№ 34338
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110153303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В настоящия случай заявителят твърди, че в сключения между страните договор е
уговорено заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора в предварително договорен размер от 1205,10лева. Договорната
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на посочената сума , се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът отнапред получава възнаграждение , без да е ясно дали
задължението ще бъде изпълнено, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. В този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение.
1
Клаузата, регламентираща т.нар. такси-разходи за събиране на вземането поради
забава в размер на 100лева , също е нищожна, защото това вземане не представлява такса
за допълнителни услуги, свързани с договора, каквито съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК има
правото да договаря с потребителя, а са още едно обезщетение за забавеното изпълнение на
задължението за заплащане в срок на погасителните вноски, на каквото съгласно чл.33, ал.1
и ал.2 ЗПК кредиторът няма право. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 13.09.2021 г. на „фирма“ ООД,ЕИК ********* срещу
АТ. В. К. с ЕГН ********** в частта, с която се претендира издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 1205,10 лева, представляваща
договорна неустойка за периода 06.12.19г.- 07.12.20г., както и за сумата от 100лева –
разходи за събиране на вземане поради забава в плащането за периода от 13.01.20г.-
13.03.20г., както и за държавна такса над сумата от 32,49лева и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 27,72лева , до пълните предявени размери.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2