Решение по КНАХД №453/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Ф. М. М., [населено място], депозирана чрез адвокат Г. И. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 38/21.07.2025г. на Районен съд – Велики П., постановено по АНД № 337/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24-0323-000786/21.10.24г., издадено от началник РУ в ОД на МВР - Шумен, РУ - Велики Преслав, с което на Ф. М. М., за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като съдът неправилно е ценил приобщените доказателства, извеждайки неправилен извод за законосъобразност на процесното наказателно постановление. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат И., който поддържа жалбата и обективираните в нея искания.

Ответната страна, началник група в ОД на МВР – Шумен, РУ – Велики Преслав, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба. Релевира доводи за правилност на съдебния акт, въз основа на които настоява същият да бъде оставен в сила и в полза на ответната страна да се присъдят разноски.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 10.07.2024г. около 15,30ч., свидетелите Д. и Перушински - полицейски служители в РУ - Велики Преслав, изпълнявали служебните си задължения на територията на [населено място]. Докато се придвижвали по ул.Възраждане в посока ул.Тича забелязали, че срещу тях се движел трактор, който се управлявал от познатия им по служба Ф. М..

Полицейските служители спрели водача за извършване на проверка. При проверката констатирали, че управляваното от Ф. М. МПС - трактор с номер на рама YM14001D-812657, бил без поставени регистрационни табели, което обстоятелство индикирало, че същият не е регистриран по надлежния ред. При беседа с водача той потвърдил, че тракторът нямал регистрация по предвидения от закона ред, тъй като го закупил преди няколко години с цел продажба.

С оглед констатираното, свидетелят Д. съставил АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - за управление на нерегистрирано МПС. Същият бил подписан без вписани възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените констатации от страна на РУ - В. П. била сезирана Районна прокуратура - Шумен, след като преди това с мотивирана Резолюция № 24-0323-М00034/12.7.2024г. административно наказателното производство по АУАН от 10.07.2024г. било прекратено.

С Постановление от 11.10.2024г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност на извършено по чл.345, ал.2 от НК деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ - В.Преслав за продължаване на административно наказателното производство по отношение на М.. Същото се финализирало на 21.10.2024г., когато било издадено и обжалваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка предходната инстанция счела, че са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на водача, при което не са били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционната процедура. Съдебната инстанция достигнала и до извод относно безспорната установеност на приписаното на водача правонарушение, съобразявайки материалите по приобщеното досъдебно производство, поради което потвърдила процесния правораздавателен акт.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от решаващата инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В касационната жалба е наведено единствено твърдение, че съдът неправилно е ценил приобщените писмени и гласни доказателства, за да формира извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето нарушение. Противно на този извод на жалбоподателя, касационната инстанция намира, че събраните писмени и гласни доказателства установяват с категоричност, че привлеченото към отговорност лице е извършило от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. В хода на протеклото ДП № 192/2024г. по описа на Районна прокуратура – Шумен са събрани категорични доказателства за авторството на простъпката, като особено значими са обясненията на органите на МВР, които еднозначно и категорично заявяват, че лично са възприели касатора за водач на трактора, за който са събрани и надлежни доказателства, че не е регистриран по надлежния ред. Тези им твърдения кореспондират напълно и с изготвеното от М. обяснение от деня на констатиране на деянието – 10.07.2024г., в което лицето ясно е потвърдило обстоятелството, че той е бил водач на превозното средство. Последващата му промяна в тази му теза и показанията на съпругата му, която в хода на производството пред районния съд категорично заявява, че не е била очевидец, имат единствено за цел да изградят защитното му поведение и правилно не са били ценени от предходната инстанция.

По делото не е налице неяснота относно субекта на нарушението и доколкото е установено, че с поведението си касаторът е извършил от обективна и субективна страна вменената му простъпка, то закономерно е бил привлечен към съответната форма на административно наказателна отговорност.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното съдът приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/21.07.2025г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 337/2024г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Ф. М. М. от [населено място] с [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.