Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27
гр.
Силистра, 12 май 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура Светослав Раев, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 18 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Видстрой инженеринг“ ООД гр.
Русе, с ЕИК *********, против Решение № 5 от 12.01.2023 г. постановено по АНД №
508 / 2022 г. по описа на Районен съд – Силистра, изменящо Наказателно
постановление № 19-2200111 от 22.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Силистра, в частта относно размера на
имуществената санкция, наложена на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като санкцията е редуцирана
до 1500 (хиляда и петстотин) лв.
Касаторът, действащ чрез адв.
Ф. М. ***, счита, че решението на РС-Силистра
е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. На първо място изтъква, че
допуснатите процесуални нарушения, досежно установяване на мястото на работа на
работника, не са взети предвид от първоинстанционния съд. Освен това твърди, че
нарушението носи всички признаци на маловажен случай по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, като разпоредбата на 415в, ал. 2 от КТ, налагаща забрана за
преквалифициране на процесното нарушение като маловажно, противоречи на
правомощията на съда да осъществява преценка по съществото на спора. По тези
съображения моли за отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдената с него
част от наказателното постановление, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И.А.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и
за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.
Прокурорът от ОП – Силистра изразява
становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-2200111 от 22.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Силистра, на дружеството-касатор, на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв. за нарушение, изразяващо се в допускане до работа
на работник преди връчване на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП. Посоченото НП е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при
проверка на 30.06.2022 г. на строителен обект, изпълняван от дружеството, служителите
на ДИТ-Силистра са установили, че работникът Р.С.Д.изпълнява трудови задължения
на обекта от предния ден 29.06.2022 г. При
документалната проверка по случая, проведена в ДИТ – Силистра, е установено, че
между работника и дружеството е сключен трудов договор на 29.06.2022 г. и е подадено
е уведомление до НАП на 30.06.2022 г. Констатирано е, че работодателят е
допуснал до работа лицето на 29.06.2022 г. преди връчване на заверено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 2 от КТ за регистрация на трудовия договор.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и
факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, въвеждаща
забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител преди да му
предостави документите по ал. 1, и конкретно в случая - заверено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. Съдът е констатирал, че образуваното и
водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Съдът
е коментирал, че съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно и наличието на специален закон изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения съдът е приел, че имуществената
отговорност на дружеството е ангажирана правилно, но е счел, че при
съобразяване с критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН санкцията следва да бъде
наложена в минимален размер.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Неоснователни са твърденията
на касатора за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, на които въззивната инстанция не е отдала значение, в резултат на
което посочената месторабота на лицето в АУАН и НП е невярна – посочено е, че местоработата на
лицето е в с. Айдемир, а по трудов договор е в гр. Русе. Както първата
инстанция правилно е отбелязала, тази неточност не е съществена. Няма непълнота
или нередовност в основните реквизити на санкционния акт. Налице е яснота относно
датата и мястото, където е извършено нарушението, както и относно
обстоятелствата, при които е извършено. Посочените обстоятелства са установени
от събраните поделото доказателства. Безспорно е установено, че лицето е
работело на строителен обект, находящ се в с. „Айдемир“, ул. „Хемус“. Следователно
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Силистра са били компетентни да
осъществят проверка и да установят извършените на обекта нарушения на трудовото
законодателство в съответствие с дадените им правомощия по силата на чл. 21,
ал. 4 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, а
директорът на ДИТ – Силистра, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от същия правилник,
е органът, който е натоварен с осъществяването на правомощия на
административнонаказващ орган съобразно компетентността на актосъставителите. Това, че в трудовия договор на работника е
отбелязано, че мястото му на работа е в гр. Русе, няма отношение към процесното
нарушение. Този факт би бил релевантен за ангажиране на отговорността на
работодателя за евентуални нарушения, свързани с командироването на лицето, тъй
като не е спорно, че е работело на обект на дружеството в с. Айдемир, а мястото
му на работа е в гр. Русе, но е неотносим към ангажиране на отговорността за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на територията на Силистренска област. При
проверка на извършените от въззивния съд действия в хода на съдебното следствие
се установява, че същото е проведено законосъобразно и в съответствие с принципите,
закрепени в чл. 13 и чл. 14 НПК, а при постановяването на съдебния акт съдът е
обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел
обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователни са и
оплакванията относно допуснати от съда нарушения на материалния закон. Разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от КТ задължава работодателите да не допускат до работа
работник или служител, преди да му предоставят кумулативно изискуемите се
документи, посочени в ал. 1 на същия текст. Тези документи следва да бъдат и
налични, и връчени преди допускане на
работника или служителя до работа. За да бъде извършено нарушението по чл. 63,
ал. 2 от КТ, е достатъчно преди допускането му до работа, на работника или
служителя да не е бил предоставен който и
да е от двата документа, като в случая е установено, че към 29.06.2022 г.
не е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на
НАП. Следователно касаторът е
извършил нарушение на цитираната норма, което е констатирано от контролните органи
на Дирекция "Инспекция по труда" – град Силистра. При това положение
е правилен и законосъобразен извода на районния съд, че е осъществен
фактическият състав на санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно
която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба, в размер от 1500 до 15000 лева.
Без значение е и факта, че тридневният
срок от сключването на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ за изпращане на
уведомлението до ТД на НАП не е бил изтекъл към датата на проверката. Обстоятелството,
че работодателят разполага с 3 дни след подписването на трудовия договор да
изпрати уведомлението, не дерогира задължението му да не допуска работника да постъпи на работа преди да са му връчени документите по чл. 63,
ал. 1 КТ.
Неоснователни са оплакванията
на касатора за наложено явно несправедливо наказание. Настоящата инстанция не констатира допуснати
нарушения при определянето на наказанието, нито наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Районният съд е изложил правилни мотиви относно
неприложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН поради наличието на
специален състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в от КТ. Коментирал
е и въведеното ограничение в чл. 415в, ал. 2 от КТ, изключващо от приложното
поле на маловажните нарушения деянията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3
(каквото е процесното) и по чл. 63, ал. 1 и 2. Изложените мотиви се споделят и
от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2-ро от АПК същият препраща към тях
В заключение АС - Силистра намира,
че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва
да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи ответното учреждение (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл.
16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ - в
диапазона от 80.00 до 150 лева. С оглед ниската фактическа и правна сложност на
спора, не са налице предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати разноски в размер
на 80. 00 лева.
Във връзка с гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 5 от
12.01.2023 г., постановено по АНД № 508 по описа за 2022 г. на Силистренския
районен съд.
ОСЪЖДА „Видстрой инженеринг“
ООД гр. Русе, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.И.Д., да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по делото в размер
на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.