Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 15.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 625/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез адв. Н.Ш., като пълномощник на законните представители Д. К. и М.
С., против Л.С.Л. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено
възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал
за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК - 24.04.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 23372/2019 г. по описа на Софийски районен съд и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.05.2019 г. за следните суми : сумата от 78,65 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
22.11.2016 г. (+…..) за периода от 01.11.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от
24.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 64,17 лева, представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
22.11.2016 г. за периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 385
лева разноски по делото, от които 25 лева за държавна такса и 360 лева за
възнаграждение на адвокат. Вземането произтича от неизпълнени задължения във
връзка с договор за мобилни услуги от 22.11.2016 г. (+….) и договор за лизинг от 22.11.2016
г., като по настоящото дело се претендират 78,65 лева - неплатени абонаментни такси за периода от 01.11.2016 г. до 31.01.2017 г. и 64,17
лева - неплатени лизингови вноски за периода 01.11.2016 г. до 31.03.2017 г.,
както и законната лихва за забава върху двете суми, считано от 24.04.2019 г. до окончателното издължаване и
направените разноски, по настоящото и заповедното производство. Подробни съображения подкрепящи изложеното в исковата молба са развити и в
писмено становище.
От ответната страна не е подаден писмен отговор. В открито съдебно заседание
пълномощникът му изцяло оспорва предявените искове. Заявява, че договорът за лизинг е недействителен, при условията на
първоначална нищожност - съгласно Търговския закон и Закона за защита на
потребителите. Посочва, че визираните във фактурите сметки не са предявени. Излага,
че те се заплащат заедно с таксата за ползване на абонаментната услуга, като в
противен случай лизингодателят, в качеството му на предоставящ мобилните услуги,
прекратява договора, спира изходящите повиквания, поради което устройството се
извежда от ползване. Подробни съображения са развити и в писмена защита.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 23372/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Документите по делото
не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 22.11.2016 г. в гр. София е сключен
договор за мобилни услуги, между мобилния оператор „Теленор България” ЕАД и потребителя Л.Л.. Срокът на действие на договора е до 22.11.2018 г., а месечната абонаментна
такса е в размер на 30,99 лева - с отстъпка от нея в размер на 19,36 %.
Ответникът не е заплащал месечната абонаментна такса, която не е обвързана с
фактическото потребление, тъй като е предварително определена в договора.
Единствено е заплатена сумата от 4,69 лева, според твърдението в исковата молба
на неизгоден за ищеца факт. Тежестта за доказване на направени плащания е на
ответника, като доказателства в тази насока липсват. По издадените три фактури
сумите са, както следва : 27,79 лева (32,48 лева – 4,69 лева) + 25,88 лева + 24,98 лева = 78,65 лева. Според приложимите Общи
условия : „Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми”.
На 22.11.2016 г. между страните е сключен и договор за лизинг.
В приложения към него погасителен план са посочени месечните погасителни вноски.
С подписването на договора лизингополучателят декларира, че устройството му е
предадено. Ответникът не е заплатил нито една месечна вноска. По силата на чл.
12 от Общите условия на договора за лизинг, Л. дължи всичките двадесет и три
вноски в общ размер на 64,17 лева = 2,79 лева х 23 вноски.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са
процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани.
Съображенията са следните :
Налице са валидни договор за мобилни услуги от
22.11.2016 г. (+….) и договор за лизинг от същата дата (+3…. за устройство марка „LG”,
модел „K4 Blue”), сключени между ищеца и ответника
с кл. № *********. „Теленор България” ЕАД, чрез лицата които го представляват, доказа съществуването
на вземанията, размера им и тяхната изискуемост. Ответникът не представи доказателства,
че е изпълнил задълженията си по двата договора.
Възражението за
нищожност на договор представлява правоизключващо възражение, с което ответникът твърди
факти, осуетяващи възникване правото на ищеца, поради което следва да бъде
направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, предвид преклузията на чл. 133 ГПК. По настоящото дело такива твърдения
са направени за първи път в открито съдебно заседание и съдът не е длъжен да ги
вземе предвид при постановяване на решението си. Безспорно, по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха доказателства такива
да са налични.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. От пълномощника на ответника е направено възражение за прекомерност на
договореното от ищеца адвокатско възнаграждение, както по настоящото дело – 300 лева, така и по заповедното производство
– 360 лева. Първата
сума е изцяло съобразена с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), поради което възражението за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. По заповедното производство е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съобразно
Наредбата, а именно 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение
на Л.С.Л. ***, ЕГН **********, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 78,65 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
22.11.2016 г. (+….) за периода от 01.11.2016 г. до 31.01.2017 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2019 г. до изплащане на
вземането.
Приема за установено по отношение на Л.С.Л. ***, ЕГН **********, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните
представители Д. К. и М. С., сумата от 64,17 лева - неплатени лизингови
вноски за периода 01.11.2016 г. до 31.03.2017 г., дължими по договор за лизинг от 22.11.2016 г. (+….. за устройство марка „LG”,
модел „K4 Blue”), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2019 г. до изплащане на
вземането.
Осъжда Л.С.Л. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните
представители Д. К. и М. С., сумата от 375 лева – направени
разноски по гр.д. № 625/2019 г. по описа на Районен съд Своге.
Осъжда Л.С.Л. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 325 лева – направени
разноски по ч.гр.д. № 23372/2019 г. по описа на Софийски районен съд, като адвокатското
възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :