РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря П. М. Г.а
като разгледа докладваното от А. Д.а Административно наказателно дело №
20231450200287 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000914/10.08.2023
год. на Началник ОО “АА” гр.В., с което на нарушителя „ С.... С...” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия
Управител Д. Д. Й., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 / ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за
нарушение на чл.10 ал.1 от Закон за автомобилните превози, като
незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация” гр.С., ДА ЗАПЛАТИ на „.С. С...” ЕООД
гр.М., представлявано от неговия Управител Д. Д. Й. сумата от 400
/ЧЕТИРИСТОТИН / ЛЕВА, представляваща направени в съдебното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„„С. С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М.,
представлявано от неговия Управител Д. Д. Й., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 26-0000914/10.08.2023 год. на Началник ОО “АА” гр.В..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Т. З. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно. Визира се, че е налице съществено
процесуално нарушение изразяващо се в не посочване в акта и в
наказателното постановление задължителен реквизит, а именно посочване
мястото на извършване на административното нарушение.На следващо място
се посочва, че отразените факти в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление неправилно са подведени под нормата на чл. 10
ал.1 от Закон за автомобилните превози. Акцентува се, че тази норма е
неприложима, тъй като задължения възникват само по отношение на
обстоятелства, които се вписват със самия лиценз с оглед отразяване в
съдържанието му на промяната. Смяната на управителя не е сред
обстоятелствата, които подлежат на вписване в лиценза. По делото е
приложена и писмена защита с подробни доводи, които ще бъдат обект на
коментар в по- долните абзаци. При условията на евентуалност се иска
приложение нормата на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН. Иска се и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е взел
становище по делото. Със съпроводителното писмо по делото се прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при
надвишаване на неговия размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
2
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е и е основателна.
Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник
на жалбоподателя на 25.08.2023 год., а съответно жалбата е входирана пред
ответника на 12.09.2023 год. и е изпратена с пощенски плик с клеймо от
08.09.2023 г., като безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение №
335634/27.07.2023 год. е съставен на жалбоподателя, затова, че на 02.12.2022
год. в качеството му на превозвач е допуснал нарушение като не е уведомил
ИААА в тридесет дневен срок за промяна в обстоятелствата – смяна на
управител. Смяната на управителя е извършена на 02.11.2022 год. от В. И. Й.а
се променя на Д. Д. Й.. Отразено е, че нарушението е констатирано при
комплексна проверка на фирмата притежаваща лиценз за превоз на товари в
Република България № 11473 за периода 20.07.2022 год. до 20.07.2023 год.
както и че нарушението е видно от Справка в Търговския регистър. АУАН е
издаден на 27.07.2023 год. в гр. В. в РДАА около 13.30 часа. С това е прието,
че е нарушена разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закон за автомобилните превози.
Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Наказателно постановление № 26-
0000914 от 10.08.2023 г. На Началника ОО „АА“ гр. В., АУАН № 335634 от
27.07.2023 г., Лиценз № 11473 за превоз на товар, издаден на 06.10.2020 г.,
Актуално състояние на „С. С.“ ЕООД към 08.09.2023 г., Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта информационните технологии и
съобщенията, Извадка от ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел актуално към 18.07.2023 г., относно „С. С.“ ЕООД, Пълномощно от
27.07.2023 г., Констативен протокол за извършена комплексна/тематична
проверка под рег. № 33-20-52- 84/27.07.2023 г., Пощенски плик в оригинал с
клеймо от 08.09.2023 г., Справка от Директора на РД „АА“ - В. под вх. №
3771/21.09.2023 г., ведно с длъжностна характеристика на Т. Д. Г.- инспектор
в РД „АА“ – В..Съответно са разпитани свидетелите Т. Г. и А. А. и двамата
3
работещи като инспектори в РД „Автомобилна администрация” гр.В.,
съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при
съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и
категоричен начин се установява, че последните са направили комплексна
проверка на фирма „С. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. М.
за периода 20.07.2022 год. до 20.07.2023 год. Фирмата притежава лиценз за
превоз на товари в Република България №11473 като в хода на проверката е
констатирано, че на 02.12.2022год. превозвачът е допуснал нарушение като не
е уведомил ИААА в тридесет дневен срок за промяна на обстоятелствата, а
именно смяна на управителя на фирмата. Свидетелите констатират, че
смяната на управителя е извършена на 02.12.2022 год. като това обстоятелства
е видно от Справка в Търговския регистър за промяна от лицето В. Й.а се
променя на управител Д. Й.. По делото безспорно са приложени
доказателства в тази насока, а именно извадка с Актуално състояние от
Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на
„С. С.“ ЕООД към 08.09.2023 год. и към 18.07.2023 год. както и Лиценз
№11473 за превоз на товари издаден на 06.10.2020 год. и валиден до
05.10.2030 год. За извършената проверка актосъставителя и свидетеля А.
съставили Констативен протокол за извършена комплекса/тематична
проверка от 27.07.2023 год. На същата дата бил съставен и процесния АУАН
в присъствието на свидетелите по акта и в присъствието на пълномощник на
жалбоподателя. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели
пълномощникът се е запознал с акта, подписал го е и му е връчен препис. И
двамата свидетели конкретизират, че в системата на ИА има Отдел лицензи и
там задължително следва да се впише управител, като в самия лиценз не е
задължително да се впише управителя. Конкретизира се, че навсякъде е
възможно да бъде подадена промяната която да се включи в системата и да
бъде отразена.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
4
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца,
неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от „С. С.” ЕООД гр.М.. В
конкретния случай АУАН е съставен от Т. Г. на длъжност “инспектор” при
РД „АА“ гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
В тази насока са и показанията на свидетеля А. А., който е участвал при
извършване на проверката и констатиране на нарушението. Настоящия
съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от орган
административно наказателната компетентност на който произтича от
упълномощаване със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, която е приложена
в административно наказателната преписка и е във връзка с чл.92 ал.2 от
Закон за автомобилните превози. Както бе отбелязано процесния акт е
съставен от длъжностно лице инспектор при РД „АА“ гр. В. с правомощие от
обхвата на чл.92 ал. 1 от Закон за автомобилните превози. В тази насока е и
приложената длъжностна характеристика на актосъставителя.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Безспорно както в акта така и в наказателното постановление издадено въз
основа на акта , не е отразено кое е мястото на извършване на нарушението.
т.е. административнонаказващият орган не е определил мястото на
извършване на нарушението. При съставяне на акта и издаването на
наказателното постановление е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.
42 т.3 пр.2 и чл.57 т.5 пр.3 от ЗАНН, които установяват задължителните
реквизити като безспорно един от тях е мястото на извършване на
нарушението. Непосочването на точното място на извършване и установяване
на нарушението представлява липса на задължителен реквизит, както на акта,
така и на наказателното постановление. Това е нарушение на
административнонаказателната процедура, което е съществено и сочи на
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. С акта и
наказателното постановление е прието , че търговското дружество „ С. С.“ в
5
качеството му на превозвач притежаващ лиценз за превоз на товари в
Република България № 11473 е санкциониран за извършено административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закон за Автомобилните
превози, затова, че на 02.12.2022год. превозвачът е допуснал нарушение,
състояща се в това, че не уведомил ИААА в 30-дневен срок за промяна в
обстоятелствата - смяна на управител. Нарушението е видно от справка в
Търговски регистър, за което е санкциониран с имуществена санкция в размер
на 1000.00 лв. под санкционната норма на чл.104а от ЗАвП. Както бе
отбелязано и в по-горните абзаци налице е съществено процесуално
нарушение изразяващо се в това, че съставения АУАН 335634 от 27.07.2023г.
в „раздел място на извършване на нарушението“ не е записано такова, а е
вписано, че на „02.12.2022г. превозвача е допуснал нарушение, като не е
уведомил“. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 3 от ЗАНН задължителен
реквизит на АУАН е посочване както на датата, така и мястото на извършване
на административното нарушение. В случая, актосъставителя не е посочил
място на извършване на административното нарушение в разрез със
законовите изисквания на ЗАНН. Отделно в обстоятелствената част на същия
е посочено, че АУАН е съставен в РД „ АА“ на 27.07.2023г. в гр. В., бул.“ В.
К.“ .... около 13:30ч. В обжалваното наказателно постановление също липсва
място на извършване на административното нарушение, пренесено е от
АУАН в НП място на констатиране на административното нарушение
седалището на административнонаказващия орган, а именно гр. В., бул. „В.
К.“ № .. Следва да се отбележи, че „С. С.“ ЕООД е привлечено да отговаря за
извършени нарушения по чл.104а от ЗАвтП, вр.чл.10,ал.1 от Закон за
автомобилните превози, изразяващи се в неизпълнение на вменените по
силата на закона задължения на субекта на нарушение, имащ специално
качество „превозвач“ да подаде в съответния срок – 30 дневен заявление при
настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване
на превоз на пътници и товари на територията на Република България или в
лиценза на Общността, извън случаите по, ал.2. Тоест визираното нарушение
се осъществява чрез бездействие, следователно мястото на неговото
извършване е мястото, където е следвало да бъде изпълнено правно-
дължимото се действие. В случая, според установеното в съдебната практика
виждане, следва да се приеме, че това е мястото по седалище и адрес на
управление на дружеството жалбоподател.От показанията на разпитаните по
6
делото свидетели, се установява, че според актосъставителя инспектор Т. Г.
мястото на извършване на административното нарушение е седалище и
адреса на ИААА – гр. С., респективно РДАА гр. В., а от разпита на свидетеля
по съставянето на АУАН – А. А. се установява, че няма спомени за мястото
на извършване на административното нарушение. В разпоредбите на чл.42,
т.3 и чл.57,ал.1, т.5 от ЗАНН са посочени част от задължителните реквизити
на АУАН и на наказателното постановление, като липсата на който и да е от
тях или неясното му описание, винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Волята на актосъставителя и наказващия орган,
изложена в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага,
още по-малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от
материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защитата на
наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че безспорно
жалбоподателя притежава лиценз №11473 за превоз на товари на територията
на Република България, който е валиден от 06.10.2020год. до 05.10.2030 год.
Същият е издаден от Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, като жалбоподателят не е подал в тридесет
дневен срок заявление в ИААА гр. С. за извършена промяна на управителя на
Търговското дружество като на мястото на В. И. Й. е назначен за управител Д.
Д. Й.. Промяната е извършена на 02.12.2022 год. и до 02.01.2023 год. от
страна на търговеца такова заявление не е било подавано пред ИААА гр. С..
При настъпване на промени в обстоятелствата вписани в Лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България или в лиценза на Общността превозвачът подава заявление за
отразяването им в тридесет дневен срок от тяхното настъпване в каквато
насока е разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от Закон за автомобилните превози.
Разпоредбата на ал.2 от същата разпоредба въвежда изискване за отразяване
на обстоятелство в случай на смърт на физическото лице – едноличен
търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от
права задължение и фактически отношения или при преобразуване на
превозвача правата му произтичащи от лиценза за извършване на превоз на
пътници или товари на Общността преминават върху неговия правоприемник
каквито обстоятелства не са налице в процесния случай. В Приложение II към
Регламент (ЕО) №1072/2009год. е видно, че сред реквизитите на лиценз на
7
Общността няма такъв, който да изисква отразяване на имената на управителя
на дружеството извършващо международен автомобилен превоз на товари за
чужда сметка или срещу възнаграждение. В лиценза е задължително да
фигурират наименованието на фирмата превозвач и нейния пълен адрес, а в
случая е налице единствено смяна на управителя на дружеството като това
обстоятелство е било надлежно отразено в Търговския регистър. От това
може да се направи обоснован извод макар и по аналогия, че
административно наказващия орган неправилно и незаконосъобразно е
ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя, като
е наложил имуществена санкция по чл.104а от Закон за автомобилните
превози. Следва да се подчертае, че приложената при наказването разпоредба
на чл.104а от ЗАвтП предвижда, че превозвач, който не подаде заявление в
30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в
лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на
Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън
случаите по чл.10,ал.2, се наказва с имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Следователно, нормата на чл.104а от ЗАвтП е приложима само при
констатирани нарушения на задължението по чл.10,ал.1 от Закон за
автомобилните превози, каквото процесното не е. Разпоредбата на чл.10,ал.1
от ЗАвтП, която разпоредба се сочи като виновно нарушена, гласи, че при
настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България или
в лиценза на Общността, извън случаите по, ал.2 превозвачът подава
заявление за отразяването им в 30- дневен срок от тяхното настъпване. В
случая, тази разпоредба е неотносима към настоящия казус. Видно от
съдържанието на Приложение № 6 към чл.10,ал.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, както и копие от самия лиценз, такова обстоятелство не
се отразява. Отразените факти в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление съвсем неправилно са подведени под нормата на
чл.10,ал.1 от Закон за Автомобилните превози. В случая тази норма е
неприложима, тъй като, както следва от диспозицията на нормата,
задължение възниква само по отношение на обстоятелства, които се вписват в
самия лиценз, с оглед отразяване в съдържанието му на промяната. Ето защо
смяната на управителя не е сред обстоятелствата, които подлежат на вписване
8
в лиценза, поради което жалбоподателят няма как да е осъществил соченото
нарушение по чл.10,ал.1 от ЗавП.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи несъгласието си
с някой от посочените възражения от страна на жалбоподателя и неговия
процесуален представител. На първо място възражението по чл.34 от ЗАНН е
неоснователно. Самото производство по установяване на нарушението е
протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН като акта е съставен в деня на
откриване на нарушението 27.07.2023 год. при извършена от страна на
контролните органи проверка в Търговския регистър тоест при спазване на
три месечния срок от откриване на нарушителя визиран в разпоредбата на чл.
34 ал.1 от ЗАНН и преди да е изтекла една година от извършване на
нарушението, а наказателното постановление е издадено на 10.08.2023 год.
тоест в шестмесечния срок от съставянето на акта по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. В
тази връзка пределния срок за започване на производството неправилно се
свърза от жалбоподателя с изтичането на срока по чл.10 ал.1 от Закон за
автомобилните превози от дата до която е следвало да бъде подадено
заявлението за настъпилата промяна в обстоятелствата – 02.01.2023 год.
Относно изразеното становище от страна на жалбоподателя, че
извършената промяна в дружеството на управителя е вписано в Агенция по
вписванията – Търговски регистър към МП по партидата на търговеца и, че е
налице публична достъп на настъпилата промяна в търговското дружество,
която изключва задължението по чл.10 ал.1 от Закон за автомобилните
превози, следва да се отбележи следното.
Съдът не споделя така изложените доводи. Настоящият състав счита,
че въпреки наличието на регламентация, ограничаваща административния
контрол и въпреки публичността на Търговския регистър, в случаи като
процесния, жалбоподателят е следвало с насрочено заявление да информира
компетентната администрация за настъпилата промяна. Разпоредбата на чл.
23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не освобождава лицензираните превозвачи от
задължението да декларират в срок настъпилите промени в обстоятелствата,
подлежащи на вписване. За да изпълни законово вмененото му задължение да
уведоми органа, за превозвача е достатъчно само да декларира измененията в
подлежащите на вписване обстоятелства без да е необходимо да доказва това,
тъй като същите са обществено достъпни и проверими в Търговския регистър.
9
Отделно от това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗАвтП /респективно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/2002 г. /, обслужва целите на
специалното лицензионно производство и предвижда изрично задължение за
заявление при промяна на обстоятелствата, вписани в лиценза, поради което
забраната на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ държавните органи да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и
представянето на актове, обявени в търговския регистър, ако е посочен ЕИК, е
непротивопоставима. Съдържанието на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ сочи на
обща разпоредба, относима само към случаите, в които друг закон не урежда
обратното и тази забраната не следва да се прилага, когато специален закон
изрично предвижда заявяване (деклариране) на посочените в нея
доказателства и актове. В случая е налице специална норма – чл. 10, ал. 1 от
ЗАвтП /респ. чл. 9, ал. 4 от Наредбата/, която изключва действието на общата
(В този смисъл е и Решение № 2116 от 30.09.2014 г. на АдмС - В. по к. а. н. д.
№ 2333/2014 г.). Ако се възприеме възражение за приложимост на чл. 5, ал. 2
от ЗОАРАКСД и съответно отпадане задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП
/респ. чл. 9, ал. 4 от Наредбата/, то това на практика би означавало за
стопанските субекти да отпаднат всякакви нормативни задължения,
предвидени в множество нормативни актове, идентични с посочените в
случая разпоредби. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД целта на закона е да
улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до
обществено оправдани граници административното регулиране и
административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и
от органите на местното самоуправление. В случая съдът намира, че с
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 9, ал. 4 от Наредбата,
обществено оправданите граници не са надхвърлени, тъй като неограничен
кръг правни субекти, с които наказаното дружество е в различни
правоотношения, в качеството си на превозвач имат право да бъдат
информирани за неговия адрес на управление и за другите изисквания, които
следва задължително да се впишат в лиценза. В настоящия случай, както бе
отбелязано в по- горните абзаци в лиценза не се вписва задължително
промяна на управителя на дружеството. Лиценза изобщо не съдържа
реквизит за вписване на управителя. Отново следва да се подчертае, че при
настъпване на промени в обстоятелствата,удостоверени с документите по чл.9
и по чл.7,ал.8 в 30-дневен срок от извършване на промяната на
10
обстоятелствата превозвачът писмено уведомява Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ и прави писмено искане по
образец/Приложение №6а/за отразяване на промените в лиценза, в случай че
те подлежат на вписване в него какъвто безспорно не е конкретния случай.
Във връзка с приетото от съдебния състав, че наказателното
постановление е незаконосъобразно затова и съда отмени обжалваното
Наказателно постановление № 26-0000914/10.08.2023 год. на Началник ОО
“АА” гр.В..
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
процесуалния представител на жалбоподател, за присъждане на направените
разноски по делото съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на
чл.63д ал.1 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното
постановление. По делото са направени и доказани разноски за платено
адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя в
производството пред Районния съд в размер на 400 лева. Този размер не е
прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени две заседания
и процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно участие с
представянето на Писмена защита. Направеното възражение за прекомерност
от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.64 от
23.07.2004 г. Последните изменения обаче са от 04.11.2022 г. /изм. и доп. ДВ
бр.88 от 04.11.2022 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр.
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г./, като тук е мястото да
се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е към минимума, т.е. при
интерес от 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият адвокатски
хонорар е бил в размер на 400 лева, като видно от приложения по делото
Договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 400 лева, което е към минимума. Съгласно т.6
от Допълнителните разпоредби на АПК поемане на разноски от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице в структурата, на което е административния орган. В конкретния случай
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което
11
е част административнонаказващия орган, а това е Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация”, като в тази насока е чл.2 ал.1 от
Устройствения правилник на ИА „АА” гр.С.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
12