№ 617
гр. Ловеч, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Юробанк България" АД, ЕИК ***, представлявано от изп.
директор Д.Ш. и М.В. - прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София, бул.
"Околовръстен път" № 260, чрез адв. ХР. ХР. ИВ. от САК, срещу Разпореждане № 1293 от
16.07.2021 г. на РС - Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1371/2021 г., с което
първоинстанционният съд e оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. Д. Ч. в частта, относно
претендираните вземания за такси в общ размер на 166.00 лв., начислени за периода от
22.06.2020 г. до 21.06.2021 г. Счита, че същото е немотивирано и несъобразено с
процесуалния закон. Изтъква, че разпореждането в обжалваната му част не съдържа
аргументи в тази насока, а съгласно цитираната практика на ВКС нарушаването на
изискването за мотивираност е основание за отмяна. На следващо място посочва, че
съгласно чл.20а от ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Изтъква,
че откриването и воденето на разплащателна сметка представлява отделна допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В чл.2, ал.2 и ал. 5 от Договора за потребителски
кредит страните са уговорили, че Кредитополучателят ще заплаща месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита във връзка с кредита, в размер на 3.50 лв.
месечно. Счита, че цитираната договорна разпоредба представлява стриктно изпълнение на
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК, уреждаща съдържанието на договорите за
потребителски кредит. Твърди, че тази такса е включена като част от общо дължимата
1
месечна погасителна вноска, което се установява от приложения към заявлението
погасителен план. Изтъква, че претендираните такси са начислени в унисон с договореното
между страните и всички императиви на ЗПК, поради което отхвърлянето на заявлението в
тази му част е неправилно.
Излага подробни съображения за изпълнение на задължението му за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита според допустимите способи и съдебната
практика.
Моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1293 от 16.07.2021 г. на РС - Ловеч,
постановено по ч.гр.д. № 1371/2021 г. поради неговата неправилност и вместо това да
постановите да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Юробанк
България" АД срещу длъжника Д. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. Алеко
Константинов № 10, за сумите от 166,00 лв. начислени такси за периода от 22.06.2020 г. до
21.06.2021 г.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея е
отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. №
1371/2021 г. по описа на Районен съд - Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е
образувано производството по ч.гр.д. № 1371/2021 г. по описа на РС - Ловеч, заявителят
"Юробанк България" АД е претендирал, че Д. Д. Ч. дължи заплащане на следните суми по
извлечение от счетоводните книги на банката: 2616.21 лв. - главница, 257.63 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 18.06.2020 г. до 31.03.2021 г., 115.00 лв. - мораторна
лихва за периода от 18.06.2020 г. до 05.07.2021 г., 166.00 лв. - такси за периода от 22.06.2020
г. до 21.06.2021 г., 72.00 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 20.05.2021 г. до
05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до
изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за
потребителски кредит FL1030645 от 18.11.2019 г., сключен между „Юробанк България" АД
от една страна и от друга страна - Д. Д. Ч., ЕГН **********, по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 3000.24 лв., като последния се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията
на процесният договор. В съответствие с договора Кредитополучателят е усвоил
предоставените парични средства от нарочна разплащателна сметка, разкрита на негово име
в Банката. Към заявлението са приложени - договор за кредит FL1030645 от 18.11.2019 г.,
ведно с погасителен план, извлечение от Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк
2
България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица, извлечение от
счетоводни книги за кредитна сделка № 4857093, покана чрез ЧСИ Велислав Петров, рег.№
879 на КЧСИ, доказателство за заплатени разходи за уведомяване, пълномощни.
С Разпореждане № 1293 от 16.07.2021 г. районният съд е уважил заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 7887/01.09.2020 г. на "Юробанк България"
АД за следните суми: 2616.21 лв. - главница, 257.63 лв. - договорна лихва за периода от
18.06.2020 г. до 31.03.2021 г., 115.00 лв. - мораторна лихва за периода от 18.06.2020 г. до
05.07.2021 г., 72.00 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 20.05.2021 г. до
05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда /14.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и за сумата 451.58
лева - разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на заявлението.
По отношение на сумата в размер 166.00 лева – начислени такси за периода от 22.06.2020 г.
до 21.06.2021 г., е отхвърлил искането като противоречащо на закона. В мотивите си
районният съд е направил извод, че се касае за такси във връзка с действия по усвояване и
управление на кредита, което е в противоречие с императивната правна норма на чл. 10а, ал.
2 ЗПК.
Въззивната инстанция счита, че правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на
длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е приложим
Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В т.14 от заявлението „Юробанк България" АД е
уточнило, че претендираната сума от 166.00 лв. такси по договора, представлява сбор от 12
бр. месечни такси за обслужване на разплащателната сметка на стойност 42.00 лв.,
начислени съгласно чл.5, т.2 от Договора и 11 бр. такси на обща стойност 124.00 лв.,
начислени съгласно чл.2, ал.2 от Договора , вр. с Тарифата за таксите и комисионните на
Банката, раздел ХIV, б“В“, т.10.
По отношение на таксата за поддръжка на разплащателна сметка, от представения договор е
видно, че в чл.5, т.2 страните са се договорили кредитополучателят да заплаща месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит в размер
на 3.50 лв. Тази такса е включена като дължима и в размера на месечните вноски, което се
установява от приложения по делото погасителен план, представляващ неразделна част от
договора. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, какъвто е конкретния случай. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е
предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, каквато безспорно е
и претендираната такса, поради което направеното искане следва да бъде уважено.
3
Съдебният състав счита, че тя не представлява такса, свързана с управлението на кредита,
каквато забрана се съдържа в нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК по отношение на сумата 42.00 лв.,
представляваща начислени такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от
22.06.2020 г. до 21.06.2021 г., като за посочената сума се издаде заповед за изпълнение.
Настоящата инстанция приема за недължими претендираните такси в размер на сумата
124.00 лв. по чл.2, ал.2 от Договора за потребителски кредит, начислени за обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка съгласно общите условия и
Тарифата на банката. По отношение на тази такса настоящия съдебен състав намира, че тя
не е ясно определена по своя размер, тъй като такава не е уговорена като дължима всеки
месец, както се претендира и не е предвидена в представената към заявлението Тарифа на
банката. На следващо място следва да се отбележи, че същата касае действия по управление
на кредита, което е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради
изложените съображения обжалваното разпореждане на ЛРС в тази част следва да бъде
потвърдено.
Съдебният състав счита за неоснователни изложените в частната жалба съображения, че
обжалваното разпореждане е немотивирано, което е основание за неговата отмяна. Следва
да се отбележи, че от страна на заявителя в жалбата са развити противоречиви доводи
относно действието, за което се претендират и начислените такси в размер на 124.00 лв. за
периода от 22.06.2020 г. до 21.06.2021 г. В заявлението не се съдържат твърдения, че същата
представлява заплатени от банката разходи във връзка с връчването на нотариална покана до
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Районният съд е изложил
мотиви само във връзка с твърденията на заявителя относно характера на претендираните
такси и тяхната дължимост, като е уважил искането за заплащане на обезщетение за
уведомяване в размер на 72.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1293/16.07.2021 г. на РС – Ловеч, постановено по ч.гр.д. №
1371/2021 по описа на съда в частта, с която е отхвърлено заявление по чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД – София против длъжника Д. Д. Ч. за сумата 42.00 лв. – начислени такси за
обслужване на разплащателна сметка за периода от 22.06.2020 г. до 21.06.2021 г. по договор
за потребителски кредит № FL1030645, като вместо него постановява:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417
от ГПК в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-София с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от
Д.Б.Ш. –изпъл. Директор и прокуриста М.И.В. против длъжника Д. Д. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. Ловеч, ул. Алеко Константинов № 10, за сумата от 42.00 лв. – начислени такси за
обслужване на разплащателна сметка за периода от 22.06.2020 г. до 21.06.2021 г. по договор
за потребителски кредит №FL1030645.
ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за самата 42.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1293/16.07.2021 г. на РС – Ловеч, постановено по
ч.гр.д. № 1371/2021 по описа на съда в останалата част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5