Решение по дело №3752/2020 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260031

гр.Сливен, 21.01.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3752 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на сума в размер на 15 506,80 лв., от която 11 436,97 лв., главница по договор за потребителски кредит от 24.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2013г. до окончателното изплащане; 2 240,11 – просрочена лихва за периода 24.06.2011г.- 19.05.2013г.; 549,34 лв.-наказателна лихва за периода 24.06.2011г. – 20.05.2013г.; 284,53 лв. разноски по ч.гр.д. № 1727/2013г. на СлРС и 995,85 лв. разноски по чгд № 1727/2013г. на СлРС.

Ищецът твърди, че ответника на 12.02.2019г. в качеството си на взискател и цесионер, придобил правата по изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ЧГД № 1727/2013г. на СлРС с договор за цесия от 23.04.2018г. от „С Г Груп" ООД образувал ИД № 20198370400283 при ЧСИ Павел Георгиев, въз основа на изпълнителния лист от 28.05.2013 г. по ЧГД № 1727/2013 г. на СлРС.

Твърди, че ИД № 20198370400283 било първото образувано с този изпълнителен лист. Сочи, че от датата на издаване на изпълнителния лист 28.05.2013 г. до датата на която взискателят подал молбата за извършване на същинско изпълнително действие по ИД № 20198370400280 на 21.02.2019г. с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника изминал период по-дълъг от 5 г.

Твърди, че погасителната давност изтекла още при образуване на изпълнителното дело на 12.02.2019г. До тази дата взискателят-ответник не е прекъсвал давността.

Иска се от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 11 436,97 лв., главница по договор за потребителски кредит от 24.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2013г. до окончателното изплащане; 2 240,11 – просрочена лихва за периода 24.06.2011г.- 19.05.2013г.; 549,34 лв.-наказателна лихва за периода 24.06.2011г. – 20.05.2013г.; 284,53 лв. разноски по ч.гр.д. № 1727/2013г. на СлРС и 995,85 лв. разноски по чгд № 1727/2013г. на СлРС,  поради погасяването на задълженията по давност.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор. Счита претенцията за недопустима и неоснователна. Погасителната давност бил материалноправен институт и не водел до погасяване на самото вземане, а то продължавало да съществува като естествено вземане.

Твърди, че за процесното задължение били образувани 2 изпълнителни дела. Първото № 20148630400883, образувано от Алфа Банк с молба от 27.20.2014 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 в КЧСИ. ЧСИ връчил ПДИ и  Заповед за незабавно изпълнение. По това ИД последното валидно изпълнително действие били наложени запори на банковите сметки с дата 18.03.2014г.

Твърди, че на 12.02.2019г. ищецът образувал  второ изпълнително дело срещу ищеца  № 20198370400283 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с peг. № 837 в КЧСИ. Сочи, че с наложените запори по първото изпълнително делото от 18.03.2014 г. била прекъсната давността и  започнала да тече нова давност, както и че на 21.02.2019г. била подадена молба с посочен изпълнителен способ по второто изпълнително дело и така всички претендирали суми по изпълнителен лист, издаден по чгд № 1727/2013 г. на СлPC в полза на Алфа Банк АД срещу ищеца били ликвидни и изискуеми.

Освен това счита, че към датата на образуване на първото изпълнителното дело било в сила и се прилагало ППлВС № 3/1980г., съгласно което образуването на ИД прекъсва давността  и по време на изпълнителното производство давност не тече.

Според ответникът т. 10 TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС не следвало да се прилага към казуса, тъй като нямало обратно действие, а се прилагало от датата на приемането му занапред. Ето защо според ответника до датата на приемане на това ТР 26.06.2015г. по първото ИД 20138630403086 по описа на ЧСИ Сия Халаджова давност не е текла.

Иска се отхвърляне на претенцията и се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 28.05.2013г., издаден по ч.гр.д. № 1727/2013г. на СлРС по реда на чл.417 ГПК, ищцата Д. /към него момент с фамилно име К./ била осъдена да заплати на „Алфа банк“  АД гр.Атина Република Гърция, чрез клона си „Алфа бана-клон България“ гр.София сума в размер на 11 436,97 лв- просрочена главница по договор за потребителски кредит от 24.04.2009г., сума в размер на 2240,11 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода 24.06.2011г. до 19.05.2013г., сума в размер на 549,34 лв. наказателна лихва върху просрочена главница от 24.06.2011г. до 20.05.2013г., законна лихва върху главницата от 27.05.2013г. до окончателното плащане и разноски в размер на 284,53 лв. за държавна такса и 995,85 лв. адвокатски хонорар.

 

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на взискателя  - тогава Алфа Банк АД било образувано ИД № 20148630400883 по описана ЧСИ Халаджова с район на действие СГС. По делото не са извършвани валидни изпълнителни действия. Поискано е от взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор или възбрана без да е посочено точно върху кое имущество. ПДИ била връчена на длъжника на 20.10.2014г. Междувременно ответното дружество поискало конституирането му като взискател по делото въз основа на осъществена цесия на вземането на първоначалния и последващ кредитор. С молба от 30.10.2018г. ответникът поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист, върнат с протокол от 18.01.2019г.

С Постановление от 27.11.2018г. изпълнителното дело било прекратено поради перемпция. В това постановление /л.88 от делото/ е инкорпорирано и разпореждане от 18.01.2018г. на ЧСИ за вдигане на наложени запори и възбрани с отбелязване /вписано собственоръчно/, че такива няма наложени.

ЧСИ издал на ответника удостоверение, в което посочил, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 18.03.2014г. без да е посочено точно кое е това изпълнително действие и без в делото да се съдържат доказателства за такова действие.

По молба на ответното дружество, като взискател, въз основа на същия изпълнителен лист на 12.02.2019г. било образувано ново ИД № 2019837040283 по описа на ЧСИ П.Георгиев с район на действие СлОС. По това дело на 14.03.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника- ищец в Банка ДСК ЕАД и УниКредит Булбанк АД, както и запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Кристин Фешън БГ“ ЕООД гр.Сливен. На 27.11.2019г. бил наложен запор и върху дружествен дял на длъжника в  капитала на  „Кристин Фешън БГ“ ЕООД гр.Сливен.

Исковата молба е депозирана на 30.10.2020г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е  допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу него.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест  да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищецът се позовава на изтекла погасителна вземането давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул, т.е. поради настъпване на пет годишна давност от издаването на изпълнителния лист.

Ответното дружество от своя страна застъпва становище, че давността не е изтекла и  била прекъсната с наложен запор върху банкови сметки на длъжника на 18.03.2014г. по първото образувано ИД от 2014г., както и с приложението /към него момент/ на ППлВС № 3/1980г., съобразно което образуването на изпълнително дело прекъсва течението на давността, като по време на процеса давност не тече.

Съдът намира, че не следва да се прилага ППлВС №3/1980г. към настоящия казус, тъй като с ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ същото е изгубило значение. Не се касае за промяна на правна норма, а само на начина на тълкуването й. Разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД не е била променяна от законодателя. Променено е единствено тълкуването, дадено от ОСГТК ВКС, съпоставено с това на ПлВС. Тъй като въпросът за прекъсването на давността в минал момент, предшестващ постановяването на ТР 2/2015г. се разглежда от съда след постановяването му - съдът е длъжен да зачете и приложи вече новото тълкуване на правната норма след извършен анализ и преценка на фактите от гледна точка на актуалното към момента тълкуване.

Ето защо настоящия съдебен състав счита, че приложение следва да намери постановката на ТР 2/2015г. на ОСГТК ВКС.

Съгласно мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, анализиращи чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай изпълнителният лист е издаден по надлежно проведено заповедно производство. От издаването му на 28.05.2013г. е започнал да тече давностен срок, който е пет годишен. С образуването на ИД от 2014г. давността не е прекъсвана, тъй като се установи, че в този изпълнителен процес не са предприети никакви валидни действия по изпълнение. Неоснователно е възражението на ответното дружество за наложени запори на банкови сметки на 18.03.2014г., тъй като по делото няма нито едно запорно съобщение до банкова институция, нито върнат отговор дали се признава вземането върху, което е наложен запор. Освен това, както вече се изложи по-горе в изложението в постановлението за прекратяване на ИД от 2014г. и инкорпорираното в него разпореждане на ЧСИ е посочено, че няма наложени запори и възбрани. Така давността за принудително изпълнение на вземането е изтекла с изтичане на пет годишен давностен срок от датата на издаване на изпълнителния титул, а именно изтекъл на 28.05.2018г., много преди да бъде образувано следващото ИД през 2019г. и по-точно преди датата на която са извършени действия по изпълнението, прекъсващи давността / запори на 14.03.2019г./.

По изложените съображения исковата претенция се явява основателна.

Следва да се признае, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 11 436,97 лв., главница по договор за потребителски кредит от 24.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2013г. до окончателното изплащане; 2 240,11 – просрочена лихва за периода 24.06.2011г.- 19.05.2013г.; 549,34 лв.- наказателна лихва за периода 24.06.2011г. – 20.05.2013г.; 284,53 лв. разноски по ч.гр.д. № 1727/2013г. на СлРС и 995,85 лв. разноски по чгд № 1727/2013г. на СлРС,  поради погасяването на задължението по давност.

С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищцата.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищцата е основателен, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност и е проведено едно единствено открито съдебно заседание. Платеният адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до минималния такъв, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размер на 995,20 лв.

Така ответното дружество дължи разноски на ищцата в общ размер на 1616,20 лв., от които 995,20 лв. адвокатско възнаграждение и 621 лв. платена държавна такса.

 

Ръководен от гореизложеното съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, че  К.Д.Д. /К./, ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ следните суми: 11 436,97 лв. /единадесет хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 0,97 ст./, главница по договор за потребителски кредит от 24.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2013г. до окончателното изплащане; 2 240,11 лв. /две хиляди двеста и четиридесет лева и 0,11 ст./, просрочена лихва за периода  24.06.2011г.- 19.05.2013г.; 549,34 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и 0,34 ст./, наказателна лихва за периода 24.06.2011г. – 20.05.2013г.; 284,53 лв. /двеста осемдесет и четири лева и 0,53 ст./, разноски по ч.гр.д. № 1727/2013г. на СлРС и 995,85 лв. разноски по чгд № 1727/2013г. на СлРС, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ  на К.Д.Д. /К./, ЕГН: ********** ***,  сума в размер на 1616,20 лв. /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и 0,20 ст./, деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

                                              

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: