РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Ямбол , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600126 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на Х. К., депозирана чрез служебно
назначения му защитник адв.Г.Г., против присъда № 11/5.03.2021г. постановена по нохд №
365/ 2020г.по описа на РС- Елхово.
С обжалваната присъда подсъдимите Х. К., Е. К. и С. К. са признати за виновни в
това, че на *.**.**** година, в района на 178 междуколие на 268 гранична пирамида, в
землището на с.******, обл.*****, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Р. Т. в Р. Б., без разрешение от надлежните органи на властта,
поради което и на основание чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 и чл.54 от НК са осъдени на по
три месеца лишаване от свобода и глоба по 100лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК
наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от по три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната присъда. Твърди се, че от събраните по делото доказателства следва да бъде
направен извод, че въззивниците са влезли в Р. Б. с цел да търсят убежище, поради което
следва да се приложи разпоредбата на чл.179 ал.5 НК и да бъдат освободени от налагане на
наказание.
1
В срока и при условията на чл. 320, ал.5 от НПК , Е. К. и С. К., чрез служебно
назначените си защитници адв.Н. и адв.С. / преупълномощен от адв.Ц./ правят искане за
присъединяване към жалбата на въззивника, което е уважени от съда и подсъдимите също
са конституирани в качеството на въззивници.
Участващият по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на
обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди
изцяло.
Въззивниците- подсъдими Х. К., Е. К. и С. К. участват в съдебното заседание, чрез
служебно назначените им защитници на първата инстанция адв. Г., адв.С. / преупълномощен
от адв.Ц./ и адв.Н., чрез които поддържат жалбите си по изложените съображения.
Поотделно пледират за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, тъй като подсъдимите
са влезли в страната ни за да търсят убежище.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбите, становищата на
защитниците на подсъдимите и на прокурора, съгласно правомощията си на основание
чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение
намери следното:
Жалбите са допустими, тъй като са подадени в законния срок по чл.319 ал.1 и чл.320,
ал.5 от НПК и от лица имащи интерес и право на жалба. Разгледани по същество същите са
неоснователни по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се
подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
По несъмнен начин е установено, че подсъдимите са ****** граждани, без документи
за самоличност. Самоличността им е снета по техни данни. През есента на ****г.тримата
решили да напуснат родината си за да отидат до някоя държава в Европа, където да потърсят
работа и да се устроят. Тъй като не притежавали необходимите документи и надлежно
разрешение да влязат на територията на страна от Европейския съюз решили да сторят това
по незаконен начин. В изпълнение на това намерение срещу възнаграждение се свързали с
непознато лице, което да организира нелегалното им преминаване от Т. за Б.. Съобразно
намерението си подсъдимите на *.**.**** година се придвижили в близост до т. – б. граница
и около 6.20 часа влезли през границата на страната ни от Р. Т. в Р. Б., в района на 178
междуколие на 268 гранична пирамида в землището на с.******. След това продължили
предвижването си към вътрешността на страната. Влизането им през границата на страната
било възприето дежурния оператор на "Локален координационен център", който е уведомил
св.И. З.- началник на втора ГОДГ към ГПУ Елхово. По- късно тримата подсъдими били
задържани от служителите на гранична полиция но начин описан подробно в
първоинстанционен съдебен акт и поради липса на оспорване е ненужно да се преповтаря.
От справките за съдимост е видно, че подсъдимите не са осъждани в България.
2
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и
обосновано е кредитирал показанията на свидетелите Х. К., Р. К., И. З., М. В., С. Х. и С. Р.,
както и въз основа на писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Районният съд е
направил анализ на събраните доказателства, като ги е анализирал както поотделно така и в
съвкупност и поради липса на обжалване в тази насока въззивната инстанция намира за
ненужно да преповтаря изложените аргументи.
Въз основа на горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимите са осъществили с деянието
си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от
НК, тъй като на *.**.**** година, в района на 178 междуколие на 268 гранична пирамида в
землището на с.******, обл.*****, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Р. Т. в Р. Б., без разрешение от надлежните органи на властта.
От обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата
виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното
гражданство, така и държавата, от която идват - Р. Т.. Действащият граничен режим и ред в
Р. Б., изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в показанията на свидетелите Х. К., Р. К., И. З., М. В., С. Х. и С. Р.. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните
органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на
това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са неговите последици и целели тяхното настъпване. Предприемайки влизане
на страната, чрез преодоляване на възпрепятстващото съоръжение посредством стълба били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р Б. и в друга държава от ЕС,
както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Освен това са съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за противоправния
характер на деянието и за неговите общественоопасните последици, които са предвиждали,
а от волева страна пряко са целели и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната
си цел достигане в страна, в която да се чувстват и живеят добре.
3
Относно наказателната отговорност на подсъдимите.
Решаващия съд правилно е приел, че на подсъдимите следва да им бъдат
наложени наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което
определените две кумулативни наказания лишаване от свобода и глоба в техния минимум са
справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността
на извършителите. Наказания три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лв.
напълно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на личността на
подсъдимите и със същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.
Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Относно искането на защитниците на подсъдимите да се приложи разпоредбата
на чл.279 ал.5 НК, тъй като подсъдимите са влезли в страната ни за да се ползват от правото
си на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27 ал.2 от Конституцията и Законът за
убежището и бежанците българската държава предоставя четири вида закрила: 1. убежище-
предоставя се от президента на РБ на чужденци, преследвани заради техните убеждения и
дейност в защита на международно признати права и свободи; 2. временна закрила-
предоставя с акт на МС за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които
са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт ,чужда
агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешки права; 3. статут на бежанец-
предоставя се от председателя на ДАБ, отговарящ на критериите , определени в
конвенцията за статута на бежанците от 1951г./Женевската конвенция/ и з ЗУБ и 4.
хуманитарен статут- предоставя се от председателя на ДАБ на чужденец, чиито живот,
сигурност или свобода са застрашени поради въоръжен конфликт или опасност от изтезание
или други форми на нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от
хуманитарен характер. Съдът приема, че използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на
убежище” следва да се тълкува като общ такъв за търсене на закрила, а не в тесния смисъл
само при търсене на убежище, тъй като лицата, които търсят закрила не са длъжни да знаят
нашето законодателство колко вида защита предоставя и какви са условията за
получаването им.
В конкретния случай обаче посочените по- горе изисквания не са налице, тъй
като общата обстановка в Р. Т. сама по себе си не дава основание за страх от преследване по
смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Подсъдимите и защитниците им не са
представили никакви доказателства от които да се направи извод, че същите изпитват
основателен страх от преследване по причини: раса, религия, националност, принадлежност
към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че е налице
вероятност за такива действия спрямо него и в бъдеще. От изложеното не може да бъде
направен извод, че към момента на напускането на родината им по отношение на
подсъдимите е имало реална заплаха за техния живот, поради религиозна принадлежност.
4
Правилно е прието, че обстоятелството, че след задържането си на територията на Р. Б. са
подали молби за закрила е без значение, доколкото такова намерение е липсвало към
момента на извършване на деянието.
По изложените по- горе съображения съдът счита, че не са налице условията за
прилагане разпоредбата на ал.5 на чл.279 НК.
По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна , законосъобразна и обоснована.
В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Ямболският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/5.03.2021г. постановена по нохд № 365/ 2020г.по
описа на РС- Елхово.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5