№ 1828
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430103965 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.***, сграда 6, представлявано от ***, чрез ***,
против Н. И. *** с ЕГНТ ********** от гр.***.6, с която се твърди, че между
ответника и „*** бил сключен договор за мобилни услуги от 10.08.2015. На
04.04.2019г. между страните бил сключен договор за лизинг към предпочетен
номер. Поради неизпълнение на от страна на ответника, договорът бил
прекратен, а услугата по договора била деактивирана на 09.06.2020г. На
ответницата била начислена сума в размер на 157,13 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договора на основание чл.IV.2 буква „а“ от
допълнителното споразумение от 04.04.2019г., ненадвишаваща трикратния
размер на таксата на основание чл.IV.2., б.“а“ от Допълнително споразумение
от 04.04.2019г. Била начислена и сумата от 206,78 лева, представляваща
разликата в стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа,
действаща към момента на договора и заплатената от длъжника цена на
1
основание чл.IV.2 буква „б“ от допълнителното споразумение от 04.04.2019г.
На ответницата била начислена и сумата от 296,90 лева, представляваща
лизинговите вноски за устройството, дължими на основание чл.11 ал.2 и
чл.12 ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, формирана от 10 вноски
в размер на по 29,69 лева, които са предсрочно изискуеми поради
прекратяване на договора от 04.04.2019г. На 08.01.2018г. между страните
било подписано допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 15.03.2016г., като поради неизпълнение, услугата била деактивирана на
09.06.2020г. и договорът прекратен. Към датата на прекратяване, ответникът
имал непогасени задължения с настъпил падеж по договорите в общ размер
на 203,90 лева, които включват месечни еднократни такси по двата договора,
вноски за лизинг и застраховки по договора.
Ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което било
образувано дело и издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена чрез
залепване на уведомление. Претенцията по делото е по реда на чл422 ГПК.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответницата
чрез назначения си особен представител оспорва претенциите. Прави искане
ищецът да бъде задължен да представи в оригинал цитираните сключени
между страните договори. Оспорва твърденията, че страните са били в
облигационни отношения, както и че ответницата е получила апарат на
лизинг.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното : По подадено от ищеца заявление е образувано
ч.гр.дело № 1121/2022г., по което съдът издал заповед за изпълнение
№629/02.03.2022г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в
едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си.
Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже
вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор,
както и размер и изискуемост на вземанията. Съдът е указал на ищеца да
докаже, че е изправна страна по договора, включително, че е изпълнил
2
задължението си да предаде на ответницата устройството, закупено на лизинг
с оглед твърдението в писмения отговор, че вещта предмет на договора не е
предадена на ответницата , тъй като между страните няма приемо-
предавателен протокол.
В тази връзка по делото са представени Договор за мобилни услуги №
*********/10.08.2015г. с приложения към него, Договор за мобилни услуги
№*********/15.03.2016г. с приложения към него; Допълнително
споразумение от 08.01.2018г. към Договор за мобилни услуги
№*********/15.03.2016г. и Договор за лизинг от 04.04.2019г. и
Допълнително споразумение от 04.04.2019г. към Договор за мобилни услуги
№ *********/10.08.2015г.
Приложените в оригинал писмени доказателства не са оспорени от
ответника и са приети по делото.
Установява се от представения на лист 59 Договор за мобилни услуги
от 10.08.2015г, за предпочетен номер +359*********, че страните са сключили
договор по силата на който са договорили ползването на мобилни услуги с
месечна такса в размер на 14,99 лева за срок от 24 месеца. Установява се от
представеното на лист 71 Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги № *********/10.08.2015г. за предпочетен номер
+359*********, че на 04.04.2019 страните са уговорили нови условия по
договора с месечен абонаментен план в размер на 44,99 лева.
Установява се от представения на лист 63 Договор за мобилни услуги
от 15.03.2016г, за предпочетен номер +359*********, че страните са сключили
договор по силата на който са договорили ползването на мобилни услуги с
месечна такса в размер на 7,99 лева за срок от 24 месеца. Установява се от
представеното на лист 67 Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги №*********/15.03.2016г. за предпочетен номер
+359*********, че на 08.01.2018г. страните са уговорили нови условия по
договора с месечен абонаментен план в размер на 8,99 лева и промоционален
в размер на 6,99 лева.
Видно е, че към всеки от договорите, ответницата е подписала
декларация – съгласие, с което е декларирала, че е запозната с Общите
условия на *** за взаимоотношения с потребителите, изразила е съгласие с
тях и се задължава да ги спазва.
3
По делото са приложени Общи условия на лист 78 и следв., като видно
от същите, в чл.71 е предвидено, че потребителят по договор за мобилни
услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в чл.27 от Общите условия.
Твърденията в исковата молба са, че ответницата не е заплащала
дължимите суми по издавани фактури за ползвани услуги през периода
15.02.2020г – 14.05.2020г. По делото няма наведени твърдения, че дължимите
суми по тези фактури са заплатени. В доклада по делото съдът е указал, че в
тежест на ответницата е да докаже, че е изправна страна по договора като е
заплатила изцяло дължимите по договора суми. Доказателства в тази насока
не са представени и съдът приема, че сумите са дължими и не са заплатени.
Съгласно чл.75 от Общите условия, при неспазване на което и да е
задължение от условията по договора, Теленор има право незабавно да
прекрати предоставянето на услуги, както и при условията чл.19б и чл.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Съобразно
чл.75 вр. чл.19в, договорът за услуги е прекратен считано от 09.06.2020г.,
след което ищцовото дружество е издало последна фактура №
7305825.6803/15.06.2020г., в която са начислени дължимите суми с настъпил
падеж и дължимите неустойки съгласно индивидуалния договор с ответника.
От правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни
отношения по силата на двата договора за предоставяне на мобилни услуги
съответно от 10.08.2015г. и 15.03.2016г. Договорите са прекратени от ищеца
по реда на чл.75 от ОУ вр. чл.19б от ОУ, която разпоредба предвижда, че
Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален договор в случай,
че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор. Поради това и с оглед предоставената в
договора възможност, ищецът е прекратил договора считано от 09.06.2020г.
поради неплатени в срок дължими суми за мобилни услуги.
Видно от приложеният Договор за мобилни услуги от 10.08.2015г, за
предпочетен номер +359*********, страните са договорили клауза за
заплащане на неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната.
Размерът и условията са посочени в чл.IV.2 б.а и б.б от Допълнителното
споразумение от 04.04.2019г., като тези условия са приети от абоната с
подписване на договора и допълнителното споразумение. Съдът приема, че в
4
случая договорената неустойка не представлява нищожна клауза в договора,
тъй като не е договорена във вреда на потребителя и е в рамките на три
месечни абонаментни такси. В така уговорения размер, съдът счита, че
договорената неустойка не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В клаузата на чл.IV.2 б.“а“ ,
Допълнителното споразумение предвижда при прекратяване на договора по
вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаментни такси за периода от прекратяване до изтичане на договора, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаменти. В договора страните са приели, че месечният
абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка е най-
високият съгласно условията на плана. С оглед претенцията на ищеца, която е
в размер по-нисък от трикратния размер на месечните абонаменти, то съдът
приема, че претенцията за неустойка, която е в размер на 157,13 лева се явява
доказана както по основание, така и по размер. Правото на ищцовото
дружество да претендира неустойка е възникнало към датата на прекратяване
на договора – 09.06.2020г. и е начислена в последната фактура
**********/15.06.2020, приложена на лист 40 от ч.гр.дело 1121/2022г., като
общия размер на неустойките по договорите възлиза в размер на 363,91 лева,
която включва сумата от 157,13 лева.
По делото е приложен сключен между страните Договор за лизинг от
04.04.2019г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответника в качеството му на потребител мобилно устройство за временно и
възмездно ползване, като ответницата като лизингополучател се е задължила
да заплати на ищцовото дружество обща лизингова цена в размер на 897,87
лева. В допълнителното споразумение от 04.04.2019г., страните са
договорили, че в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, при предсрочно прекратяване на договора, потребителят дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му в брой или по договора за лизинг,
каквато съответства на останалия срок на договора. Съгласно договор,
ответницата е получила мобилното устройство с отстъпка в цената в размер
на 542,34 лева, за което е сключен договор за лизинг за срок от 24 месеца.
Ищецът твърди и това не е оспорено от ответника, поради което
5
доказателства тази насока не са събирани, че с оглед датата на прекратяване
на договора за мобилни услуги и заплатената цена от потребителя при
предоставяне на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора
е в размер на 206,78 лева, която сума е начислена също във финалната
фактура от 15.06.2020г., като част от общата неустойка 363,91 лева.
При прекратяване на договорите за мобилни услуги е прекратен и
договорът за лизинг към предпочетен номер. Не е спорно, че прекратяването
е по вина на лизингополучателя по реда на чл.10 от Договора за лизинг
поради неплащане, представляващо неизпълнение на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Към датата на прекратяване на договорите и
деактивиране на услугите, на основание чл.12 ал.1 предл.2 от Договора, за
ответницата е възникнало задължение да заплати оставащите вноски за
лизинг в размер на 296,90 лева, което представлява стойността на 10 вноски в
размер на по 29,69 лева, което кореспондира и с приложения договор за
лизинг. В същия е видно, че размерът на лизинговите вноски е 29,69 лева.
Това задължение възниква съобразно уговореното в договора в чл.11 ал.2 и
чл.12 ал.2 от Договора за лизинг, приложен на л.75 от делото, съгласно които
разпоредби страните са договорили, че при разваляне на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер
на оставащите неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата
цена посочена в писмения договор между страните. В чл.12 от договора за
лизинг, страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължение от
страна на лизингополучателя, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги. В последната фактура от 15.06.2020г, е
посочена и сумата дължима за 10 броя лизингови вноски в общ размер на
296,90 лева.
Видно от представените с исковата молба фактури за периода от
15.03.2020г. до прекратяване на договора – 09.06.2020г., на ответницата са
начислени ползвани услуги на стойност 203,90 лева с ДДС, или 176,22 лева
без ДДС, за които е отразено, че са за отчетен период 15.04.2020 –
15.05.2020г. със срок на плащане 30.05.2020г. Тази сума не е оспорена от
страна на ответницата и не са представени доказателства за плащането и,
каквато тежест е указана в доклада по делото. Сумата е начислена в общата
фактура, издадена на 15.06.2020г.
6
При така изложеното, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани по размер. Установи се, че ответницата е била в
договорни отношения с ищцовото дружество по силата на които е ползвала
предоставени мобилни услуги и закупуване на устройство на лизинг при
преференциални условия. Поради неизпълнение на задължението за плащане
както на ползваните мобилни услуги, така и на лизингови вноски, ищцовото
дружество е прекратило договорите, каквото право има съгласно общите
условия. При прекратяване на договорите, лизингополучателят дължи както
определените в договора лизингови вноски до края на договора – общо в
размер на 296,90 лева, така и разликата между преференциалната цена и
стандартната цена на устройството, което представлява неустойка в размер на
206,78 лева. При прекратяване на договорите, потребителят дължи и
неустойка, която съгласно договора е в размер на дължимите до края на срока
на договора, но не повече от три месечни такси, което възлиза в размер на
157,13 лева. Общия размер на неустойките е 363,91 лева и с оглед
непредставяне на доказателства за плащане, и този иск се явява основателен и
доказан по размер. Ответницата дължи и стойността на потребените и
незаплатени услуги, които са в размер на 176,22 лв или 203,90 лв с ДДС.
За трите суми е издадена обща фактура №********** / 15.06.2020г. за
сумата от 864,71 лева. Претенцията се явява доказана по основание и размер.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи и разноски в размер на
830 лева, от които 200 лева депозит за особен представител, 480 лева
адвокатско възнаграждение и 150 лева държавна такса.
За заповедното производство ответницата следва да заплати разноски в
размер на 385 лева, от които 360 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. И. ***
с ЕГНТ ********** от гр.***.6, че дължи на кредитора “***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, сграда 6, представлявано от ***, сума
в размер на 864,71 лева, от които : сумата от 363,91 лева представляващи
задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги;
7
296,90 лева задължения за лизингови вноски и 203,90 лева задължения за
използвани мобилни услуги за предходен период, ведно със законната лихва
считано от 01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 629/02.03.2022г.
по ч.гр.дело № 1121/2022г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА Н. И. *** с ЕГНТ ********** от гр.***.6, да заплати на
“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, сграда 6,
представлявано от ***разноски по делото в размер на 830 лева за държавна
такса, адвокатски възнаграждение и депозит за особен представител, както и
разноски по ч.гр.дело №1121/2020г. по описа на РС Плевен в размер на 385
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8