Р Е Ш Е Н И Е
№...................../07.10.2020 г., гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание, проведено на петнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на
прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от
съдия Сандева КАД № 298/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на “Х.Б.” ЕООД, с ЕИК XXXXXXXXX, със седалище и адрес
на управление гр.София, район XXXXXXXXXXX, бул. XXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX,
представлявано от управителя Л.Ш., срещу решение № 23/17.03.2020 год. по
н.а.х.д. № 4/2020 год. по описа на РС - Каварна, с което е потвърдено наказателно
постановление № 08 -001461/366 от 18.10.2019 г. на директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 128,
т.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/. Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че в мотивите към
решението не са обсъдени всички изложени в жалбата съображения
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и не са взети
предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи, че съдът не е
съобразил, че АУАН и НП са издадени при нарушение на императивните разпоредби
на чл.42, т.3, чл.52, ал.1 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Счита, че не са
доказани по безспорен начин правомощията на проверяващите служители да
извършват проверки и да съставят АУАН, както и че е налице несъвместимост с
качеството им на свидетели в процеса. Сочи, че нито контролните органи, нито
съдът са изследвали въпроса за това дали работата, за която се твърди, че не е
заплатено трудово възнаграждение, е реално извършена. По тези съображения иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се
отмени НП.
Ответникът
– Дирекция „ИТ“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата и иска решението на КРС да бъде оставено в сила.
Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и иска
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административният
съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С процесното
наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че в качеството
си на работодател не е изплатил начисленото трудово възнаграждение за м. февруари
2019 г. в размер на 560, 00 лева на В.Р.Г.на длъжност „пазач невъоръжена
охрана“. АНО е констатирал, че в представените от дружеството ведомости за
заплати липсва положен подпис на работника, удостоверяващ получаването на
дължимото възнаграждение за месеца. Счел е, че трудовото възнаграждение е
дължимо в срок не по-късно от 30-то число на следващия календарен месец според
договореното в трудовия договор, поради което неизплащането му в този срок
съставлява нарушение на чл.128, т.2 от КТ, подлежащо на санкциониране по реда
на чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ. В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 01.04.2019 г., установено е при извършена документална проверка на
19.07.2019 г. и е доказано от данните, обективирани в протокол с изх.№
ПР1920114/19.07.2019 г., ведомост за заплати за м.февруари 2019 г., трудов
договор № 70/17.09.2016 г. и допълнително споразумение № 005/02.01.2019 г.
Районният съд е приел,
че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице. Отхвърлил е като неоснователни възраженията за некомпетентност на
проверяващите служители и наказващия орган, като се е позовал на представените
по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“,
издадени на основание чл.6, ал.2, т.14 и чл.6, ал.5 от Устройствения правилник
на ИА „Главна инспекция по труда“, с които са определени контролните и
наказващите органи по КТ. Приел е, че не са налице предпоставките за
квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на специалната
разпоредба на чл.415в от КТ, тъй като неплащането на дължимото трудово
възнаграждение на работника винаги води до вредни последици за него независимо
от периода на забава. Констатирал е, че имуществената санкция е определена в
минималния размер, предвиден в чл.414, ал.1 от КТ, поради което въпросът за
индивидуализацията на наказанието не подлежи на обсъждане от съда. Въз основа
на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на НП, в
резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното
решение е правилно.
При извършената касационна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Фактическата обстановка е
правилно установена при спазване на принципите
за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал, проверил и
оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на
тях е направил законосъобразни правни изводи, които съответстват на данните по
делото и материалния закон. В решението
е даден отговор на всички онези възражения, които имат значение за правния спор
и за които съществуват поне някакви данни по делото, че могат да бъдат
основателни и да повлияят на крайния резултат.
В тежест
на административнонаказващия орган е да докаже
и подкрепи със съответните доказателства твърденията си относно извършено административно
нарушение, което в случая е сторено. Правилно КРС е приел, че при издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният
закон е приложен правилно.
По делото
са налице доказателства както за компетентността на издателя на НП, така и
на актосъставителя. Неоснователно е оплакването, че актосъставителят и другите две длъжностни лица,
участвали в проверката, не могат да бъдат свидетели по делото, тъй като са
заинтересовани като служители на ДИТ – Добрич. Длъжностното им
качество е записано при снемане на самоличността, предупредени са за
отговорността, която носят като свидетели, а самите те дават показания за
фактите и обстоятелствата, които са възприели.
Безспорно
в производството се установява, че касаторът като
работодател е определил и начислил, но не е изплатил на В.Р.Г.уговореното трудово
възнаграждение за месец февруари 2019 г. Това обстоятелство е констатирано от
представените от самия работодател ведомости за заплати, не е оспорено в хода
на съдебното производство и не са представени други годни доказателства
(разписка, платено нареждане и др. ), които да го опровергават. Неоснователно
е възражението в касационната жалба, че контролните органи и РС не са изследвали
въпроса налице ли е изпълнение на трудовите задължения от страна на работника през
съответния месец и възникнало ли е реално насрещно задължение за дружеството да
извърши плащане. Работодателят не е възразил относно конкретно отработените дни
от работника и сам е начислил договореното за месеца трудово възнаграждение за положения
от Г.труд. Начисляването във ведомостите за заплати е признание за извършената
от работника работа, поради което касаторът му дължи съответното заплащане.
По силата
на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл.
270, ал. 2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В ал. 3 на
същата разпоредба са уредени способите за изплащане на трудовото възнаграждение:
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки, а по писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка.
В случая,
след като не е изплатил на работника в установения срок уговореното трудово
възнаграждение за месец февруари 2019 г., работодателят е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. С посочената разпоредба законодателят е
гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, овъзмездяващо цената
на престираната от работника работна сила.
Неизпълнението на това изискване поставя работника/служителя в ситуация, в
която той не е в състояние да задоволява и най-неотложните си нужди. Тази
законова разпоредба е относима към реда на
държавно управление, свързано със защитата на трудовите права,
неизпълнението ѝ е обявено за
наказуемо по административен ред и административнонаказателната отговорност
се реализира по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ.
Неоснователно
е възражението на касатора за опорочаване
на административнонаказателното производство поради неспазване на едномесечния
срок за произнасяне на наказващия орган, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН
е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието
на наказващия орган да издаде НП, стига да е
реализирано в рамките на 6-месечния по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Не може да се
сподели и възражението за незаконосъобразност на НП поради късното му връчване.
Датата на връчване има значение за възникването на срочното право на жалба на
наказаното лице, но не и за надлежното произнасяне на административнонаказващия
орган, поради което не е основание за отмяна на издаденото от него НП.
Фактът на
извършване на административното нарушение е безспорно установен от приложените
писмени доказателства и документите по административнонаказателната преписка.
Потвърждава се и от събраните по делото гласни доказателства. Не са установени
нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона,
административното наказание е наложено в минимален размер, при спазване на изискванията
на чл. 27 от ЗАНН, поради което правилно КРС е потвърдил обжалваното
наказателно постановление и постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
В
съответствие с изхода от спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено на основание чл.37 от ЗПП, във вр. чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/17.03.2020
год. по н.а.х.д. № 4/2020 год. по описа на РС – Каварна.
ОСЪЖДА “Х.Б.” ЕООД, с ЕИК XXXXXXXXX, със седалище и
адрес на управление гр.София, район XXXXXXXXXXX, бул. XXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX,
представлявано от управителя Л.Ш., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
– Добрич разноски по делото в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :