Решение по дело №990/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска  колегия , в публичното заседание на шестнадесети септември            през двехиляди двадесет и първа       година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                     ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

                                                                                     

при секретаря Евгения Русева    като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 990 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

        С решение  №  74 от 2.06.2020г по гр. дело № 15/2019 г по описа на РС – Бяла състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ  предявените от Г. А.Ч., ЕГН **********, с адрес *** против Е.И.Е., ЕГН ********** с адрес *** искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 и чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 2 400лв., представляваща неплатен наем за периода 10.05.2017г. до 10.09.2018г. и сумата 753лв. - неустойка за периода 10.05.2017г. до 02.10.2018г., по договор за наем сключен на 10.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

              Въззивна жалба срещу решението   е постъпила от   ,в която се възразява, че при разглеждане на делото са допуснати процесуални нарушения и страната е била лишена от възможността да представи писмено доказателство в подкрепа на твърденията си. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи  иска изцяло.

               Въззиваемата страна  оспорва  жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

                 Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят   наличието на договор за наем между страните, изпълнение на задължението за плащане на наем, дължимост и размер на неустойка

                  ЖАЛБАТА  е   ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА  

 

       РС е приел, че  в проведеното открито съдебно заседание, за което страните са били редовно уведомени, ищецът не е изпълнил задължението си да представи оригинал на договор за наем от 10.05.2017г., за което е бил задължен с Определение № 33 от 06.03.2020г. по чл.140 от ГПК, като са му били и изрично указани последиците от неизпълнението. С протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание предс­тавения договор за наем е изключен от доказателствата по делото.

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 и чл.92 от ЗЗД.

 Според РС възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) нали­чието на действително правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на наемателя за вре­менно ползване обекта на договора за наем, а ответникът ~ да запла­ща месечни наемни възнаграждения в уговорения размер и текущите консумативни разноски, свързани с ползването на вещта и 2) наемо­дателят да е предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно за обичайното или уговореното употребление - т. е. без недос­татъци, както и че през процесния период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя.

В  конкретното  производство ищецът не е успял, според РС,  да докаже, че между страните е било налице действително правоотношение по договор за наем, поради което и при липса на елемент от фактическия състав, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение предявеният иск за заплащане на неустойка следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува задължение; 2) това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3) неустойката да е уговорена между страните и 4) кредиторът да е из­пълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.

Предявеният иск по чл.92 от ЗЗД се явява акцесорен и съществу­ва само наред със задължението по главното правоотношение, а имен­но договора за наем, от който произтича задължението. След като се установява, според РС,  че не е доказана претенцията за задължението за наем, то като акцесорна следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплаща­не на неустойка.

 

                    РЕШЕНИЕТО на  РС е законосъобразно

                РС е изложил   ясни  мотиви за изводите си , които се споделят изцяло  от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. На въззивника с определение на Пл ОС е била дадена възможност да представи оригинал на договор за наем между страните. В хода на производството въззивникът е починал и по делото като страни са били конституирани Т.Г.Ч. и М.Г.Г. с определение на Пл ОС от 4.03.2021 г. същите не са заявили становище по спора въпреки дадената им от съда възможност, не са представили доказателства и не са направили искания.

                 Пред въззивния съд не се представиха други доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК,  които да мотивират различен извод от този на първоинстанционния съд.

                 Видно от доказателствата по делото на л. 72 и сл.  след конституирането на двете страни М.Г.Г. се е отказала от наследството на Г.Ч., а Т.Г.Ч. го е приела по опис. В този смисъл следва да се прекрати производството по отношение на М.Г., а Т.Ч. да бъде осъдена да заплати на адв. Т.М.К. *** възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. Не са налице основания за изплащане на възнаграждението от бюджета на ОС – Плевен.

                   Предвид гореизложеното следва да се  потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

                 Водим от горното, съдът

                                     Р           Е        Ш         И          :

 

      ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №  74 от 2.06.2020г по гр. дело № 15/2019 г  по описа на РС - Бяла КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

      ОСЪЖДА Т.Г.Ч. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.М.К. *** възнаграждение за особен представител по настоящето дело в размер на 300 лв

       ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето дело по отношение на М.Г.Г. ЕГН ********** и заличава същата като страна по делото

     

                    РЕШЕНИЕТО    не подлежи на    обжалване 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :