РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Благоевград, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20251200500081 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от двете
страни - от ищеца Д. Н. Д. чрез адв. П. Н. и от ответника „В...“ ЕООД, чрез адв.
Н. Л. против Решение № 303/30.09.2024 г., постановено по гр.д. № 456/2023 г.
по описа на РС – Р.
В жалбата си ищецът Д. Н. Д. изразява несъгласиe с отхвърления размер
на предявения иск като неоспорва приетите от РС за установени
обстоятелства. Моли решението в отхвърлената част да се отмени и се
присъди пълния размер на претендирана сума от 100 000 лв. Подава и писмен
отговор на въззивната жалба на „В.“, ООД, в която сочи съображения за
неоснователността й. Претендира разноски.
В жалбата си ответникът „В.“, ЕООД изразява несъгласие с решението
на съда, с което е уважен иска за сумата от 44 148.38 лв. Сочи, че то е
незаконосъобразно, защото РС не е съобразил, че предявеният иск е погасен
по давност. Предявяването му е станало след предвидения в чл. 358, ал. 2, т. 2
от КТ 3 годишен срок. Сочи, че срокът следва да се брои от деня на
1
злополуката, а не от деня на влизане в сила на рапореждането на НОИ, с което
– тя е призната за трудова. От деня на злополуката 25.2.2020 г. до предявяване
на иска на 18.4.2023 г. 3 годишния срок е изтекъл.
Наведени са съображения и за намаляване размера на обезщетението,
тъй като счита за неправилни разсъжденията на РС за липсата на проявена
груба небрежност от ищеца.
Оспорва и ненамаляването на размера на присъденото обезщетение с
платените на ищеца от НОИ обезщетения за временна неработоспособност,
както и с платената от „В.“, ЕООД финансова помощ от 2500 лв.
Оспорва и датата, от която е присъдена на законната лихва, като според
него следва да се присъди от датата на признаване злополуката за трудова –
16.4.2020 г., а не от деня на злополуката. Моли решението в уважената част да
се отмени и се отхвърли иска, което ако не се сподели при условията на
евентуалност, прави искане - да се намали размера на присъденото
обезщетение. Претендира разноски.
В писмено становище „В.“, ЕООД изразява становище за
неоснователност на жалбата на ищеца, сочейки идентични съображения на
наведените в подадената от самото дружество жалба.
Видно от атакуваното решение РС е осъдил „В...“ ЕООД да заплати на
Д. Н. Д. на основание чл. 200 от КТ сумата от 44 148.38 лв. като обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от трудова
злополука станала на 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на увреждането - 25.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, като над уважения размер до предявения от 100 000 лв. е
отхвърлил иска като неоснователен.
БлОС счита, постановеното решение за валидно и допустимо.
Подадените срещу него въззивни жалби, също са допустими –подадени
са от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок.
За произнасяне по доводите в жалбите относно правилността на
решението, БлОС счита, въз основа на събраните по делото доказателства,
тезите на страните и закона, за установено следното от фактическа и правна
страна:
2
Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по своята правна
характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят
носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука.
РС е приел за установено, което не се оспорва, че ищецът Д. Д. е
работил по трудово правоотношение при ответника „В.“, ЕООД на длъжност
„работник поддръжка район на сграда“.
Според длъжностната му характеристика следва да почиства тротоарни
настилки, цветни алеи около сградата, да сортира отпадъци; да извършва
рутинни задачи по поддържане и отглеждане на храсти в район на сградата,
като в т. 2.5 е визирано и задължението му да изпълнява и други конкретни
задачи, възложени му от прекия ръководител, отнасящи се до извършената
работа.
На 25.02.2020 г. Д. Д. претърпява злополука.
От НОИ, ТД-Благоевград е издадено разпореждане № 5104-01-20 от
30.03.2020 г., с което декларираната от работодателя злополука от 25.02.2020
г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Според мотивите в
разпореждането злополуката е станала през време и във връзка с
извършваната работа – пострадалият е боядисвал челото на козирката на
резервоара за питейна вода, намирайки се върху него, като при преместването
си, подпрян с ръка на козирката бетонът под ръката му се отчупва и той пада,
при което е получил травматични увреждания с диагноза фрактура
субтрохантерика феморис декстра, фрактура осис пубис декстра, фрактура
осис сакри, фактура процесус трансверзи L5 билатераслис. Разпореждането е
влязло в сила на 16.04.2020 г.
По делото по отношение на злополуката са събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля Е.К., колега на ищеца се установява, че на
3
25.02.2020 г. е изпратен, заедно с Т.Л. и ищеца Д. Д. да почистват и да
боядисват резервоара в с. Г.Д.; тримата си разпределили работата помежду
си, като свидетеля и Т.Л. боядисвали коловете на оградата, а Д. Д. боядисвал
стените на резервоара. Д. се качил отгоре на резервоара, за да довърши
боядисването на горната част на стените, при което станал инцидента.
Конкретизира, че е следвало ищецът да боядиса и козирката на резервоара,
която е част от „нещата, които им било наредено да извършат в този ден“, тъй
като козирката е част от съоръжението, както и че това се извършва ежегодно.
Свидетелят обяснява, че резервоарът е с височина около 3 метра, а отзад
теренът е равен и без никакви помощни средства могло да се качиш върху
козирката. Уточнява в показанията си, че ищецът се е покатерил отзад, за да
боядиса отдолу под козирката. Нямало инструктаж как да се покатери и
боядисва. Известно му, е, че ищеца има здравословни проблеми. Имал
проблеми с краката. Видимо накуцвал.
Показанията на този свидетел не се опровергават от тези на разпитания
св. С.В., работещ като „инж. „В.“, според които „Не бил казвал да се изкачва
на резервоара. Трябвало да изпълнят задълженията с четка и мече от земята.
Съобразно неговите нареждания не се е налагало да се боядисва на по–голяма
височина.“
Според БлОС след като на тримата работници, в т.ч. и на ищеца, е
възложено „възстановяване на санитарно охранителната зона“ на резервоара
в с. Д.Д., включващо и боядисване на оградата и резервоара, част от което
съоръжение са стените и козирката на резервоара, несъстоятелно се поддържа
от „В.“, ЕООД, че на работнтиците не им е възлагано боядисване, налагащо
качване на козирката. Както е посочил РС твърдяното не само, че се
опровергата от свидетелските показания, но е и житейски нелогично, след
като не се установява, изрично да им е указано да не боядисват козирката
респ. частта от стените или оградата, в случай че това налага качване като се
има предвид, че такова боядисване е извършвано ежегодно, при което винаги
са боядисвани и горната част на стените и козирката. Затова показанията на
Сп. В., не могат да обосноват друг извод, различен от направения от РС.
Действително, че на ищеца не е възложено точно какво да боядисва, но
това не означава че не му е възложено боядисване на стените и козирката на
резервоара, предвид показанията на св. В. “Казах им общо и те са си
4
разпределили задачите“.
По повод акцента в тази насока в жалбата на „В.“, ЕООД, че от
показанията на св. К. се установява, че не е възлагана на ищеца работата за
боядисване на козирката и стените – какво точно да боядиса, ще следва да се
посочи, че от показанията му, както и тези на св. В. не може да се счете, че се
отменя целения резултат от общо възложената на тримата работници работа –
по “възстановяване на санитарно охранителната зона“/, резултата от която
включва и изпълнение на работата по цялостното, а не частично боядисване
на съоръжението, като е без значение кой от тримата ще го стори. Не им е
разяснено да не боядисват и почистват частта от съоръжението, в случай че се
налага качване за извършването им, предвид показанията на св. В., че
„Трябвало да изпълнят задълженията с четка и мече от земята.“
Освен това не се твърди, нито се доказва каква част от работата не е
възложена за извършване от ищеца, след като е включен в групата, на която
общо е възложено извършването на визираната дейност по отношение на
резервоара.
Следователно по несъмнен и категоричен начин по делото се
установява, че злополуката е трудова; настъпила - при и по повод изпълнение
на възложената от работодателя на ищеца работа.
В жалбата си „В.“, ЕООД обосновава със същите факти доводите си за
съпричиняване и проявена груба небрежност от ищеца респ. срещу
законосъобразността на тезата на първоинстанционния съд за тяхната
неоснователност. БлОС счита съображенията на жалбоподателя за
несъстоятелни.
Според трайно установената практика на ВКС /р. 45/8.4.21 г. по гр.д.
1580/20 г. на ВКС и цитираните в него решения; опр. № 163/10.3.2021 г. по
гр.д № 1725/20 г. на ВКС, Р. 50073/23.6.23 г. по гр.д.№ 2025/222 г. на ВКС/
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация като
критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос
на увредения. Обезщетението може да се намали, ако пострадалия е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
5
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правили и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност т.е. когато липсва
елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Поведението на работника следва да бъде окачествено като груба
небрежност, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето, но
въпреки това са били предприети от него в нарушение с установените
технологични правила и правила за безопасност, както и с проведените му
инструктажи за работа.
Извод по настоящото дело за липса на проявено елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от Д. Д. не може да се направи. От установеното му поведение, от
което е настъпил инцидента –подпиране с ръка на козирката на резервоара, за
да се премести /когато е бил върху него/, при което се е отчупил парче бетон
под ръката му - не може да се счете, че е израз на неположена грижа от най-
небрежният работник, изпълняващ действието - боядисване на стени и
козирка, тъй като от това му поведение, за лицето не е несъмнено ясно, че то
ще доведе до неблагоприятните последици. Поведението на Д.Д. не може да
се приеме, като неположена от него грижа и от най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Става реч за подпиране с ръка
върху козирка от бетон, предполагащ здравина да го издържи, от което
житейски нелогично е възможността да предположи, че бетонът под ръката
му ще се отчупи. Не се посочва от дружеството, въз основа на кои факти е
могъл да предположи настъпването на инцидента.
По отношение на твърдяните инструктажи /при заемане на длъжността,
периодичен и в деня на злопуката/, на които работодателят набляга, че са
извършвани и на ищеца ще следва да се отбележи, че макар и да се твърдят
такива да са направени, то не се установява за какво точно са инструктирани
работниците – какви конкретни правила да спазват, нарушенията на които
6
инструктажи, да се прецени дали са във връзка с възложената им работа, при
извършването на която е станал инцидента. В жалбата също не се
конкретизира с какво точно правило/задължение от направения му
инструктаж, ищецът не се е съобразил или е нарушил.
Ето защо БлОС счита, че не е налице хипотезата на допринясане и
допускане на груба небрежност от пострадалия респ. няма основание за
намаляване отговорността на работодателя при условията на чл. 201, ал. 2 от
КТ.
От трудовата злополука на ищеца са причинени неимуществени вреди –
болки, страдания, травматични увреждания, за което са събрани
доказателства.
Данните от приложената по делото медицинска документация по
отношение на пострадалия ищец е анализирана и обобщена от вещото лице-
лекар в назначената медицинска експертиза, от посоченото, в която се
установява че:
В деня на злополуката ищецът е транспортиран до болнично
заведение, където след прегледи и обективни рентгенови изследвания са
установени следните травматични увреждания: закрито разместено счупване
на дясна бедрена кост под трохантерния масив; счупване на тазови кости в
областта на горно и долно рамо на дясната лонна кост. След лечението на
пострадалия е поставена и диагноза счупване на кръстната кост и двустранно
счупване на напречните израстъци на пети поясен прешлен.
В епикриза към ... на МБАЛ П., при постъпване в болничното
заведение е отразено и наличието на деформация, болезненост и изразен оток
в областта на дясното бедро и тазобедрена става. Невъзможност за активни и
пасивни движения на крайника; запазване периферна циркулация и сетивност;
липсва медицински риск от приключване на болничното лечение; изписан при
добро общо и локално състояние без субектвни оплаквания, спокойна
оперативна рана, с препоръки за физиотерапия и рехабилитация и за
отстраняване на конците на 12 постоперативен ден.
Оперативно са му поставили в дълбочина на 3 броя серклажи и дълъг
титаниев реконструктивен пирон.
Вещото лице сочи, че от травмите пострадалият е имал интензивни
7
болки и страдания, налагащи медикаментозно обезболяване и обездвижване;
вида на счупването на бедрената кост, задължително налагало оперативно
лечение, каквото му е проведено.
Средностатически при благоприятно протичащ оздравителния
процес, сочи експерта – че се препоръчва натоварване на крайника да започне
не по-рано от 3 месеца от операцията; тазовото счупване съчетаващо
счупване на двана клона на лонната кост в дясно и неразместено счупване на
кръстна кост изисква постелен режим на лечение 5-6 седмици, ненатоварване
8 седмици, като функционално възстановяне при благоприятен оздравителен
процес настъпва за около 4-6 месеца
Вещото лице сочи, че възстановителният процес при Д. не е протекъл
гладко, тъй като е настъпило усложение, регистрирано на 11.01.2021 г.
Установено е настъпило разместване на остеостинтезен материал със
скъсяване на десен крак с 2 см. и нагнояване в областта на травмата, по повод
на което се е наложило втора операция за отстраняване на два от трите
серклажи и болничен престой от 11.1.21 г. до 17.1.21 г. Според вещото лице
усложнението е повлияло на темпа на възстановяване, но не може да уточни
поради липса на данни от контролни прегледи за степента на това влияние.
Сочи, че след подобни увреждания от получените травми са налични
типични и чести болки, страдания и дискомфорт с години след инцидента,
като изява на метеопати при резки промени на атмосферните условия и/или
по-интензивни физически натоварвания.
Не се спори от страните, че Д. е с налично и наследствено заболяване
– херидитарна моторно – сетивна полиневропатия, тип Ш..., водещо до
нарушена мускулна и сетивна функция на крайника.
С експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград № 90274 от
01.02.2023 г. се установява, че на Д. Д. е дадена 75 % трайно намалена
работоспособност до 01.02.2026 г. с водеща диагноза: наследствена моторна и
сетивна невропатия. Общо заболяване: наследствена моторна и сетивна
невропатия. Мотиви: касае се за Херидитарна моторно – сетивна
полиневропатия тип Ш... Анамнеза: пациент, чието заболяване датира от 2010
г. с постепенно засилваща се болка в двете подбедрици, слабост в същите,
бърза умора при ходене с невъзможност да стои на пръсти и пети.
8
Обяснява вещото лице, че при това заболяване се наблюдава бавно
прогресираща слабост, започваща в мускулите на дисталната /намираща се на
по-отдалечено/ част на крайниците. Обикновено слабостта се появява в
долните крайници, както и в конкретния случай, преди да се отрази и на
горните. Болните имат затруднено ходене, чести падания, развиват походка с
високо вдигане на краката, често води до деформация на стъпалото, известна
като вдлъбнато стъпало. След счупвания възникват проблеми при
заздравяване на новообразувана костна тъкан на счупената кост, настъпват
чести язви и лимфангит и др.
Изрично сочи експертът, че в медицинската документация на Д. не са
описани промени със слабост на ръцете и/или оплаквания за лош контрол на
пръстите и изтръпване. Сочи още, че болката при заболяването е постоянна,
но дифузна по долните краници в областта на подбедриците и ходилата и е
сравнително много по-слаба по интензивност от тази от установенените след
инцидента травми.
При изслушването му в съдебно заседание изрично заявява, че
скъсяването на десния крайник от 2 см. се дължи на причинно – следствената
връзка със станалия инцидент, а не е следствие на генетичното заболяване.
Абсолютно несъстоятелен е довода в жалбата за наличие на груба
небрежност, според който на ищеца, предвид заболяването му, е било
известно, че с качването на козирката и опиране с цялата тежест на тялото, е
предпоставка за падане. Според съда твърдяното качване и опиране на
козирката, са факти, от които не произтича извод, че са предпоставка за
падане, като предвид приетия за установен механизъм за причиняване на
злополуката не може да се свърже със заболяването му с оглед сочените от
експерта негови признаци, нито с факта на опирането с ръка върху козирката.
Не се опровергава, че инцидента е вследствие от подпирането на Д. с ръка, за
да се премести когато бил върху резервоара, като от под ръката му се отчупва
бетон, при което той губи опора и пада.
Вещото лице установява, че това скъсяване на крайника е усложнило
възможността лицето да се придвижва и не е възможно пълно 100 %
възстановяване. Действително съдът отчита, че ищецът е страдал от генетично
заболяване, което затруднява оздравителния процес и влияе върху
възможността за пълното му възстановяване. То обаче само по себе си,
9
предвид соченото от вещото лице не е причина за настъпилите усложнения, а
последните са следствие на настъпилия инцидент. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за липсата на причинно –
следствена връзка на описаните от ищеца увреждания и усложнения с
настъпилата трудова злополука.
Събрани са гласни доказателства десежно състоянието на ищеца след
боничните му престои.
Свидетелят П. Д.а, съпруга на ищеца в показанията си сочи, че
съпругът й е бил 5 месеца на легло; обездвижен; психически сринат, поради
грижите, които е трябваво тя да полага за него с оглед счупения му таз; бил
уплашен, отчаян; загубил всякаква връзка с приятели; първо започнал да се
движи с проходилка, после с патерици; сега също не могъл да минава дълго
разстояние без да седне; лечебният хранителен режим се изразявал в по-силна
храна; понастоящем ходи на работа; В разгара на пандемията /има предвид
К.../ не е имало възможност някой да идва и да го раздвижва, поради което тя
го е раздвижвала, с оглед указанията на рехабилитатора при изписването му.
Разпитана е и лелята на ищеца - св. Р. Х., която сочи, че той се е
нуждаел от чужда помощ за задоволяване на ежедневните му потребности;
понасял всичко психически зле; бил неспокоен, нервен, избухлив; трудно
проходил и до днес ходи трудно, което му създава голям дискомфорт.
Предвид изложените факти БлОС намира, че искът за ангажиране
на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ чрез присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, от която е
последвала временна нетрудоспособност за ищеца, правилно е счетен от РС за
основателен. Установено е по надлежния ред с нарочен акт претърпяната от
Д. на 25.2.2020 г. трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО; налице е
и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилите увреждания за
здравето му, поради което му се дължи обезщетение.
Обезщетението за неимуществените вреди съгл. чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
10
които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, и др. От значение при
преценката за справедлив размер на обезщетението са и всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние.
БлОС счита за правилна преценката на РС за дължим размер
обезщетение от 45 000 лв. Така определения размер отчита тежестта на
уврежданията/няколко счупвания/ - закрито разместено счупване на дясна
бедрена кост под трохантерния масив; счупване на тазови кости в областта на
горно и долно рамо на дясната лонна кост; счупване на кръстната кост и
двустранно счупване на напречните израстъци на пети поясен прешлен,
продължителността на периода на възстановяване, отчита скъсяването на
десния крайник с 2 см., настъпилото усложнение, наложило втора операция за
премахване на два от трите серклажи, степента и интензитета на конкретно
изживените физически и емоционални страдания, стреса, психично
натоварване, както и продължителността на временната неработоспособност
на ищеца отт 25.2.2020 г. до 16.02.2021 г., неговата възраст и невъзможността
за пълно възстановяване предвид наложилата се във връзка с травмата
проведена хирургична интервенция за поставяне на метална остеосинтеза на
счупванията; забавянето на възстановителния процес заради наследственото
заболяване иневъзможността да се конкретизира това забававяне. Размерът е
съобразен и с добрия ефект от проведената едноседмична рехабилитация,
считано от 23.7.2020 г. видно от Епикриза, изд. от „С...“, ЕАД, филиал - В., с
характера на настъпилото усложение, като отчита, че накуцване в походката
ищецът е имал и преди травмата, вследствие на наследственото си заболяване
/св. К./; че скъсяването на крайника е усложнило възможността на лицето да
се придвижва, както и че към момента той отново е на работа. Предвид
всички тези факти, обстойно анализирани от експерта в представената
експертиза и обяснени от вещото лице в с.з., при съобразяване и на
свидетелските показания / на с.../ за състоянието му след изписване от
болничния престой, БлОС съдът счита определения от първоинстанционния
11
съд размер обезщетение от 45 000 лв. за справедлив.
Затова и доводите в жалбата на ищеца за неправилни оценка на тези
факти, касаещи размера на обезщетение, поради което иска следвало да се
уважи в предявения размер от 100 000 лв. БлОС счита за несъстоятелни.
Доводите и в жалбата на „В.“, ЕООД срещу определения от РС размер
обезщетение от 44 148, 38 лв., БлОС също не споделя.
Сочи се от работодателя, че РС не е отчел генетичното заболяване на
ищеца, с оглед на което при счупвания, възникват проблеми при
заздравяването на нообразуваната костна тъкан на счупената кост, за което
сочи вещото лице. Не било съобразено, че генетичното заболяване се е
отразило на продължителността на понасянето на неимуществените вреди т.е.
че по-дългия срок не е резулат от трудовата злополука; както и че
генетичното заболяване е причина за невъзможността за пълно
възстановяване на ищеца и че е било предпоставка за настъпилото
усложнение.
Според БлОС наличието на заболяване към датата на инцидента следва
да се съобрази, като се отчете дали вредите , които се претендират за
обезщетяване биха възникнали и без инцидента, което отнесено към
настоящия казус следва да се отчете дали биха настъпили ако нямаше
трудовата злополука. Ако те биха се проявили и без настъпването й, то тогава
няма да е налице причинно следствената връзка на сочените за обезщетяване
вреди с трудовата злополука.
В случая това не е така, като в самата теза на работодателя се признават
усложнения от настъпилата трудова злополука, като вредите които се
претендират, дори за тях да допринасят и заболяванията на ищеца това не
опровергава причинно следствената връзка на усложненията с инцидента.
Тезата на дружеството не държи сметка, че ако не бе настъпила трудовата
злополука, нямаше да има и вреди, които да се усложняват, върху който
процес като усложение да влияе здравния статус на пострадалия преди
инцидента. По същия начин се съобразява възрастта на лицето, която винаги е
от значение за протичане на оздравителния процес и за периода на този
процес, но не е основание да се намалява обезщетението, ако възрастта е
повлияла за по-дългата продължителност на оздравителния процес от
нормална от медицинска гледна точка.
12
Сочи се в жалбата за неотчетено, че Временната неработоспособност от
трудовата злополука е за 150 дни, включващи се в периода от 25.2.2020 г. до
22.8.2020 г., а не и за последващия период до 16.2.2021 г., за който временната
неработоспособност е резултат от общо заболяване предвид Експертното
решение ....
Според БлОС възражението е несъстоятелно, тъй като видно от
отразеното в б... е видно, че първите 4 са издавани заради поставената
диагноза „субтрахнтерна фрактура на дясно бедро“, последващия за
последици от други счупвания на долен крайник, и последния заради
петрохантерно счупване на дясно бедро. От посечоното в тях за основание за
издаването им обсъдено във връска със злополуката, при която е налице
счупване на бедрото, както и от съдържанието на издадените 2 епикризи
Епикризи от Отделение по ортопедия и травматология , МБАЛ „П.... следва
извода че за целия срок, за които са издадени представените по делото
болнични листове, вкл. и след 23.8.2020 г. са по причина на трудовата
злополука. По повод възражението, че болничните листове са оспорени ще
следва да се отбележи, че истинността им се потвърждава от неоспореното
усложение, което е наложило втората операция, при която видно от
Епикризата към ..., изд. от Отделение по ортопедия и травматология, МБАЛ
„П.... са отстранени 2 серклажа /при постъпване на ищеца на .../, при отчитане
от съда, че според първата Епикриза към ..., изд. от Отделение по ортопедия и
травматология, МБАЛ „П.... е отразено поставянето на тези серклажи /3 на
брой/, при постъпване на ищеца в деня на злополуката ...
Несъстоятелно се твърди, че не е съобразено, настъпилото пълно
възстановяване на работоспособността на ищеца, който се е върнал на работа,
тъй като връщането на работа не означава пълно възстановяване на
състоянието на ищеца от преди трудовата злополука, предвид че крайникът му
е скъсен с 2 см.
Възраженията, според които ищецът не се е съобразил с медицинските
пропоръки за хранително-диетичен режим и лечебно–двигателен режим,
посочени в Епикризата, издадена от Отделението по ортопедия и
травматология на МбАЛ „П..., за спазването на което ищецът не е ангажирал
доказателства, също не са основания за намаляване размера на присъденото
обезщетение
13
Такива са и съображенията, изложени от жалбоподателя В., ЕООД и за
неположените от ищеца необходими грижи, което било затруднило
възстановявителния процес и е причина да понесепо-големи вреди, които не
са в причинно следствена връзка от трудовата злополука. Сочи, че ищецът не е
извършил непосредствено след изписването му ранна рехабилитация, както и
че Съпругата му няма необходимата квалификация за това, като според
вещото лице такава следва да се извършва от специалисти, като не изключва
възможността да бъдат подомагани и от близки на пострадалия.
Според БлОС ищецът не е изпълнил препоръките за контрол на
състоянието и консултации с ортопед, но от доказателствата не се установява
соченото от работодателя, че извършването им би предотвратило настъпилото
усложнение, за което обяснява експерта. Доказателствата не подкрепят това
негово твърдение, нито твърдението му, че редовното посещаване на
контролни прегледи при ортопед е щяло да предотврати настъпилото
усложнение, скъсяването на крайника и болките при ходене вследствие на
усложнието, наложило второ операция. Ще следва да се отбележи и
затрудненията за ищеца за ранна рехабилитация предвид /Ковид пандемията
през периода непосредствено след злополуката/ и направената такава през
месец юли/23-30.07.20 г./
По отношение на възраженията срещу ненаправените от РС приспадания
на получени суми от ищеца.
Несъстоятелно „В.“, ЕООД счита, че сумата, която е платил на ищеца от
2550 лв., следва да се приспадне. Правилно РС е съобразил, че в нея не е
визирано, нито има доказателства установяващи, че е платена за обезщетение
за неимуществени вреди. В подкрепа на приетото от РС и за
неоснователността на възраженията в жалбата, ще следва да се посочи, че
посоченото за получаването й основание „финансова помощ“ не изключва тя
не само да е получена по друг повод, но дори да касае процеснатата
злополука, то това не изключва получаването й да е с цел подпомагане на
евентуални имуществени разходи, които ще направи във вр. с лечението.
Доводите на „В.“, ЕООД срещу неприспадане от обезщетението на
сумата от 11 413, 26 лв., получена от ищеца за временна неработоспосбност в
нарушение на чл. 200, ал. 3 КТ настоящият състав счита за несъстоятелни, тъй
като споделя практиката, на която се е позовал и първоинстнационния съд,
14
към мотивите на решението в която част препраща, тъй като е безпредметно
да ги повтаря. И към момента няма произнасяне по образуваното
тълкувателно дело 1/23 г. на ОСГК по въпроса „Когато съдът присъжда
обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да
приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или
пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“
Възражението за изтекла давност за предявяване на исковата молба,
БлОС счита за неоснователно.
Според чл. 358, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КТ срокът за предяването
на иска, по който е образувано настоящото дело е 3 години, считано от деня, в
който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде
упражено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в
който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
Видно е, че трудовата злополука е настъпила на 25.02. 2020 г., а
искът е предявен на 17.4.2023 г.
РС при изчисляването му е счел, че срокът се брои не от датата на
злуполуката, а от датата на влизане в сила на акта на НОИ, с който
злополуката е призната за трудова – 16.4.2020 г., от когато до предявяване на
иска на 18.4.2023 г. 3 годишния срок не е изтекъл, предвид, че срокът изтича в
неприсъствен ден 16.4.20 г. - неделя, а следващия ден-понеделник, също е
неприсъствен, официално обявен за почивен/Великденските празници/,
поради което е изтекъл на следващия ден – 18.4.2023 г., когато е подадена
исковата молба пред БлОС.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционният съд. Счита,
че срокът започва да тече от момента, от който вземането е станало изискуемо.
Едно вземане е изискуемо когато е установено по основание и размер.
Основанието за претендирането му предполага злополуката да е призната за
трудова, като по силата на изрична норма - на чл.84, ал. 3 от ЗЗД, към който
препраща чл. 212 КТ лихва се дължи от датата на инцидента, предвид, че е
злополуката е форма на непозволено увреждане. Затова според БлОС 3-те
години започват да текат от влизане в сила на акта, с който по надлежния ред
злополуката се признава за трудова и в съответствие с изричното
разпореждане на закона присъждането на законна лихва е от датата на
инцидента.
15
Освен това следва да се съобрази и чл. 3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и § 13 от ЗИД на същия закон /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., че за
периода на извънредното положение, който е от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /какъвто е ищецът по делото/.
Или през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., обхващащ 69 дни давност
не тече.
Следователно дори да се сподели тезата на работодателя /срокът да тече
от 25.2.2020 г./, то за изчисляване на периода от 3 години следва да се прибави
и периода, през които давност не е текла, който период обхваща 69 дни, при
което от 25.2.2023 г. като се прибавят 69 дни, означава, че изтича на 5.5.2023
г., а искът е предявен на 18.4.2023 г. т.е. в срок.
Тези съображения отнесени към възражението за изтекла давност за част
от периода, за който се иска присъждане на законна лихва, дори да се
сподели тезата на работодателя/срокът да тече от 25.2.2020 г./ - означава, че
вземането за законна лихва за целия претендиран период не е погасено с 3
годишната давност, визирана в чл.111, б.“в“ от ЗЗД . Според чл. 111“в“ ЗЗД
вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
За изчисляване на периода от 3 години назад, считано от 18.4.2023 г. –
датата на подаване на исковата молба, следва да се прибави назад още и
периода, през които давност не е текла, който е от 69 дни, при което от
18.4.2020 г. /3 години назад от подаване на исковата молба/ до датата на
инцидента – 25.2.2020 г. периода включва 52 дни т.е. по-малко са от 69,от
което следва, че давността за законна лихва не е изтекла и възражението на
работодателя, че е погасено по давност за каквато и да е част на
претендирания период за законна лихва е несъстоятелно.
С оглед изложеното за неоснователност на жалбите БлОС счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което
го потвърждава.
Поради неоснователността на всяка една от жалбите, разноските във
въззивното производство остават в тежест на всяка страна, така както ги е
направила.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
16
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 303/30.09.2024 г., постановено по гр.д. №
456/2023 г. по описа на РС – Р.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, от връчване на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17