционални преживявания в рамките на
разстройство на адаптацията, които продължават и до момента, макар и с намален
интензитет. Според експерта, препоръчителна е консултация с психиатър и
психотерапевтична подкрепа.
От заключението
на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че ищецът е получил следните увреди при процесното ПТП на 14.11.2015г: контузия на главата; контузия на мозъка; травматичен
кръвоизлив под меките обвивки на мозъка; кръвоизлив в мастоидните
израстъци двустранно; счупване основата на черепа; изтичане на мозъчна течност
от ухото; контузия на крайниците; счупване костите на двете предмишници.
Характера на
травмите е както следва: Контузия на главата е с медико-биологичен характер
/разстройство на здравето, без опасност за живота/. Контузия на мозъка е с
медико-биологичен характер /разстройство на здравето, временно опасно за
живота/. Травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка медико-биологичен
характер /разстройство на здравето, временно опасно за живота/. Кръвоизлив в мастоидните израстъци двустранно медико-биологичен характер
/разстройство на здравето, без опасност за живота/. Счупване основата на черепа
е с медико-биологичния признак /нараняване, което прониква в черепната кухина/.
Изтичане на мозъчна течност от ухото медико-биологичен характер /разстройство
на здравето, временно опасно за живота/. Контузия на крайниците е с медико-биологичен
характер /разстройство на здравето, без опасност за живота/. Счупване костите
на двете предмишници причинява трайно затруднение на
движението на двете ръце за повече от 30 дни с възстановителен период около 5-6
месеца.
Според
експертизата в медицинската й част, оздравителният период на получените травми
е: Контузия на главата е с период на оздравяване до 2 седмици. Контузия на
мозъка е с период на оздравяване от 4 до 6 месеца. Травматичен кръвоизлив под
меките обвивки на мозъка е с период на оздравяване от 2 до 3 месеца. Кръвоизлив
в мастоидните израстъци двустранно е с период на
оздравяване ат 1 до 2 месеца. Счупване основата на черепа е с период на
оздравяване от 2 до 3 месеца. Изтичане на мозъчна течност от ухото е с период
на оздравяване от 2 до 3 месеца. Контузия на крайниците е с период на
оздравяване до 2 седмици. Счупване костите на двете предмишници
е с период на оздравяване от 4 до 6 месеца.
Експертизата в
медицинската й част е категорична, че от данните на полицейските документи и медицинските такива /прегледи в ЦСМП и хоспитализации в Неврохирургична клиника, след това и Клиника по Травматология/, е налице причинно-следствена
връзка между получените увреждания и процесното ПТП.
Според експертизата,
е настъпило усложнение - пареза на очедвигателен нерв- Пареза на абдуценс е дясно, който е довел до ограничение движението
на десният булб и двойно виждане.
Експертизата в медицинската й част е
категорична, че всички разходи, посочени в делото с представени фактури за тях,
са в причинно следствена връзка с лечението на уврежданията, получени от ищеца при
процесното ПТП. Имплантите
по тялото, използвани при оперативното възстановяване на счупените кости по крайницити, не се заплащат от НЗОК и се поемат от пациента.
Според
комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, механизмът на ПТП е следният: Процесното
ПТП е настъпило на 14.11.2015 г около 13.40 ч. по ул."Х.А." гр.С.З.,
с участници: лек автомобил „О.В.“ с рег.№ СТ **** АМ с водач А.И. движещ се от
юг на север и мотоциклет ,,С.‘‘ с per. № СТ *** X с
водач К., движещ се от юг на север по ул."Х.А.".
Сблъсъкът е
настъпил в лявата /западната/ лента на платното за движение от юг на запад,
като л.а. ,,О.В.‘‘ преди сблъсъка е извършвал обратен завой от дясната лента
/източната/, като е пресякъл западната лента, за да извърши този обратен завой,
а мотоциклетът се е движил в лявата /западната/ лента.
Мястото на
сблъсъка/удара се намира на около 2.20 м. северно и на около 3.20 м. източно от
ориентира. Скоростта на масовия център на л.а. ,,О.В.‘‘ преди удара и в момента
на удара е равна на V = 32.26 км/ч. Скоростта
на масовия център на мотоциклет ,,С.‘‘ преди настъпване
на ПТП е равна на V=109,98 км/ч. Скоростта на масовия център на мотоциклет ,,С.‘‘
непосредствено преди удара е равна на V= 93.82 км/ч.
Времето е било
слънчево, студено. Дневна светлина. Сухо асфалтово покритие на пътната
настилка.
Според
експертизата, няма информация за техническа неизправност по двете МПС преди
сблъсъка.
Изминатото
разстояние от лек автомобил ,,О.В.‘‘ от момента на възникване на опасността
/момента когато е бил в своята лента и е предприел маневрата обратен завой/ до
момента на удара е равно на L= 7.79 м.
Отстоянието на мотоциклет ,,С.‘‘ от мястото на сблъсъка, когато водачът на л.а. О.В. е
предприел маневрата обратен завой и е станал опасност за настъпвана на ПТП е 26.56
м.
Л.а. ,,О.В.‘‘
преди настъпването на ПТП се е движил от юг на север и е извършвал маневрата
завой в обратна посока със скорост на движение около 32.26 км/ч.
Според
експертното заключение, от данните по делото се установява, че разположението
на л.а. ,,О.В.‘‘ преди да започне описаната маневра е бил в дясната лента
/източната/ за движение от юг на север. От тази пътна лента водачът на л.а. ,,О.В.‘‘
е предприел маневрата за обратен завой или навлизане в срещуположното пътно
платно. За да премине през лявата пътна лента /западната/ за движение от юг на
север, от техническа гледна точка водачът на л.а. ,,О.В.‘‘ е трябвало да се
убеди, че по тази пътна лента не се движи и приближава отзад друго МПС и след
като се убеди, че пътната лента е свободна, да извърши по-горе описаната
маневра.
Според
заключението, от техническа гледна точка водачът на л.а. ,,О.В.‘‘ е навлязъл в
лентата на движение на мотоциклет ,,С.‘‘, като по този начин му е отнел
предимството на движение. Това е техническата причина за настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка.
Лекият
автомобил ,,О.В.‘‘ е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, водачът на
мотоциклета е задействал спирачната му уредба, но не е успял да предотврати
удара с автомобила и се е ударил в задния ляв калник на същия. След удара е
загубил устойчивост на движение и е паднал на пътното платно.
Според
експертизата, водачът на лек автомобил ,,О.В.‘‘ е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия на 14.11.2015 г.
Опасната зона
на движение /спиране/ на мотоциклет ,,С.‘‘ при движението му с допустимата
скорост за движение в населено място е равна на Озм= 31.86 м. Както
беше вече посочено по-горе в изложението, мотоциклет ,,С.‘‘ се е движил с
превишена скорост, като опасната зона на движение /спиране/ на мотоциклет ,,С.‘‘
при движението му с реалната скорост е равна на Озм= 120,98 м.
Отстоянието /Ом/ на мотоциклет ,,С.‘‘ от мястото на сблъсъка, когато водачът на л.а. О.В.
е предприел маневрата обратен завой и е станал опасност за настъпване на ПТП е Ом = 26.56 м.
Видно от
експертизата, отстоянието на мотоциклет ,,С.‘‘ от
мястото на сблъсъка, когато л.а. ,,О.В.‘‘ е станал опасност за настъпване на
ПТП, е по-малко от опасната зона на движение /спиране/ на мотоциклет ,,С.‘‘.
Опасната зона
на движение /спиране/ на мотоциклет С. при движението му с реалната скорост за
движение – VM = 30.55 м/с. = 109,98 км/ч., което е Ом= 26,56 м.
От
изчисленията, направени от експерта, съпоставките и анализите следва изводът,
че водачът на мотоциклет ,,С.‘‘ е нямал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП при конкретните пътни условия на 14.11.2015 г.
От техническа
гледна точка водачът на л.а. ,,О.В.‘‘ е отнел предимството на движение на
мотоциклет ,,С.‘‘ и това е техническата причина за настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка.
В материалите
по делото няма налични данни мотоциклетистът да е предприел движения /маневри/ спирания,
с които да е предизвикал процесното ПТП. Същият преди
настъпването на сблъсъка се е движил със скорост 109,98 км/ч.
Водачът на
мотоциклета е задействал спирачната система, за да предотврати настъпването на
сблъсъка, но не е успял да го предотврати по изложените по-горе фактически
обстоятелства и се е ударил в задния ляв калник на същия. След удара е загубил
устойчивост на движение и е паднал на пътното платно.
Видно от
комплексната съдебна експертиза /отговори на въпроси 14 и 15 –л.205 от делото/,
от получените травми, които са основно в областта на лицевата част на черепа и
двете предмишници, както и с оглед останалите данни
по делото се установява, че травмите са получени в незащитените от каската и
специалното облекло на моториста части.
Според
експертизата, липсата на поражения по задната, горна и странична повърхност на неврокраниума/черепа/, ставите и костите на гръбнака, гръдният
кош, корем, таза и долните крайници сочи, че тялото и неврокраниума
/черепа/ са били защитени от поставени предпазни средства-каска,специален
защитен костюм и ботуши.
Травмата в
лицето е предизвикала така нареченият контраудар-предизвикал базалното счупване на черепа, кръвоизлива и контузията на
мозъка и от счупената основа на черепа е наранена твърдата мозъчна обвивка и от
там изтичането на мозъчната течност/ликвор/ през
лявото ухо, също и кръв в двата мастоида на черепната
кост. Двете предмишници са посрещнали директният удар
и са счупени от това. Няма възможност да се защитят с така създадените до
момента предпазни средства за мотоциклетисти с не пистови мотори. Поставените налакътници спасяват лакетните
стави от поражение. По тялото също липсват големи охлузвания и ескориации, които се причиняват от асфалта, така характерни
за такъв вид падане без специално облекло.
Вещото лице
уточнява в съдебно заседание, че от нараняванията категорично следва изводът,
че пострадалият е бил с поставена каска.
От заключението
на назначената по делото допълнителна автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на мотоциклет "С." ГСХ Р -
1000 с peг. № СТ *** X, при която водачът му би имал
възможност да спре преди мястото на удара и да не настъпи ПТП е равна на 42.95
км./ч.
При скорост на
движение от 42.95 км./ч. при конкретната пътна обстановка, водачът на
мотоциклет "С." ГСХ Р - 1000 с peг. № СТ 03
51 X е имал възможност да не допусне настъпването на ПТП на 14.11.2015 г.
Съдът възприема
заключенията на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и на допълнителната автотехническа
експертиза, тъй като са изготвени мотивирано, задълбочена и въз основа на
събраните по делото доказателства.
С оглед
установяване на фактическите обстоятелства по спора са разпитани и свидетели.
От показанията
на св.Анна
Стоянова Поменова – съпруга на пострадалия, се
установява, че след телефонно обаждане от познат за ПТП с мотоциклетист е поела
към мястото на ПТП и виждайки линейка в обратна посока я последвала. При
паркиране пред ,,Спешен център‘‘ е разбрала, че е
съпругът й, след като видяла каската му, а той се е намирал в реанимационна зала. Твърди, че е помолена от медицинския
персонал да влезе, за да придържа главата му за скенер. Описва, че целият е бил
в кръв, като е изтичала кръв и през окото му, издавал е само несвързани звуци
на неразбираем език, като единствено помни, че я наричал ,,мило‘‘.
Сочи, че след като е преместен в реанимация, една от сестрите попитала дали да
срежат костюма, с който е бил облечен /специален кожен костюм, които се
използва при управление на мотоциклет с ръкавици и ботуши/. Пострадалият бил
хоспитализиран в отделение ,,Неврохирургия‘‘ около
7-8 дни, тъй като приоритетна била раната на главата, след което е лекуван в
други отделения. През това време е бълнувал, бил е объркан и е говорел
несвързани неща. Сочи, че била с него през целия болничен престой, които е
продължил по-малко от месец. Твърди, че след дехоспитализацията
е полагала грижи за него около 3-4 месеца, тъй като не е можел да се обслужва
сам – обличане, хранене, тоалет. Не е виждал с едното око, което се е движило
наполовина, не е разпознавал светлата и тъмната част от денонощието. Посочва,
че след като се е върнал на работа през юли-август 2016 г. е изпитвал
затруднения, умора, трудно е фокусирал зрението, забравял, изпитвал е болки при
движение на ръцете и не е можел да вдига тежки предмети.
През 2018 г.
сочи, че е претърпял две операции за смяна на тазобедрени стави, тъй като е
започнал да изпитва силни болки.
От показанията на свидетеля Владимир Минчев
Савов – приятел на пострадалия, се установява, че е посетил ищеца в болницата.
Последният е бил с бинтовани ръце, не са разговаряли много. Посещавал го е
вкъщи след това и посочва, че е бил с ,,изкривен‘‘
поглед – едното му око в центъра, другото настрани и е изпитвал болки в ръцете.
Твърди, че към настоящия момент не е същия човек, не кара мотор, изпитва страх
да се вози в автомобил и от висока скорост, забравя лесно. След смяната на
ставите изпитва силни болки и походката му е променена.
От показанията
на свидетелката А.В.И. се установява, че същата е управлявала л.а. ,,О.В.‘‘ в
дясното платно, като е предприела маневра ,,обратен завой‘‘,
за да зареди гориво на бензиностанцията, пристроявайки се в лявото платно,
поглеждайки в огледалото за обратно виждане. Посочва, че е била с включен ляв мигач и е
изминала около 10-15 метра праволинейно в лявата лента, като е пропуснала
движещ се автомобил, след което е чула трясък и автомобилът се е изместил на 90
градуса. След като е слязла от колата е видяла мотоциклета и пострадалия отсреща. Не може да
посочи дали е бил с каска.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 14.11.2015 г., по силата на което ответникът по делото
е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
По делото безспорно се установи, че травматичните
увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил А.В.И., което е установено с влязло в сила
решение №260063/29.01.2021 г. по НОХД № 2578/2020 г. по описа на РС – С.З., което се ползва със задължителна
сила за гражданския
съд на основание
чл. 300 от ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по
основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
От заключенията на комплексната съдебна експертиза, на
съдебно-психологическата експертиза, както и от събраните гласни доказателства
се установяват травмите,
които е получил ищецът. Контузията на главата е с медико-биологичен характер /разстройство на
здравето без опасност за живота/, контузията на мозъка е с медико-биологичен
характер /разстройство на здравето временно опасно за живота/, травматичен
кръвоизлив под меките обвивки на мозъка е с медико-биологичен характер /разстройство
на здравето временно опасно за живота/, кръвоизлив в мастоидните
израстъци двустранно е с медико-биологичен характер /разстройство на здравето
без опасност за живота/, счупване основата на черепа е с медико-биологичния
признак /нараняване, което прониква в черепната кухина/, изтичане на мозъчна
течност от ухото е с медико-биологичен характер /разстройство на здравето временно
опасно за живота/, контузия на крайниците е с медико-биологичен характер
/разстройство на здравето без опасност за живота/, като посочените травми са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице-медик посочва
оздравителния период за всяка от тях, като общо е бил необходим период от около
6 месеца за възстановяване на ищеца. Налице е и усложнение - парезата на очедвигателен нерв- Пареза на абдуиенс е дясно L
довел е до ограничение движението на десният булб и
двойно виждане. В психологичен план е настъпила повишена емоционална лабилност
и нисък праг на фрустрационен натиск, невротизация на личността със значителни психосоматични
нарушения, като според експерта-психолог, е препоръчителна консултация с
психиатър и психотерапевтична подкрепа.
За ищеца, който
е млад мъж в работоспособна възраст, в
социален и личен план е настъпила промяна за един продължителен период
от време.
При преценка на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид броя, характера
и тежестта на причинените травми, продължителността на лечение, настъпилите
усложнения при лечението и оздравителния процес. Също така следва да
бъде отчетен и фактът, че ищецът е имал нужда от помощ и подкрепа при
обслужването и грижи от близки хора по време на продължителния възстановител
период.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на получените
множество травми при процесното ПТП, ищецът е
претърпял значителни болки и страдания, което е довело до съществени ограничения от личен, битов
и социален характер, като според съда, справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е в размер на 100 000 лева. В този размер искът се явява основателен и
доказан.
По отношение на
имуществените вреди:
От заключението на
назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че всички разходи, посочени в делото с представени фактури
за тях, са в причинно следствена връзка с лечението на уврежданията, получени
от ищеца при процесното ПТП, поради което същите
подлежат на репариране от ответника.
По отношение своевременно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр.
решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване
по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването
на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е
било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
От приетото по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
установява, че водачът на мотоциклета е бил с предпазна каска и екип.
Неоснователно е възражението
на ответника, че ищецът е управлявал мотоциклета без да притежава съответната
за това правоспособност. Видно от представената по делото справка за нарушители
на ОД на МВР С.З.се установява, че последният притежава категория А за
управление на мотоциклет от 20.03.2007 г.
Не са налице и данни
мотоциклетът да е бил технически неизправен, в какъвто смисъл също бяха
наведени доводи от ответника.
Относно възражението за съпричиняване, дължащо се на управление на мотоциклета със
скорост над разрешената в съответния пътен участък, съдът намира същото за
основателно. От заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че скоростта на
масовия център на мотоциклет ,,С.‘‘ непосредствено преди удара е равна на V=
93.82 км/ч.
Скоростта на
масовия център на мотоциклет ,,С.‘‘ преди настъпване на ПТП е равна на V =
109.98 км/ч.
Допустимата
скорост за движение в населено място е 50 км/ч., като ищецът се е движил с
превишена скорост – 109,98 км/ч.
От техническа
гледна точка водачът на л.а. ,,О.В.‘‘ е навлязъл в лентата на движение на
мотоциклет ,,С.‘‘, като по този начин му е отнел предимството на движение.
Скоростта на движение на мотоциклет ,,С.‘‘ преди настъпване на ПТП е равна на V= 109,98 км/ч., т.е. същият се е движил с два пъти над
разрешената скорост в съответния пътен участък, която е 50 км/ч.
Водачът на лек
автомобил ,,О.В.‘‘ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП на 14.11.2015 г., като спази правилата за движение по пътищата, съгл. ЗДвП.
Същото се отнася и до ищеца по делото, който е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако беше спазил предписанията на ЗДвП и се
беше движил с позволената за населени места скорост от 50 км/ч.
В чл. 20 от ЗДвП е посочено, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Ал. 2 - водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Несъобразявайки скоростта на движение с разрешената за съответния пътен
участък, водачът на мотоциклета е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Още
повече, че допълнителна автотехническа експертиза посочва,
че при скорост в рамките на разрешената
- 42,95 км/ч, ПТП не би настъпило.
Отделно от горното, съдът следва
да отбележи, че пътният участък, в който е реализирано ПТП се намира в рамките
на града, независимо, че е в края и липсват жилищни сгради. Мястото на ПТП е
свързващо двете платна за движение без предпазна мантинела,
като от едната страна в посока гр. С.З.се намира чешма и бензиностанция, а от
другата в посока гр. К. се намира парк. В конкретния пътен участък често се
наблюдава пресичане на пътните платна от пешеходци, въпреки забраната за това,
което предполага повишено внимание и съобразяване на скоростта с допустимата от
страна на водачите на МПС.
Съобразявайки скоростта на
пострадалия към момента на ПТП, респективно отчитайки обстоятелството за
нарушение на правилата за движение от двамата участници в ПТП, съдът намира, че
приносът на пострадалия следва да се определи в размер на 50 %. Поради горното,
при определения общ справедлив размер на неимуществени вреди от 100 000 лева,
искът следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лева, а за горницата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
Общият размер на имуществените
вреди в размер на 3 805,34 лева, намален с процента на съпричиняване,
е 1 902,67 лева. За посочената сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 3 805,34 лева – отхвърлен като
неоснователен.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение пряко от застрахователя /какъвто е настоящия
случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат,
съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от
деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в
разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС,
обективирана в решение №45/15.04.09г. по т.д. №
525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че
обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1
от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
В
настоящия случай приложение намира чл. 111, б. ,,в‘‘
от ЗЗД и в настоящия случай законна лихва се дължи за период от три години
преди подаване на исковата молба, а именно от 29.10.2017 г. до окончателно
изплащане.
По
отговорността за разноските:
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК от страна на ответника относно размера на адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. *** 2 % за горницата над 100 000 лв.,
като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 606лева.
Ищецът е направил разноски в размер
на 8 852.20 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от която
сума 4 700лв. адвокатско възнаграждение. Вземайки предвид направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото, изчислено
съгласно правилата на Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения е в размер на 3606 лв., към
които следва да се добавят 200лв., адв.хонорар за допълнителните две съдебни
заседания или общо размерат на адвокатското
възнаграждение е 3 806лв. Заплатената от ищеца ДТ е в размер на 4152,20лв., адвокатското
възнаграждение е в размер на 3 806лв. или общо разноските на ищеца са в
размер на 7958,20лв. Тъй като съдът е приел 50% съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, то същото следва да се вземе предвид и при
присъждане на разноските, които в случая са 3 979,10 лева,
съразмерно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в размер
на 5 590,33 лева, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва
да заплати на ответника разноски в размер на 2 795,16 лева, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *****, представлявано от представителите Д.Х.Д., Ж. М.Д.,
Ю.К.К.и Р.Ц.Д. да заплати на Д.С.П. с ЕГН: **********,*** сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди и сумата от 1 902,67
лева /хиляда деветстотин и два лв. и 67 ст./, представляваща имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 14.11.2015 г., ведно със законната
лихва от 29.10.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете на Д.С.П., с ЕГН: **********,***
против „Д.З.“ АД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***** за заплащане на сумата над 50 000 лева до претендираните 100 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и за
сумата над 1 902,67 лева до претендираните
3 805,34 лева, представляваща имуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.11.2015 г., ведно
със законната лихва от 29.10.2017
г. до окончателното
и изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, представлявано от
представителите Д.Х.Д., Ж. М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. да заплати на Д.С.П., с ЕГН: **********,***,
сумата от 3 979,10 лева, представляваща разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.С.П., с ЕГН: **********,*** да заплати на „Д.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., п.к. ***** сумата от 2 795,16
лева, представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС –
гр.Пловдив в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: