Определение по дело №52/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060700052
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 53

град Велико Търново, 9.2.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – град Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на девети февруари  две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Диана Костова 

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 52/2023 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 256 от Административно- процесуалния кодекс- /АПК/.

Образувано е по молба на К.Г.Д. *** против Директор на Професионална гимназия по моден дизайн гр. В. Търново с искане след като се запознае с доказателствата, съдът да разпореди на ответника да й предостави заявената от нея информация с искане вх. № 3138486/9.1.2023г.

В жалбата се описва фактическата обстановка по спора, като се посочва, че в противоречие на АПК административният орган не й е предоставил исканата от нея информация, поради което е налице бездействие, срещу което може да се защити чрез провеждане на настоящото производство по чл. 256, ал.2 от АПК. От съда се иска след като се запознае с доказателствата да осъди ответника да се произнесе с мотивирано решение по подаденото искане-.

От ответник жалба е постъпила цялата административна преписка, ведно със Становище на ответника от 7.2.2023г, в което изрично се посочва, че по този рег.№ на жалбоподателката е отговорено с писмо № 315/23.1.2023г., на посочената от нея ел. страница, като вложеното по настоящото дело искане е същото, което е било предмет на адм.д. 25/23г. по което е постановено Определение № 17/10.1.2023г. ,

Съдът намира, от фактическа страна за установено следното: Не е спорно по делото, че жалбоподателката е в трудови правоотношения с ПГМД. Същата е подала искане  вх. № 3138486/9.1.2023г. за предоставяне на информация обобщена в 29 точки, като на същата дата е подала и молба по чл. 296, ал.2 от АПК до Административен съд Велико Търново, с която съдът да задължи ответника да се произнесе по искането й. С Определение № 17/10.1.2023г. ,по адм.д. 25/23г. Административен съд В. Търново е оставил така подадената молба без разглеждане. Съдът е изложил мотиви, че част от исканата информация представлява обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и за това съществува друг ред за нейното предоставяне. Съгласно правилата на ЗДОИ срокът за произнасяне по искането за предоставяне на обществена информация е 14 дневен и непроизнасянето в него представлява отказ за издаване на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, а не по реда на чл.256 от АПК. Намерил е, че в останалата си част жалбата е преждевременна.

 

 

На 23.1.2023г. с искане вх. № 353 и същото правно основание  от жалбоподателката е поискано произнасяне по молба вх. № 3138486/9.1.2023г. на ответника, по която съдът вече се е произнесъл. С писмо изх.№ 315/23.1.2023г. Директор на ПГМД е отговорила на така подаденото искане за предоставяне на информация.

При така установените факти, които не са спорни съдът прави следните правни изводи :

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения: По силата на чл. 256, ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл. 256, ал.2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му. Анализът на нормите показва, че се отнасят за фактически действия, които се дължат по силата на закон от административния орган, съответно без или след сезиране, и които не са осъществени и към датата на подаване на иска. Или с други думи предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лицето да изисква принудително конкретни фактически действия от административен орган, за които последният е задължен по закон, но не ги е извършил доброволно. Не са фактически, по смисъла на тази разпоредба, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт чл.21, ал.1 от АПК или за извършване на административна услуга актове –по §1, т.2, от ЗА и §8 от ПЗР на АПК.,  Когато административният орган е сезиран с искане за издаване на ИАА, в случая решение за достъп до информация или за  извършване на административна услуга и не я е изпълнил в срок, е налице мълчалив отказ, а не бездействие за извършване на фактически действия, като същото следва да бъде атакувано по реда на чл. 145 и сл. От АПК. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че  искането не попада в хипотезата на неоснователно бездействие и исковата защита по този ред е недопустима. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 10254 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2022 г. Определение № 8803 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2022 г., V о., Определение № 8791 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2022 г., I и други.

В разглеждания случай е налице и второ основание за недопустимост на жалбата, а именно липсата на правен интерес от оспорване. Дори жалбата да е била допустима към момента на подаването й,  поради настъпване на нови обстоятелства – издаване на искания от жалбоподателя административен акт- писмо изх.№ 315/23.1.2023г. Директор на ПГМД за предоставяне на информация , правния интерес от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал и жалбата е станала недопустима. Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателя да е съществувал правен интерес от оспорването, то този правен интерес е отпаднал впоследствие и това е основание за приложение на разпоредбата на чл.159, т.4 АПК.  С оглед на това съдът намира, че не следва да връща преписката на АО за произнасяне.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че исковата молба  е недопустима за разглеждане по същество поради липса на правен интерес от оспорването и поради липсата на законови предпоставки за търсената защита и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото да се прекрати.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и чл. 256 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.Г.Д. *** да бъде задължен  Директор на Професионална гимназия по моден дизайн гр. В. Търново, съдът да разпореди на ответника да й предостави заявената от нея информация с искане вх. № 3138486/9.1.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №52/2023 год. по описа на Административен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                              

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: