Р Е
Ш Е Н
И Е
№
181
Гр. Русе, 6 ноември 2015г.
Русенският
окръжен съд, търговско отделение, в откритото
заседание на 6 октомври 2015г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
при секретаря П.Н., като разгледа търговско дело № 46
по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В.С.
в качеството на синдик на „М. М. Р.“ АД ЕИК ******** в производството по
несъстоятелност по т. д. № 14/2014г.РОС предявява иск срещу „М. М. Р.“ АД ЕИК ********,
представлявано от Любомир Йорданов Тошев и срещу „Ю. К. Д. Л.“ /М./ вписано в
регистъра на търговските дружества в М. под № 39453, представлявано от Д.Д.Н. М.и Х.Л. Д.чрез пълномощници
адвокат Н.Д.Ц., адвокат В.М.С. и Адвокатско дружество Ц. и М., съдът да
постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на Договор за особен залог върху машини, съоръжения и
оборудване от 22.11.2012г., сключен между „М. М. Р.“ АД и „Ю. К. Д. /М./ Л. “,
вписан в регистъра на особените залози под №
2012113002469 и Допълнително споразумение към договора за особен залог,
подписано между същите страни съответно на 20.01.2014г. и 24.01.2014г., вписано
в регистъра на особените залози като изменение под № 2014032101818, на
основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ или евентуално чл. 647, ал.1, т.1 ТЗ или
евентуално чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ или евентуално чл. 646, ал.2, т.2 вр. с чл. 646, ал.3 ТЗ.
„Ю.К.Д./М./
Л. чрез адвокат В.С. оспорва
основателността на предявените искове. Признава, че е свързано лице с „М. М. Р.“
АД по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. Признава
всички релевантни срокове, посочени от ищеца, с изключение на срока по чл. 646,
ал.2, т.2 вр. с чл. 646, ал.3 ТЗ. Вторият ответник
възразява, че оспорените сделки не увреждат кредиторите на несъстоятелността. Обезпечение
за собствен дълг не води до намаляване или обременяване на имуществото на длъжника,
а цели удовлетворяването на съществуващ дълг, който е част от пасивите на длъжника.
Атакуваните сделки не са самостоятелни, а акцесорни – обезпечават възмезден договор
за паричен заем.
Русенският
окръжен съд прецени събраните по делото доказателства и достигна до следните
изводи:
Чрез договор
за заем от 23.12.2010г. „Ю. К. Д.“ /М./ Л. се е задължило да предостави на "М. М. Р."
АД в заем сумата от 250000 евро с цел финансиране на оперативните разходи на
търговски център „М. М. Р.“ във връзка с експлоатацията, за данъци и такси,
както и за вече поети задължения по договори за външни услуги и административни
разходи. Уговорено е заплащане на сложна лихва в размер на 6% годишно. Договорът
за заем е обвързан с договорите за банков кредит № 1392008г. и № 140/2008г.
между „Банка Пиреос България“ АД и „М. М. Р.“ АД за
финансиране строителството на търговския център. Ако банката направи предсрочно
изискуем който и да е от тези кредити, то събитие поражда предсрочна
изискуемост и на заема по договора с „Ю. К. Д.“ /М./ Л. – чл. 7, б. „в“. Основание за настъпване на
предсрочна изискуемост е и откриване на производство за заемателя – чл. 7, б.
„г“.
В
счетоводните книги на „М. М. Р.“ АД е отбелязано постъпването на следните суми
по договора за заем: на 30.12.2010г. - 207639,47 лева, на 05.01.2011г.- 80573,98 лева,
на 12.01.2011г. - 147305,40 лева, общо 222677,25 евро. В счетоводните записвания
на "М. М. Р." АД е отразено и начисляване на лихва, върху получените суми
по договора за заем в размер на 26239,50 лева за 2011г., 26494,06 лв. за 2012г.,
26494,07 лева за 2013г.
На
22.11.2012г. за обезпечаване на вземането по договор за заем от 23.12.2010г. „Ю.
К. Д.“ /М./ Л. и "М. М. Р."АД,
сключват договор за особен залог върху машини, съоръжения и оборудване, както
следва: 1.Инв. № 42 Украса новогодишна. 2. Инв. № 43 Украса
Св. Валентин. 3. Инв. № 45 Украса „Баба Марта”. 4. Инв. № 46 Украса „1-ви юни”. 5. Инв. № 52 Щендер ОМЕГА - 2 броя. 6. Инв. № 3 Ограда. 7. Инв. № 12 Асансьор товарен. 8. Инв. № 13 Асансьор товарен. 9. Инв. № 14 Асансьор.
10. Инв. № 15 Асансьор. 11. Инв. № 16 Асансьор. 12. Инв. № 17 Асансьор
панорамен. 13. Инв.
№ 18 Асансьор панорамен. 14. Ескалатори - 12 броя с инвентарни номера 19, 20,
21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 и 30. 15. Инв. № 31 Ел. пътеки.
16. Инв. № 32 Ел. пътеки. 17. Инв.
№ 33 Ел. пътеки. 18. Инв. № 34 Ел. пътеки. 19.Инв. № 36 Дизелов генератор. 20.Инв.
№ 37 UPS – устройство. 21. Инв. № 35 ТВ екран фасаден. Договорът за залог е подписан от
страна на "М. М. Р."АД от Н.Ц. Д. ЕГН *********** в качеството му на пълномощник
на *****на дружеството - "С. м. Л., дружество регистрирано
в Република С. под № ***. Залогът е вписан под № 2012113001469 в регистъра на особените
залози по заявление за вписване на особен залог с нотариална заверка на подписа
на залогодателя Н.Ц. Д. в качеството му на пълномощник
на ****** на дружеството- "С. м. Л. ".
В Споразумение
за заплащане на парични суми, сключено на 07.10.2013г., страните декларират, че „М. М. Р.“ АД има изискуеми
просрочени парични задължения към „Ю. К. Д.“ по договора за заем от
23.12.2010г. В чл.5 на споразумението страните се съгласяват, че задължението към
01.10.2013г. е 260548евро, от които 223343 евро главница и 37205 евро лихва.
Страните се съгласяват, че е настъпило основанието за предсрочна изискуемост на
заетата сума по чл. 7, б. „в“ от договора за заем /предсрочна изискуемост на
кредитите от банка Пиреос/ и уговарят седемдневен
срок за доброволно плащане, считано от подписване на споразумението на
7.10.2013г.
С допълнително
споразумение /анекс/ подписан на различни дати- за "М. М. Р."АД на
20.01.2014г., а за Ю. К. Д. /М./ Л. на
24.01.2014г., сключен към договор за заем от 23.12.2010г.г. и Споразумение за заплащане
на парични суми, сключено на 07.10.2013г., страните се съгласяват, че заемополучателят е в забава да върне заетата сума и дължи уговорената
лихва. Постига се уговорка, че в случай, че до 31.01.2014г. не заплати получаната в заем сума, ведно с лихви до 31.01.2014г., той ще
дължи и неустойка равна на размера на главницата по заема /250 000 евро/, като неустойката
е дължима незабавно след възникването й, тоест на 1.02.2014г.
С допълнително
споразумение, подписано на различни дати- за "М. М. Р."АД на
20.01.2014г., а за Ю. К. Д. /М./ Л. на
24.01.2014г., страните сключват допълнително споразумение към договор за залог от
22.11.2012г. Същите постигат съгласие, че
залогът, учреден с договора за залог, ще обезпечава и задължението на "М.
М. Р." АД по допълнително споразумение /анекс/ - задължение за заплащане на
неустойка в размер на 250000,00 евро. Изменението е вписано със заявление №
201403210818 в регистъра на особените залози. Към него е приложена и декларация
от страна на Ю. К. Д. /М./ Л. , представлявано по пълномощие от Н.Ц. Д. ЕГН ***********,
че дава съгласие „М. М. Р.“ АД да заяви за вписване в ЦРОЗ промяна в обстоятелствата
по вписване № 2012113001469, а именно в поле 13 да посочи сумата 500000евро, както
и да бъде вписано в поле 11 Допълнително споразумение/Анекс/ от 28.01.2014г. към
договор за паричен заем от 23.12.2010г., сключен между "М. М. Р.” АД и Ю. К.
Д. /М./ Л. .
Заложният
кредитор е пристъпил към изпълнение спрямо заложеното имущество. Това обстоятелство
се извлича от ргистъра на особените залози - вписване № 2014021700628.
По
молба от „Б. П. Л.“ Русенският окръжен съд с решение № 172 от 17.11.2014г. по
т. д. № 14/2014г. открива производство по несъстоятелност спрямо „М. М. Р.“ АД
с начална дата на неплатежоспособността 18.04.2013г. Решението е обявено в
търговския регистър с № ****. В.С. е назначена за постоянен синдик с
определение № 2879/17.12.2014г., обявено в търговския регистър с № *****.
С молба
вх. рег. № 13356/17.12.2014г. по описа на РОС, Ю. К. Д. /М./ Л. предявява свое вземане в размер на 1032455,40 лева,
предствляващо 440216,85 лв. левова равностойност на главница
225752,23 евро, 102663,58 лв. левова равностойност на 52647,99 евро лихви дължими
на основание чл.5.1. от договор за заем, 489575 левова равностойност на 250000 евро
- неустойка дължима на основание чл.4 от Допълнително споразумение/Анекса/. „М.
М. Р.“ АД е обявено в несъстоятелност с решение № 136 от 01.09.2015 по т. д. № 14/2014
и е постановено осребряване на имуществото на длъжника. Вземането на „Ю. К. Д.“
М. Л. е прието от синдика в пълен размер, но като необезпечено по т. 8 на чл.
722, ал.1 ТЗ до разрешаване на настоящия спор относно привилегията.
Съдебно-счетоводната
експертиза по делото дава заключение, че вещите, предмет на особен залог в полза
на „Ю. К. Д.“ /М./ Л. , са включени в счетоводните записвания на “М. М. Р.” АД с балансова стойност в размер на 537936,81 лв.
след начислена амортизация. Балансовата стойност на всички активи към
31.12.2014г. е 45414804,11 лв., от които стойността на сградата на търговския
комплекс е 28773000,91 лв.
Предмет
на делото е иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „М. М. Р.“ АД на Договор за залог от 22.11.2012г. между Ю.
К. Д. /М./ Л. и "М. М. Р." АД,
вписан под № 2012113001469 в регистъра на особените залози, и сключено към него
Допълнително споразумение, подписано на различни дати- за "М. М. Р." АД
на 20.01.2014г., а за Ю. К. Д. /М./ Л. на
24.01.2014г., вписано под № 201403210818 в регистъра, на следните основания:
І. Чл. 647, ал.1, т.1 ТЗ: сделките са сключени преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в рамките на
три години, сделките са безвъзмездни, „Ю. К. Д. /М./ Л. “ е свързано лице с длъжника
по см. на & 1, т.5 от ДР на ТЗ, тъй като притежава 50% от акциите в "М.
М. Р." АД.
ІІ. Чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ: обезпечителните сделки са
безвъзмездни и са сключени в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност.
ІІІ. Чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ: сделките са сключени в двугодишен
срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
страните по сделките са свързани лица, сделките увреждат кредиторите в производството
по несъстоятелност, тъй като създават привилегия в полза на лице, свързано с длъжника.
ІV. Чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ: сделките са извършени преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в двугодишен
срок, но след началната дата на неплатежоспособността; вземането срещу длъжника
дотогава е било необезпечено; кредиторът, получил обезпечение, е знаел, че длъжникът
е в състояние на неплатежоспособност.
Ищецът
посочва като главно правно основание на иска пункт IIІ /главен иск/, а в условията
на евентуалност заявява следната поредност на правните основания: първо - основанието
по пункт I /първи евентуален иск/, второ - по пункт II /втори евентуален иск/, трето - по
пункт IV /трети евентуален иск/.
Чл.
647, ал.1, т.6 от Търговския закон постановява, че може да бъде обявена за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка, извършена от
длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, която
сделка уврежда кредиторите и по която сделка страна е свързано лице.
Молбата
за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от Б. П. Л. на
21.01.2014г. Две години преди тази дата е 21.01.2012г. Договорът за особен
залог е сключен на 22.11.2012г. и вписан на 30.11.2012г. в 16:27 часа в
регистъра за особените залози под № 2012113002469. Допълнителното споразумение
към договора за особен залог е от 20.01.2014г. и е вписано на 21.03.2014г. в
14:38 часа в регистъра за особените залози като изменение под № 2014032101818.
Сделката попада в периода от две години преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност.
"М.
М. Р." АД е вписан като търговец с Решение № 3307 от 21.11.2007г. в Регистъра
на ТД при РОС под № 7636, том 252, страница 23, по фирмено дело № 1519/2007г. Към
момента на учредяване на дружеството, капиталът му е 5240400 лв., който е разпределен
на 52404 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност на всяка
една от тях 100 лв. 50% от капитала е внесен от Ю. К. Д. /М./ Л. , като в замяна
на паричната вноска е получило 26202 обикновени поименни акции с право на глас.
Съгласно § 1. (1), т.5 от Допълнителни разпоредби
към Търговския закон "Свързани лица" по смисъла на този закон са дружество
и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право
на глас в дружеството. "М. М. Р." АД и “Ю. К. Д.“ /М./ Л. са свързани лица.
Договорът
за особен залог създава право на предпочтително удовлетворяване в полза на
обезпечения кредитор. При извършване на разпределение на осребреното имущество в
производството по несъстоятелност вземането на кредитора с право на особен
залог се удовлетворява на първо място по реда, посочен в чл. 722, ал.1 ТЗ, ако
се разпределят средствата от осребряване на заложеното имущество. Ако паричното
вземане на кредитора не е било обезпечено с особен залог, то би се удовлетворило
чак на ред осми по чл. 722, ал.1 от ТЗ. С вписването на пристъпване към изпълнение
заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право
да вземе мерки за запазването му и да го продаде от свое име и за сметка на залогодателя–
чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози. Кредиторът с право на особен залог
има специалната привилегия да продължи частното индивидуално принудително
изпълнение върху заложеното имущество, когато всички други форми на индивидуално
принудително изпълнение се спират по закон. Тази привилегия е уредена в чл. 43
от Закона за особените залози: откриването на производство по несъстоятелност на
залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ; синдикът предава имуществото
на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32, когато установи наличието
на залози, вписани по реда на ЗОЗ. Изключителните права на заложния кредитор
увреждат останалите кредитори в производството по несъстоятелност, тъй като
намаляват възможностите им за удовлетворение в рамките на универсалното
принудително изпълнение. Имуществото, предмет на особен залог, практически се
извежда от масата на несъстоятелността когато решението за откриване на
производство по несъстоятелност завари започнало изпълнение /пристъпване към изпълнение/
по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ допуска обявяването за
недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност
на сделка по учредяване на особен залог, ако тя е извършена от длъжника в срок
от две години преди молбата за откриване на производството /вид подозрителен
период/ със страна – свързано лице. Законът създава едно предположение, че
целта на подобна сделка напуска обсега на търговската добросъвестност и
подготвя един вид недобросъвестно спасяване на имущество на длъжника в
навечерието на несъстоятелността. Договорът за особен залог и анексът към него
покриват критериите за недействителност по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, поради
което съдът следва да я обяви.
Съдът
приема за основателен предявения иск на посоченото като първо по ред главно
основание по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, поради което не се произнася по наведените
като евентуални основания по чл. 647,
ал.1, т.1 ТЗ, по чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ и
чл. 646, ал.2, т.2 вр.
с чл. 646, ал.3 ТЗ.
Без
да се произнася по същество по последното наведено като евентуално основание по
чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ, съдът дължи отговор на възражението не представлява
ли тази разпоредба специален закон спрямо разгледаната и приета за приложима
разпоредба на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ. Отговорът този въпрос е отрицателен.
Поначало случаят, предмет на разглеждане в настоящото дело, плътно покрива
хипотезата на отменената точка 6 на чл. 647, ал.1 ТЗ: учредяване
на ипотека, залог или
друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в
полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер.
Такава хипотеза днес не съществува. Теоретично е добре издържано разделението
на преферентни искове по чл. 646, ал.2 от ТЗ спрямо отменителни искове по чл. 647, ал.1 от ТЗ, но законодателно
това разделение не е проведено ясно докрай. Противоправността
при преферентните искове се изразява в създаване на
право на предпочитание при удовлетворяването на съществуващ собствен дълг,
докато противоправността при отменителните
искове се изразява в реално намаляване на масата на несъстоятелността.
Действията и сделките при преферентите искове са
принципно правомерни ако не беше открито производство по несъстоятелност,
поради което не могат да се атакуват с общия иск по чл. 135 от ЗЗД. Отменителните искове по чл. 647 от ТЗ са генетично свързани
с Павловия иск – чл. 135 от ЗЗД и посочените там действия и сделки могат да се
атакуват и с този общ иск. Текстът на чл. 647, ал.1 от ТЗ започва с думите: „Освен
в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки . . .“.
Предвиден от закона случай е този по чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ вр. ал.3 – последващо учредяване на
залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено
в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството.
Освен в този предвиден от закона случай, чл. 647, ал.1 ТЗ разрешаване водене
на иск за обявяване за недействителна на
подобна сделка и на основание другите хипотези в този текст. Съдът не намира
основание да поддържа тезата, че учредяването на залог за собствено задължение
на длъжника в производството по несъстоятелност е уредено единствено и
изчерпателно със специална норма по чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ, а учредяването на
залог за чуждо задължение от дължника в
производството по несъстоятелност е уредено единствено и изчерпателно със
специални норми по чл. 647, ал.1, т. 4 и 5 ТЗ. В случая разширяването на
особения залог за обезпечаване на допълнителната сума от 250000 евро неустойка
е извършено след началната дата на неплатежоспособността, тоест тази част от
обезпечителната сделка покрива критериите и на чл. 646, ал. 2, т.2 от ТЗ. При
решението си съдът изхожда от разбирането, че кредиторите в производството по
несъстоятелност могат да бъдат увредени както при реално намаляване на масата
на несъстоятелността, така и при преферентно
извеждане на обезпечения кредитор напред в реда за удовлетворяване. При особен
залог и производство по несъстоятелност мога да настъпят и двете последици. Вътрешното
убеждение на съда е, че процесната обезпечителна сделка е сключена изключително
поради свързаността на обезпечения кредитор с длъжника в производството по
несъстоятелност.
Мотивиран
така и на основание чл. 647, ал.1, т.6 Търговския закон Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите
в производството по несъстоятелност на „М. М. Р.“ АД ЕИК ******** по търговско дело № 14/2014г. РОС на Договор за особен
залог върху машини, съоръжения и оборудване от 22.11.2012г., сключен между „М.
М. Р.“ АД и „Ю. К. Д. /М./ Л. “, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469 и Допълнително споразумение към договора
за особен залог, подписано между същите страни съответно на 20.01.2014г. и
24.01.2014г., вписано в регистъра на особените залози като изменение под №
2014032101818.
ОСЪЖДА
„Ю. К. Д. /М./ Л. “, регистрирано под № 39453 в регистъра за търговски
дружества в М., ул. „******“ № *, Ф.лоиана, М.,
представлявано от Д.Д.Н. М. и Х.Л. Д.чрез пълномощници адвокат Н.Д.Ц., адвокат В.М.С. и адвокатско
дружество „Ц. ***, да ЗАПЛАТИ в полза на Българската държава по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер 39116 лв. /тридесет и девет
хиляди сто и шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА
„Ю. К. Д. /М./ Л. “, регистрирано под № 39453 в регистъра за търговски дружества
в М., ул. „**“ № *, Ф., М., представлявано от Д.Д.Н. М.
и Х.Л. Д.чрез пълномощници адвокат Н.Д.Ц., адвокат В.М.С.
и адвокатско дружество „Ц. ***, да ЗАПЛАТИ на В.С.С.
в качеството й на синдик на „М. М. Р.“ АД по особената сметка на
несъстоятелността сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за депозит на вещо
лице.
Решението
може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на всяка страна.
Съдия: