О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740/28.5.2020г.
Град Пловдив, 28.05.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като
разгледа административно дело № 935 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация
– Сливен“ ЕООД против мълчалив отказ на директора на БДИБР за разсрочване на
задължения, установени с АУПДВ № 55 от 17.08.2017 г. на директора на БДИБР.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по
която не дължи произнасяне, защото оспореният отказ няма характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и не подлежи на
съдебно обжалване.
Производството пред административния орган е
образувано по искане вх.№ Ф2-14-84(4) от 08.11.2019 г., с което дружеството е
поискало разсрочване на задължението, установено с АУПДВ № 55 от 17.08.2017 г.
на директора на БДИБР, съгласно погасителен план, приложен към искането.
Съгласно чл.184, ал.2 ДОПК извън случаите по ал.1
разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на
съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения
до 300 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две
години от датата на издаване на разрешението, като в останалите случаи
разрешението се издава от министъра на финансите.
При тази правна регламентация искането за разсрочване
на публичните задължения на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД,
установени с акт на директора на БДИБР, не може да бъде отправено към същия
орган – директора на БДИБР, който е и ръководител на администрацията на БДИБР,
а следва да бъде отправено към министъра на финансите. След като директорът на
БДИБР не е компетентният орган, който следва да разгледа и да се произнесе по
искането за разсрочване на публичните задължения, то неговото непроизнасяне в
срок не може да формира мълчалив отказ. Следователно жалбата е лишена от
предмет.
Наличието на годен за обжалване административен акт е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава
извод за недопустимост на търсената съдебна защита.
Заявеното в писменото становище на адв. Р. искане за
прекратяване на производството не може да ангажира съда, доколкото по делото не
е налично адвокатско пълномощно и извършените действия се явяват действия,
извършени без представителна власт.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
недопустима следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно
производство следва да се прекрати. Затова и на основание чл.159, т.1 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Сливен, бул. „Шести септември“ № 27,
представлявано от управителя С.Р., против мълчалив отказ на директора на БДИБР
за разсрочване на задължения, установени с АУПДВ № 55 от 17.08.2017 г. на
директора на БДИБР
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 935 по описа на Административен съд Пловдив за 2020
година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: