№ 16439
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110134553 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ..... срещу .......
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ) за заплащане
на сумата от 2815,15 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Автокаско“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на следните твърдения: На 31.10.2023 г. в гр. ..... е
настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на водача ......, управлявал багер
с рег. № ........ Посоченият багер е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. При инцидента, по време на товаро-разтоварни дейности, са
причинени имуществени вреди на лек автомобил „........“ с рег. № ........., който е бил
застрахован по полица „Каско+“ при ищеца. В изпълнение на договорните си задължения,
..... е изплатило на увреденото лице обезщетение в размер на 2800,15 лв.. Ищецът твърди, че
с плащането е встъпил в правата на увреденото лице и претендира възстановяване на
изплатената сума, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, от застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на искова молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер като неоснователни. Твърди, че описаният
механизъм на ПТП не отговаря на обективната истина и че уврежданията не са настъпили от
това събитие. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и всички нанесени щети,
като счита размера на претенцията за прекомерно завишен. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на съдебно-
1
автотехническата експертиза (САТЕ), съдът приема за установено следното:
От фактическа страна: Безспорно се установява, че към датата на процесното събитие –
31.10.2023 г., лек автомобил „........“ с рег. № ......... е имал валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Автокаско“ с ищеца. Доказано е също, че багер с рег. №
....... е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От представения Двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи,
се установяват мястото, датата и обстоятелствата на настъпване на инцидента, а именно
разсипване на материали от багера върху лекия автомобил, като водачът на багера е посочен
за виновен.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Р. И., водач на увредения автомобил, се
установява, че на процесната дата, докато е преминавал покрай багера, който бил спрял, от
кофата му внезапно са се изсипали строителни отпадъци върху автомобила му. Свидетелят
неспоменава да е имало никакви знаци, конуси или друга сигнализация, която да указва
извършването на товаро-разтоварни дейности или да въвежда ограничение на движението.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като вътрешно непротиворечиви, логични
и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
От заключението на приетата като неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, се
потвърждава механизмът на инцидента и причинно-следствената връзка между него и
щетите по автомобила. Вещото лице е изчислило стойността за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени в размер на 2 101,75 лв. с ДДС, а обичайния размер на
ликвидационните разноски – между 15,00 лв. и 25,00 лв.
От представените ликвидационен акт и платежни документи се доказва, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение.
От правна страна: Предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ е частично
основателен.
Съдът намира за доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както и наличието на валидни застрахователни правоотношения и факта на
плащането от страна на ищеца. Основният спорен въпрос е свързан с вината за настъпването
на вредоносния резултат. Съдът намира, че отговорността за инцидента следва да се носи
изцяло от водача на МПС, застраховано при ответника, а възражението за съпричиняване е
неоснователно и недоказано. Съображенията за това са следните:
Съгласно заключението на САТЕ, водачът на увредения автомобил е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, ако беше изчакал. Тази техническа
възможност обаче не е равнозначна на правно задължение. За да бъде уважено възражението
за съпричиняване, ответникът, чиято е доказателствената тежест, е следвало да докаже, че
водачът на лекия автомобил е нарушил конкретно свое задължение. В настоящото
производство ответникът не твърди и не доказа водачът на багера да е изпълнил
задълженията си по обезопасяване на зоната на товаро-разтоварната дейност. От
свидетелските показания на И. И. не се установи, да е имало никакви знаци или
2
сигнализация, които да предупреждават за опасност. При липсата на такава сигнализация,
водачът на увредения автомобил не е бил длъжен да предвиди опасността и не може да му се
вмени вина за това, че е продължил движението си. Ответникът не твърди , а и не представи
каквито и да е било други доказателства за доказване на противното, като доколкото е
негова тежест да докаже всички възражения, от които черпи права, възражението за
съпричиняване остана недоказано. Освен това, водачите при подписване на двустранния
констативен протокол, неоспорен от страните, са постигнали съгласие по отношение на
въпроса за вината, а именно: че виновен за ПТП е водачът ,на превозното средство,
застраховно при ответника,
Според СТЕ механизмът на ПТП се установява по следния начин: На 31.10.2023 г., около
11:00 часа, в гр. ..... на ..... водачът на багер „......“ с рег. № ....... е извършвал товаро-
разтоварни дейности. Част от материалите са се разсипали върху преминаващия покрай него
лек автомобил „......“ с рег. № ........ Експертът заключава, че всички щети по лекия
автомобил „......“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по
средни пазарни цени към датата на инцидента, е 2 101,75 лв. с ДДС. Обичайният размер на
разноските за ликвидиране на щета по застраховка „Каско“ е между 15,00 лв. и 25,00 лв.
По отношение на размера на вредата, съдът, като съобразява заключението на вещото лице,
приема за доказана стойността на ремонта, определена по средни пазарни цени, а
именно 2 101,75 лв.. Доказана е и претенцията на ищеца за ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв.. Общият доказан размер на претенцията е 2 116,75 лв., поради което
искът следва да бъде отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 2815,15
лв. като недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, страните имат право на направените по делото
разноски съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от иска.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски в общ размер на 1024,61 лв.
(112,61 лв. държавна такса, 582,00 лв. адвокатско възнаграждение, 300,00 лв. депозит за
САТЕ и 30,00 лв. депозит за свидетел). Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Той претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лв., и е направил разход за депозит за САТЕ в размер на 100,00
лв., или общо 200,00 лв.
Искът е уважен за 75,19% от претенцията, а е отхвърлен за 24,81%. С оглед на това,
ответникът дължи на ищеца 75,19% от неговите разноски, а именно 770,41 лв. Ищецът
дължи на ответника 24,81% от направените от него разноски, а именно 49,62 лв.
Отделно от това, внесеният от ответника депозит за свидетел в размер на 30,00 лв., който не
е бил използван, подлежи на възстановяване на ответника.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......, с ЕИК ........, да заплати на ....., с ЕИК ......., сумата от 2 116,75 лв. (две
хиляди сто и шестнадесет лева и седемдесет и пет стотинки), от които 2101,75 лв.
представляващи обезщетение за имуществени вреди и 15,00 лв. ликвидационни разноски,
представляващи регресно обезщетение по щета № ....... за пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 31.10.2023 г. в гр. ..... по вина на водача на ПТС с рег. № ......., застрахован при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 11.06.2024 г., до окончателното изплащане, като отхвъля частично иска за
сумата над уважения размер от 2116.75 лв. до пълния предявен размер от 2815,15 лв. като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА ......, с ЕИК ........, да заплати на ....., с ЕИК ......., сумата от 720,79 лв.
(седемстотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направени
по делото разноски след компенсация.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ......., да заплати на ......, с ЕИК ........, сумата от 49,62 лв. (четиридесет
и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща направени по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Да се възстанови на ......, с ЕИК ........, внесения депозит за свидетел в размер на 30,00 лв.
(тридесет лева), след представяне на изрична молба с посочена банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4