Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Ищецът „У. Л.” , гр. С., ЕИК: ************* посочва в исковата си молба, че ответниците „С. - С. Е.” гр. В. Т., „А. Л.” Е. гр. С., С. К. Е. гр. В.Т. и „С & С” ООД, гр. В. Т. му дължат следните суми, както следва: 11 380, 80 евро; 2 829, 59 евро, 441,79 евро; 704,79 евро. В исковата молба се твърди, че на 20.05.2010г. е сключен договор за финансов Л. на пътно превозно средство № **** от 20.05.2010г., с нотариална заверка на подписа, между ищцовото дружество и ответника „С. – С. Е.”, с който договор ищецът се е задължил да придобие и предостави за ползване определен лизингов обект, представляващ тежко-товарен автомобил, идентифициран подробно, а другата страна „С. - С. Е.” се е задължил да заплаща договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания, посочен в приложение по договора. Твърди се, че лизинговият обект е предоставен на лизингополучателя, като изпълнението на задълженията по договора е гарантирано с поръчителството на останалите трима ответници, които съгласно анекса към цитирания по-горе договор встъпват в качеството на солидарни длъжници, т.е. съдлъжници и отговарят в пълен обем за всички задължения на лизингополучателя. С посочен анекс № 1 към договора е отбелязано, че страните са установили, че лизингополучателят е в просрочие и е приет нов погасителен план, и за периода от 21.06.2012 г. до 21.07.2012 г. задълженото ответно лице е извършило частично плащане, но след него е преустановило погасяването на лизинговата цена и е изпаднало в забава. Посочено е изрично, че ВТРС по ч. гр. дело № 309/2013г. е издал изпълнителен лист, по силата на който ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищцовото дружество определени парични суми, както следва: 11 380, 80 евро - просрочена главница за 7 броя последователни вноски по погасителния план за периода 21.06.2012 г. – 21.01.2013 г.; 2 829, 59 евро - договорна лихва за периода 21.09.2012 г. до 21.01.2013 г.; 441,79 евро - неустойка за забава за периода 01.08.2012 г. до 30.11.2012 г.; 704,79 евро - платени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата и посоченият размер на разноските. Твърди се в исковата молба, че на 11.04.2013 г. ищцовото дружество е уведомено, че срещу издадената Заповед за изпълнение са подадени в срок възражения от длъжниците, поради което ищецът предявява исковата молба по настоящото дело против четиримата ответници за посочените по-горе суми. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на всички ответници, че му дължат следните суми: 11 380, 80 евро - просрочена главница за 7 броя последователни вноски по погасителния план за периода 21.06.2012 г. – 21.01.2013 г.; 2 829, 59 евро - договорна лихва за периода 21.09.2012 г. до 21.01.2013 г.; 441,79 евро - неустойка за забава за периода 01.08.2012 г. до 30.11.2012 г.; 704,79 евро - платени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2013год. до окончателното изплащане и направените по частното гражданско дело разноски: 600,71лв. – държавна такса и 1 260,85лв. адвокатско възнаграждение. Освен това се претендират и разноски по настоящото дело. Ответниците в депозирани писмени отговори и чрез процесуален представител заемат позиция, че оспорват предявения установителен иск и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната цялост, съдът приема за установено следното: По делото е приложено ч.гр.дело № 309/2013год. по описа на ВТРС. Видно е, че по него ВТРС с Разпореждане е издал Заповед № 178/05.02.2013год. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил „С. - С. Е.” гр. В. Т., „А. Л.” Е. гр. С., С. К. Е. гр. В.Т. и „С & С” ООД, гр. В. Т. солидарно да заплатят на „У. Л.” , гр. С., ЕИК: ************* следните суми: 11 380, 80 евро - просрочена главница за 7 броя последователни вноски по погасителния план за периода 21.06.2012 г. – 21.01.2013 г.; 2 829, 59 евро - договорна лихва за периода 21.09.2012 г. до 21.01.2013 г.; 441,79 евро - неустойка за забава за периода 01.08.2012 г. до 30.11.2012 г.; 704,79 евро - платени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2013год. до окончателното изплащане и направените по частното гражданско дело разноски: 600,71лв. – държавна такса и 1 260,85лв. адвокатско възнаграждение. Респективно е разпоредено да се издаде изпълнителен лист. Срещу издадената Заповед за изпълнение са подадени в срок възражения от длъжниците, поради което ищецът предявява исковата молба по настоящото дело против четиримата ответници за посочените по-горе суми. На 20.05.2010г. е сключен договор за финансов Л. на пътно превозно средство № **** от 20.05.2010г., с нотариална заверка на подписа, между ищцовото дружество и ответника „С. – С. Е.”, с който договор ищецът се е задължил да придобие и предостави за ползване определен лизингов обект, представляващ тежко-товарен автомобил марка ДАФ модел ФАР ХФ 150, а другата страна „С. - С. Е.” се е задължил да заплаща договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания, посочен в приложение по договора. Лизинговият обект е предоставен на лизингополучателя, като изпълнението на задълженията по договора е гарантирано с поръчителството на останалите трима ответници. По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, според която през периода 21.06.2012год. до 21.07.2012год. лизингополучателят е извършил частични плащания, след което е спрял плащанията. Не са заплатени от лизингополучателя и застрахователните премии, които са заплатени от лизингодателя. Според вещото лице задължението на лизингополучателя к·м ищеца е в размер на претендираните процесни суми. Безспорно е, че характера на установителния иск по чл.422 ГПК е съдебно установяване на вземането на кредитора (при надлежно направено оспорване от страна на длъжника), както е в случая. За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че ответникът е спрял плащанията по договора за Л.. Предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за ангажиране на отговорността му по договора за финансов Л.. Чрез назначената съдебно – икономическа експертизавземането се доказва. Предявеният установителен иск е основателен и доказан, като такъв следва да се уважи. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С. - С. Е.” гр. В. Т., ул. „Ф. Т.”, № 20, В.Б, А.1, ЕИК: ***********, „А. Л.” Е., гр. С., ж.к. Л., ул. С.”, № 10, ЕИК: ***********, С. К. Е. гр. В.Т., бул. „Б.”, № 2, ЕГН - ********** и „С & С” ООД, гр. В. Т., бул. „Б.”, № 2, ЕИК: **********, че дължат на „У. Л.” , гр. С., бул. „Ц. ш.”, № 40, ЕИК: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. И.”, № 1. .7 следните суми: 11 380, 80 евро - просрочена главница за 7 броя последователни вноски по погасителния план за периода 21.06.2012 г. – 21.01.2013 г.; 2 829, 59 евро - договорна лихва за периода 21.09.2012 г. до 21.01.2013 г.; 441,79 евро - неустойка за забава за периода 01.08.2012 г. до 30.11.2012 г.; 704,79 евро - платени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2013год. до окончателното изплащане и направените по частното гражданско дело разноски: 600,71лв. – държавна такса и 1 260,85лв. - адвокатско възнаграждение, по договор за финансов Л. на пътно превозно средство № **** от 20.05.2010г., послужил като основание за издаване на Заповед № 178/05.02.2013год. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 309/2013год. по описа на ВТРС. ОСЪЖДА „С. - С. Е.” гр. В. Т., ул. „Ф. Т.”, № 20, В.Б, А.1, ЕИК: **********, „А. Л.” Е., гр. С., ж.к. Лозенец, ул. С.”, № 10, ЕИК: ***********, С. К. Е. гр. В.Т., бул. „Б.”, № 2, ЕГН - * и „С & С” ООД, гр. В. Т., бул. „Б.”, № 2, ЕИК: ********** да заплатят на „У. Л.” , гр. С., бул. „Ц. ш.”, № 40, ЕИК: ********** направените по настоящото дело разноски, в размер на 800,71лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |