Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
11.11.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:
Пламен Георгиев.
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 1120 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.Л.Д. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-000156 от 05.06.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, тъй като били налице неясноти, пропуски и грешки, които затруднявали осъществяване правото му на защита, а така също не бил извършил нарушението, за което му били наложени административните наказания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, призован на адреса, посочен от самия него в подадената жалба, не е открит на същия и не се явява, респ. не изпраща упълномощен по делото представител, за да изложи доводи по жалбата в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на административното нарушение.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 29.05.2019 г. свидетелите Р.Б.Т. и И.Р.М., двамата на длъжност „младши инспектор” в Група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и установени със служебния автомобил, в град Хасково на ул. „Георги Китов“. В около 23:50 часа забелязали лек автомобил марка „***”, модел „**”, с рег. № ***, държава България, движещ се по ул. „Георги Китов“ в посока ж.к. „Бадема“, който спрели за извършване на проверка. В хода на проверката, установили въз основа на изисканите и представени от водача документи, че автомобилът се управлява от жалбоподателя А.Л.Д. и е негова собственост. В превозното средство нямало други пътуващи лица, освен управляващия го. Тъй като на контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково им направило впечатление, че водачът лъха на алкохол, уведомили същият да изчака на място и поискали съдействие от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, посредством анализ на издишания въздух. След пристигане на контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, вече на 30.05. 2019 г., в около 00:22 часа същият бил поканен от свидетеля В.Д.Г., на длъжност „мл. автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, да бъде тестван с техническо средство - Дрегер 7510 ARBA 0065/ нанесена е ръкописна поправка „ARBA“, както и относно израза „установи“, вместо първоначално въведения израз „удря, носи“/ за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал, като с оглед тези констатации, на същата дата, срещу А.Л.Д., в негово присъствие, е съставен от свид. В.Д.Г., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 886130 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, без да впише обяснения или възражения по него, в съответната предвидена за това графа и на същата дата – 30.05.2019 г. получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката, бил издаден талон за медицинско изследване № 0049165, но жалбоподателят не се явил в ЦСМП при МБАЛ – Хасково, в съответното време да даде кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта, според твърденията на актосъставителя в дадените пред съда показания.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и посочване на техническот средство „Дрегер 7510 ARН 0065 вписал, че като водач на лек автомобил….е извършил „Отказва проверка с техн. ср – во за установяв на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му“, с което виновно бил нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание цитираната разпоредба наложил процесните административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Б.Т., И.Р.М. и В.Д.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Първите двамата имат преки и непосредствени впечатления относно фактите, свързани с изводите налице ли е били управление на моторно превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за проверка, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството, а тримата – за фактите във връзка с отказа на това лице да бъде подложено на проба с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Всъщност относно отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, макар и да се спори от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да е конкретни твърдения или посочени доказателства, които да я опровергават.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение и формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, с изключение по т. 4 на цитираната разпоредба, като доводи за наличието на надлежно описание, ще бъдат изложени по – нататък от съда, като тук следва единствено да бъде отбелязано, че са извършени поправки на печатния текст в акта, в частта относно описанието на нарушението с химикал, без да това да е сторено с необходимото отбелязване за имената на лицето, длъжността, която заема и полагане на подпис от него. Тоест, поправките в съдържанието за извършени не по установения ред, за да се прецени дали това е станало от оправомощено длъжностно лице. Съвсем отделен се явява въпросът, че те се отнасят до елементи от съдържанието на акта, извън изискванията на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП относно необходимото съдържание на фактическото описание на деянието и поради това не засягат в значителна степен правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.11 от приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В тази насока се налага обаче допълнителен анализ от гледна точка на наведените с жалбата оплаквания. Най – напред, следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза актосъствителят, а след това и АНО са квалифицирали деянието по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която е наказващата норма, но същата не е бланкетна и не препраща към друга разпоредба, а в диспозцията й се съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. Действително тълкуването на цитираната разпоредба създава известно затруднение, което обаче би могло да бъде преодоляно след по – задълбочен анализ от гледна точка на целта на закона. Такъв ще бъде предложен на съответното място при дължимата преценка по същество.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП действително се потвърждават от събраните по делото доказателствени източници. Установено в хода на административнонаказателното производство, а впоследствие и пред съда е, че на посочената в АУАН и НП дата – 29.05.2019 г. жалбоподателят е имал качеството водач на лек автомобил марка „***”, модел „**”, с рег. № ***, който е управлявал, а в хода на извършваната от контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково, а след това и от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Хасково проверка е бил поканен, отказал да даде проба за алкохол с техническо средство – Алкотест „Дрегер”, което е станало вече на 30.05.2019 г. в около 00:22 часа и именно на тази дата деянието се явява довършено, както правилно е отчетено в хода на извършената проверка. В случая, въпреки неизпълнение на задължението по чл. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., отказът на лицето да му бъде извършено установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор да бъде удостоверено с неговия подпис и да се отрази от извършващия установяването в протокола по чл. 8, ал. 5 от същата наредба, съвкупната оценка на доказателствения материал, не разколебава извода, отразен в надлежно и редовно съставения акт за установяване на административно нарушение за отказ. В случая липсва и отбелязване в приложения по преписката и приет като писмено доказателство талон за медицинско изследване № 0049165, жалбоподателят, в крайна сметка да се е явил да даде и кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта в уреченото време в съответния медицински център. Факт, който, освен от писмените доказателства и изявлението на самото лице, адресат на задължението за това, се потвърждава и от показанията на съответните длъжностни лица, дадени пред съда в качеството на свидетели, след извършване на последваща проверка. Описанието на нарушението обаче следва да е пълно, точно и ясно. Нещо, което в случая изглежда на пръв поглед, че не е изпълнено, тъй като е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, което разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния акт за установяване на административно нарушение е посочено, че водачът „отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест Дерегер 7510 с инв. номер 0065“ - изпълнително деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а в НП като извършено е посочено е извършил „Отказва проверка с техн. ср – во за установяв. на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му“, като макар и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на административнонаказателното производство действително предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем – в това число и да научи за какво деяние се цели ангажирането й, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на релативността му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното дотук обаче, противно на приемането от настоящия съдебен състав в аналогични случаи, не налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение не сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което да го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и не съставлява основание за отмяна на санкционния акт, поради конкретизацията на правното основание за налагане на административните наказания с позоваване на конкретната алтернатива на чл. 174, ал. 3 ЗДвП с посочване на предложение 1 от нея. Логически на това място следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи към възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Т.е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за медицинско изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, с оглед употребата на съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав е приел, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са насочени именно към проверка на съдържанието на алкохол в кръвта на тези лица. В потвърждение е и принципното и законово положение, че възприемането на показанията на техническото средство от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства за изготвяне на химическа експертиза. Т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство/ за определяне количеството алкохол в кръвта по арг. анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г. и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност самата редакция на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол или друго упойващо вещество да се установява с лабораторно химическо изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то отново поради неявяване на жалбоподателя да даде кръвна проба, като последваща проверка е установила, че не се явил в съответния медицински център, въпреки, че е изразил воля тъкмо за такава проверка и е приел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административнонаказателно обвинение. В случая този пропуск е съобразен от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган при цялостната оценка на съставомерността на поведението му за пръв път едва със санкционния акт, но санкцията е наложена на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, тоест именно за деянието описано в съставения АУАН, за което е налице съответно обвинение, поради което допълване съдържанието на НП в този конкретен случай не следва да се интерпретира в светлината на допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, както и онези свързани нанесените ръкописно поправки в процесния АУАН.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, предвид доказаността на деянието и неговата съставомерност, поради което, и доколкото липсва нарушение на материалния закон при определяне на санкцията установена в специалния закон без възможност за преценка относно вида и размера, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1253-000156 от 05.06.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.