№ 43
гр. Пазарджик, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев ВъззИ.но гражданско
дело № 20215200500787 по описа за 2021 година
Производството е въззИ.но, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №670 от 06.08.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102860 е прието за установено по отношение на Г. И.. М., ЕГН
**********, Д. Н. М., ЕГН ********** и И.. Г. М., ЕГН **********, всички с
постоянен адрес: с.Главиница, Община Пазарджик, ул.“16-та“ №22, че И.. М.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Главиница, общ. Пазарджик,
ул.“16-та“ № 22 е собственик на следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от
УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница, ЕККАТЕ 15028 с площ
875кв.м., със съседи: от изток- улица, от запад- УПИ VIII-192, от север- УПИ
VI-193 и от юг- улица, ведно с построените в западната част на имота
двуетажна масИ.на жилищна сграда на площ от 83кв.м., двуетажна постройка
към жилищната сграда на площ 34кв.м., лятна кухня на площ от 16кв.м. и
масИ.на сграда- складово помещение на площ 25кв.м.
Осъдени са Г. И.. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ********** и И..
Г. М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: с.Главиница, Община
Пазарджик, ул.“16-та“ №22, да предадат на И.. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Главиница, общ.Пазарджик, ул.“16-та“ №22, владението
1
върху процесните недвижимите имоти: 1/2ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по
плана на с.Главиница, ЕККАТЕ 15028 с площ 875кв.м., със съседи: от изток-
улица, от запад- УПИ VIII-192, от север- УПИ VI-193 и от юг- улица, ведно с
построените в западната част на имота двуетажна масИ.на жилищна сграда на
площ от 83кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ
34кв.м., лятна кухня на площ от 16кв.м. и масИ.на сграда- складово
помещение на площ 25кв.м., на основание чл.108 ЗС.
Осъдени са Г. И.. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ********** и И..
Г. М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: с.Главиница, Община
Пазарджик, ул.“16-та” №22, че И.. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Главиница, общ.Пазарджик, ул.“16-та“ №22, да заплатят на ищеца И.. М.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Главиница, общ.Пазарджик, ул.“16-
та“ №22, сумата от 948,03лв., представляваща сторените в хода на
производството разноски.
ПротИ. това решение е постъпила въззИ.на жалба от Г. И.. М., Д. Н. М.
и И.. Г. М., чрез процесуалния им представител адв.П.Х..
Твърди се, че така постановеното решение е неправилно, необосновано
и постановено в протИ.оречие с материалния и процесуалния закон.
В този смисъл се визира, че съдът не е обсъждал своевременно
въведеното в процеса оспорване на констатИ.ния нотариален акт №184, том
IX, дело №2823/1998г. по описа на РС- Пазарджик, представен за
легитимация на продавача при оформяне на сделката по нотариален акт за
дарение №138, том V, дело №2824/1998г. по описа на PC- Пазарджик, с което
на практика е оспорена възможността ищецът да е придобил право на
собственост върху процесните имоти, тъй като те не са принадлежали на
неговите праводатели.
Твърди се, че съдът не е изложил никакви мотИ.и и по своевременно
оспорените от доверителите ми писмени доказателства, представени към
писменото становище на ищеца, подадено във връзка с отговора на исковата
молба. Във възражението на ответниците от 24.03.2021г. е заявено, че тези
писмени доказателства не установяват придобИ.ето по оригинерен начин на
горепосочените недвижими имоти от бащата на ищеца, респ. дядо на
ответника Г.М., въпреки направената от нотариуса констатация в
протИ.оположен смисъл, като са направени изрични оспорвания. В този
2
аспект се сочи, че е оспорено твърдението, че продажбата на недвижима вещ,
оформена с писмен договор от 15.Х.1955г., касае процесния имот, както и че
такава сделка има вещнопрехвърлителен ефект;
Съответно, оспорени са съдържанието и подписът под служебната
бележка от 21.02.1957г. , издадена от Пълномощничеството на
Пазарджишкия Градски народен съвет, с която неизвестно лице с нечетим
подпис, положен до печатно изпИ.ата дума „Пълномощник:“ е удостоверило,
че едно лице е оставило за „единствени, пряки законни собственици и
владетели“ други шест лица.
Оспорени са съдържанието и подписите под декларация от 21.02.1957г.,
която е частен документ, следователно доказването на неговата автентичност
е следвало да се възложи в тежест на представилия го ищец.
Оспорено е твърдението на ищеца, че представеното към Писменото
становище разрешение за строеж №53/17.06.1986г., издадено от ОбНС-
Пазарджик за разрешаване изграждането на пристройка към жил.сграда на
35кв.м, касае масИ.на сграда- складово помещение на площ 25 кв.м., както и
твърдението, че ищецът бил построил сградата и тя била станала негова
собственост.
Приема се, че от така събраните изчерпателни доказателства не се
установява констатИ.ото от нотариуса оригинерно придобИ.е на имота от
праводателите на ищеца, като съдът си е спестил дължимото обсъждане на
тези спорни факти в процеса преди да направи правновалиден извод относно
оспорения констатИ.ен нотариален акт.
Визира се, че дори и да се приеме, че праводателят на ищеца- неговият
баща М.Т. М., действително е придобил собствеността върху 1/2ид.част от
процесното дворно място в с.Главиница по давностно владение, както и че
същият, в качеството на суперфициар, както твърди ищцовата страна е
построил в дворното място жилищна сграда, съдът е бил длъжен да
констатира, че ищецът не е съумял да присъедини свое владение към това на
своя родител.
Счита се, че този факт се основава върху събраните по делото писмени
и особено гласни доказателства, които са единодушни, че И.. М. М. е
напуснал имота още преди сделката- дарение, сключена между него и
родителите му с нотариален акт № 138, т.V; дело №2824/1998г. по описа на
3
PC- Пазарджик и е зажИ.ял в с.Огняново, а в процесния имот е останал синът
му Г. И.. М.- първият ответник.
Приема се, че при тези обстоятелства необоснован е изводът на съда, че
фактическото господство над имота, осъществявано от ответника Г. И..М. не
е нищо повече от търпимо действие, съизволявано от собственика и
ползвателите на недвижимия имот.
Твърди се, че съдът не се е съобразил със законовата презумпция на
чл.69 от Закона за собствеността.
Сочи се, че оборването на тази презумпция е в тежест на онази страна в
процеса, която твърди, че упражняващият фактическа власт държи вещта за
другиго- в подкрепа на това становище- Постановление №6/27.12.1974г. по
гр.д.№ 9/74г. на Пленума на ВС. В конкретният случай, ищецът е страната, в
чиято тежест е било да обори тази законова презумпция- нещо, което той не
само не е сторил, но дори не е направил опит да стори.
Твърди се, че ответникът Г.М. последователно и постоянно е
демонстрирал намерението си да владее имот, като свой спрямо всички,
включително по отношение на своя баща- ищеца И. М. М. и то през целия
период от навършване на пълнолетие през 1996г. досега.
Приема се, че опИ.ите факти се потвърждават и от събраните по делото
гласни доказателства, които съдът не е обсъдил нито поотделно, нито в
съвкупност, при което е допуснал мотИ.И.ето на решението си въз основа на
предварителна схематична представа, извлечена от цитИ.а в решението
съдебна практика, чиито изходни предпоставки са твърде различни от
обстоятелствата в настоящия процес.
Счита се, че дори да е придобил процесните имоти от собственици и на
основание, годно да го направи собственик, ищецът доброволно е изоставил
фактическата власт върху имотите, а ответникът Г.М. е придобил правото на
собственост върху процесните имоти чрез явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение, демонстрИ.о пред всички, включително и пред
ищеца, продължило много повече от 10 години, счИ.о от 11.06.1996г. до
настоящия момент.
Твърди се, че през този период никой, включително и ищецът, не е
оспорвал нито фактическото му владение, нито явно демонстрИ.ото
намерение на Г. да владее имота като свой, изразяващо се в множество
4
извършени с личния му труд и собствени средства значителни подобрения,
създали настоящия съвременен вид както на дворното място, така и на
сградите в него. Ответникът Г.М. през целия период от навършване на своето
пълнолетие до ден днешен е демонстрирал спрямо баща си намерението да
владее имота като свой. За него не е имало съмнение, че стопанисва имота за
себе си и за своето семейство и поради факта, че неговият баща в
продължение на почти тридесет години /от 1992г./ е жИ.еел в друго населено
място, не е обитавал и не се е грижил за къщата в с.Главиница /в тази насока
са особено показателни необсъдените от съда показания на свидетеля Г.
М.М., брат на ищеца/.
Сочи се, че съдът е пропуснал да съобрази, че лице, което е обикновен
държател или търпим обитател на недвижим имот, не би предприело толкова
фундаментални преобразувания в недвижимия имот, до ползването на който е
било допуснато.
Твърди се, че по аналогично протИ.оположен на изводимата от
конкретните доказателства правна логика е действал съдът и по отношение на
алтернатИ.ното възражение на доверителя ми Г. И.. М. за подобрения и
необходими разноски за запазване на вещта, извършени от него в процесните
имоти със знанието и без протИ.опоставянето на ищеца, както и възражение
за право на задържане върху недвижимите вещи до пълното заплащане от
ищеца на стойността на подобренията и разноските, съобразявайки се с
приетото по делото заключение на съдебно- техническа експертиза.
Приема се, че съдът без основание е отрекъл на ответника Г.М.
качеството на владелец, пренебрегвайки факта, че презумпцията на чл.69 от
ЗС не е била оборена от ищеца. Именно и само по тази причина липсва
произнасяне по направеното възражение за право на задържане, с което по
съображения, извлечени от неправилно тълкуване на материалния закон е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Визира се, че съдът е изградил решението си без задълбочено обсъждане
на съвкупността от събрани по делото доказателства и особено на
свидетелските показания, данните от които на практика опровергават
изводите, съдържащи се в мотИ.ите на решението.
Приема се, че вместо да вникне в своеобразието на казуса, с който е
сезИ., съдът е предпочел да изгради мотИ.и посредством заимстване на
5
чужди изводи, съдържащи се в конкретно нецитИ.о решение на ВКС,
произнесено при съвсем различна от правна страна фактическа обстановка. В
този смисъл се приема, че е налице съществено процесуално нарушение,
което се е отразило драстично върху формИ.ата от съда правновалидна воля.
Искането е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение,
вместо което се постанови съдебен акт, с който се отхвърлят предявените от
И.. М. М. искове като неоснователни.
АлтернатИ.но, ако въпреки направеното възражение за изтекъл в полза
на ответника Г.М. срок на придобИ.на давност се прецени, че исковете на
И.М. са основателни се моли да се уважи направеното от същия ответник
възражение за право на задържане върху недвижимите вещи до пълното
заплащане от ищеца на стойността на извършените от ответника Г.М.
подобрения, с която се е увеличила стойността на същите вещи, както и до
пълното заплащане от ищеца на необходимите разноски за запазване на
вещите.
Моли се за осъждането на ищеца да заплати на ответниците
направените разноски по делото, вкл. адвокатски хонорар, за двете съдебни
инстанции съобразно представените по делото списъци по чл.80 от ГПК.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- И.. М. М., чрез процесуалния му представител адв.Б.Н..
В него се твърди, че подадената жалба е допустима, но е неоснователна.
Сочи се, че в обжалваното решение са изложени подробни мотИ.и,
съдържащи безспорно установени по делото правнорелевантни факти и
констатации с правно значение, даващи изчерпателен отговор на всички
възражения изложени в исковата молба, които се поддържат изцяло.
Приема се, че на практика във въззИ.ната жалба са изложени повторно
всички възражения, които са били вече изложени в отговора на исковата
молба и подробно разгледани и обсъдени в хода на производството пред
първоинстанционния съд.
Изложени са подробни съображения в насока неоснователност на
направените възражения във въззИ.ната жалба.
Искането е на основание чл.272 от ГПК да се потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
6
Моли се за присъждане в тежест на жалбоподателите на направените от
страна на И.. М. М. пред въззИ.ната инстанция разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателите- Г. И.. М., Д. Н. М. и И.. Г. М.,
редовно призовани не се явяват. Последните се представляват от
процесуалния им представител адв.П.Х.. От страна на последният се
поддържа подадената въззИ.на жалба, като се моли отмяната на
постановеното от първата инстанция решение, като неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно. Моли се за уважаване на предявения
иск. В този смисъл излага съображения.
Моли се за присъждане на направените разноски за двете съдебни
инстанции, съобразно представен списък.
Ответникът по жалбата- И.. М. М., се явява лично и с пълномощника й
адв.Б.Н.. От страна на последният се моли съда, да бъде оставена без
уважение въззИ.ната жалба, като се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка
поддържа съображенията си развити в писмения отговор и тези ред първата
инстанция. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на постъпила искова молба от И.. М. М. срещу Г. И.. М., Д. Н. М. и И.. Г. М., с
която е предявен иск с правно основание по чл.108 от ЗС.
Твърди се от страна на ищецът, че по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №138/03.07.1998г., том V, дело №2824/1998г. и
Удостоверение №61/11.02.2020г., изд. от община Пазарджик, Дирекция
“Архитектура и териториално устройство“ е собственик на следните
недвижими имоти: 1/2ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница,
ЕККАТЕ 15028, с площ 875кв.м., ведно с построените в западната част на
имота двуетажна масИ.на жилищна сграда на площ от 83кв.м., двуетажна
постройка към жилищната сграда на площ 34кв.м., лятна кухня на площ от
16кв.м. и масИ.на сграда- складово помещение на площ 25кв.м.
Визира се, че за последната сграда не били запазени строителни книжа,
но съгласно Удостоверение №35/21.02.2020г., изд. от общ.Пазарджик,
7
Дирекция “Архитектура и териториално устройство“ сградата била призната
за търпима по смисъла на ЗУТ от гл. архитект на общ. Пазарджик. Посочено
е, че съседи на процесния имот са: изток- улица, запад- УПИ VIII- 192, север-
УПИ VI- 193, юг- улица.
Твърди се, че опИ.ият имот ведно с постройките в него са собственост
на ищеца, но са във фактическата власт на ответниците, които по всякакъв
начин, включително и чрез физическа принуда и заплаха не го допускали.
При опитите на ищеца да обитава и ползва собствените си имоти, той бил
заплашван и гонен от ответниците, чрез заплахи и физическа принуда и в
частност от ответника Г.М.. Поради това, ищецът няколкократно търсил
съдействието на органите на МВР. За отношенията между страните запознат
бил кварталният инспектор на с.Главиница- Г. т. от РУ- Пазарджик.
Сочи се, че част от заплахите на ответника Г. И.. М., чрез които ищецът
бил неправомерно лишен от фактическата власт върху собствените си имоти
се изразявали в това, че ще бъдат запалени, ако той повторно се опитал да ги
ползва и обитава. Това й наложило ищецът да ги застрахова.
Твърди се от страна на последния, че заплащал редовно местните
данъци и такси за процесния имот въпреки, че бил неправомерно лишен от
владението му от ответниците.
Искането е съдът да постанови решение, по силата на което да се
приеме за установено, че ищецът И.. М. М. е собственик на 1/2ид.ч. от УПИ
VII-194 в кв.22 по плана на с. Главиница, ЕККАТЕ 15028 с площ 875кв.м., със
съседи: от изток- улица, от запад- УПИ VIII- 192, от север- УПИ VI- 193 и от
юг- улица, ведно с построените в западната част на имота двуетажна масИ.на
жилищна сграда на площ от 83кв.м., двуетажна постройка към жилищната
сграда на площ 34кв.м., лятна кухня на площ от 16кв.м. и масИ.на сграда-
складово помещение на площ 25кв.м. и да бъдат осъдени ответниците Г. И..
М., Д. Н. М. и И.. Г. М. да предадат владението върху тях на ищеца И.. М. М..
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от страна на ответниците Г. И.. М., Д. Н. М. и И.. Г. М., чрез
пълномощника им адв.П.Х.. В него се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция.
В тази насока се оспорва факта, че праводателите на ищеца са били
титуляри на прехвърлените в полза на ищеца права.
8
Твърди се, че синът на ищеца- ответникът Г. И.. М. жИ.ее в процесния
имот без прекъсване от момента, в който е роден. През 1993г., когато Г.М. е
15- годишен, родителите му се развеждат по вина на ищеца, като семейното
жилище в с. Главиница, ул.“16-та“ №22, било предоставено за ползване на
майката на ответника Г.М.- Г.Г.Г., на която са предоставени за упражняване и
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, едното
от които било ответникът Г.М..
Визира се, че през 1992г., ищецът напуснал семейното жилище и
зажИ.ял на съпружески начала с друга жена в с.Огняново. На 11.06.1996г.
Г.М. навършил пълнолетие и останал да жИ.ее сам в процесния имот, тъй
като сестра му емигрирала извън България, а майка му Грозденка Гявурова се
преместила да жИ.ее в гр.Пазарджик.
Твърди се, че през 2000г., ответникът Г.М. сключил граждански брак с
ответницата Д.М., а през 2001г. се родил синът им И.. Г. М.- третият
ответник.
Сочи се, че Г. И.. М. владее и стопанисва опИ.ите в исковата молба
имоти през целия период от навършване на своето пълнолетие- 11.06.1996г.
до настоящия момент явно, спокойно и непрекъснато, считайки имотите за
свои и демонстрирайки намерение да ги притежава, грижейки се за тяхното
запазване и подобрявайки ги методично със собствени и семейни средства с
цел те да придобият вида, в който се намират понастоящем. Ищецът от 1992г.
до ден днешен не жИ.ее в с.Главиница, не е предприемал действия, насочени
към съхраняване и укрепване на имота, като само в много редки случаи бил
благоволявал да гостува на семейството на ответниците, като се държал като
гост, след което си е отИ.ал в с.Огняново, където жИ.еел от 1992г.
Във връзка с изложеното се твърди, че дори ищецът да е придобил
процесните имоти от собственици и на основание, годно да го направи
собственик, той доброволно е изоставил фактическата власт върху имотите, а
ответникът Г.М. е придобил правото на собственост върху процесиите имоти
чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило много
повече от 10 години, счИ.о от 11.06.1996 г. до настоящия момент. През този
период никой, включително и ищецът, не бил оспорвал нито фактическото му
владение, нито явно демонстрИ.ото намерение на Г. да владее имота като
свой, изразяващо се в множество извършени с личния му труд и собствени
9
средства значителни подобрения, създали настоящия съвременен вид, както
на дворното място, така и на сградите в него. Отричат се твърденията на
ищеца, че Г.М. бил отправял заплахи и упражнявал физическа саморазправа,
както и че бил се заканвал да запали имота.
По отношение на останалите ответници е посочено, че жИ.еят в имота
на правно основание, което константната съдебна практика извлича от
брачното, респ. роднинско, съжителство и го квалифицира като вербален
договор за заем за послужване, сключен със собственика.
Приема се, че в случай, че възражението за изтекъл в полза на
ответника Г. И.. М. срок на придобИ.на давност не бъде уважено, при
условията на евентуалност се прави възражение за подобрения и необходими
разноски за запазване на вещта, извършени от него в процесните имоти със
знанието и без протИ.опоставянето на ищеца, както и възражение за право на
задържане върху недвижимите вещи до пълното заплащане от ищеца на
стойността на подобренията и разноските, възлизащи в общ размер на
60200лв., подробно индИ.идуализИ.и по вид и размер в отговора на исковата
молба, като с тази сума се увеличила стойността на целия процесен имот. С
допълнителна молба е уточнен размера на извършените подобрения- 37312лв.
Визира се, че е нужно да бъде съобразено, че от дълги години само
ответниците жИ.еят на адреса и само те полагали грижи за съхраняването на
дворното място и сградите в него, което периодично ги натоварвало с
разноски за поддръжката на недвижимите вещи, възлизащи на не по- малко от
500лв. годишно, т.е. 11000лв. за периода от 1998г. до ден днешен.
Във връзка с изложеното се иска от съда да отхвърли предявената
искова претенция, като неоснователна. В случай, че бъде уважена, се иска от
съда да уважи възражение за право на задържане върху недвижимите вещи до
пълното заплащане от страна на ищеца на стойността на извършените от
ответника Г.М. подобрения, с която се е увеличила стойността на същите
вещи, както и до пълното заплащане от ищеца на необходимите разноски за
запазването на вещите.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №138, том V,
дело 2824/1998г. се установява, че на 13.07.1998г. ищецът в качеството на
надарен е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот:
10
1/2ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница, ЕККАТЕ 15028 с
площ 875кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна
масИ.на жилищна сграда на площ от 83кв.м., двуетажна постройка към
жилищната сграда на площ 34кв.м. и лятна кухня на площ от 16кв.м. от
родителите си М.Т. М. и Е.Д. М., които са запазили пожизнено правото на
ползване върху тях.
От Разрешение за строеж №53/17.06.1986г. се установява, че същото е
издадено в полза на ищеца, за построяването на пристройка към сграда в
процесния имот.
Видно от Удостоверение №35 от 21.02.2020г., издадено от Община
Пазарджик, Дирекция „Архитектура и Териториално устройство“, находящата
се в процесния имот- УПИ VII- 194, кв.22 по плана на с.Главиница,
общ.Пазарджик, масИ.на сграда /складово помещение/ е призната за търпима
по смисъла на ЗУТ.
От Полица №081200430001220 от 13.01.2020г. се установява, че между
ищеца и „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за застраховка,
като не се спори от ответната страна, че същият касае именно процесните
имоти.
От приложените към исковата молба писмени доказателства-
удостоверение за данъчна оценка №Д0001633/21.02.2020г. и приходни
квИ.ции за периода от 2007г. до 2019г. от Община Пазарджик, Отдел
„Местни данъци и такси“ се установява, че процесните имоти са декларИ.и на
името на ищеца и че за тях са плащани дължимите данъци и такси.
Видно от Решение от 09.07.1993г. постановено по гр.д.1664/1992г. по
описа на РС- Пазарджик се установява, че бракът между ищеца и съпругата
му Г.М. М. е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство като
ползването на семейното жилище, находящо се в с. Главиница, ул.
„Шестнадесета“ №22 е предоставено на съпругата.
Представени по делото са удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0388 от 15.10.2000
г. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0332
от 16.03.2001 г., от които се установява, че ответниците Г. И.. М. и Д. Н. М. са
сключили граждански брак на 15.10.2000 г. като от брака им на 16.03.2001 г. е
роден ответникът И.. Г. М..
11
От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим
имот №184, том IX, дело №2823/1998 г. се установява, че бащата на ищеца -
М.Т. М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на
процесните имоти.
Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, майката на ищеца - Е.Д.
М. е починала на 12.05.2017 г.
Представени по делото са фискални бонове от Строителен хипермаркет
„Крез“, от които се установява закупуването на строителни материали през
2019 г.
В показанията си свТ. М.- първи братовчед на ищеца излага данни, че
ищецът в момента пребИ.ава в с.Огняново при съпругата си. В с.Главиница
ищецът има имот, в който двамата със св.М. са израснали. В другата половина
от дворно място на този имот в с.Главиница жИ.ее и братът на ищеца- Г.М..
Децата на ищеца също жИ.еят в този имот, а майката на ищеца е жИ.яла там
до преди 2- 3 години на първия етаж от къщата, когато е починала. Имало
пристройка, която била построена преди доста години, най- вероятно от
ищеца или неговия баща. Свидетелят заявява, че ищецът е полагал грижи за
майка си и ежедневно я е посещавал. След като починала, ищецът правил
ремонт на първия етаж от къщата, като за това обстоятелство, свидетелят
узнал от ищеца. Впоследствие между ищеца и сина му- ответника Г.М.
възникнали проблеми, като ответникът М. го заплашвал и го изгонил от
имота. Св.М. не е посещавал процесната къща от около 20 години.
Св.Г. Г. М.- брат на ищеца в излаганите от него данни, заявява, че
процесното дворно място е разделено на две, като в едната половина той е
построил къщата си, в която жИ.ее. Откакто ищецът се е развел със съпругата
си, той не жИ.еел в този имот, а в с.Огняново. Идвал от време на време, но не
е оставал да преспИ.а в къщата. На втория етаж на къщата жИ.еели
племенникът му- ответникът Г. И.. М. и неговото семейство, с които
свидетелят поддържа близки отношения, а на първия етаж- родителите на
свидетеля Г.М. и съответно на ищеца. Като цяло грижи за отглеждането на
майката на свидетеля М. и ищеца полагали, както свидетелят М. и
племенникът му- ответникът Г.М., така и ищецът. През последните седмици
от жИ.ота й основно грижи е полагал ищецът. От показанията на свидетеля
Г.М. се установява, че вторият етаж от къщата изцяло е пригоден за жИ.еене
12
от ответника Г.М.. След смъртта на майката на свидетеля М. и ищеца, ищецът
се върнал от с.Огняново в с.Главиница и започнал ремонт в първия етаж от
къщата с помощта на сина му- ответника Г. И.. М.. Свидетелят излага
подробности относно това в какво точно се е състоял ремонтът. След
извършения ремонт възникнал конфликтът между страните. След развода на
ищеца със съпругата му, ищецът напуснал къщата и в нея останал да жИ.ее
ответникът Г.М. и впоследствие неговото семейство.
Св.Е.Г. в показанията си визира, че с ответника Г.М. са израснали
заедно и откакто го познава, той жИ.ее в процесната къща. След развода на
родителите му, баща му- ищецът И.М. се установил да жИ.ее в с.Огняново,
като преди около 3- 4 месеца се върнал за няколко месеца в с.Главиница.
Св.Г. участвал в извършването на ремонта на първия етаж от къщата след
смъртта на бабата. Ремонтът бил извършен, за да жИ.ее ищецът на първия
етаж от къщата. Преди 2-3 години, ответникът Г.М. ремонтирал и двора на
къщата. След като ищецът се върнал да жИ.ее в с.Главиница между него и
ответника възникнал конфликт. Свидетелят Г. излага данни, че изработил
кухня в с.Огняново за ищеца, която впоследствие той демонтирал и монтирал
в с.Главиница като към нея били добавени шкафове, за които ищецът платил.
През годините, ищецът идвал от време на време в имота, но не оставал да
преспИ.а в къщата. След ремонта на първия етаж ищецът останал там само за
няколко месеца, тъй като се скарали с ответника Г.М..
Видно от заключението на съдебно- техническата и оценителна
експертиза се установява, че в процесния имот с площ от 875кв.м., ведно със
застроените в него масИ.на жилищна сграда на два етажа, масИ.на
пристройка към жилищната сграда и функционално свързана с нея на два
етажа, едноетажна сграда- лятна кухня и склад с външна тоалетна са
извършени строително ремонтни дейности, изразяващи се в настилки,
облицовки, мазилки, изолации, санитарно-битово обзавеждане, подмяна на
дограма, изграждане на нови електро инсталации, водопровод и канализация
на стойност от 37312лв. Средният годишен размер на необходимите разноски,
които се правят за запазване или за възстановяване на жилищно строителния
имот е 352лв., като за периода от 1998г. до настоящият момент за 23 години е
8096лв. Пазарната стойност на имота без извършените подобрения е
630975лв., а заедно с извършените подобрения 101 287лв. Сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие направените в него подобрения, с
13
които се е подобрило състоянието на имота и се е увеличил срокът на
неговата експлоатация е равна на стойността на тези подобрения.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозИ.ата въззИ.на жалба констатира, че тя е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимИ.и субекти, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
В тази връзка от страна на жалбоподателите се излагат съображения във
въззИ.ната жалба, които в конкретният казус не могат да бъдат споделени,
като основателни.
В случая по несъмнен начин се установява от приложения от страна на
ищеца, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №138/03.07.1998г., том
V, дело № 2824/1998г. и Удостоверение № 61/11.02.2020г., изд. от Община
Пазарджик, Дирекция “Архитектура и териториално устройство“, че И.. М. М.
е собственик на следните недвижими имоти, предмет на настоящия
ревандикационен иск, с правно основание чл.108 от ЗС, а именно: 1/2ид.ч от
УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница, ЕККАТЕ 15028 с площ
875кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна масИ.на
жилищна сграда на площ от 83кв.м., двуетажна постройка към жилищната
сграда на площ 34кв.м., лятна кухня на площ от 16кв.м. и масИ.на сграда -
складово помещение на площ 25 кв.м. Относно последната сграда следва да
се посочи и представеното по делото Удостоверение №35/21.02.2020г., изд. от
Община Пазарджик, Дирекция “Архитектура и териториално устройство“,
съгласно което сградата е призната за търпима по смисъла на ЗУТ от
гл.архитект на Община Пазарджик.
Няма основание да се игнорират данните от Удостоверение за
родствени връзки с изх.№872/24.02.2000г., издадено от Община Пазарджик,
съгласно което дарителите М.Т. М. и Е.Д. М. по цитИ.ия по- горе нотариален
акт от 1998г. са съответно баща и майка на И.. М. М. - ищец по настоящото
14
дело.
Следвада се посочи, че при извършването на дарението, М.Т. М.- баща
на И.. М. М.- ищец по настоящото дело се е легитимирал като собственик на
посочените имоти, въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност №187, том IX, дело №2823/1998г., извършен на
03.07.1998г. от П.М.- Нотариус при Пазрджишки районен съд. Този
нотариален акт е и предмет на оспорване от страна на ответниците. Както е
прието и от районният съд, ответниците не са успели да оспорят неговата
доказателствена тежест, които извод няма основание да не бъде приет.
Основанието за това се основава на изложеното в цитИ.ия нотариален
акт, където от страна на нотариусът изрично е посочено, че признава М.Т. М.
„за собственик по давностно владение и наследство“ на описните в същия
нотариален акт имоти.
По делото е приложен Договор за покупко- продажба на дворно място
от 15.1.1955г., съгласно койтоТ. М. Д. и П. М. Д. купуват от И.М. Д. дворно
място в с.Главиница „по 425кв.м. при общо 850кв.м.“
Не може да бъде оспорен факта, че единия от посочените купувачите в
договора, а именно:Т. М. Д. е баща на М.Т. М..
При тези данни, не е имало пречка в Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 187, том IX, дело № 2823/1998г., да
бъде посочено от страна на нотариуса, че признава М.Т. М. „за собственик по
давностно владение и наследство“.
При така констатИ.ото няма основание да не се приеме извод, че М.Т.
М., който е баща на И.. М. М. - ищец по настоящото дело е придобил като
наследник наТ. М. Д. 1/2ид.част от процесното дворно място в с.Главиница
/сега 1/2ид.ч от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница, ЕККАТЕ 15028
с площ 875 кв.м./, което впоследствие е дарил на сина си И.. М. М. през 1998г.
От друга страна следва да се посочи, че Служебна бележка издадена от
Пазарджишки ГНС- с.Главиница от 21.II.1957г. на М.Т. М. се установява, че
същата се издава да му послужи пред Отдел “Комунално стопанство и
благоустройство“ на ГНС-гр.Пазарджик за строеж. Няма как да се приеме че
са оспорени данните в нея, че С. Д., покойник, бИ.ш жител на с.Главиница,
Пазарджишка околия е оставил за единствени преки законни собственици и
владетели следните лица:Т. М. Д., П. М. Д., И.М. Д., В. М. Д.а, Р. М. Д.а.
15
Категорично се установява от Декларация за отстъпено право на строеж
в чужд парцел, издадена на 21.II.1957г., съгласно Наредба №3-16840 на
Министерството на ОСПВ, публ. в ДВ, бр.280 от 1942г., че подпИ.ите
наследници на С. Д., покойник, бИ.ш жител на с.Главиница, Пазарджишка
околия,Т. М. Д., П. М. Д., И.М. Д., В. М. Д., Р. М. Д.а и С. М. Д.а, декларират,
че са съгласни М.Т. М. от с.Главиница, Пазарджишко да построи в
собствения им парцел №133, кв.№40 жилищна сграда, като всички планове и
строителни книжа се издават нанегово име.
При тези данни няма основание да не се приеме, че М.Т. М., в
качеството си на суперфициар е построил в посочения парцел сградите, опИ.и
в Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№187, том IX, дело №2823/1998г., извършен на 03.07.1998г. от П.М.-
Нотариус при Пазарджишки районен съд.
В относимост на този извод е и Удостоверение с Изх.№165/27.09.1998г.,
идадено от Служба “Държавни имоти“ на Община Пазарджик, съгласно което
към същата дата „парцел VII-194 в кв.22 и сградите построени в него не са
актувани като общинска или държавна сабственост“ и са „декларИ.и и запИ.и
на М.Т. М. от с.Главиница, общ.Пазарджик, стр.131, парпи 211/26.05.1996г.“.
Ето защо следва да се приеме, че М.Т. М. - баща на И.. М. М.- ищец по
настоящото дело е придобил по давностно владение построените от него в
УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница, ЕККАТЕ 15028 двуетажната
масИ.на жилищна сграда на площ от 83кв.м., двуетажна постройка към
жилищната сграда на площ 34кв.м., лятна кухня на площ от 16кв.м.
Относно процесната „масИ.на сграда - складово помещение на площ
25кв.м.“, построена в в УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница,
ЕККАТЕ 15028 се установява от Разрешение за строеж № 53/ 17.06.1986г.,
издадено от ОНС-гр.Пазарджик за същата сграда, че то е издадено на името
на И.. М. М.- ищец по настоящото дело, респ. следва да се счете, че
последния е построил сградата и тя е негова собственост. В относимост на
тези констатиции са и Удостоверение №35/21.02.2020г., изд. от Община
Пазарджик, Дирекция “Архитектура и териториално устройство“, съгласно
което сградата е призната за търпима по смисъла на ЗУТ от гл.архитект на
Община Пазарджик, което също е издадено на името на И.. М. М..
Ето защо следва да се приеме, че масИ.на сграда- складово помещение
16
на площ 25кв.м., построена в в УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.Главиница,
ЕККАТЕ 15028, е построена и е собственост на ищеца по настоящото дело И..
М. М.. Доказателства ангагжИ.и от ответната страна на в насока на
протИ.ното по делото не са ангажИ.и.
Действително част от цитИ.ите по- горе документи са оспорени от
ответниците по делото, като във въззИ.ната жалба се визира, че районния съд
не с произнесъл по тези оспорвания. В тази връзка следва да посочи, че
категорично се установява от показанията на свТ. С. М., св.Г.М. М. и свЕ.В.
Г., че най- късно от 28.06.1953г./рождената дата на св.Г.М. М./, опИ.ите в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №138/03.07.1998г., том V, дело
№2824/1998г. недвижими имоти: УПИ VII-194 в кв.22 по плана на
с.Главиница, ЕККАТЕ 15028 с площ 875кв.м., ведно с построените в
западната част на имота двуетажна масИ.на жилищна сграда на площ от
83кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34кв.м., лятна
кухня на площ от 16кв.м. и масИ.на сграда- складово помещение на площ
25кв.м. са били собственост и са били владени от М.Т. М. и Е.Д. М.- баща и
майка на ищеца И.. М. М. и на св.Г.М. М., а след смъртта им са собственост и
са били владени от ищеца И.. М. М. и брат му св.Г.М. М., като това владение
никога не е било прекъсвано и продължава и към настоящия момент.
При така изложеното следва да се приеме, че оспорването на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/03.07.1998г., том V, дело
№ 2824/1998г., респ. На останалите документи е проведено неуспешно и
ищецът по първоинстанционното дело И.. М. М. е собственик на опИ.ите в
него имоти, като е придобил тези имоти и на двете независими основания-
давност и по наследство.
Няма основание да не се счете, че държането на процесните имоти е без
правно основание от ответниците Г. И.. М., Д. Н. М. и И.. Г. М..
Действително не е спорно, че тези имоти се държат от ответниците Г.
И.. М., Д. Н. М. и И.. Г. М..
Независимо от това, по делото от събрани по делото гласни
доказателства се установява, че чрез физическа принуда и заплаха, не се
допуска собственика И.. М. М. до въпросните имоти.
В този аспект неоспровергани са показанията на свТ. С. М. и св.Г. Д. т.
ангажИ.и от ищеца.
17
Последният, в качеството си на квартален полицай от РПУ -Пазарджик
на МВР на с.Главиница, Община Пазарджик в излаганите от него данни
виззира, че ответникът Г. И.. М. има спор с баща си- ищецът по
първоинстанционното дело И.. М. М. и последният е идвал при него през
2020г. с молба да го придружи до процесния имот, за да може да вземе
личните си вещи. От друга страна в показанията си свТ. С. М. визара, че
ищецът И.. М. М. и втората му съпруга са били на гости в дома му и след като
са се върнали, за да пренощуват в процесния имот, са били изгонени със
заплахи и употреба на физическа сила от ответниците. В относимост на това
са и предприетите действия от страна на ищецът в насока да предприеме
действия по застраховане на имотите. Този факт по несъмнен начин се
установява от приложената по делото: Полица №0811200430001220 за
пакетна застраховка “Дом“, сключена на 13.01.2020г. в гр.Пазарджик с
,Дженерали Застраховане“ АД, който не е и опроверган от ответниците по
делото.
Следва да се приеме за безспорно установено по делото, че ответниците
Г. И.. М., Д. Н. М. и И.. Г. М. държат и ползват имотите, собственост на И.. М.
М. без каквото и да било основание. В този смисъл следва да се визират
показанията на свТ. С. М., св.Г.М. М. и свЕ.В. Г., като данните излагани от
тях извеждат костатация, че ответниците жИ.еят и обитават имотите в
качеството си на син, снаха и внук на ищеца, без да имат друго правно
основание за това.
Няма основание да бъде прието възражението на ответника Г. И.. М. в
насока придобИ.е въпросните имоти по давностно владение. В този аспект се
излага довод, че счИ.о от 11.06.1996г., когато е навършил пълнолетие,
ответникът Г. И.. М. е упражнявал необезпокоявано от собственика И.. М. М.
фактическа власт върху опИ.ите в исковата молба имоти повече от 10 години
и така го е придобил като недобродсъвестен вледелец. Принципно, че
ответникът Г. И.. М. обитава процесните имоти от раждането си, в качеството
си на син на ищеца И.. М. М., реално и няма спор. Тази констатация не е
достатъчна да го направи собственик по давностно владение, респектИ.но
другите ответници.
В случая, първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за
търпими действия, които не следва да се квалифицират, нито като фактическа
18
власт, нито като „своене“ на вещта, т.е. въз основа на тях не може да се
формира фактическия състав на давностното владение. В този смисъл е
Решение №122/03.12.2020г. по гр.д.№3549/2019г. на ВКС, I г.о., според което
“Практиката на ВКС е възприела определението на търпими действия в
правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват
според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или
владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради
това да се смятат за извършени с неговото съгласие. В тази връзка се
протИ.опоставя довод в насока, че ищецът И.. М. М. е бил напуснал
процесните имоти през 1993г. и не жИ.еел там постоянно, а ги посещавал от
време на време.
Действително не може да има спор, че същия е отишъл да жИ.ее в друго
населено място, но следва да се посочи, че същия е пребИ.ал в процесните
имоти, тъй в същите е жИ.еела до смъртта си на 12.05.2017г., Е.Д. М.- майка
на ищеца И.. М. М. и баба на ответника Г. И.. М.. В тази насока са налице
неоспорени свидетелски показания, както и приложения по делото Препис-
извлечение от Акт за смърт от 13.05.2017г., изд. въз основа на Акт за смърт
№0013/12.05.2017г., изд. от Община Пазарджик.
Не може да се приеме извод, че са игнорИ.и обстоятелствата визИ.и в
Заповед №1672/17.11.2011г., изд. от Дирекция“Социално подпомагане“-
Пазарджик, Фактура № **********/10.01.2012г., изд. от „Евиан хелп“ ЕООД
за закупуването на комбинИ. тоалетен стол, Декларация от 10.01.2012г., изд.
от И.. М. М. на „Евиан хелп“ ЕООД и Пълномощно с нотариална заверка на
подписа, издадено от Е.Д. М. на сина й И.. М. М. от които в съвкупност
следва да се приеме за установено, че ищецът се е грижил за майка си Е.Д. М.
до смъртта й на 12.05.2017г. като както тя, така и ищецът по
първоинстационното дело И.. М. М. на практика са обитавали процесните
имоти.
В относимост на това са и показанията на свТ. С. М., св.Г.М. М. и свЕ.В.
Г., които неопровергани са в излаганите от тях данни, че ишецът И.. М. М.
периодично е посещавал процесните имоти и се е грижил за майка си до
19
смъртта й. По време на ремонта на първия /приземния/ етаж на жилищната
сграда е идвал там ежедневно в продължение на няколко месеца. В
относимост на тези данни са и показанията на св.Г. Д. т., който посочва, че
през 2020г. е придружил ищеца И.. М. М. до процесните имоти, за да може да
вземе от там личните си вещи.
Действително не може да се спори по делото, че И.. М. М. в определени
периоди от време не е жИ.ял в процесния имот, а само го е посещавал. Тази
констатация не означава, че не го е владял, нито че не е упражнявал
фактическата власт върху него и не го е „своил“. В този смисъл е Решение
№68/02.08.2013г. по гр.д.№603/2012г. на BKC.
Следва да се посочи и Определение №654/05.05.2011г. по гр.д.
№1851/2010 г. на ВКС съгласно което, фактическата власт върху имота може
да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат
на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица, респектИ.но да не са смущавани от предявявани от трети лица
претенции. Няма основание да се игнорират приетите като доказателства по
делото Полица № 0811200430001220 за пакетна застраховка“Дом“, сключена
на 13.01.2020г. в гр.Пазарджик с „Дженерали Застраховане“ АД и 18 бр.
Приходни квИ.ции за платени данъци върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци, издадени от Община Пазарджик, Отдел “Местни данъци и
такси“, които категорично установяват субектИ.ното отношение на ищецът
И.. М. М. да смята процесните имоти за свои, независимо че не е
постоянонно там.
По делото не са налице доказателства, които да подкрепят като
основателно направеното възражение, за конкретно извършени от ответника
Г. И.. М. подобрения в процесния имот.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза са
определени подобрения на стойност 37312лв. в процесните имоти, които на
практика са претендират от ответникът Г. И.. М..
В тази връзка следва да се посочи, че от страна на последния не са
представени каквито и да е доказателства, че той за своя сметка е извършил
претендИ.ите подобрения.
От една страна не може да се игнорира иизискването на разпоредбата на
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, съгласно която не се допускат свидетелски показания
20
за установяване на договори на стойност, по- голяма от 5000лв. От друга
страна, дори и на база ангажИ.ите от страна на ответника свидетелски
показания на св.Г.М. М. и свЕ.В. Г. не се установява по несъмнен начин нито
стойността, нито вида и количеството на предполагаемите подобрения.
В подкрепа на този извод са представените от страна на ищецът 39броя
касови бележки за закупени строителни материали, с които са извършвани
ремонти в процесните имоти, каквито писмени доказателства на практика не
са ангажИ.и от страна на ответника. В показанията си, неопроверган е свТ. С.
М., който коментира за положен личен труд и закупуване на строителни
материали именно от страна на ищеца. Не са налице доказателства в насока
на протИ.ното, че този свидетел е установява, че И. В. М. е виждал, че
материалите за ремонта са доставяни от И.. М. М. с неговия личен микробус.
В относимост на тезата, че ищецът е ангажИ. към въпросните имоти са
и показанията на свЕ.В. Г., който в излаганите от него данни визира, че лично
е демонтирал кухня, заплатена от И.. М. М. от къща в с.Огняново и е
монтирал и преустроил същата в процесния имот на разноски на последния.
На база тези доказателства няма основание да не се приеме извод, че по
делото не са установява по безспорен начин, кои подобрения и на каква
стойност от общо установените подобрения на стойност 37 312лв. са
извършени от ответниците и кои подобрения и на каква стойност- от
ответника Г. И.. М..
Няма основание да се приеме, че са доказани, т.нар. “необходими
разноски“ за запазване и възстановаване на процесните имоти за периода от
1998г. до датата на изготвянето на заключението на СТЕ, на стойност 8096лв.
Основанието за това се мотИ.ира, че възприетите по делото и посочени по-
горе доказателства установяват, че ищецът И.. М. М. през съшия период не е
преставал да упражнява владението си върху въпросните имоти, респ.- да
участва в “необходимите разноски“ за запазване и възстановаването им.
Ответникът Г. И.. М. от една страна твърди, че е придобил имота като
недобросъвестен вледелец, а от друга страна претендира цялата
предполагаема стойност на извършените подобрения в имота- 60200лв. /37
312лв.- определени със заключението на изслушянятя по делото СТЕ/.
Съгласно разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗС, недобросъвестният владелец
може да иска за подобренията, които е направил, само по- малката сума
21
измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Няма как се игнорира обстоятелството от приетото по делото
заключение на СТЕ, че с него определена само сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, но не и сумата на направените разноски, така че не може
да се установи за коя от двете има право да претендира ответникът в
първоинстанционното производство Г. И.. М., дори да приеме, че е придобил
качеството на недобросъвестен владелец.
От друга страна, с оглед на изложените по- горе съображения,
ответникът Г. И.. М., в качеството му на роднина /син/ е бил допуснат в
имотите със съгласието на собственика И.. М. М., с уговорка за ползването
им, т.е. налице са т.нар. „търпими действия”, респ. Г. И.. М., както и другите
двама ответници в първоинстонционното производство, имат качеството
„държатели”, а не на владелци на процесните имоти.
След като се приема, че ответниците имат качеството на „държатели”
на ответниците, тона практика се изключва приложението на чл.74. ал.2 от
ЗС. дори и да се приеме, че собственикът на имотите И.. М. М. е знаел, че се
правят подобрения върху имота му и не се е протИ.опоставил. В този смисъл
е Определение №121/01.03.2018г. по гр.д.№2509 /2017 г. на ВКС, 2г.о.,
съгласно което право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот
по чл.72 и 74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Посочените
разпоредби регулират правоотношенията, породени от неоснователното
обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на
вещта и не се отнасят до лица, които не упражняват владение.“
Настоящата инстанция не може да сподели за основателно
възражението на ответниците за задържане на имотите от ответника Г. И.. М.
до заплащане на подобренията ищеца И.. М. М.
От една страна, по делото не се установяват доказателства от които да
се установи, каква част от цената на подобренията- 37 312лв., както и каква
част от т.нар. „необходими разноски“ за запазване и възстановаване на
процесните имоти за периода от 1998г. до датата на изготвянето на
заключението на СТЕ- 8096лв. са извършени от ответниците и каква част е
извършена от ищеца. В този аспект следва да се посочи, че от страна на
ответниците не се установява, и каква сума следва да им заплати ищеца в
22
случай, че бъде упражненно правото на задържане.
От друга страна не е налице основание за право на задържане до
заплащането на подобренията, тъй като съгласно чл.72, ал.3 от ЗС, само
добросъвестния владелец има право да задържи вещта до заплащането на
подобренията.
Следва да се визира, че самите ответници в първоинстанционното
производство твърдят, както в отговора на исковата молба, така и във
въззИ.ната жалба, че са придобили процесните имоти в качеството на
недобросъвестни владелци чрез „непрекъстнато владение повече от 10
години“, за да бъде прието възражението им за задържане на имотите като
неоснователно по смисъла на чл.72, ал.3 от ЗС.
Друго основание за неоснователност на това възражение е, че
ответникът Г. И.. М., както и другите двама ответници, нямат качеството на
недобросъвестни владелци, а са само „държатели“ на процесните имоти,
предвид на което те нямат право да задържат последните до заплащането на
подобренията.
Това им установено качество на „държатели“ на ответниците, реално
изключва приложението на чл.74, ал.2 от ЗС, като без правно значение ще се
яви и при евентуална хипотеза, че собственикът на имотите И.. М. М. е знаел,
че се правят подобрения върху имота му и не се е протИ.опоставил, така че
ответниците нямат правото да задържат вещта /процесните имоти/ до
заплащането на подобренията. В тази връзка е Решение №385/08.02.2016г. по
гр.д.№6740/2014г. на ВКС, 4г.о., съгласно което, „Държателят на недвижим
имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползва от
разпоредбите на чл.71 и чл.72 ЗС.”.
При така изложените съображения, настоящата инстанция приема, че
предявения иск от ищеца иск, с правно основание по чл.108 от ЗС е доказан
на твърдените в исковата молба основания и следва да бъде приет за
основателен.
Поради съвпадане на крайния правен извод на въззИ.ния съд с този на
първоинстанционния съд, несподеляйки в цялост възраженията изложени във
въззИ.ната жалба, същата като неоснователна следва да се остави без
уважение, като обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
23
С оглед на този изход на делото, в тежест на жалбоподателите следва да
се присъдят направените от страна на И.. М. М. съдебно- деловодни разноски
в размер на 840лв.- адвокатски хонорар пред въззИ.ната инстанция.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №670 от 06.08.2020г., постановено по гр.д.
№2860/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. И.. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ********** и И..
Г. М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: с.Главиница, Община
Пазарджик, ул.“16-та” №22, че И.. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Главиница, общ.Пазарджик, ул.“16-та“ №22, да ЗАПЛАТЯТ на И.. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Главиница, общ.Пазарджик, ул.“16- та“
№22, сумата от 840лв., съдебно- деловодни разноски пред въззИ.ния съд-
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24