Р Е Ш Е Н И Е № 260063
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 24.03.2021г.
Шуменски окръжен съд
в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня
Стефанова
При секретаря Татяна
Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 514
по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение
№176/22.02.2019г., постановено по гр. д. №2291/2018г. по описа на РС
Шумен е
уважен предявеният от И.Б.Н. и С.Б.Н. срещу Е.И.М. положителен установителен
иск за собственост като е признато за установено по отношение на Е.И.М., че И.Б.Н.
и С.Б.Н. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с
площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Ш., местността „П.”, землището
гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398,
№83510.677.53.
Недоволен от решението
останал ответникът в първоинстанционното производство, който е депозирал
въззивна жалба, в която излага становище, че атакуваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни, в който вземат
становище по неоснователността на жалбата и молят атакуваното решение да бъде
потвърдено.
По така депозираната
жалба е било образувано в. гр. д. № 141/2019 г. на ШОС. С решение № 140 от 21.06.2019г. по гр.д. № 141/2019г. на Шуменския окръжен
съд, с което първоинстанционното решение е отменено и исковата претенция е
отхвърлена. Решението на окръжния съд е обжалвано пред ВКС, като Върховният съд
е намерил основания за касирането му. С решение № 91/ 15.12.2020 год. по гр.д.
№ 3722/2019 год. на ВКС въззивният съдебен акт е отменен, а делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда с дадени конкретни указания, съгласно
чл. 294, ал. 1 от ГПК: При повторното разглеждане на делото въззивната
инстанция следва да назначи съдебно техническа експертиза, вещото лице, по
която 8следва да отговори на задачите, поставени от състава на ВКС: какви имоти
са включени в посочения земеустройствен план от 1964 год.; какви са старите
граници на признатия за възстановяване имот на наследодателя на ответника и по
какъв начин имотът е идентифициран така, че със заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР
ЗСПЗЗ е предоставена собствеността върху имот в друга местност; съвпадат или се
различават местностите „П.” и „С”.
Настоящото
производство е образувано във връзка с така дадените указания.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
имащо правен интерес да обжалва, поради което се явява допустим.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №95
от 27 декември 1985г, том IV, дело 1317/1985г. на
нотариус при РС Шумен, Б.Н.П.бил признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: лозе от 1080 кв.м.,
находящо се в землището на гр. Ш., местността „П.“, при граници: И.А., Д.С.Д.,
водоем и път.
От удостоверение за
наследници с изх. №02-1874 от 07.06.2018г., се установява, че Б.Н. П., починал
на 11.02.2013г., е оставил за наследници ищците И.Б.Н. и С.Б.Н..
В имотна ведомост за
притежавани непокрити земеделски имоти, водена при Градски народен съвет-
Коларовград, Б.Н.П.е посочен за собственик на лозе, с площ от 1.080 дка, парцел
№2575, местност „П..
От удостоверение с
изх. №94-00-3712/21.08.2018г., издадено от Община Шумен, се констатира, че
поземленият имот описан в НА №95, том IV,
дело 1317/1985г., с който Б.Н.П.е признат за негов собственик, е част от имот
със стар планоснимачен № 2575 от земеустройствен план от 1964г., целият с площ
от 2160 кв.м., бивша собственост на Г.Н.С. и Г.Н.. Част от имота е отчуждена за
съоръжение на ВиК, а останалата част, описана в нотариалния акт, е идентична на
ПИ с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м. Посочено е, че разликите
в квадратурите е в следствие на отчуждителните действия.
Видно от преписка с
вх. №14050/03.06.1992г. по описа на Общинска служба по земеделие Шумен,
ответникът в качеството си на наследник на И.И.М. е подал заявление за
възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 1 дка и нива с площ от 2
дка, като заявлението му е уважено за лозе от 1 дка, находящо се в местността „С“.
С Решение №10А от
03.11.1997г. на ПК гр. Шумен е възстановено правото на собственост на
наследниците на И.И.М. върху имот- лозе от 1.000 дка, находящо се в местността
„С“. В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост
върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши
при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Със Заповед №
РД-15-28/10.02.2012г. на Областния управител на гр. Ш. е одобрен ПНИ за няколко
местности в землището на гр. Ш., сред които и „С” – кадастрални райони
677,686,685.
Видно от Заповед
№РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен, издадена на основание
§4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр.
първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти
за част от посочените местности, сред които и „С“, землище гр. Ш., е
възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху
новообразуван поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м,
извън строителните граници на гр. Ш., местността „П.”, землище гр. Ш., при
граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398,
№83510.677.53.
Процесният имот е
допуснат до делба между ответника Е.И.М., М.Т.Г. и П.И.И. при равни квоти – по
1/3 ид. части с решение № 697/ 17.10.2016 год. по гр.д. № 3052 по описа за 2015
год. на ШРС.
С Решение №166 от
13.03.2017г. по гр. д. 3052/2015г. по описа на РС Шумен имотът е изнесен на
публична продан като с Постановление за възлагане на недвижим имот от
10.10.207г., издадено по изп. дело №2017*0400312 по описа на ЧСИ А.Р., влязло в
сила на 16.10.2017г., процесният имот е възложен на ответника.
Приложена е скица на
поземлен имот № 15-575153/14.08.2018 год., от която е видно, че към датата на
издаването й ответникът Е.И.М. е собственик на процесния недвижим имот.
Съгласно
представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО004253/15.08.2018 год.
данъчната оценка на имота, предмет на настоящия спор, възлиза на 11735,20 лева.
По делото са приложени още Договор за
изкупуване и производство на малки прасета от 28.02.1975 год., по който в
качеството на „производител” (продавач) е посочен първият ищец И.Б.Н.,
покупно-изплащателни сметки и фактури за закупуване на свине, плодни дръвчета,
тухли и ламперия на името на ищеца.
От заключението на назначената
пред първоинстанционния съд съдебно- техническата експертиза се установява, че
имотът, описан в НА №95 от 27 декември 1985г, том IV,
дело 1317/1983г. на РС Шумен съответства на ПИ с идентификатор №83510.677.54 по
действащата КК на гр. Ш.. Вещото лице е измерило имота на място и е
констатирало, че същият е с площ 1078 кв.метра, а площта на находящата се в
него постройка е 21 кв.метра.
Вещото лице по назначената от настоящия
въззивен състав съдебно техническа експертиза е констатирало, че в
земеустройствения план от 1964 год. са включени земеделски (полски) имоти –
частна собственост, които предвид местоположението и теренните им
характеристики (най-вече наклон) не са включвани в земите, обработвани от ТКЗС
или ДЗС. Посочило е, че доколкото нито в заявлението, нито в приложената към
него декларация за непокрити земеделски имоти, нито в решение 10А от ОбСЗ за
възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ са посочени граници или съседи на лозе с
площ от 1 дка, то единствен ориентир за старите граници на признатия за
възстановяване имот на наследодателя на ответника е посочената във всички
документи местност „С”. В тази връзка експертът е достигнал до категоричен
извод, че в Заповед № РД-15-28/10.02.2012г. е допусната грешка, при която е
посочено, че кадастрални райони 677,686,685 се намират в местност „С” в
землището на гр. Ш., а всъщност кадастрален район 677 попада изцяло в
местността „П.”. Отразено е, че от одобряването на КК и КР на гр. Ш. през 2005
год. до изработването и одобряването на ПНИ в кадастралните регистри за имот с
идентификатор №83510.677.54 (процесния) няма
вписани данни за собственост. Вещото лице е констатирало, че към момента на
изготвяне на земеустройствения план от 1964 год. за имот с номер от заснемане
2703, станал с номер 2575 по този план, като собственик е вписан Г.Н. С. с
нотариален акт от 1933 год.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на шестима свидетели – свидетелите Н.(дъщеря
на единия ищец), А. и К., водени от ищците, и свидетелите М.(съпруга на
ответника),И. (роднина по сватовство с ответника) и П., водени от ответника.
Свидетелката Н.излага,
че имотът е купен от дядо й през 1964 год. от една баба Р.. Сочи, че в имота до
1994г. първоначално дядо й, а впоследствие и баща й отглеждали животни, а след
това започнали да сеят нискостеблени овощни дървета. Разказва, че част от кайсиевите дървета изсъхнали, което
наложило периодичната им подмяна, като в имота били засадени череши и ябълки.
През март месец 2018г. посетила имота, за да провери дали студът е нанесъл
поражения върху дърветата и установила, че дърветата са изкоренени, част от
мрежата е отстранена, постройката, ползвана за дрехи и инвентар, е разбита.
Свидетелката сочи, че преди 2018 год. последно посетила имота през есента на
2017г. От разпита на свидетеля Д.А. (съсед на имота от 1993 год.) се
установява, че ищците и техният баща първоначално са отглеждали в имота животни
и са го посещавали ежедневно, а впоследствие макар и по- рядко продължили да
посещават имота, тъй като имали овощна градина. Сочи, че в имота им прокарани
ток и вода. Имало и ограда. Сочи, че може би през зимата на 2018 год. дърветата
били изрязани и извозени с камиони, което го навело на мисълта, че ищците са
продали мястото. Свидетелят К. разказва, че знае имота и преди около 15-16
години е искал да го купи от ищците, но те не го продавали. Сочи, че до преди
5-6 години в имота имало овощни дървета, телена ограда и се виждала стара
постройка.
Свидетелката М.заявява,
че преди около 30 години свекърва й показала процесния имот и й заявила, че е
техен, но нямали документи за него. След приключване на реституционната
процедура също посетили имота, в него имало различни овощни дървета, но имотът
не изглеждал поддържан. В края на 2017г. получили разрешение от Общината да
отсекат дърветата и след това почистили имота. Докато разчиствали имота никой
не е идвал при тях. Сочи, че някои от дърветата били изсъхнали, а по други
имало плодове (ябълки). От
показанията на свид. Р.И. се установява, че от майката на ответника знае, че
имат наследствен имот в местността „П.“, с площ около 1 дка, който им е
възстановен. Твърди, че през есента на 2017 год. помагал с почистването на
имота, в който имало стари дръвчета, но счита, че имотът не бил обработван от
години. Свид. П. сочи, че познава семейството на ответника от дълги години. Заявява,
че знае за притежавания от тях имот на ул.“П.“ и го е посещавал преди около 5-6
години, месец, след като им е възстановен. Сочи, че имотът не бил поддържан, в
него имало засадени 5 изсъхнали дървета, видял остатъци от сграда.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищците следва
при условията на пълно и главно доказване да установят, че са придобили право
на собственост върху процесния недвижим имот на соченото от тях основание. В
тежест на ответника е да установи, че той се явява собственик на спорния
недвижим имот на соченото от него основание.
В настоящия случай
ищците твърдят, че са придобили процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство от своя баща Б.Н. П., който е признат за собственик
по давност с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка №95 от 27 декември 1985г, том IV,
дело 1317/1985г. Ищците сочат, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС и други
държавни образувания и владението върху него не им е било отнемано. Сочат, че
са владели имота необезпокоявано, отглеждали са животни, а след 1994 год.
преустановили отглеждането им и засяли овощни дръвчета и малинови храсти.
Безспорно от
събраните по делото писмени доказателства се установи, че описаният в посочения
по-горе НА №95 от 1985 год. поземлен имот е част от имот със стар планоснимачен
№ 2575 от земеустройствен план от 1964г., целият с площ от 2160 кв.м., бивша
собственост на Г.Н.С. и Г.Н.. Част от имота е отчуждена за съоръжение на ВиК, а
останалата част, описана в нотариалния акт, е идентична на ПИ с идентификатор
№83510.677.54, с площ от 1005 кв.м.
Установява се, че в
имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти, водена при Градски
народен съвет- Коларовград, Б.Н.П.е посочен за собственик на лозе, с площ от
1.080 дка, парцел №2575, местност „П..
Легитимацията на
ответника, от друга страна, произтича от Решение №10А от 03.11.1997г. на ПК гр.
Шумен, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М.
върху имот- лозе от 1.000 дка, находящо се в местността „С“, в територия по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ. В решението е посочено, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28,
ал.9 ППЗСПЗЗ. Със Заповед № РД-15-28/10.02.2012г. на Областния управител на гр.
Ш. е одобрен ПНИ за няколко местности в землището на гр. Ш., сред които и „С” –
кадастрални райони 677,686,685. На база тази заповед и на осн. §4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е издадена Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен,
по силата на която е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М.
върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005
кв.м, извън строителните граници на гр. Ш., местността „П.”, землище гр. Ш.,
при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398,
№83510.677.53. Процесният имот е допуснат до делба между между наследниците на И.И.М.,
изнесен е на публичтна продан и е възложен на ответника с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 10.10.2017г., издадено по изп.
дело №2017*0400312 по описа на ЧСИ А.Р., влязло в сила на 16.10.2017г.
Спорен между страните
е въпросът дали изобщо процесният имот е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други
държавни образувания, респ. дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Спорно е също така дали именно процесният имот е следвало да бъде възстановен
на наследодателя на ответника, т.е. дали правилно е идентифициран подлежащият
на възстановяване имот в заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На първо място,
установи се от събраните по делото доказателства, че процесният недвижим имот е
бил придобит от праводателите на Б.Н.П.(наследодател на ищците) преди започване
на масовата колективизация, чието начало е поставено след 09.09.1944 год. Това
обстоятелство се доказва от вписаните в разписния лист към земеустройствения
план от 1964 год. данни, съгласно които за имот с номер от заснемане 2703,
станал с номер 2575 по този план (от 1964 год.) с площ от 1080 кв.метра, като
собственик е вписан Г.Н. С.с нотариален акт от 1933 год. (приложение № 5 от назначената
пред настоящата инстанция СТЕ). Впоследствие имотът е бил придобит от Б.Н.П.още
през 1964 год. посредством договор за покупко-продажба, макар и не в
предвидената от закона форма. Продавач по този договор била Р. Н., като данни
за това обстоятелство изнася свид. Н.. Показанията й, преценени при условията
на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната й заинтересуваност от изхода на делото,
следва да бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на събраните по делото
писмени доказателства. Напротив, твърденията й се подкрепят от издаденото от
Община Шумен удостоверение с изх. №94-00-3712/21.08.2018г., съгласно което
процесният поземлен имот по нотариалния акт на наследодателя на ищците от 1985
год. съответства на имот със стар планоснимачен № 2575 от земеустройствен план
от 1964г., бивша собственост на Г.Н.С. и Г.Н.. Част от имота е отчуждена за
съоръжение на ВиК, а останалата част, описана в нотариалния акт, е идентична на
ПИ с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м. Освен това имотът се
води на наследодателя на ищците по имотната ведомост. Представените фактури и
събраните гласни доказателства подкрепят
изложените в исковата молба твърдения, че имотът е бил владян необезпокоявано
от наследодателя на ищците, а впоследствие и от тях самите още от 1964 год. –
първоначално са отглеждали животни (прасета) в мястото до 1994 год., имали са и
постройка, свързана с отглеждането им, която след 94 год. са занемарили. След
това са засели нискостеблени овощни дръвчета, за които са полагали грижи.
Всички свидетели са категорични, че на мястото е имало засадени овошки и същите
са били отрязани и извозени през зимата на 2018 год. Не се спори, че именно
ответникът е предприел стъпки по „изчистване“ на мястото.
На второ място, не се
установи имот с номер от заснемане 2703, станал с номер 2575 от земеустройствен
план от 1964г. да е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други държавни образувания.
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи по безспорен
начин към момента на масовата колективизация имотът да е бил собственост на
неговия наследодател – И.И.М. и същият да го е внесъл в ТКЗС, ДЗС или други
държавни образувания, което би било основание за реституирането му. В този
смисъл е и заключението по назначената пред настоящата инстанция СТЕ, което
съдът не намира причина да не кредитира – вещото лице е категорично, че в
земеустройствения план от 1964 год. са включени земеделски (полски) имоти –
частна собственост, които предвид местоположението и теренните им
характеристики (най-вече наклон) не са включвани в земите, обработвани от ТКЗС
или ДЗС.
Предвид всичко
изложено, доколкото спорният имот не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или др. държавни
образувания, то същият не подлежи на реституция, по отношение на него не е
приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и не са били налице пречки за
придобиването му по давност.
Фактът, че
наследодателят на ищците се е сдобил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка едва през 1985 год., а не по-рано, не променя изводите на настоящата
съдебна инстанция.
Безспорно целта на
ЗСПЗЗ е възстановяване в реални граници на правото на собственост върху
земеделски земи, което юридически не е отнемано, но фактически владението върху
имотите е било отнето. Две са изключенията от правилото отнетите земи да се
възстановяват в реални граници: 1. Когато имотите са застроени съгласно чл. 10,
ал. 7 от ЗСПЗЗ при спазване на всички нормативни изисквания или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 год. е започнал;
2. Когато върху имотите са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността - §1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. При
всички случаи, обаче, ако имотът не е бил колективизиран, то същият не подлежи
и на възстановяване по ЗСПЗЗ.
От събраните по
делото доказателства се установи именно това обстоятелство, поради което
исковата претенция се явява основателна.
Доколкото в настоящия
случай ищците не са участвали в производството по издаване на заповедта по §4к,
ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо
от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са могли да я обжалват и в хода на исковото производство по
настоящия спор са оспорили правата, придобити от нея, то настъпилите от нея
гражданскоправни последици следва да бъдат разгледани на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК, доколкото безспорно е по делото, че пряк съдебен контрол не е
осъществяван. Решение № 10А от 03.11.1997 год. на ПК гр. Шумен, макар и
постановено преди изменението на ЗСПЗЗ е само признавателно, тъй като възстановеният
имот е описан само по площ и не е достатъчно индивидуализиран с номер по
предходен план и граници, поради което реституцията на признатия за
възстановяване имот приключва с издаването на заповед на кмета на общината на
осн. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която имотът се индивидуализира с номер,
площ и граници. В този смисъл е и константната съдебна практика (решение № 288/18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., I-во г. о., решение № 73/11.04.2011 г. по гр. д. № 1181/2010 г., II-ро г. о.; решение № 185/25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г., I-во г. о. и др.). Доколкото, обаче, по
делото се установи по категоричен начин, че липсва идентичност между имота,
описан в Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен и имота,
описан в Решение № 10А от 03.11.1997 год. на ПК гр. Шумен, то посочената
заповед не поражда вещно-правни последици, т.е. не легитимира наследниците на И.И.М.
(в т.ч. и ответника) като собственици на процесния недвижим имот.
Само за пълнота
следва да се отбележи още, че дори ответникът да беше доказал, че имотът на
наследодателя му е бил внесен в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация и че
този имот е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, то исковата претенция отново
би била основателна, тъй като от приетата СТЕ, кредитирана от настоящия съдебен
състав, категорично се установява, че местност „П.”, в която се намира
процесният имот и местността „С”, в която се е намирал реституираният имот на
наследодателите на ответника по Решение № 10А от 03.11.1997 год. на ПК гр.
Шумен, не са идентични, следователно не може да се направи извод и за идентичност
между реституирания имот, представляващ лозе от 1.000 дка, находящо се в
местността „С“ в терен по § 4 на гр. Ш. с процесния имот, представляващ имот с
идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м извън строителните граници на
гр. Ш., местността „П.”, землище гр. Ш.. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че имотите, които се възстановяват в стари реални граници
следва да се възстановят на същото място и в същата местност, в които те са се
намирали преди колективизацията им в ТКЗС, ДЗС или други държавни образувания.
Предвид това, че в цитираното Решение № 10А от 03.11.1997 год. на ПК гр. Шумен
реституираният имот се намира в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е възстановим
в стари реални граници, е недопустимо по отношение на имот, признат за
възстановяване в една местност, да се издаде заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за имот в друга местност, както се е случило в настоящия случай (в този
см. Решение № 46 от 27.04.2018 год. по гр.д. № 2454/2017 год.I
г.о. на ВКС).
Предвид изложеното,
исковата претенция се явява основателна, а решението на първоинстанционния съд,
с което е уважена, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в настоящата инстанция, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
сторените разноски по в.гр.д. № 141/2019 год. по описа на ШОС, както и разноските
пред ВКС във връзка с образуваното гр.д. № 3722/ 2019 год. по описа на ВКС, съобразно
представените списъци за разноски, възлизащи на общо 1289 лева (съответно по
600 лева – адвокатски хонорар пред въззивната и касационната инстанция и общо
89 лева – заплатена държавна такса за касационно обжалване).
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№176/22.02.2019г., постановено по гр. д. №2291/2018г. по описа на РС
Шумен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на И. Б.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** и С.Б.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 1289 лева, представляваща сторените съдебно деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.