Р Е
Ш Е Н
И Е № 784
гр.
Пловдив, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав
в публичното заседание на 01.07.2020г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Цветкова в.
гр. д. № 1674 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 22239/22.07.2019г. от Ц.М.Ц., ЕГН ********** против
решение № 1844 от 14.05.2019г., постановено по гр. д. № 12482 по описа за
2018г. на Пловдивски районен съд, IX гр. състав, с което се признава за установено в отношенията между страните,
че Ц.М.Ц., ЕГН **********, дължи на Д.Г.Д., ЕГН **********, сумата от 6050 лева
по запис на заповед, издаден на 27.02.2018г., с падеж на предявяване, предявен
за плащане на 14.03.2018г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 03.05.2018г. до окончателното погасяване, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. д. № 7205/2018г. по описа на ПРС.С решението са присъдени разноски в полза
на ищцата в размер 1484, 50 лева – направени в исковото производство и по ч.
гр. д. № 7205/2018г. по описа на ПРС.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост
на обжалваното решение, респ. подробни съображения за неправилност на същото поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Моли се за
отмяна на атакуваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което
искът да бъде отхвърлен.
Не е постъпил писмен
отговор от ответницата по въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК.
По отношение валидността и
допустимостта на постановеното решение въззивният съд
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска,
с който е бил сезиран.Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че решението на
първоинстанционния съд е недопустимо, настоящият състав съобрази задължителните
разяснение в т. 17 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, съгласно които предметът на
делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект.При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422
от ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.Ищецът – кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва
вземането си, основано на менителничния ефект.
Предвид
изложеното възражението на жалбоподателя за недопустимост на постановеното
първоинстанционно решение е неоснователно.Въззивната жалба против него е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата
от 6 050 лева по запис на заповед, издаден на 27.02.2018г., с падеж - на
предявяване, предявен за плащане на 14.03.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 03.05.2018г. до окончателното погасяване,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 7205/2018г. по описа на ПРС.
Твърденията
в обстоятелствената част на исковата молба са, че на 27.02.2018г. между
страните по делото е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцата
предоставила на ответника в заем сумата от 6 050 лева, а същият се
задължил да я върне в срок до 14.03.2018г.За получаването на сумата ответникът
подписал декларация-разписка, но въпреки договореното, не изпълнил задължението
си за връщането й.Съгласно чл. 13 от сключения договор между страните, като
гаранция за плащане, на 27.02.2018г. ответникът издал запис на заповед за
размера от 6 050 лева в полза на ищцата, който бил предявен за плащане на
14.03.2018г., но не бил изплатен.За вземането си ищцата подала заявление по
реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
7205/2018г. по описа на РС Пловдив.Била издадена Заповед № 4080/04.05.2018г., с
която било разпоредено длъжникът Ц.М.Ц. да заплати на ищцата сумата от
6 050 лева, ведно със законната лихва от 03.05.2018г. до изплащане на
вземането и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.За
принудителното събиране на вземането било образувано изп. дело № 262/2018г. по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, с рег. № 819, с район на действие ОС Пловдив,
изпълнението по което било спряно предвид подадено възражение от ответника.
С
писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен.Твърди, че е върнал заетата сума от 6 050 лева на
14.03.2018г., която била предадена лично и в брой на ищцата срещу
РКО.Посочената в документа сума била по-голяма, тъй като ищцата обслужвала
счетоводно две дружества, които той представлявал.Разликата от 1050 лева
представлявала възнаграждение за счетоводни услуги.
Към
исковото производство е приложено ч. гр. д. № 7205 по описа за 2018г. на РС
Пловдив, по което е издадена заповед № 4080 за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора Д.Г.Д., ЕГН ********** против
длъжника Ц.М.Ц., ЕГН ********** за сумата в размер на 6 050 лева –
главница, представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден на 27.02.2018г.,
предявен за плащане на 14.03.2018г., ведно със законната лихва от 03.05.2018г.
до заплащане на вземането, както и за разноските по делото в размер на 121
лева.След подадено възражение от длъжника в двуседмичен срок и дадени указания
от заповедния съд, е предявен иска за установяване съществуването на вземането
в рамките на законовия срок.Предмет на иска е вземането по записа на заповед от
27.02.2018г., за което е издадена и заповедта за незабавно изпълнение.
Не е
спорно между страните, че на 27.02.2018г. са подписали представения по делото
договор за паричен заем, съгласно който ищцата като заемодател е предоставила
на ответника като заемател паричен заем в размер на 6050 лева за срок до
14.03.2018г. – датата, до която най-късно дадената в заем сума следва да бъде
върната.На същата дата е съставена декларация-разписка, подписана от ответника,
удостоверяваща получаването на предоставената в заем сума.
Страните
не спорят също, че представения по делото запис на заповед, издаден от
ответника Ц.М.Ц. на 27.02.2018г., с който безуслово и неотменимо се е задължил
при предявяване на записа на заповед, да заплати без протест на поемателя Д.Г.Д.
с посочени лични данни, сумата от 6050 лева, с място на плащане гр. Пловдив,
служи за обезпечение на задължението по договора за заем от 27.02.2018г., както
е уговорено в чл. 13 от същия.Ответникът не е оспорил подписа си под
отбелязването, че записа на заповед му е предявен за изплащане на 14.03.2018г.,
но не е изплатен.
Като
писмени доказателства по делото са представени два договора за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.09.2015г. и съответно от
01.09.2016г., първият между „Теа Сити Груп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Ц.М.Ц. – възложител и „Мемори нотис“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Г.Д.,
а вторият между „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ц.М.Ц.
и „Мемори нотис“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Г.Д..
Като
доказателство в подкрепа на твърдението си за извършено плащане ответникът е
представил с писмения си отговор Разходен касов ордер от 14.03.2018г., с който
е наредено да се брои на Д. Г. Д. сумата от 7100, 00 /седем хиляди и сто лева и
нула стотинки/, изписано ръкописно, с посочено основание: „Погасяване на дог. за
паричен заем от 27.02.2018г.; Задължение по договор за сч. обслужване“, също
изписано ръкописно.РКО е подписан от Ц.Ц. в поле „Броил сумата“ и от ищцата в
полето „Получил сумата“.
По реда
на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на Разходния
касов ордер досежно съдържанието му.
По реда
на чл. 176 от ГПК ответникът е обяснил, че в представения от него РКО от
14.03.2018г. няма дописване на текст и цифри след подписването му от Д.Д..Заявил
е, че към 14.03.2018г. е имал в наличност сумата от 6050 лева.Имал и повече и
затова ги предоставил по договора за заем – имал две дружества и като физическо
лице.
Съгласно
заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза по делото ръкописният
текст „Д. Г. Д.“ – в графа „Да се брои на“ и ръкописният текст „задължение по
договор за сч. обслужване“ – в графа „Основание“, е изпълнен с една и съща
химикална паста от лицето Д.Г.Д., ЕГН **********.Ръкописният текст „Погасяване
на дог. за паричен заем от 27.02.2018г.“ в графа „Основание“, „седем хиляди и
сто лева и нула стотинки“ в графа „Словом сумата“ и „Ц.Ц.“ в графа „Броил
сумата“, е изпълнен с една и съща химикална паста, различна от тази по т. 1 от
лицето Ц.М.Ц., ЕГН **********.При изследването на изписаната с цифри сума
„7100, 00“ в полето „Цифром“ е установено, че първоначално е била изписана с
цифри сумата „1000“, като химикалната паста, с която е изписана тази сума е
сходна с пастата, с която е изписан текста от лицето Д.Д..След това са добавени
цифра „7“ в началото и цифра „0“ в края, както и запетаята, като със същата
химикална паста са повторени и първоначално изписаните цифри „1000“.Химикалната
паста, с която са добавени цифрите „7“, „0“ и са повторени останалите, е сходна
с химикалната паста, с която е изписан текста от лицето Ц.Ц..От направения
извод и при извършеното графическо изследване на посоченото число „7100,00“,
може да се заключи, че първоначалната цифрова сума „1000“, е изписана от Д.Д.,
а корекцията след това е извършена със същото пишещо средство, с което е
изписан текста по т. 2 и вероятно от лицето Ц.Ц..
В
първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което във връзка с договорите за счетоводно обслужване
/между „Керамик Вижън Груп“ ЕООД и „Мемори Нотис“ ЕООД, съотв. между „Теа Сити
Груп“ ЕООД и „Мемори Нотис“ ЕООД, са налице счетоводни записвания в
счетоводството на трите дружества за 2017г. и за 2018г. – начислени суми като
вземане и задължение и извършени плащания.В счетоводството по „Керамик Вижън
Груп“ ЕООД е налице осчетоводяване на сумата от 1050 лева /РКО от
14.03.2018т./, плащане по договора за счетоводно обслужване.В счетоводството на
„Мемори Нотис“ ЕООД няма счетоводен запис на платена сума от 1050 лв. по
договора за счетоводно обслужване.В счетоводството на „Мемори Нотис“ ЕООД е
налице осчетоводяване на сумата от 710 лева, осчетоводена на 05.04.2018г.,
плащане по договора за счетоводно обслужване на „Теа Сити Груп“ ЕООД.В
счетоводствата на „Теа Сити Груп“ ЕООД и на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД няма
осчетоводяване на сума в размер на 710 лв. като плащане по договор за
счетоводни услуги.Сумата от 1000 лева с РКО от 04.04.2018г. е осчетоводена в
счетоводството на двете дружества: в „Мемори Нотис“ ЕООД и в „Керамик Вижън
Груп“ ЕООД, като плащане по договора за счетоводно обслужване.РКО от
04.04.2018г. на стойност 1000 лв. е издаден от „Теа Сити Груп“ ЕООД, плащането
е за сметка на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, от „Мемори Нотис“ ЕООД е издаден
фискален /касов/ бон за 1000лв. на дата – 05.04.208г., с основание „счетоводни
услуги“.
Във
връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК във въззивното производство
са събрани и гласни доказателства.Св. Т.У. сочи в показанията си, че е виждал
оспорения документ.С жалбоподателят Ц. се срещал във връзка с реализирането на
проект за саниране на жилищна кооперация, на която свидетелят бил председател,
а фирмата на Ц. следвало да извърши услугата.През м. март двамата се срещнали в
офиса на фирмата му на ул. „Доктор Владо“ № 1 в гр. Пловдив.Когато пристигнал в
офиса служителка с малко име А. го уведомила, че Ц. има среща с клиент и го
помолила да изчака отвън.След около 10-15 мин. Ц. излязъл от офиса с
въззиваемата.Двамата били в нормални отношения, любезни и усмихнати.След като я
изпратил до тротоара, Ц. влязъл вътре с А. и се извинил за закъснението.Св. У.
влязъл с него в офиса му и седнал на заседателната маса, където имало
книжа.Най-отгоре бил и въпросният ордер.Той му обяснил, че срещата преди това е
била с счетоводителката му, с която са подписали документа.Спомня си, че
ставало въпрос за 7100 лева, с която сума тя си обезпечавала плащането за счетоводни
услуги.Документът бил на бюрото и свидетелят видял, че имената и сумата
отговарят, а основанието не видял.По думите на св. У. жалбоподателят взел
документа и го дал на секретарката да го прибере, след което двамата
разговаряли.
Свидетелката
А.А. дава показания, че е започнала работа в една от фирмите на жалбоподателя,
а впоследствие се прехвърлила в другата.Д.Д. водела счетоводните услуги на
двете фирми.През 2018г. в деня на въпросната среща Ц. дошъл в офиса и казал, че
ще се среща с Д., след което седнал да я изчака на конферентната маса, като
приготвял някакви пари, които имал да й дава за изчистване.Когато Д. дошла, св.
А. излязла пред офиса, за да ги остави насаме.Като сума не разбрала колко са парите,
но били доста.След края на срещата им отишла на работното си място и видяла
разписан разходен касов ордер за 7100 лева, който трябвало да прибере в
класьора.Докато била навън пред офиса, дошъл св. У. за среща с Ц., но останал
при нея да го изчака.После двамата влезли, тя седнала на бюрото си и като
видяла, че има документи за прибиране, отишла и взела ордера.Погледнала датата
и сумата и видяла, че има две основания за плащане.
В
решението си първоинстационният съд е приел, че съдържанието на представения
РКО като писмено доказателство по делото е подправено, което опровергава
доказателствената му стойност.Предвид и направеното отбелязване върху записа на
заповед на 14.03.2018г., че сумата по него не е изплатена, районният съд е направил
извод, че не е доказано твърдяното от ответника погасяване на задължението по
договора за заем, съотв. по издадения за обезпечаването му запис на заповед.
Настоящата инстанция след цялостния анализ на
събраните доказателства намира, че направените изводи от районния съд са
правилни и обосновани.
Представеният
по делото запис на заповед съдържа всички изискуеми по закон реквизити, които
го правят редовен от външна страна документ.Доколкото в случая са изложени
твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод на което е издаден
записът на заповед, респ. разкрито е основанието на поетото задължение, то на
изследване в настоящето производство подлежи възражението за извършено плащане
по процесния договор за заем, което би имало като последица и погасяване на
вземането по записа на заповед.В тази насока в проведеното производство по чл.
193 от ГПК беше оборена формалната доказателствена сила на представения частен
писмен документ – РКО от 14.03.2018г. като доказателство по делото.От
заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, която и настоящият
състав цени като компетентно и обосновано изготвена, се установи, че
съдържанието на РКО е било подправено след съставянето му, в частта относно
посоченото основание, като е добавен ръкописният текст: „Погасяване на дог. за
паричен заем от 27.02.2018г.“ и словесното изписване на сумата в графа: „Словом
сумата“ и „Ц.Ц.“ в графа „Броил сумата“, в която част документът е изпълнен с
една и също химикална паста, различна от тази по т. 1 от заключението, от
лицето Ц.М.Ц., като е добавана и цифрата „7“ в началото и цифрата „0“ в края и
запетаята.С оглед на това не може да се приеме, че с това писмено доказателство
се установява твърдението на ответника за погасяване на задължението по
договора за заем, за обезпечаването на който е издаден и записа на заповед.Дори
да бъде ценен Разходния касов ордер
досежно размера от 1000 лева, каквато е била първоначално изписаната
сума от Д.Д. съгласно заключението, то от данните по делото следва, че
документът е бил съставен за погасяване на задължение по договор за счетоводно
обслужване, като ответникът в писмения си отговор също признава, че част от
твърдяната от него сума, представляваща разлика от 1050 лева, касае
възнаграждение за счетоводни услуги.
От
показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели също не се
установява погасяване на задължение по договор за заем.Според показанията на
св. У. се касаело за обезпечаване плащането на счетоводни услуги, а според св. А.
се касаело за някакви пари за изчистване.И двамата свидетели не са присъствали
при предаване на сумата, а относно размера й се позовават на Разходния касов
ордер, който са видели.Доколкото съдържанието на същия обаче беше опровергано
по реда на чл. 193 от ГПК именно досежно размера на сумата, съдът намира, че
безспорен извод за това не може да бъде направен въз основа на събраните по
делото доказателства.Следователно не е доказано и погасяване на задължението по
договора за заем от 27.02.2018г., обезпечен с процесния запис на заповед.
По изложените мотиви обжалваното
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против
него като неоснователна, следва да се остави без уважение.
По тези съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1844 от 14.05.2019г., постановено по гр. д. № 12482 по описа за 2018г. на Пловдивски районен
съд, IX гр. с.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: