РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети
състав
На
дванадесети март
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Д.
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 748 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „Е.С.” АД, *** против Наказателно постановление №
**********-77/31.01.2020г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Е.С.” АД *** наложено административно
наказание “Имуществена санкция ” в
размер на 2000 лева на основание чл. 166
т.3 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда
В жалбата
си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззивникът
редовно призован не се
явява но се представлява, като
процесуалният му представител поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Представител
на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление
,с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2019г. В РИОСВ Варна
след извършен последващ контрол по изпълнение на дадено предписание е
осъществена проверка в деловодна програма Акстър офис и било установено следното-Дружеството
жалбоподател не било изпълнило дадено предписание в т.1 от КП №
010607/18.10.2019г. , а именно-Да почисти
допуснато замърсяване с опасни отпадъци, като същите се предадат на лице
по чл.35 от ЗУО. Срокът за изпълнение бил до 13.11.2019г. След което да се
уведоми контр. орган. Предвид горното било установено, че отпасен
отпадък-белилна пръст разстлан директно
върху почвата не бил почестен от двора
на складовото стопанство експлоатирано от жалбоподателя в дадения срок.
За
констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за установяване на
административно нарушение,
въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл.166 т.3 от Закона за опазване на околната среда.
Актът
за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника.
В
съдебно заседание бе разпитан
свид. Д. И.,
чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
АНП, както
и от гласните доказателства в хода на съдебното производство,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ Варна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ Варна в шест
месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочена е
нарушената
материално правна норма,
като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Съдът намира, че АУАН също е бил издаден в предвидените от ЗАНН срокове.
Жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН. АУАН е бил предявен на
нарушителя за запознаване и видно от положен подпис в АУАН нарушителят се е
запознал със съдържанието на акта. Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че АУАН е бил връчен на лице нямащо пълномощно да получава и
подписва АУАН. Видно от приложеното по преписката пълномощно –лицето Д. Барбов
е бил упълномощен да представлява дружеството пред РИОСВ, като получава
документи свързани с извършваните от
Дружеството дейностти. В тази връзка съдът намира, че не е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е констатирал нарушение по чл.166 т.3 вр.чл.155 ал.2 от Закона за
опазване на околната среда, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Видно от посочените за нарушени разпоредби на Закона за опазване на околната среда по време на
извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по от
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на
националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от
упълномощени от тях длъжностни лица съставят констативни протоколи. В
протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението
им. В конкретния случай е било дадено предписание на жалбоподателя. Срокът за
изпълнение на това предписание е бил 13.11.2019г. На 14.11.2019г. след
извършена проверка е било констатирано, че предписанието не е било изпълнено и
опасния отпадък не е бил почистен. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя
е осъществил вмененото му нарушение.
Предписанието не е било изпълнено в указания срок и в тази връзка съдът
приема че описаното в акта и в наказателното постановление нарушение безспорно
е осъществено както от обективна, така и от субективна страна от въззивника.
Причините за неизпълнението на дадените предписания са ирелевантни. Правилно
административно-наказващия орган е приложил и санкционната норма. Видно от
посочената разпоредба наказва се с имуществена санкция, от 2000 лв. до 20000
лв. При определяне на размера на наложената санкция,
административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че наказанието се правилно определено в минималния предвиден размер в
закона предвид обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. В тази
връзка съдът намира, че наказанието е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение, и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушенията, като
негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗООС. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приеме
като маловажно. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Съдът
намира, че жалбоподателя не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на РИОСВ гр.Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********-77/
31.01.2020г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Е.С.” АД, *** наложено административно
наказание “Имуществена санкция ” в
размер на 2000 лева на основание чл. 166
т.3 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД *** да заплати на РИОСВ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на
осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: