Решение по дело №8041/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260679                                                07.05.2021 г.                                          град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                   ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и пети февруари                                        две хиляди двадесет и първа година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Кина Киркова,

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 8041 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на А.Д.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. Н.А.,*** против „Данев Адвапак“ ООД , ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ № 5, представлявано от В.Д. и Х.Д., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000 лева лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука осъществена на 23.12.2018 г., на работното място на ищеца, ведно с лихва за забава от датата на увреждането 23.12.2018 г. до подаване на исковата молба – 27.09.2019 г., както и сумата от 100.90лева - обезщетение за имуществени вреди представляващи направените разходи за медицински манипулации и прегледи при ОЛКК, личен лекар, терапевт за периода от настъпване на инцидента до подаване на исковата молба, както и сумата от 675.87лева, представляваща разликата между чистото трудово възнаграждение, което е получавал и полученото от НОИ парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.01.2019г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че се е намирал в трудови отношения с ответника в периода 04.04.2017г. до 22.04.2019г., като заемал длъжността: „***“ в звено „Производство“, за което между страните  е бил сключен трудов договор № 4/ 04.04.2017г. и допълнително споразумение № 6/ 02.01.2017г. На 23.12.2018г. около 18.50часа ищецът пристигнал на работното си място за нощна смяна  която следвало да продължи от 19.00часа на 23.12.2018г. до 07.00часа на 24.12.2018г. Преди да започне работа Г. огледал машината, на която следвало да работи. След това всички работници са били събрани от началник смяната, който им обяснил, че следва поетапно да изключат всички машини от 00.00часа до приключване на смяната. Ищецът сочи, че машината на която е следвало да работи, създавала проблеми, което наложило на няколко пъти да се рестартира. За да заработи отново машината се налагало да се извършат поредица от технически операции, като това ставало винаги с участието на поне двама работници. При поредния проблем с машината прекият ръководител на Г. му казал да я стартира още веднъж и ако пак създаде проблем да започнат пълното й спиране. Ищецът помолил един от колегите му – И.Ч.да му помогне при стартирането. Около 21.00часа Г. и Черков започнали да стартират машината. В хода на процеса се налагало да се изтегля фолио, което след достигане на определена дебелина се закача на навиващо устройство. По време на процеса фолиото се закачило на друго устройство, което било в неизправност и се намирало на около три метра височина от пода. Ищецът сочи, че това често се случвало и затова на място имало стълба с височина около 1,20м., с форма на отрязан на половина трапец. Стълбата не била стационарна и нямала прегради, но се ползвала за работа. Ищецът сочи, че е било необходимо да се качи на тази стълба, за да издърпа фолиото.  Поради ниския му ръст често се налагало да се повдига на пръсти на стълбата или да се качва на второто ниво на машината, за да извърши работата. Колегата му се качил, за да среже събралото се фолио, за да продължат процеса. В същия момент Г. се качил на стълбата и започнал да издърпва фолиото, но не разбрал, че колегата му е срязал фолиото. По тази причина ищецът загубил равновесие, подхлъзнал се и полетял назад, а стълбата се плъзнала напред. Тялото на Г. се завъртяло настрани и за да не удари главата си ищецът пуснал дясната си ръката към пода и тя поела цялата тежест. При падането на земята, ръката на Г. останала под тялото. Когато ищецът извадил и погледнал ръката си видял, че средният, безименният пръст и показалецът му са застанали под ъгъл 90градуса спрямо горната част на дланта. Опитал се да ги намести и раздвижи мислейки, че са излезли от ставите. Когато отворил дланта си видял разкъсна рана, която била по продължение на дланта му. Ищецът веднага показал нараняването на прекия си ръководител и му заявил, че отива в болница. Последният го попитал дали има нужда от помощ, но Г. заявил, че ще се справи сам и с личния си автомобил се отправил към спешния кабинет. В болницата след преглед дежурният лекар посочил, че нараняването е сериозно и следва раната да се зашие. След манипулацията в отделението, ищецът бил освободен, като се свързал с прекия си началник и се прибрал в дома си. В следващите дни не търсил лекарска помощ, понеже съвпадат с коледните празници, а на 26 – ти декември посетил личния си лекар, който му дал 14 дни домашен – амбулаторен отпуск и направление за ортопед. Около месец след инцидента, конците от направения шев били свалени, като Г. ползвал в два периода по 30дни домашен – амбулаторен отпуск. По време на този период се получило усложнение – възпаление и секреция, зачервяване по време на зарастване на раната. След посещение и консултация с ортопед – травматолог на 07.03.2019г. била поставена диагноза, като ишецът твърди, че не е бил в състояние да ползва ръката си, понеже стояла свита под ъгъл 90градуса, както и не можел да изпъне пръстите си. Независимо от проведената терапия ръката му останала свита по описания начин. Травмата довела до невъзможност да продължи да изпълнява работата си, което от своя страна довело до прекратяване на трудовото му правоотношение. С Решение № 2608 от 134/ 22.08.2019г. на ТЕЛК е било признато, че Г. е загубил работоспособността си с 30 %. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 5104-02-46 от 17.05.2019г. на ТП НОИ Бургас. Ищецът посочва, че все още има болки и страдания, движението на ръката е затруднено. Това е довело до трудоустрояване, нарушение на обичайната физическа активност, както и психологически стрес. С оглед претърпените вреди по време на работа и констатираната временна неработоспособност се претендира заплащане на обезщетение, ведно с лихва за забава. Също така се твърди, че за проведеното лечение е била заплатена сумата от 100.90лв. Ангажирани са доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се оспорват фактите, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, че на 23.12.2018г. в производствено помещение на ответното дружество е настъпил инцидент, при който Г. е наранил дясната си ръка, както и че въпреки предложената помощ ищецът сам е потеглил към болничното заведение, управлявайки собствения си автомобил. Оспорват се твърденията, че машината, на която е работил ищецът е създавала технически проблеми; че устройството „тритер“ е било в неизправност; след инцидента Г. е шофирал автомобила си с една ръка; че полученото увреждане на дясната ръка е пожизнено; претърпените вреди са в сочените в исковата молба размери. Оспорва се и механизма на настъпване на инцидента. Твърди се, че травмата на Г. е получена в резултат на груба небрежност, проявена от работника при изпълнение на трудовите му задължения. Сочи се, че машината, на която е работил ищецът е била в изправно състояние на 23.12.2018г., като за произвежданите в смяната продукти, не се налагало преминаване на фолиото през тритера. Забележки по работата на машината не били маркирани в съответната форма, както на 23.12.2018г., така и в първия работен ден след това на 03.01.2019г. Твърди се, че ако се е стигнало до закачване на фолиото по време на работа, това е станало по вина на работника Г., който не е отстранил натрупване на фолио в машината и това е довело до закачането му. Ищецът е бил надлежно инструктиран и са му били осигурени безопасни условия на труд. Оспорва се, че дружеството има вина за настъпване на инцидента, като се твърди, че до възникване на инцидента се е стигнало поради груба небрежност от страна на Г. при работа с машината и липса на синхрон с колегата му И.Ч. В отговора се твърди, че липсва причинно – следствена връзка между инцидента на 23.12.2018г. и всички посочени от Г. усложнения и претендирани вреди. Твърди се, че те са резултат от небрежно поведение на ищеца, некачествено и неадекватно медицинско лечение и неспазване на предписания режим на лечение. В тази връзка са изложени фактически съображения – за придвижването му от базата на дружеството до болничното заведение, а след това до дома му; за качеството на медицинската интервенция; за недостатъчно положени грижи за възстановяването си. Едва при прекратяване на ТПО Г. се позовал на трудова злополука, за което са били уведомени ТП НОИ Бургас. В тази връзка след оформяна на документите от ТП НОИ, ответникът е уведомил застрахователя си „Дженерали застраховане“ АД за настъпилата трудова злополука, а последният поискал пострадалия да предяви искане за изплащане на обезщетение, което Г. не е сторил. Оспорва се част от представеното Решение на ТЕЛК. Оспорват се част от констатациите в Протокол на ТП НОИ Бургас. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

С отговора на исковата молба е направено е искане за привличане на трето лице помагач – ЗД „Дженерали застраховане“ АД, на страната на ответника, което е уважено и дружеството е конституирано в процеса. От дружеството е изразено становище за неоснователност на иска и се счита, че е налице груба небрежност от страна на служителя. Затова се иска отхвърляне на претениите.

Предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ и чл 86 ЗЗД.

Направените възражения са с правно основание чл. 201, ал. 2 и ал. 1 КТ.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая по делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което А.Д.Г. е работил като “***”.

Не се спори, че на 23.12.2018г. е настъпила трудова злополука с участието на ищеца, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Същата е несъмнено установена по надлежния ред, с нарочен акт – разпореждане № 5104-02-46 от 17.05.2019 г., представен по делото. Видно от разпореждането от НОИ и протокола, назначената комисия е установила, че на 23.12.2018 г. Г. започнал работа в 19:00 ч. за последната за годината 12-часова смяна, като водачът на смяната обяснил, че в 00.00 ч. следва да се пристъпи към пълно спиране на машините. Ищецът и колегата му И.Ч. направили няколко опита за стартиране на екструдера, обслужван от Г., но установили проблем. Около 21ч. началник – смяната П. наредил да се стартира еструдера и ако отново се появи проблем да се премине към пълно спиране на машината. Г. стартирал машината, а Ч. му помагал като изтеглял фолиото прекарано през валовете, докато започне да излиза в подходящ размер и дебелина за захващане към шпулата, намираща се на навиващото устройство. По време на изтеглянето фолиото се закачило на тритера, който се намира на второто ниво на машината, на около 3м. височина. Г. се качил на стълба с форма на трапец – пресечена правоъгълна пирамида, с височина от 1.20 м. и започнал да издърпва фолиото. Колегата му се качил на второто ниво на екструдера и отрязал фолиото, за да подаде ново начало през устройството. Така се прекратило усилието, което оказвало фолиото и при дърпането от страна на Г. той загубил равновесие и паднал от стълбата. При падането поставил дясната си ръка на пода и тя поела цялата тежест на тялото му. В резултат от падането втори, трети и четвърти пръст на ръката били обърнати на 90 градуса назад. Г. инстинктивно ги наместил с лявата си ръка. Уведомил прекия си ръководител и се отправил към Спешна помощ. Там била направена медицинска интервенция на разкъсно контузна рана на палматораната страна на дясна длан. Тези констатации са направени от НОИ след снемане на обясненията на пострадалия и колегата му Ч., водача на смяната, технолога и управителя на дружеството, както и представените в производството писмени доказателства.

От приетата по делото длъжностна характеристика за “екструдерист” се установяват изискванията за квалификация при работа с машината, в частност: при възникване на техническа неизправност работникът спира машината и уведомява прекия си ръководител, както и да познава причините за възникване на дефекти и най-често срещаните неизправности и да знае начините за отстраняването им. Документът не е подписан от ищеца. Не се установява дали е бил сведен до неговото знание.

Видно от ангажираната производствена инструкция екструдерът е снабден с кула, скара и изтеглящи валове, като кулата е оборудване със стълби, платформа и паразитни насочващи фолиото валове. В документа е описан подробно начина на работа на уреда, неговото почистване и поддръжка. В него не се сдържат указания относно ползването на кулата при необходимост от достигане на труднодостъпно място по машината. Не са ангажирани писмени доказателства установяващи, че този документ да е доведен до знанието на ищеца.

По делото е представена служебна бележка № 263/06.04.2017 г. за проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ищеца.

От представените данни в табличен вид за проведен периодичен инструктаж се установява, че на ищеца е проведен периодичен инструктаж на 03.10.2018 г.

В хода на процеса са оспорени по реда на чл. 193 ГПК редица документи, сред които и посочената служебна справка и таблица за периодичен инструктаж. След извършена съдебно-графологична експертиза е установено, че конкретно тези два документа са подписани от служителя.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че екструдирането е процес при обработването на термопластични полимери за изработването на изделия от различни профили. Конструкцията на екструдерите включва корпус, оборудван с нагревателни елементи. В корпуса се намира работно тяло, шнеково устройство /цилиндър/. Стандартните работни зони са захранваща, компресираща и дозираща. В първата зона полимерният материал от бункера се подава към шнековото устройство, с помощта на което бива придвижван по дължината на цилиндара. След това преминава в зоната на компресиране, за да бъде разтопен материала. В третата зона се смесва материала, който се подлага на компресиране и дозиране. Преминава през сито и се оформя във формоващата глава. Над екструдера е изградена кула, която представлява метално съоръжение, на което са разположени бленда и скари /от двете страни на фолиото/ и изтеглящи валове, които притискат и изтеглят фолиото. При пускането на линията, след подаване на първата порция от разтопен материал се пуска въздух и се свързва с платното от изтеглящите валове. Пуска се вентилатора, който вкарва въздух и издува материала във вид на цилиндър. При това положение валовете са отворени и друго лице опъва фолиото от страна на навиващото устройство, след което валовете се затварят. След достигане на фолиото до шпулата за навиване започва настройката на оборотите на изтегляне до получаване на необходимата дебелина на фолиото. Вещото лице е посочило, че тритерът е автономно съоръжение, което е монтирано на металната конструкция на екструдера и се използва за допълнителна обработка на фолиото при печат. В деня на инцидента за поставеното задание не е било необходимо използване на тритера, а фолиото е следвало да премине зад него.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че машината е специфична като технологичен процес и за работата с нея е необходим опитен човек, като необучен служител не би могъл да извършва дейността. Посочва, че подаденото от валовете фолио се свързва на ръка от оператора към главата и започва подаването на въздух, след което започва процесът по изтегляне. Експертът не може да посочи, дали ако има насъбрано фолио, то ще се закачи на валовете или ще успее да премине, нито какво ще се случи ако е набрано и не премине правилно през вала. При наблюденията му на място машината е работила нормално и не е имало подобен случай.

По делото е разпитана като свидетел Г. П.П.– служител на ответното дружество на длъжност “технолог”, която посочва, че служителите задължително преминават през начален инструктаж при постъпване на работа, за да бъдат обучени за работата. Обучението продължавало три месеца, като първоначално общо се запознава служителя с безопасността на работа. След приключването му се подписва в книгата за инструктаж и се издава служебна бележка, с която може да бъде допуснат до работа. След това работникът работи една седмица редовна смяна и така се получава обратна връзка от колегите му, за това как се справя. Следва изготвяне и подписване на протокол за изпит, който се състои именно в получената информация от хората, с които работи. Тогава се разпределя в определена смяна. Свид. П.посочва, че последващи инструктажи се правят на три месеца, а в цеха за екструзия стоят непрекъснато на достъпно място инструкции за работа за различните машини и технологии за безопасността, които са на разположение на служителите. Ако нещо е неясно може винаги да се попита колега или технолога. Времето за обучение зависи от служителя, може да бъде 3 или 6 месеца. По отношение на инцидента посочва, че не е била свидетел. Знае за подвижните стълби във формата на трапец и според нея те не са предназначени за качване с цел издърпване на  фолиото. Те се използвали най-често за да се почисти главата или да се разбърка материала. За качване на машината посочва, че се използва стационарна стълба, прикрепена към нея – част от корпуса. За технологичния процес свид.обяснява, че фолиото се подава като от главата на машината излиза горещ въздух . Фолиото е закачено за изтеглящите валове и те трябва да се пуснат на бавни обороти. След като премине през тях фолиото преминава и през водещите валове и след това се стига до навиващото устройство, където трябва да е захванато фолиото. След това се увеличават оборотите. Посочва още, че ако тритерът е отворен няма да се закачи фолиото, което преминава през отворените валове и не е необходимо някой да го дърпа. След инцидента П.П.е виждала веднъж Г. да идва до цеха през месец март 2019 г. Той й показал ръката си, която била подута и не е възстановена. Казал й, че е носил тухли с някакъв негов приятел и ръката му се подула, явно от натоварването. Споделил, че не е ходил на рехабилитация все още, защото не му е била изписана от лекуващия лекар.

От показанията на свидетеля Е.Г.П. – водач на трета смяна в звено Екструзия в ответното дружество – се установява, че в деня на инцидента е бил на работа и непосредствено след падането Г. е отишъл при него и му показал раната, бил  много изплашен и притеснен, казал, че е паднал от стълбата. Свидетелят предложил да го закара до болницата, но той категорично отказал, като заявил, че ще може сам да шофира до болницата. По отношение на производствения процес посочва, че за машината на А. са били достатъчни двама души. При нея фолиото просто пада гравитационно или се издърпва отдолу, затова не е необходим човек на втория етаж. Машината има шнепове, които бутат материала, който излиза през една т.нар. глава. Посочва, че използват стълби, защото торбите, в които идва гранулатът, са по-високи и за да стигнат отгоре да поставят материала, трябва да се качат на стълба. Машината, на която работил Г. има стационарна стълба отстрани, от типа на противопожарните.  При вдяването на машината се намотава фолиото около ръцете и се пуска надолу, като на всеки етап се спира и се прекарва през валовете, като за да вдене машината, трябва да се качи най-горе. В случай, че фолиото се е скъсало, следва машината да се изключи и този, който е отдолу да го изчака, да се протегне и да го хване, за да го издърпа, не е необходимо да се качва никъде. В случай, че фолиото е заседнало, следва машината да се спре и да се пусне отново. Набраният материал при валовете следва да се отреже и извади, докато машината е изключена, като този материал се изхвърля. Уточнява, че височината на вала е на около 3-4 метра от земята, както и че не може да се отреже и извади материала, без някой да се качи до вала, като качването до вала се извършва по стационарните стълби. Над вала има площадка, на която се стъпва. Свидетелят посочва, че не може да прецени дали е било необходимо да се качи на стълбата в създалата се ситуация. За А. като служител посочва, че е бил един от хората, на които може да разчита и които знаят най-много, от лицата сочени като ядрото на смяната. Имал е пълно доверие в работата му, което е било оправдано и заслужено, знаел е какво трябва да се направи. Свид. П. посочва, че е видял С.в края на януари и е изглеждал доста зле, ръката му била свита и той я придържал. Оплакал се, че не му е наместена добре ръката от доктора и не може да се оправи. От външната страна отгоре ръката му била подута. Споделил, че ще започва физиотерапия.

По делото е разпитана като свидетел и М.Д.Г.– майка на ищеца, която посочва, че на 24.12.2018 г. сутринта съпругът й се обадил да й съобщи, че е станал инцидент с А.. Когато отишла да го види /на втория етаж от семейната им къща/ видяла, че дясната му ръка е била превързана и бинтът окървавен. Приятел му донесъл вечерта сашета с болкоуспокояващо лекарство. Тя също отишла да му купи такива, тъй като имал силни болки. На всеки четири дни той ходил до доктора за превръзка. Емоционалното и физическото му състояние не били добри – депресирал се и се налагало родителите му да го поддържат морално и финансово. В продължение на две седмици имал много силни болки денонощно. На 14тия ден му извадили конците и след това е направил рехабилитация, но положението не се подобрило. Ползвал е болнични за четири месеца. След рехабилитацията изпитвал силни болки. Сдителят посочва, че ръката още не може да се изпъне нацяло, понягока изтърва предмети, като я натовари малко и започва да се подува, не може да държи тежки неща. Преди е работил в Англия и отново искал да отиде, но не смее, защото ръката му не е напълно възстановена и още го боли. Все още приемал болкоуспокояващи от време на време.

От заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пациентът е получил разкъсно контузна рана по воларната част на дясна длан на ниво дистална дланна гънка от V до II пръст, засягаща кожата и палмарната фасция на дланта. Вероятно е претърпял разкъсване на ставна капсула. При падането пръстите са опрели пода, поемат тежестта на тялото и се разкъсват първо кожата, после фасцията и след това ставните връзки. След инцидента посетил Спешно отделение на УМБАЛ Бургас и е бил насочен към спешен кабинет, където под местна анестезия е била извършена първична хирургична обработка и кожен шев. Ползвал болнични първо 14 дни, а след това два пъти по 30 дни. На 09.01.2019 г. е направена рентгенография на дланта, от която се установява, че костните елементи участващи в артикулацията на метакарпофалангеалните стави на II, III и IVти пръст са с нормална конфигурация. Вижда се малък костен откъс /абрикс/ от  главичката на II  матакарпална кост с размер около 2/3мм. След сваляне на конците се появява оток, зачервяване, незначителна гнойна секреция и раната се отворила, след което раната зараства вторично за около 2 месеца. С решение на ТЕЛК от 22.08.2019 г. е призната 30 % намалена работоспособност. След травмата хватателната и двигателна функция на дясната ръка са затруднени обичайно около 20-30 дни при нормално протичане на оздравителния процес и при липса на засягане на флексорните сухожилия. В случая не се наблюдават такива, но поради настъпилата инфекция оздравителния период е продължил около 4 месеца включително с проведената физиотерапия. Именно поради инфекцията болките са продължили значително по-дълго време от обичайното. По време на възстановителния период се наблюдават болки и се чувства физическа непълноценност. Две години след инцидента, към деня на прегледа от вещото лице на 21.12.2020 г., се установява наличието на белег от добре зарастнала рана, запазен юмручен захват, запазен върхов захват, липсват сетивни и циркулаторни смущения, налице е нормален обем в движенията на дисталните и проксималните интерфалангеални стави на II, III и IVти пръст. Вещото лице е установило дефицит на II-ри и III-ти пръст S10 градуса и на IV-ти пръст дефицит S20 градуса. Независимо от това, че се касае за водеща ръка, според експерта не са затруднени трудовите функции занапред. Според направената рентгенография метакарпофалангеалните стави на II, III и IVти пръст на дясната ръка са с нормална конфигурация, а костния фрагмент е резорбиран и почти незабележим. Чувствителността на пръстите е нормална. Така установените от вещото лице травми в деня на прегледа са с траен характер и не търпят последваща корекция.

По отношение на получената спешна медицинска помощ посочва, че всяка рана е потенциално замърсена и независимо от антитетаничната профилактика може да се инфектира. На 09.01.2019г. при сваляне на  конците не са били отбелязани данни за възпалителен процес. На 13.02.2019 г. е била извършена хирургична обработка – промивка на раната, стерилна превръзка и е изписан антибиотик, от което вещото лице съди, че се касае за вторично настъпила инфекция. Причините за ограничената екстензия на II и III пръст най-вероятно са получените сраствания на меките тъкани.  Посочва, че не начина на зашиване, а мястото е такова, че при всяко движение на пръстите раната е подложена на опън. В тези случаи според експерта е добре да се постави маншетна лонгета от основата на ноктите до средата на предмишницата, за да се осигури покой в мястото на нараняването. За въстановителния процес е от значение проведената рехабилитация и преодоляване на срастванията на меките тъкани, като според експерта е постигнат добър резултат, както по отношение на оперативния цикатрикс /белега/, така и в обема на движение на пръстите.

Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважена претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.

Съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият работник към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред (с разпореждане № 5104-02-46 от 17.05.2019 г. на НОИ), както и че в резултат на нея са настъпили вреди – болки и страдания в следствие на получената разкъсно-контузна рана на дясна ръка. Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.

По отношение на механизма на настъпване на вредите съдът съобрази данните от представеното разпореждане на НОИ, като орган по чл. 60, ал. 1 КСО, което представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти, който се ползва със задължителна материална доказателствена сила. Ответникът е страна в административното производство по издаването му и гражданският съд е обвързан от законосъобразността на този административен акт на основание чл.17, ал.2 ГПК. По делото не е проведено пълно и главно доказване, с което да бъдат опровергани установените с него факти.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като обективно и пълно изготвено, съответстващо на събраните по делото писмени доказателства. Същото се основава както на опита на експерта, така и на приложената в кориците инструкция за работа с екструдер, за която няма доказателства установяващи връчването й на ищеца. В тази връзка свидетелят П.П.също посочва, че на служителите се извършва начален и последващ инструктаж на място, т.е. практически се обучават за работата, а писмените инструкции са оставени в цеха и при необходимост могат да се прочетат. От заключението се установява, че на машината има изградена кула, като видно от приложения снимков материал е монтирана и стационарна стълба, която води на горното ниво. За това предназначение на стълбата свидетелства и началника на смяна свид.П.. Безспорен е фактът, че по време на инцидента колега на ищеца е бил на горното ниво, където са изтеглящите валове и съдът приема, че за да достигне до там той е следвало да ползва именно тази стълба. В това време, за да успее да отстрани възникналия проблем Г. е подходил съобразно придобития от него опит и при наличните му помощни материали – трапецовидна стълба. Качвайки се на нея е целял да издърпа закачилото се фолио в областта на тритера. Не е предвиждал или допускал, че колегата му ще реши също да отстрани материала и да подпомогне разрешаването на проблема, чрез отрязване на фолиото, опъвано от ищеца. Затова, след внезапното преустановяване на усилието на опън, Г. е загубил равновесие и инстинктивно е подал водещата си ръка напред, която е поела изцяло тежестта на тялото му. В резултат от това е получил разкъсно контузна рана по воларната част на дясна длан на ниво дистална дланна гънка от V до II пръст, засягаща кожата и палмарната фасция на дланта, което е установено от приетото и неоспорено заключение на вещото лице д-р Х. по СМЕ. Същата е довела до болки и страдания за ищеца, подлежащи на обезщетяване, съобразно критериите, формулирани в Постановление на Пленума на ВС № 4/1968г.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, респ. интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, съдът кредитира показанията на свид. Галчева, които кореспондират с представените писмени доказателства, както и извършената съдебномедицинска експертиза. От тях се установява, че ищецът е претъпрял болки и страдания от разкъсването на меките стави на пръстите, които са били обърнати на 90 градуса спрямо дланта. При изслушването в съдебно заседание вещото лице е посочил, че след две години наблюдава дефицит в свиването на три от пръстите, което е един отличен резултат, тъй като обичайно след такава травма се получава дефицит и сраствания поради фините структури на тези стави. Установено е че оздравителният процес е продължил четири месеца, което е по-дълго от обичайното, поради вторична инфекция на раната, наложила повторна промивка и превръзка и антибиотично лечение.

С оглед извършеното зашиване на раната и продължилото медикаментозно такова, извършената рехабилитация, както и с оглед създадените затруднения при движението, от което са произлезли болки, нервност и неудобства, според общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът приема за основателна претенцията за неимуществени вреди до размера от 7000 лв. Според настоящия състав посочената сума съответства на степента и характера на претърпените от ищеца болки и страдания и в най-пълна степен ще компенсира последиците от трудовата злополука. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази както тежестта на уврежданията, така и продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, обстоятелството, че установеният дефицит и ограничена екстензия на пръстите е с траен характер и не търпи последваща корекция, както и обстоятелството, че неговата трудова ангажираност до момента предполага ловкост, издръжливост и сила при работа с ръцете, която към момента е частично ограничена, в следствие на инцидента. За горницата над тази сума, съдът счита, че претенцията е недоказана по размер и не съответстваща на тежестта на уврежданията, поради което следва да бъде отхвърлена.

По възражението, че ищецът е допринесъл за продължителността на оздравителния пероид и влошеното състояние на ръката, съдът приема, че същото е недоказано, като изолираните показания на свид. П., че е носил тухли и така е влошил състоянието си не се подкрепят от останалите доказателства. Също така не е установено и неправилно лечение, което да се постави в причинна връзка със състоянието на пациента. Експертът действително е отбелязал в СМЕ, че е добре в подобна ситуация да се постави маншетна лонгета, но това не е еднозначно с неправилно или лошо /„неадекватно”/ медицинско лечение. Още повече, че съобразно заключението на вещото лице крайният резултат е отличен. Това е постигнато посредством извършената рехабилитация - активното действие на пациента и положени усилия за възстановяване. Затова съдът счита, че не е прекъсната причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, с което работодателят да бъде освободен от вменената му отговорност. Не може да се приеме за такова поведение и обстоятелството, че ищецът е шофирал сам до Спешното отделение непосредствено след инцидента. В така създадената стресова ситуация Г. е решил да предприеме необходимите действия без да прекъсва произвоствения процес и да пречи на работата на своите колеги. Не е установено тези негови действия да са допринесли за влошаване на състоянието му.

Също така не са налице предпоставките за пълното изключване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 КТ, доколкото по делото не е установено пострадалият да е причинил инцидента умишлено, като е искал или допускал настъпване на увреждането, респ. умишлено да е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда.

С оглед частичното уважаване на главната претенция следва да бъде обсъдено и наведеното от работодателя възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 ГПК, за намаляване отговорността на работодателя.

За да е налице съпричиняване следва със своето поведение пострадалият, в нарушение на правилата за безопасност на труда да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат поради груба небрежност. Това според задължителната съдебна практика означава липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В случая не се установява по делото ищецът с поведението си да е пренебрегнал основни правила за безопасност, доколкото в представеното му трудово досие и инструктаж не се съдържа забрана за ползване на наличните в цеха стълби при отстраняване на възникнал проблем и необходимост от височина за това. Както бе посочено, инструктажът на работното място е извършван единствено при практическа работа с машините, като писмените инструкции не са връчвани срещу подпис на ищеца. В тези инструкции също не се съдържа задължение за ползване единствено на стълбата на кулата и няма как да е описано такова задължение, тъй като за част от дейностите /например за поставяне на материала-гранулата/ е необходимо операторът да се качи на друга стълба. Това посочва свид. П., като съдът кредитира изцяло показанията му, предвид тяхната обективност, последователност и кореспонденция с приетото от СТЕ. По делото не са установени конкретни правила за работа, които работникът е пренебрегнал или нарушил. Затова от значение в спора е дали ищецът при изпълнение на възложената му задача е положил елементарно старание и внимание, както и дали, ако би положил такова е вероятно инцидентът да не настъпи. В случая съдът приема, че Г. е положил дължимата грижа - след като установил проблем при изтегляне на фолиото, както и че същото се е закачило, той се опитал да го отстрани. За да достигне до проблемното място, което е на около 3 м. височина е използвал наличната подвижна стълба тип трапец. Свид. П. посочва, че А. е бил един от най-добрите служители и знае добре какво да направи. Съдът приема, че дори и при повишено внимание от страна на ищеца той не би могъл да предотврати инцидента, тъй като фолиото е било отрязано от неговия колега и това обстоятелство Г. не е имал възможност да предвиди точно в този момент. Свидетелят П. е посочил, че е необходимо да се отстрани излишния материал, който е създавал проблем при вдяването, като след скъсване на фолиото машината се изключва и този, който е отдолу го изчаква, протяга се и го хваща за да го издърпа. В процесната ситуация обаче Г. е преценил необходимостта от това да се качи по-високо, за да го достигне и издърпа. Това е изолиран случай, при който фолиото се е скъсало/заклещило на труднодостъпно място, поради което служителят е действал съобразно своите познания и опит и не е нарушил правилата за работа и безопасност, нито е пренебрегнал изрични забрани, за които е бил инструктиран. В съдебната практика се приема, че небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, че с действията си би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но е мислел и се е надявал да ги предотврати. Служителят в настоящата хипотеза е проявил непредпазливост качвайки се на стълбата, но без да съзнава последиците и вероятността от настъпване на инцидента. Също така без значение е причината за закачане на фолиото, доколкото по делото не са събрани доказателства за неправилни действия на работника в тази връзка и не е установено несъмнено това да се е случило и поради неизправност на машината.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице груба небрежност, която да налага намаляване на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв.

С оглед основателността на иска предявената акцесорна претенция по чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането до подаване на исковата молба, съдът намира за основателна. Съгласно чл. 200 КТ работодателят отговаря за всички причинени на работника вреди, като отговорността му настъпва от датата на увреждането според чл. 212 КТ, който препраща към общите правила на деликта. Прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът определи размера на дължимата лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 7000 лв. за посочения период от 23.12.2018 г. до депозиране на исковата молба -26.09.2019г. в размер на 540.56 лева.

По отношение на предявения иск за заплащане на имуществени вреди представляващи направените разходи за медицински манипулации и прегледи при ОЛКК, личен лекар, терапевт за периода от настъпване на инцидента до подаване на исковата молба, съдът съобрази представените писмени доказателства. От ангажираните касови бонове се установява заплащане на разходи за медицински услуги в процесния период в размер на 100.50 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен.  Макар и заявен за сумата от 100.90 лв. съдът приема, че се касае за техническа/изчислителна грешка.

Що се отнася до иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 675.87лева, представляваща разликата между чистото трудово възнаграждение, което е получавал ищеца и полученото от НОИ парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.01.2019г. до 30.04.2019г. – по делото са ангажирани писмени доказателства от които е видно, че последното нетно трудово възнаграждение на служителя възлиза на 662.49 лв. За временната нетрудоспособност на ищеца е изплатено обезщетение от НОИ от общо 1396.77лв. При тези данни искът се явява изцяло основателен и доказан в пълния заявен размер.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 380 лв., от които 280 лв. – по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, 50 лв. – по иска заплащане на обезщетение за имуществени вреди и 50 лв. – по иска за лихва. В полза на бюджета на съдебната власт ответникът дължи плащане на направените разноски за възнаграждение за вещо лице, в размер на 375 лв. Също така, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски от общо 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Съдът приема за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено до 1800 лв., съобразно правната и фактическо стойност на спора, проведените повече от пет съдебни заседания и множеството събрани доказателства. Затова и съобразно представения списък в тежест на ищеца следва да се постави плащането на сумата от общо 1700 лв. –  за всички сторени разноски по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Данев Адвапак“ ООД , ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ № 5, представлявано от В.Д. и Х.Д., да заплати на А.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука осъществена на 23.12.2018 г., на работното място на ищеца, от което е получил разкъсно-контузна рана на дясна длан, ведно с лихва за забава от датата на увреждането 23.12.2018 г. до подаване на исковата молба – 27.09.2019 г. в размер на 540.56 лв. (петстотин и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки), както и сумата от 100.50 лева (сто лева и петдесет стотинки) - обезщетение за имуществени вреди представляващи направените разходи за медицински манипулации и прегледи при ОЛКК, личен лекар, терапевт за периода от настъпване на инцидента до подаване на исковата молба, както и сумата от 675.87лева (шестстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) – имуществени вреди изразяващи се в разликата между нетното трудово възнаграждение, което е получавал и полученото от НОИ парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.01.2019г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева) – съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 7000 лв. (седем хиляди лева), до пълния предявен размер от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Данев Адвапак“ ООД , ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ № 5, представлявано от В.Д. и Х.Д., сумата от 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляващи направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Данев Адвапак“ ООД , ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ № 5, представлявано от В.Д. и Х.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 755 лв. (седемстотин петдесет и пет лева) – държавна такса и разноски за възнаграждения за вещи лица.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗД „Дженерали застраховане“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                             

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ