№ 221
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200579 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Р. Е. М. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: *, чрез адв. Б. К. - БАК, срещу Наказателно постановление № 22-
0769-001654/19.08.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено
при съществени нарушения на производствените правила и материалния закон. Посочва се,
че в АУАН и НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както
и конкретните действия на санкционирания, които да обосновават извод за виновно
поведение, което от своя страна да налага ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Не се оспорва, че автомобилът на М. е понесъл на мокрия път, но се застъпва,
че това е било неумишлено и не е създало никаква опасност за никого. Допълва се, че
действията на водача са били насочени единствено към овладяване на автомобила, а не се
касае за „дрифт“. Излагат се подробни съображения относно липсата на умисъл у водача,
както и такива относно неговата ниска обществена опасност. В заключение се застъпва, че
актът за установяване на административно нарушение е съставен в отклонение от правилото
на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и че актосъставителят не се е намирал на местопроизшествието,
а се е движел към него, поради което и не е могъл да възприеме правилно всички
1
обстоятелства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Б. К. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Посочва, че не са събрани
доказателства, които да установяват вината на неговия доверител. Счита, че жалбоподателят
е навлязъл с несъобразена скорост в кръстовището, което в комбинация с мокрия асфалт, е
довело до загуба на управление. Именно това според защитника е наложило автомобилът на
прави един оборот в кръговото кръстовище, за да може М. да го овладее. С оглед това
пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която
пледира за потвърждаване на НП изцяло. Излага твърдения, че деянието е доказано
несъмнено, както и че несъобразената скорост не е извинителна причина за извършеното от
М..
В писмено становище юрисконсулт * доразвива доводите си, като достига до извод за
правилност на санкционния акт, поради което и моли за потвърждаването му изцяло и
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб – НП е връчено на
жалбоподателя на 26.01.2023 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 07.02.2023 г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 04.05.2022 г., около 03.20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ
535Д” с рег. № * в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ в посока към „Макдрайв“.
Достигайки до кръговото кръстовище до хотел „Мираж“ М. решил умишлено да изведе
МПС-то от контрол, като за целта извършил резки маневри с волна, довели автомобила до
загуба на сцепление. Това от своя страна му позволило да „приплъзне“ задните гуми на
автомобила и по този начин поднасяйки настрани той направил една цяла обиколка на
кръговото кръстовище /т.нар. „дрифт“/. В същия момент по бул. „Стефан Стамболов“, но в
посока към УМБАЛ Бургас, се движел полицейски авто-патрул в състава на който влизал и
св. С. М.. Полицейският служител забелязал автомобила на жалбоподателя, който правил
една обиколка на кръговото кръстовище, поднасяйки странично, и решил да го спре за
проверка. М. също забелязал полицейския автомобил и за това, след като направил един
пълен оборот по кръстовището, с бърза скорост го напуснал в посока към гр. София.
Полицейският автомобил го последвал, като междувременно св. М. съобщил по
радиостанцията за автомобила на своите колеги, които били разположени на ул.
„Транспортна“ и които успели да го спрат. Св. М. прегледал и камерите за видеоконтрол на
Община Бургас, разположени на „пасарелката“ на кръговото кръстовище, след което
пристъпил към съставяне на АУАН на М., приемайки, че с действията си той е осъществил
2
състава на нарушението по чл. 104б, ал. 2 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения
и получил препис от него. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения,
които обаче били намерени от АНО за неоснователни.
Въз основа на АУАН на 19.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел, като ги окачествява като логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не
намира причина да се усъмни в добросъвестността на свидетеля, поради което и цени
показанията му напълно. Очевидно св. М. е успял да възприеме поведението на
жалбоподателя, поради което и го е последвал с полицейския автомобил. Именно поради
това съдът не възприема позицията на адв. К., че актосъставителят не е възприел
непосредствено признаците на нарушението. Не следва да се подминава и че законът не
задължава актосъставителят всеки път лично да възприема извършването на нарушението, а
е напълно законосъобразно да изгради становището си за извършено нарушение на база на
други доказателства, каквито в случая се явяват видеозаписите от камерите на
кръстовището.
Въпросните записи от охранителните камери на кръстовището, представляват
веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като имат
характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението (в случая –
от нарушението). В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства
- записи от технически средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на
доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да
са повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на
II н.о на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина
не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е също, че е налице значителна като
обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно
доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му
факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери,
съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено доказателство и
трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни” - не са
3
създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени, при нарушения на
съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те
съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може
да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да
бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение №
170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ н.о.
Решение № 384/22.12.2014 по дело №1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение №
602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на
ВКС и др.).
В конкретния случай записите са направени от охранителни камери, поставени преди
процесната дата, с цел опазване на обществения ред. В такъв случай, по мнение на съда
записите може да се ползват легално в производството, още повече че те бяха предмет на
оглед в хода на съдебното следствие, в присъствието на пълномощника на жалбоподателя,
който по никакъв начин не оспори достоверността на заснетите изображения. Въз основа на
тези записи съдът придоби непосредствени впечатления от разигралите се събития, които
напълно кореспондират с показанията на разпитания свидетел и с отразените в АУАН и НП
факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата
19.08.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
4
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че деянието и
неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и
в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Във връзка с твърдението за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да посочи, че в АУАН са вписани двама свидетели, първият от които е отбелязан като
очевидец на нарушението (полицейският служител *, който е бил в наряд заедно с
актосъставителя и се е намирал заедно с него в служебния автомобил, видно от приложената
на л. 12 докладна записка), а вторият свидетел е такъв при спирането на автомобила и
съставянето на акта. При това положение съдът счита, че процедурата по съставяне на акта е
била спазена, като не са допуснати нарушения в тази връзка.
По същество съдът следва да посочи следното:
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно
дефиницията в § 6. т. 1 от ДРЗДвП – „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. В случая бул. „Стефан Стамболов“ в участъка му на кръговото кръстовището до
хотел „Мираж“ безспорно е „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването
си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон,
включително и с това на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че М. е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и
точно са описани извършените от него действия – умишлено извел МПС-то от контрол, като
за целта извършил резки маневри с волна и по този начин довел автомобила до загуба на
сцепление – т.нар. „дрифт“. Както правилно посочва адв. К. – БАК, ЗДвП не съдържа
легално определение на това понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В
съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1
от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата –
осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на
поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото
на гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща
рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на
ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-
5
дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва (Решение № 909 от
20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г.).
В случая, по мнение на съда, поведението на М. напълно съответства на вмененото
му нарушение. Той е извършил маневри, довели до загуба на сцепление и приплъзване
странично на автомобила, което е довело до там, че през цялото кръгово кръстовище
автомобилът се движи странично (напреко) на остта на пътя и което не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци,
поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по сходни казуси, като например Решение № 65 от
20.01.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2322/2020 г., Решение № 30/13.02.2018 г. на
ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на
Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к.
а. н. д. № 30/2019 г. на АС – Шумен и мн. др.
Не може да се сподели и виждането, че се касае за неопитност или до случайно
деяние. Видно от приобщените видеозаписи – поведението на водача е умишлено,
доколкото съвсем преднамерено той поддържа автомобила в състояние на приплъзване по
цялата окръжност на кръговото кръстовище, правейки един пълен оборот (кръг) по него.
Кръговото кръстовище до хотел „Мираж“ е едно от най-големите в гр. Бургас и е със
значителна дължина, което налага постоянно подаване на газ, за да може автомобилът да
премине през него. Ако се касаеше до неправилно боравене (навлизане с несъобразена
скорост по мокър асфалт) или случайно изпускане на съединителя – то това щеше да доведе
до еднократно „приплъзване“ на автомобила, но не и до правенето на един цял кръг в
кръстовището. Между другото от приобщените видеозаписи много добре се вижда, че в
момента, в който водачът забелязва патрулния автомобил, той почти мигновено успява да
върне автомобила в праволинейно движение и да напусне кръстовището, така че доводите
на защитника, че именно поради поднасянето на автомобила М. е трябвало да направи една
цяла обиколка на кръстовището, не се възприемат от настоящия състав.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП
законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 3000 лв. Видно от санкционната норма
двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и
не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
6
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Отделно от това нарушението реално е представлявало опасност за
другите участници в движението, доколкото от видеозаписите добре се вижда, че при
завършване на обиколката на кръговото кръстовище в него са навлезли вече две други МПС,
чиято безопасност безспорно е била поставена в риск от поведението на жалбоподателя.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение (л. 13 гръб). Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001654/19.08.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на Р. Е. М. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Р. Е. М. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на установените по делото адреси.
7
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8