РЕШЕНИЕ
№ 12938
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20231110118945
по описа за 2023 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ,
чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищцата Л. С. Т. с ЕГН **********, от ............. твърди в
исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба
суми. В съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответника .........., със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от ........... – изпълнителен директор, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово
отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В проведеното на 14.07.2023 г. открито съдебно заседание по делото
1
ищеца е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи
това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с
неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по
делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да бъдат в
размер на 720 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно
представеният по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху цената на всеки от исковете,
изчислена по реда на чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК/,
общо в размер на 616, 58 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, да заплати на Л. С. Т. с
ЕГН **********, от .............., сумата в размер на 8 987, 05 лева /осем
хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и пет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
дължимо и незаплатено основно трудово възнаграждение за м. октомври 2022
г. в размер на 1 748, 33 лева, за м. ноември 2022 г. в размер на 1 286, 71 лева,
за м. декември 2022 г. в размер на 182, 19 лева, за м. януари 2023 г. в размер
на 1 762, 29 лева, за м. февруари 2023 г. в размер на 1 753, 53 лева и за м.
март 2023 г. в размер на 2 254 лева, сумата в размер на 2 034 /две хиляди
тридесет и четири/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
2
исковата молба – 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ във вр. с чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата в размер на 3 143, 45 лева /три хиляди сто
четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 188, 34 лева /сто
осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
сбора от изтекли законни лихви върху неплатените трудови възнаграждения и
обезщетения, считано от датите на падежите до 07.04.2023 г., по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, както следва – 76, 73 лева върху сумата в размер на 1 748, 33 лева, за
периода 01.11.2022 г. – 07.04.2023 г., 45, 74 лева върху сумата в размер на 1
286, 71 лева, за периода 01.12.2022 г. – 07.04.2023 г., 4, 91 лева върху сумата в
размер на 182, 19 лева, за периода 01.01.2023 г. – 07.04.2023 г., 32, 31 лева
върху сумата в размер на 1 762, 29 лева, за периода 01.02.2023 г. – 07.04.2023
г., 18, 51 лева върху сумата в размер на 1 753, 53 лева, за периода 01.03.2023
г. – 07.04.2023 г., 4, 38 лева върху сумата в размер на 2 254 лева, за периода
01.04.2023 г. – 07.04.2023 г., 2, 26 лева върху сумата в размер на 2 034 лева, за
периода 04.04.2023 г. – 07.04.2023 г., 3, 49 лева върху сумата в размер на 3
143, 45 лева, за периода 04.04.2023 г. – 07.04.2023 г., както и сумата в размер
на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща направените по
делото разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно
представеният по делото списък по чл. 80 от ГПК.
ОСЪЖДА ............, със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, да заплати по сметка
на........... сумата в размер на 616, 58 лева /шестстотин и шестнадесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК, върху
цената на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3