Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9412 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
П.С.Х. твърди следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен на
28.10.2019 г. договор с ответника Сдружение Б.ф.по в.за предоставяне на професионални
треньорски услуги като Старши треньор на Националния отбор по в.– мъже под 20
години за сезон 2020/2021 и мъже под 21 години за сезон 2021/2022, срещу
месечно възнаграждение от 1500 лева, за срок от две години (01 януари 2020 г. –
01 януари 2022 г.); предоставянето на такива до едностранното прекратяване на
договора от ответника, считано от 25 юни 2020 г.; дължимо по чл. 3, т. 3.1 от договора
възнаграждение за м. юни (до 24 юни вкл.) 2020 г. в размер на 1250 лева и неустойка
в размер на възнагражденията за остатъка от уговорения срок на договора 25.06.2020
г. – 01 януари 2022 г. в размер на 27250 лева, дължима поради едностранното му
прекратяване от ответника съгласно уговореното в чл. 9 от договора. Претендира
тези суми, заедно със законната лихва от завеждане на делото на 04.09.2020 г. и
разноските.
Ответникът
Сдружение Б.ф.по в.(БФВ) в законоустановения срок и съобразно конкретизирането в
първото заседание по делото оспорва предявените искове, възразявайки за
неизпълнение на задълженията му, включително представянето на отчет, за които
като резултат се претендира възнаграждение по договора, сключен между страните,
съответно недължимост на претендираните суми и в заявените размери; недействителност
на уговорена клауза за неустойка по процесния договор поради накърняване на
добрите нрави, уговарянето й във вреда на сдружението от неговия представител,
а при евентуалност - уговарянето й между страните като прекомерна. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото не е спорно между страните, а и от представения договор за треньорски
услуги от 28.10.2019 г. се установява, че ответникът БФВ, в качеството му на
възложител, е сключил с ищеца П.Х., в качеството му на изпълнител, договор за
треньорски услуги, по силата на който БФВ е възложила на ищеца извършването на
дейност като Старши треньор на Националния отбор по в.на Република България –
мъже под 20 години за сезон 2020/2021 и мъже под 21 години за сезон 2021/2022. За
така възложената дейност за срока на действие на договора от 2 години, считано
от 01 януари 2020 г., на ищеца съгласно чл. 3, т. 3.2 и т. 3.3 от договора е
следвало да се заплаща, след представяне на отчет/и, месечно възнаграждение от
1500 лева, данъците и другите такси върху което се дължали от него и се удържали
от възнаграждението му съгласно действащото законодателство. Заедно със
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение страните са уговорили в
чл. 3 от договора и задължения на възложителя БФВ да определя целите и задачите,
свързани с подготовката и участието на отбора в предстоящи волейболни срещи и свързаните
с тях лагери, приятелски мачове и други подобни мероприятия, и да осигурява за тяхното
изпълнение необходимата материална база, екипировка и условия. Детайлизирани са
в чл. 5 от договора и възложените на ищеца като Старши треньор на отбора задължения,
свързани с: осъществяването му на общо ръководство чрез разработване на методология
за развитие на отбора за срока на договора; присъствие на тренировки и контрол
върху изпълнението на тренировъчните програми и процес; анализ на физическото и
техническо състояние на състезателите в състава на отбора и представяне за
одобрение на разширен списък на състезателите от отбора за участие в международни
състезания; изготвяне на периодични отчети пред възложителя БФВ, включително и
на всяко шестмесечие (5.4 и 5.10); участия в пресконференции, почтително
поведение към ръководство на БФВ и въздържане от негативно мнение към спонсори
на отбора; използване на облекло и други стоки, предлагани от възложителя и
други. Страните са уговорили и условията за прекратяване на договора – изтичане
срока на договора; смърт или прекратяване на страна и взаимно съгласие на
страните, изразено в писмена форма, като в чл. 9 от същия са предвидили, че при
едностранно прекратяване на договора от възложителя БФВ, последният дължи на
изпълнителя П.Х. неустойка в размер на всички неизплатени месечни
възнаграждения за срока на договора.
Установява
се по делото от представените отчети и публикации в електронни медии, включително
и от свидетелските показания, че преди сключването на процесния договор и
изпълнението на възложените треньорски услуги по него, ищецът П.Х. е осъществявал
такива услуги и през предходната 2019 година. През тази година отборът е участвал
в Европейски младежки олимпийски фестивал и Световното първенство в Тунис, завършвайки
в крайното си класиране съответно на шесто и седмо място, определяно от
специалисти в областта като отличен резултат за треньора на отбора (така и
показанията на св. В.Н.).
Изпълнението
на възложените по процесния договор треньорски услуги е започнало от ищеца П.Х.
от 01 януари 2022 г. За осъществяването им той е изготвял отчети и план за
подготовка на националния отбор за мъже до 20 години, като е изготвил и разширен
списък на състезателите от отбора за участие. Така изготвените отчети, включително
и за м. юни 2020 г., включващ и предложения за тренировъчна програма и процес
на състезателите, с преустановяване на мерките със застрашаващото живота и
здравето заболяване КОВИД-19, ищецът П.Х. е изпращал на Управителния съвет на
БФВ по електронен път и/или с препоръчано писмо с обратна разписка. От
посочените документи и показанията на св. П. Нягин – кондиционен треньор на
отбора заедно с ищеца, и св. В.Н. – член на Управителния съвет на БФВ, координатор
на националните отбори по в.и ръководител на ВК Левски София, чийто показания в
съществената им част са непротиворечиви и като възпроизвеждащи техни лични
възприятия, съдът приема за достоверни, се установява, че дейността на Старшия
треньор на волейболен отбор не е свързана само участие в тренировъчния процес
на състезателите, но и в наблюдение и селекция на състезателите, изготвянето на
план и програми за осъществяването на тренировките, включително чрез разучаване
на тактически и технически елементи, изготвяне въз основа на извършеното
селектиране списък на състезателите и свикването им за тренировки. Поради
строгите мерки през епидемичната обстановка през периода м. март – м. май 2020
г. тренировъчният процес в спортните зали и състезания били преустановени, но
през това време се е осъществявал анализ и подбор на състезателите, и за
поддържането на доброто им физическо и техническо състояние от треньора са се
изготвяли специални програми за изпълнение от тях в домашни условия и се
съставяли периодични отчети, предоставяни на ръководството на БФВ. С отпадане
на част от мерките и възстановяване на клубната състезателна дейност се изготвил
списък на състезателите (част от които били включени в отбора на следващия
треньор) и план за подготовката им в предстоящи състезания за м. юни 2020 г.,
които ищецът П.Х. е изпратил на електронния адрес на ответника, а поради липса
на потвърждение и с препоръчано писмо с обратна разписка от 22.06.2020 г.,
която опровергава показанията на св. В.Н. за липса на такъв.
Осъществяването
на треньорската дейност от ищеца П.Х. е преустановено с едностранното прекратяване
на процесния договор от ответника БФВ, считано от 25.06.2020 г., видно от връченото
на ищеца предизвестие, а и признат за безспорен между страните факт. Едностранното
прекратяване на договора е осъществено въз основа на решение на УС на БФВ,
взето на проведено на 28.05.2020 г. заседание, за избор на нов старши треньор
на отбора – Найден Найденов, и за прекратяване на действалия към този момент
договор за треньорски услуги.
За
предоставяните треньорски услуги до м. май 2020 г. ищецът П.Х., видно от
преводните нареждания за сумите от 5400 лева и 1350 лева и извлечения от банкови
сметки, е получил уговорените и дължими му възнаграждения по процесния договор. За претендираните в настоящото
производство възнаграждение и неустойка по договора ищецът е отправил покана до
ответника за тяхното изплащане, като тя е връчена на ответника на 06.08.2020 г.
и 10.08.2020 г., видно от представените обратни разписки.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
За
уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на действително
правоотношение между страните по договор за предоставяне на треньорски услуги и
с твърдяното съдържание – страни, предмет и срок на действие, и изпълнение на
задълженията си по него, с предоставяне на ответника на уговорените услуги за процесния
период.
По
силата на така възникналото между страните облигационно правоотношение въз
основа на сключването на процесния договор, имащ характеристиките на договор за
изработка, изведен от неговия предмет – осъществяването на фактически действия
по предоставяне на услуги, свързани с провеждането тренировъчна и състезателна
дейност на отбора (така и пар. 1, т. 20 от ДР на ЗФВС), за ищеца са породени
две основни задължения – да извърши точно в качествено, количествено и времево
отношение, по проекта на възложителя, възложената му работа и да предаде
изработеното по него на възложителя, а за ответника – да приеме изработената
работа и да заплати уговореното възнаграждение по арг. от чл. 258 от ЗЗД и чл.
266, ал. 1 от ЗЗД. Приемането като задължение на поръчващия по арг. от чл. 264,
ал. 1 от ЗЗД като правно действие представлява фактическо получаване на
извършеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Такова признание е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита извършената работа
съобразна с договора, като при липсата на възражения от него, работата се счита
за одобрена – арг. от чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
В
случая от преценката на доказателствената съвкупност се установи, че ищецът П.Х.
като Старши треньор на националния отбор е осъществявал през процесния период възложените
му по договора и възможните за изпълнение треньорски услуги чрез изготвяне на
програми за тренировки на състезателите от отбора, селектирането им и съставянето
на списък на състезателите в разширения му състав и изготвянето на отчет за м.
юни 2020 г. и план за тренировъчна подготовка на отбора. Доказа се и че последният
е не само изготвен, но и предоставен на Управителния съвет (ръководството) на
ответника БФВ (така обратна разписка от 22.06.2020 г.), а с получаването и мълчаливото
му изявление във връзка с отчета ответникът не само е приел извършената от
ищеца работа по договора за процесния период по арг. от чл. 264, ал. 1 и 3 от ЗЗД, но за него е възникнало и задължението му за заплащането на уговореното по
договора възнаграждение. Възнаграждението страните са уговорили общо за всички
задължения на ищеца като Старши треньор на отбора, предвидени в чл. 5 от
договора, и е дължимо при изпълнение на всички и/или всяко от тях за съответния
месец, предвид техния характер и възникване на необходимост от тяхното изпълнение,
обусловена от осъществяването на определени и различни обстоятелства. Следователно
за изпълнението на горепосочените задължения по договора за треньорски услуги през
процесния период за ответника БФВ е възникнало задължението за заплащане на
ищеца П.Х. на уговореното по същия възнаграждение и възраженията му в обратния
смисъл се явяват неоснователни.
Размерът
на възнаграждението за работата през процесния период (01.06.2020 г. –
24.06.2020 г. включително) възлиза на 1200 лева (1500 лева : 30 дни = 50 лева,
24 дни х 50 лева = 1200 лева), поради което искът следва да бъде уважен за тази
сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 1250 лева отхвърлен
като неоснователен. Неоснователно е и възражението на ответника, че дължимото
на ищеца възнаграждение следва да бъде определено в нетен размер, т.е. след
приспадане на дължимия данък. Доходът на ищеца П.Х. за предоставените от него
треньорски услуги през процесния период не е сред необлагаемите по силата на
закон доходи, поради което по арг. от чл. 12, ал. 1 от ЗЗДФЛ за този доход са
предвидени публични задължения - заплащане на данък по ЗДДФС, респ. определени
със закон осигурителни вноски, които са в тежест на ищеца, но те се определят
въз основа на брутния му размер и могат да се удържат при плащането му – арг.
от чл. 42 – чл. 45 и сл. от ЗДДФС, регламентиращи авансовото удържане на данъка.
Законна
последица от уважаването на иска е и присъждането на законната лихва върху
сумата от предявяване на исковата молба – 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
По
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
По
осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
За
да бъде уважен този иск, трябва да е налице съглашение между страните за обезпечаване
на кредитора по главното задължение с неустойка, чийто размер да е определен от
тях или поне определяем, и да е настъпила изискуемост на главното задължение. С
неустойката страните уговорят отнапред размера на обезщетението за причинените
вреди от неизпълнението на договорно задължение, без да е нужно те да се
до-казват, като освен обезщетителна функция, неустойката има и обезпечителна
такава за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяването
на фактите, представляващи основанието на иска и имащи характер на положителни
такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. За
неизпълнението – неосъщественото дължимо поведение, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответникът носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, респ. да докаже твърдяните от него факти, чието осъществяване
изключват валидно възникване на задължението изцяло или в претендирания размер
поради уговарянето на неустоечната клауза в противоречие с добрите нрави или
във вреда на представляващия, или поради нейната прекомерност.
По
делото се установи, че между страните е постигнато валидно неустоично съглашение
в чл. 9 от процесния договор, с което същите са уговорили отнапред
обезщетението за причинените на ищеца П.Х. вреди от виновното неизпълнение от
ответника БФВ на уговорените помежду им срок на действие на договора и възможност
за неговото прекратяване въз основа по едностранното волеизявление на
федерацията. Така уговорената неустойка е в размер на неизплатените възнаграждения
за срока на договора, т.е. за периода от прекратяването му до края на срока на
договора. Доказа се по делото, а и безспорно между страните, и че ответникът БФВ
не е изпълнил точно задължението за ползване на треньорските услуги на ищеца П.Х.
за уговорения срок на действия на договора, тъй като по негово воля същият е бил
едностранно прекратен, считано от 25.06.2020 г. Наличието на неустоично
съглашение и предсрочното прекратяване на процесния договор несъмнено водят до
извод за дължимост на уговорената между страните неустойка, която за периода
25.06.2020 г. – 01 януари 2022 г. възлиза на 27300 лева (6 дни х 50 + 18 месеца
х 1500 лева).
Съдът
намира за неоснователно наведеното от ответника възражение на нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС преценката за нищожността на уговорената между
страните клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави се
осъществява във всеки конкретен случай въз основа на нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, към
момента на сключване на договора.
Сключването
на договори за треньорски услуги, наличието на които представляват и част от
изискванията за лицензиране на спортните федерации съгласно чл. 20, т. 6 от ЗВФС,
са свързани с дългосрочно планиране чрез изготвяне на методики и програми за
подготовката и тренировъчния процес на състезателите от отбора, поради което те
и възможността за постигане на добри спортни резултати от отбора са
предпоставени от обвързването им с определен срок. Така уговореният по
процесния договор срок на действие от 2 години несъмнено е в защита на интереса
и на двете страни по него. Последиците от неспазването му са предвидими и
определяеми за ответника БФВ като спортна федерация, респ. като професионалист
при осъществяваната от него дейност в областта на спорта, изпълнението на
задълженията на който (да приеме уговорената работа и да заплаща възнаграждението
за нея) в уговорения срок неустойката обезпечава. Затова така уговореният
размер на неустойката от размера на неизплатените възнаграждения за срока на
договора при предсрочното му прекратяване отговаря на присъщата й обезпечителна
функция, тъй като е насочена да стимулира ответникът БФВ към точното изпълнение
на задълженията му, включително и за плащането от него на ищеца П.Х. на месечното
му възнаграждение за срока на процесния договор. Така уговорена неустойка по
процесния договор отговаря и на другите две обичайни нейни функции -
обезщетителната и санкционната, поради служенето й за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, и за санкция при длъжниково
неизпълнение, която се понася дори и когато вреди изобщо не са настъпили, или
не са настъпили в предвидения размер. За изпълнението на задълженията на
ответника БФВ не е уговорен между страните друг правен способ за обезпечение и
нейният компенсаторен характер съответства на неточното изпълнение от ответника
БФВ като възложител по процесния договор, което в случая е и съществено. Налице
е също и съответствие на размера на неустойката и очакваните от неизпълнението
на задълженията вреди към момента на сключване на процесния договор, тъй като
тя е съизмерима с пропуснатото възнаграждение за ищеца П.Х. за периода от безвиновното
за него прекратяване на процесния договор по волята на федерацията до края на
уговорения помежду им срок. Тази неустойка няма за последица неоснователно обогатяване
на ищеца противно на наведените от ответника възражения (съдебната практика в
които съдът намира за неприложима в случая), тъй като за него не е съществувала
и не съществува възможност за сключване на друг такъв договор, а и размерът на
неустойката за ищеца е вредата за него от пропуснатото му възнаграждение за
останалия след прекратяване срок на процесния договор.
Не
се установи и процесният договор, респ. уговорената в него клауза, да е сключена
във вреда на представлявания – БФВ, съгласно чл. 40 от ЗЗД, и съответна
уговорената неустойка да е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Процесният
договор е сключен от председателя на Управителния съвет на федерацията, т.е. от
нейния законен представител, поради което и ответникът не може да се позовава
на недействителност по чл. 40 от ЗЗД, а и неустойката съотнесена с реално
претърпените вреди към момента на договорното неизпълнение, изразяващи се в
пропуснатите възнаграждения за останалия срок на договора, не е прекомерна,
поради което и наведените от ответника в обратния смисъл възражения се явяват
неоснователни.
По
изложените съображения съдът намира, че искът за заплащане на неустойка следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 27250 лева. Законна последица от уважаването
на иска е и присъждането на законната лихва върху сумата от предявяване на
исковата молба – 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъди сумата от 3134.49 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част на исковете. Ответникът не е представил
доказателства за сторени от него разноски по производството, поради такива не
му се присъждат с решението съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Сдружение Б.ф.по в. ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. *****, да заплати на П.С.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 1200 лева,
представляваща възнаграждение за периода 01.06.2020 г. – 24.06.2020 г.
включително по договор за треньорски услуги от 28.10.2019 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 92, а. 1 от ЗЗД сумата 27250 лева , представляваща неустойка
по чл. 9 от договор за треньорски услуги от 28.10.2019 г. поради едностранното
му прекратяване от Сдружение Б.ф.по в.в размер на месечните възнаграждения за
периода 25.06.2020 г. до 01 януари 2022 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 3134.49 лева, представляваща разноски по производството,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 1200 лева
до пълния представен размер от 1250 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова